№ 324
гр. Плевен, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря Валя Х. Стоянова
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20254430200510 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „*** ***“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Р*** в
качеството им на законни представители, против наказателно постановление
№ВТ-007189 от 21.02.2025г., издадено *** на Териториален отдел за
областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище Русе към ГД
"Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което
на дружеството - жалбоподател на основание чл.27,чл.53 и чл.83 от ЗАНН и
чл.55, ал.2 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 (три хиляда) лева за нарушение по чл.10а, ал.2 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и
материалния закон като се счита, че не е извършено твърдяното в него
нарушение. Излагат се съображения, че наказващият орган не разполага с
компетентност да налага санкции за извършени административни нарушения,
а актосъставителят не разполага с правомощия да съставя актове за
установяване на административни нарушения. Твърди се, че преди да се
произнесе по преписката наказващият орган не е изпълнил задължението си
да провери АУАН, с оглед неговата законосъобразност. Навеждат се доводи,
1
че дадената от актосъставителя и наказващия орган фактическа
квалификация на деянието е неясна, с което е ограничено правото на Банката
да организира защитата си спрямо повдигнатото обвинение. Твърди се, че от
обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно с какво изпълнително
деяние Банката е нарушила разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Сочи се, че
в административното производство са допуснати множество процесуални
нарушения, което е основание за отмяна на наказателното постановление.
Твърди се, че наказателното постановление е постановено при
неизяснена фактическа обстановка, а наказващият орган неправилно е
приложил разпоредбите на чл.10а, ал.2 и чл.45, ал.1 от ЗПК към приетата
фактическа обстановка. На следващо място се твърди, че наказателното
постановление няма произнасяне относно наличието или липсата на
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, който пропуск сочи на
необоснованост правоохранителния акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Представител на органа издал НП, не се явява в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение №007189 е
съставен на 23.01.2025г. от С. Н. Н. на длъжност *** в Област Плевен -
Комисията за защита на потребителите срещу *** АД София (столица), адрес:
*** представлявано от: *** с ЕГН: ********** на длъжност: *** с ЕГН:
********** на длъжност: упълномощено лице, затова, че при направена
проверка на 04.12.2024 г. в обект банков клон с адрес: гр. Плевен, община
Плевен, област Плевен, адрес: ул. ***а установени с Констативен протокол К-
2770239/04.12.24г. следните нарушения и обстоятелствата на извършване:
Проверката е извършена на 04.12.24r. с КП К-2770239 в банков клон в
гр. Плевен, на ул. *** стопанисван от „*** ***" АД. В обекта се предоставят
потребителски кредити по смисъла на ЗПК до 10 000,00 лв. без съдлъжник и
до 40 000,00 лв. със съдлъжник. При направено запитване за отпускане на
потребителски кредит в размер на 2 000,00 лв. със срок за погасяване 24
месеца е предоставена информация в писмена форма чрез Стандартен
2
европейски формуляр /СЕФ/ - 2 бр. /с превод на работна заплата и без превод
на заплата/, в които се изисква задължително договор за разплащателна
сметка, такса за разглеждане - 60,00 лв., такса за подготовка - 50,00 лв.
Във връзка с отправени искания за отпускане на потребителски кредит
банката събира следните такси и комисиони:
1. Такса за приемане на документи -60,00 лв. с ДДС, която се заплаща
при входиране на искането за отпускане на кредит
2. Такса за подготовка на документи:
2.1. За кредит в размер до 5 000,00 лв. - 50,00 лв.,
2.2. За кредит в размер от 5 000,00 лв. до 15 000,00 лв. - 100,00 лв.;
2.3. За кредит в размер от 15 000,00 лв. до 30 000,00 лв. - 200,00 лв.;
2.4. За кредит в размер над 30 000,00 лв. - 300,00 лв.
Таксата за подготовка на документи се събира от сметката на
кредитополучателя при отпускане на кредита.
В момента на проверката е представен произволно избран от кредитора
договор за потребителски кредит № 473-001946-157 от 02.08.24г., ведно с
погасителен план, ОУ, документи за проучване към него, изготвеното
становище, договор за разплащателна сметка, извлечение от сметка. Договор
№ 473-001946-157 от 02.08.24г. е с общ размер на кредита 5 000,00 лв.; срок на
договора 36 месеца; ГПР 13,7853%; обща дължима сума 5 863,91 лв.
