РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Шумен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200853 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22-1729-000162 от 05.04.2023 год. на
Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на М. Д. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като в жалбата си излага конкретни съображения в подкрепа
на искането. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, като
поддържат жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на Началника на РУ-Шумен към ОД на МВР –
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва
жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2023 год. около 12.15 часа жалбоподателят М. Д. М. управлявал лек
автомобил марка „Ауди С КУ 5 ТДИ“, с номер на рама WAUZZZ8R1FA034338, сив на цвят,
с неустановена собственост, като се движел в гр.Шумен по локален път, успореден на
бул.“Ришки проход“ от бензиностанция „Ромпетрол“ в посока ул.“Цветан Зангов“. При
спирането му за проверка в района на паркинга пред фирма „Примекс“ било констатирано,
че посоченото моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред в Република
България. По време на проверката било установено, че жалбоподателят е закупил посочения
автомобил с Договор за покупко-продажба на МПС от 01.03.2023 год. от „Н. 2007“ ООД, за
което му била издадена фактура №2939/01.03.2023 год. Тъй като талонът на автомобила не
се намирал на територията на Република България автомобилът не бил регистриран веднага
след покупко-продажбата, а бил на съхранение в базата на жалбоподателя, намираща се в
близост до фирма „Примекс“ и бензиностанция „Ромпетрол“. Към деня на проверката
документите на автомобила вече се намирали в България, с оглед на което жалбоподателят
възнамерявал да извърши регистрацията на автомобила в сектор „Пътна полиция“, като за
целта решил да придвижи същия до фирма „Примекс“, където възнамерявал да я подготви и
да изчака свидетелят Н.П.Н. – управител на „Н. 2007“ ООД, който следвало да му донесе
временни транзитни номера и необходимите за регистрацията документи. При пристигане
на свидетеля Н.П.Н. на полицейските служители били представени временните транзитни
номера и документите на автомобила.
Било образувано досъдебно производство №254/2023 год. с оглед данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 24.03.2023 год. било отказано образуване не наказателно
производство, като прокурорът е приел че е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и
че деянието с оглед на обстоятелството, че обществените последици от него са незначителни
следва да бъде квалифицирано като малозначително. След изпращан на преписката на РУ –
Шумен към ОД на МВР – Шумен на жалбоподателя било издадено наказателно
постановление №22-1729-000162 от 05.04.2023 год. на Началника на РУ – Шумен към ОД на
МВР – гр.Шумен, с което на М. Д. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание
чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите А. Б.
Р., Б. Г. М. и Н.П.Н., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите А. Б.
Р., Б. Г. М. и Н.П.Н., доколкото първите двамата свиетели лично са участвали в извършената
2
проверка и пряко са възприели поведението на жалбоподателя и факта, че именно той е
управлявал посочения по-горе автомобил, а свидетелят Н. е присъствал по време на
проверката, макар и не през цялото време. Показанията на свидетелите са еднопосочни,
последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по
силата на Договор за покупко-продажба на МПС от 01.03.2023 год. жалбоподателят е
закупил от „Н. 2007“ ООД посочения лек автомобил, за което му била издадена и фактура
№2939/01.03.2023 год.. Не се спори между страните по делото и че към момента на
извършване на проверката автомобилът не е бил регистриран, съгласно изискванията на
Наредба №І-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС на
министъра на вътрешните работи. В същото време се установява, а и не се спори от страна
на жалбоподателя, че към момента на констатиране на нарушението автомобилът е бил
управляван именно от М., поради което се налага извода, че управлявайки автомобил без
регистрация същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил нарушението и от субективна страна. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото автомобилът е бил
закупен от жалбоподателя, същият е бил в негово владение, като е държал у себе си
свидетелството за регистрация на автомобила и е виждал и е бил наясно, че не е вписан като
собственик и че не е извършил нужните действия във връзка с регистрация на автомобила в
сектор „Пътна полиция“. Следователно е бил наясно и с обстоятелството, че въпреки, че
собственик на автомобила е именно той, не се води като такъв в свидетелството на
автомобила, респективно не е изпълнил задължението си да регистрира посоченото моторно
превозно средство по законоустановения ред, въпреки, че предвидения за това
законоустановен срок не е бил изтекъл, следователно не е имал право да го управлява по
пътищата, отворени за обществено движение.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като правилно е издирил и
приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
3
В същото време обаче съдът намира, че с оглед целите на ЗДвП и кръга на
обществените отношения, които охранява, както и степента на обществена опасност на
конкретното деяние и на дееца в настоящия случай деянието може да бъде квалифицирано
като малозначителен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че действително разпоредбата на чл.189з от ЗДвП предвижда, че чл.28 от
ЗАНН не се прилага за нарушенията по ЗДвП. В същото време критериите, които обуславят
малозначителност на случая, а оттам липса на престъпление, съответно на нарушение,
съгласно чл.9, ал.2 от НК, приложим в административно-наказателното производство по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, не съвпадат с тези предвидени в
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, респективно на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Съгласно нормата
на чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие - приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите
на общата част на наказателното право. Липсва тъждество между понятието „маловажен
случай“ по смисъла вложен в чл.28 от ЗАНН и понятието „малозначително деяние“ по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Разликата между двете е същностна, тъй като диференцира
престъпното от непрестъпното деяние. Съгласно легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В същото време чл.9,
ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Посочената
разпоредба е съотносима към всички престъпления от особената част на НК и това е
трайната съдебна практика, съответно е съотносима и към всички административни
нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, поради което е
принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения, вкл. и по ЗДвП.
Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в
закона престъпление, съответно нарушение, поради своята малозначителност да не е
общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Други
условия законът не предвижда. Следователно по силата на тази разпоредба, противоправния
характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на
"малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена
опасност, но с явна незначителност. Посоченото предполага преценка относно
пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и
наложеното наказание.
При маловажния случай съдът всякога е длъжен да преценява обществената опасност,
както на деянието, така и на дееца. Правната доктрина и съдебната практика последователно
4
приемат, че при обсъждане приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК за всеки
отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена
опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В
този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие
върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение,
че в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша
степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и
когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава
една нейна явна незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде
третирано като престъпление, съответно нарушение отново ще е налице хипотезата на чл.9,
ал.2 от НК.
В конкретният случай съдът намира, че е налице втората хипотеза на разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК, а именно деянието, макар формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение се явява малозначително, тъй като неговата обществена
опасност е явно незначителна.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че всъщност жалбоподателят е
придвижил автомобилът само няколко метра от офиса си, който се намира в непосредствена
близост до бензиностанция „Ромпетрол“ по локален път, успореден на бул.“Ришки проход“
до паркинга пред фирма „Примекс“. По делото се установява, че всъщност М. не е
възнамерявал да управлява автомобила по пътищата, отворени за обществено ползване, а е
имал намерение да подготви автомобилът за регистрацията в сектор „Пътна полиция“ и да
изчака свидетелят Н., който е следвало да му донесе временни регистрационни табели и
документите, с помощта на които е следвало автомобилът да бъде придвижен и да бъде
направена самата регистрация. В тази връзка съдът напълно споделя извода, направени от
наблюдаващия прокурор по ДП №254/2023 год. по описа на РУ-Шумен, че деянието поради
незначителността на вредните си последици се явява малозначително. Именно по
изложените правни съображения – краткото разстояние, на което е бил придвижен
автомобила, целта за която е бил придвижен, намеренията на жалбоподателя, характерът на
участъка от пътя, по който е станало движението /локален път, успореден на бул.“Ришки
проход“/, обстоятелството, че автомобилът е бил регистриран още същия ден и то
непосредствено след проверката, доколкото това е била и целта на предприетото от
жалбоподателя действие, степента на обществена опасност на дееца, която съдът преценява
като сравнително ниска, се налага извода, че извършеното от жалбоподателя деяние макар и
формално да осъществява признаците на административно нарушение, поради своите
незначителни обществени последици се явява явно малозначително.
В подкрепа на изложеното е и трайната съдебна практика на ШАС по подобен род
дела и по-конкретно по въпроса за приложение на чл.9, ал.2 от НК по отношение на
административни нарушения, извършени по ЗДвП, какъвто е настоящия случай.
Предвид конкретната ситуация, извършвайки преценка относно пропорционалността
между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание, съдът
5
намира че наложените на жалбоподателя наказания се явяват несъразмерно тежки. В тази
връзка съдът взе предвид осъществяваната от жалбоподателя трудова дейност като
търговски представител на „Тайтън Машинъри България“ ЕАД, която налага ежедневно
пътуване и управление на автомобил, която би следвало да бъде преустановена в случай, че
на същия бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ макар и за
минималния предвиден в закона срок от 6 /шест/ месеца. Това наказание би възпрепятствало
и възможността жалбоподателят да обслужва и изплаща и изтеглените от него банкови
кредити, доказателства за които са представени в съдебно заседание. Действително никой не
следва да черпи права от своето неправомерно поведение, но в настоящия случай, налагайки
на жалбоподателя предвидените за това нарушение наказания, същите с оглед извода за
незначителност на вредните последици от деянието, вместо да имат превантивен и
възпиращ у дееца ефект, биха се оказали несъразмерно тежки именно с оглед тежестта на
извършеното нарушение.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
С оглед на обстоятелството, че от страна на жалбоподателя не е направено искане за
присъждане на разноски, то такива не му се дължат независимо от изхода на делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1729-000162 от 05.04.2023 год. на
Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на М. Д. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6