В чл.13, ал.1 от договора банката изисква от потребителя -
кредитополучател следните такси и комисиони: 48,00 лв. за първоначално
приемане на документи; 0,95% такса за кредитен анализ върху разрешения
размер, минимум 50,00 лв.
Такса за приемане на документи 48,00 лв. е заплатена на 25.07.2024г.
при подаване на заявлението за кредит, за което е представено платежно
нареждане.
Такса за кредитен анализ 50,00 лв. е начислена и събрана от сметката,
която е открита за обслужване на кредита след подписване на договора за
кредит и усвояване на кредита на 02.08.24г. Представено е извлечение от
сметката на кредитополучателя от 02.08.24r.
Оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на
3
кредитора, вменено му в Глава четвърта „Оценка по кредитоспособността на
потребителя", чл. 16 - чл. 18 от ЗПК и не представлява Допълнителна услуга
по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, за да бъде събирана от потребителя.
Регламентираните в чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни услуги са такива, които
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора.
Въпросната такса се изисква и събира само от одобрените за получаване на
кредит потребители и то не предварително, а едва след сключването на
договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане на кредита и
съответно кредитът е отпуснат или усвоен.
От събраните по преписката доказателства се установя по несъмнен
начин, че такса за кредитен анализ в размер на 50 лв. се събира за действия,
които се извършват от банката, преди подписването на договора за кредит /до
02.08.24г./, а се изисква с договора за кредит /02.08.2024 г./, като таксата за
кредитен анализ е удържана в деня на отпускане и усвояването на кредита
/02.08.2024г./. Следователно усвояването на кредита (получаването на
паричните средства) е зависимо от нейното заплащане от потребителя, който
преди това не може да ползва отпуснатия му кредит по сключения вече
действащ договор. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и
събира при отпускането на кредита, което означава, че кредиторът задължава с
плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не
всички кандидатствали за кредит лица.
Поради което не може по никакъв начин да се приеме, че това е такса
по чл.10а, ал.1 от ЗПК, за да бъде събирана от потребителя. Регламентираните
в чл.10а, ал,1 от ЗПК допълнителни услуги се отнасят за тези, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора.
На 02.08.2024 г. кредиторът „*** ***" АД, в стопанисван от него офис в
гр. Плевен, ул. ***, при сключване на договор за потребителски кредит № 473-
001946-157 от 02.08.24г. с потребител е изискал заплащането на такса за
кредитен анализ в размер на 50,00 лв., като действие, свързано с усвояване на
кредита, с което е нарушил забраната в чл.10а, ал.2 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Нарушен е чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит.
С това деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
4
Закона за потребителския кредит.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя на 23.01.2024г. и
получил препис от акта.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: Заверено копие от
Товарителница с която е получена жалбата срещу НП; Заверено копие от
Придружително писмо с вх. № ВТ-02-9 от 25.02.2025 г. и Обратна разписка,
удостоверяваща получаването му;Заверено копие от Наказателно
постановление № ВТ - 007189 от 21.02.2025 г.; Заверено копие от Доклад на
инспектор; Заверено копие от АУАН № 007189/23.01.2025 г.; Заверено копие от
Възражение с вх. № Р-03-156/31.01.2025г.; Заверено копие от Протокол за
проверка на документи № К-0133619/23.01.2025г.; Заверено копие от
Пълномощно; Покана за съставяне на АУАН с изх. № Р-03-67/13.01.2025 г. и
Обратна разписка, удостоверяваща получаването му; Заверено копие от
Протокол за проверка на документи № К-0133616/06.12.2024г.; Заверено копие
от Справка за сключени договори през 2024г.; Заверено копие от Бланки на
Типов договор 3 броя; Заверено копие от Справка на актуалното дружество
към 06.12.2024г.; Заверено копие от Заповед № 5933/03.12.2024г.; Заверено
копие от Договор за потребителски кредит ДК № 473-001946-157/02.08.2024г.
- погасителен план, преддоговорна информация, искане за кредит и
приложения; Заверено копие от Правила за кредитиране на физически лица;
Заверено копие от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните за физически
лица; Заверено копие от Писмо с Вх. № Ц-03-11452/11.11.2024г.; Заверено
копие от Договор Асет Специализиран Потребителски кредит от 07.11.2024г.;
Заверено копие от Констативен протокол № К-2770239/04.12.2024 г.; Заверено
копие от Заповед № 1137/29.01,2025г. на Председателя на КЗП; Заверено
копие от Заповед № 358ЛС/22.04.2015г., както и от показанията свидетелите
С. Н. и Р. К., чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни, верни
и безпристрастни. Същите кореспондират както помежду си така също и с
останалия, събран по делото доказателствен материал и с установената и
описана от съда фактическа обстановка.
От показанията на св. С. Н. и Р. И. К. – инспектори в КЗП се установява,
че на 04.12.2024г. извършили проверка в клон на „*** ***" АД гр. Плевен,
находящ се на ул. „Дойран" 150. Бил им предоставен договор за
5
потребителски кредит от 02.08.2024г. Установили, че по силата на чл.13 от
договора банката изисква като такси 48,00 лева за първоначално приемане на
документите и 0,95% такса за кредитен анализ върху разрешения размер, или
50,00 лева. Таксата за документите е била заплатена на 25.07.2024г., при
подаване на заявлението за кредит, за което е било представено платежно
нареждане. Таксата за кредитния анализ е била начислена и събрана след
подписване на договора и усвояване на кредита на 02.08.2024г. за което
представено извлечение от сметката на кредитополучателя. Заявяват, че тази
такса се изисква и събира от одобрението за получаване на кредит от
потребители, а не предварително след сключване на договора, когато
кредитора е взел решение за отпускане на кредита и следователно е отпуснат
или усвоен и таксата е свързана с действия по усвояване на кредита, което е
нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК за което е съставен акта в присъствието на
упълномощено лице.
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства счита, че жалбата се явява неоснователна.
Административно-наказателното производство се образува със
съставянето на акт за установяване на извършеното административно
нарушение. При съставянето на акта актосъставителят трябва да следи, а
административно-наказващият орган да провери дали той съдържа
императивно определените реквизити, подробно описани в по аргумент от
чл.42 от ЗАНН. Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП от *** на Регионална дирекция (РД) за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП, намира, че същите
са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите
им. АУАН № 007189 от 23.01.2025г. е издаден от лице, имащо компетентността
по чл. 55, ал. 1 от ЗПК – "... от длъжностни лица, оправомощени от
председателя на Комисията за защита на потребителите". Това произтича от
представената по делото Заповед №358ЛС/22.04.2015г. на председателя на
КЗП, с която на С. Н. – главен инспектор при Регионална дирекция за област
Плевен на КЗП е предоставена компетентност за съставяне на АУАН за
нарушения на законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по
приложението, на които е възложен на КЗП или на председателя на КЗП.
6
Дружеството е реализирало правата си като е подало възражение в писмена
форма срещу съставения му АУАН. НП № ВТ - 007189/21.02.2025г., от своя
страна, също отговаря на изискванията за редовност по закона. Издадено е от
компетентно по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗПК лице, което е видно от
представената по делото Заповед № 1137/29.01.2025г. на председателя на КЗП,
с която ***ато *** на *** на Регионална дирекция (РД) за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), се оправомощава
да налага административни наказания и да издава наказателни постановления
и за нарушения на ЗПК. С оглед на изложеното съдът намира, че нарушението
е било описано правилно и подробно, както в съставения акт за установяване
на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление и не са налице сочените процесуални нарушение,
които да са довели до накърняване правото на защита на дружеството и до
невъзможност същото да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило,
на коя дата го е извършило, при какви обстоятелства, а от тук и да организира
защитата си по един адекватен начин.
Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, за допуснати
нарушения във връзка с връчване на обжалваното наказателно постановление.
Видно от материалите по делото и по-конкретно от приложеното по делото /л.
57 от а.н.д. № 510/2025 г. по описа на РС- Плевен/ известие за доставяне
наказателното постановление е било изпратено на адреса по седалище на „***
***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, ***, като
същото е било получено в деловодството на дружеството от лице на име *** С
оглед на изложеното съдът намира, че връчването е извършено съгласно
правилата за връчване на юридически лица, посочени в разпоредбата на чл.
180 и сл. от НПК, която е приложима съгласно препращащата норма на чл. 84
от ЗАНН. Длъжностното лице, с оглед задължението си по чл. 180, ал. 6 и 7 от
НПК е посочило в известието имената на лицето, поело книжата със
задължение да ги предаде, като изрично е посочено, че същото е служител в
деловодството на дружеството. С оглед на изложеното съдът намира, че не е
налице и това сочено от дружеството нарушение.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
7
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето
по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги
обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая
щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно
АНО е възприел възраженията за неоснователни, Следва да бъде посочено и
че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл. 57, ал. 1
от ЗАНН и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
НП е издадено и в съответствие с чл. 57 ЗАНН.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с
изискванията на процесуалните и материално-правни норми. Налице е
словесно описание на всяко едно от двете административни нарушения, което
описание съответства на посочената в акта и НП като правна квалификация за
всяко от тях. Налице са задължителните реквизити относно време и място на
извършване на нарушението, както и словесно е описано в какво се състои
всяко едно от административните нарушения по достъпен и разбираем начин.
Жалбоподателят „*** ***“ АД, ЕИК*** гр. София има качеството на
"кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и е санкционирано за нарушение
на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. В чл. 13, ал. 1 от договора банката изисква от
потребителя - кредитополучател следните такси и комисиони: - 48,00 лв. за
първоначално приемане на документи - 0,95% такса за кредитен анализ върху
разрешения размер, минимум 50,00 лв. Такса за приемане на документи 48,00
лв. е заплатена на 25.07.24г. при подаване на заявлението за кредит, за което е
представено платежно нареждане. Такса за кредитен анализ 50,00 лв. е
начислена и събрана от сметката, която е открита за обслужване на кредита
след подписване на договора за кредит и усвояване на кредита на 02.08.24г.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК намира приложение по изричното
разпореждане на закона, поради което потребителят не дължи такса за
действия, свързани с управлението на кредита. Понятието "управление на
кредита" действително не е нормативно дефинирано. Нито законът, нито
договорът и общите условия дават легално определение на понятието
8
"управление на кредита", но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и
от целта на самия закон, както и това какво е основното право на банката по
договора за кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност,
извършвана от банката по фактическото реализиране на задължението по
договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и
събиране на информация за движението на сумите по сметката на
кредитополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни
дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на
вземането. Безспорно е обаче съдържанието на понятието "такса", а именно
сума, чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга. Законът
допуска събирането на такси и комисионни, които касаят допълнителни
услуги по договора, но това са услуги, предоставяни в полза на потребителя,
докато в случая предвидената в договора такса е свързана изцяло с
извършването на нормативно предвидени действия, насочени предимно към
охрана на интересите на кредитора В този смисъл това не е допълнителна
услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са
присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и
изплащане на съответната сума. Следователно налице е нарушение на
забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК от ответника да събира такава такса.
Наложената за нарушението по чл.10, ал.2 от ЗПК имуществена
санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в минимален
размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за
индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган
минимален размер от три хиляди лева съдът приема за справедлив, съобразен
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от
естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита посочените възражения в жалба
за изцяло неоснователни, тъй като извършването от обективна страна на
административното нарушение по ЗПК от дружеството-жалбоподател се
доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон, от което следва НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата
9
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност от обичайната. По дефиниция нарушението е формално и макар
закона да не изисква настъпване на вредни последици като негов
съставомерен резултат, такива фактически са налице – засягане правата на
неограничен брой потребители, в частност правото им на информация за
предлагания продукт. В случая, задължително следва да се отчете, че се касае
до субект, осъществяващ кредитна дейност по занятие, което изисква не само
стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и
полагане на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с
клиентите. При тези съображения не може да се приеме, че нарушението е
"маловажно" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КЗП, като първостепенен разпоредител с
бюджетни средства, за изготвеното по жалбата писмено становище от юрк.
Мариянова съгласно изричното право на такова, регламентирано в
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 100 /сто / лв.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВАВА наказателно постановление №ВТ-007189 от
21.02.2025г., издадено от *** на Териториален отдел за областите Русе,
Силистра, Разград и Търговище, със седалище Русе към ГД "Контрол на
пазара" при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „*** ***“
АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. София, ***,
представлявано от Р*** в качеството им на законни представители, на
основание чл.27,чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.55, ал.2 от Закона за
потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3000
(три хиляда) лева за нарушение по чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския
10
кредит /ЗПК/.
ОСЪЖДА *** ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. София,
***, да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите сумата от
100,00/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11