Р Е Ш Е Н И Е№649/23.10.2018г.
23.10.2018 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Г.Георгиев
при секретаря Ив.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 835 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Бърз Кредит“ЕООД , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците Г.Д.Г. и К.М.Т., че дължат на ищцовото дружество солидарно сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
Твърди се в исковата молба, че на 01.06.2017 г. между ответника Г.Д.Г. в качеството му на кредитополучател и ответника К.М.Т. в качеството му на солидарен длъжник и „Бърз Кредит“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит № ***,по силата на който кредитодателя е отпуснал на ответника Г.Д.Г. кредит в размер на 500.00 лв., за текущи нужди с погасителни вноски по заема / 4 вноски от по 131.90 лв. и една вноска в размер на 131.89 лв./ Кредита бил получен при подписването на договора лично от ответника Г.Д.Г.,като по този начин ищцовото дружество изпълнило задължението си по чл.4 от договора,за което бил издаден разходен касов ордер № *** год.,подписан от Г. и от ищцовото дружество. Била уговорена и договорна лихва в размер на 54.23 лв. и гаранция в размер на 105.26 лв., като така общото задължение /главница, договорна лихва и гаранция / възлизало на сумата от 659,49 лв. и същото следвало да бъде върнато на 5 вноски-4 вноски по 131.90 лв. и една вноска в размер на 131.89 лв. едномесечни погасителни вноски с падеж на първа вноска 01.07.2017 г. и падеж на последна вноска 01.11.2017 г. Срокът на договора е изтекъл на 01.11.2017 г. /краен падеж/, като ответникът Г. не е погасил изцяло кредита и към момента дължал сумата от 391.81 лв. главница,договорна лихва в размер на 23.01 лв. за периода 01.08.2017 г.-01.11.2017 год. и гаранционна такса в размер на 44.67 лв.
Другия ответник К.М.Т. също подписал договора за потребителски кредит,като поръчител като заедно с ответника Г.Д.Г. отговаряли солидарно за изпълнението на договора. Поради липсата на доброволно плащане от страна на солидарните ответници , ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № ***г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници. Същите били уведомени по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което се предявява настоящият установителен иск.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответниците. Иска се оспорва по основание и размер,като се твърди,че има противоречие между чл.11.6 и чл.16 в договора за кредит,като описаните разпоредби нарушавали правото на кредитополучателя да бъде уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и да предприеме съответните действия. Също така се прави възражение относно предсрочната изискуемост,като такава не била обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК,нито с предявената искова молба. Претенцията не била основателна и по размер,като се счита,че иска е неоснователен и като такъв да не се уважава.
В съдебно исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответниците се представляват от назначен особен представител,който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено длъжниците Г.Д.Г. и К.М.Т. да заплатят солидарно на заявителя сумите – 391.81 лв. – главница, 23,01 лв. – договорна лихва за периода 01.08.2017 г. – 01.11.2017 г., 44, 67 лв. – гаранционна такса, законна лихва от датата на заявлението- 01.12.2017 г. , както и 25 лв. – разноски по делото.
Предвид , че длъжниците били уведомени по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК срещу тези длъжниците.
Приложен е договор за потребителски кредит № *** год., сключен между ищеца и Г.Д.Г. – кредитополучател и К.М.Т. – солидарен длъжник, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 500 лв., със срок на погасяване пет месеца, с пет вноски,като първите четири от по 131.90 лв. и една вноска в размер на 131.89 лв., като е уговорено да бъде върната сумата от общо 659,49 лв., включваща главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 54.23 лв. и гаранционна такса в размер на 105.26 лв. Приложени са ОУ към договора, погасителен план и декларации. Ответниците не са оспорили посочените документи в съответните срокове.
По искане на ищеца по делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по кредита са постъпвали плащания в общ размер 200,00 лв.,като с тях били погасени главница в размер на 108,19 лв.,договорна лихва за периода 01.08.2017г.-01.11.2017г. в размер на 31,22 лв. и гаранционна такса в размер на 60,59 лв. Размерът на неиздължената от ответниците сума по процесния договор за кредит към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда,възлизало на общо сумата от 459,81 лв.,от които главница в размер на 391,81 лв.,договорна лихва за периода 01.08.2017 год.-01.11.2017 год. в размер на 23,01 и гаранционна такса в размер на 44,67 лв. С РКО от 01.06.2017 год. на кредитополучателя ответника Г.Д.Г. е предадена сумата 500 лв.На 01.09.2017 год. е настъпила изискуемост на цялото задължение,след като остатъка от вноска № 2 с падеж 01.08.2017 г. и останалите три вноски от погасителния план не били погасени на падежната дата,като точния момент на спиране на плащанията бил на 31.08.2017 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК,че длъжниците не са намерени на посочените в заявлението адреси и че заповедта за изпълнение им е връчена по чл.47,ал.5 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищеца, кредитополучателя и ответника /в качеството на солидарен длъжник/ са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит. Безспорно е още, че сумата , предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия на кредитополучателя. Видно от приетата по делото ССЕ, за погасяване на кредита са постъпили вноски от солидарните длъжници в общ размер 200,00 лв.,като с тях били погасени главница в размер на 108,19 лв.,договорна лихва за периода 01.08.2017г.-01.11.2017г. в размер на 31,22 лв. и гаранционна такса в размер на 60,59 лв. Размерът на неиздължената от ответниците сума по процесния договор за кредит към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда,възлизало на общо сумата от възлизало на общо сумата от 459,81 лв.,от които главница в размер на 391,81 лв.,договорна лихва за периода 01.08.2017 год.-01.11.2017 год. в размер на 23,01 и гаранционна такса в размер на 44,67 лв. На 01.09.2017 год. е настъпила изискуемост на цялото задължение,след като остатъка от вноска № 2 с падеж 01.08.2017 г. и останалите три вноски от погасителния план не били погасени на падежната дата,като точния момент на спиране на плащанията бил на 31.08.2017 год.
Относно възражението на пълномощника на ответниците,че длъжниците не са били уведомен за предсрочната изискуемост на вземането по договора за потребителски паричен кредит.
Според практиката на ВКС в тази връзка, като например Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г., т. к., І т. о. на ВКС по чл. 290 от ГПК, Определение № 748 от 12.11.2013 г. по ч.т.д. № 3559 по описа за 2013 г., II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/.
Освен изложеното заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда след настъпване на крайния падеж на договора за кредит,който е на 01.11.2017 г.,а заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 01.12.2017 г. Съгласно чл. 112 ЗЗД – при солидарна отговорност кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. С оглед на горното, съдът намира, че иска е доказан по основание. По отношение размерът на претенциите, съдът кредитира изцяло приетата и неоспорена ССЕ.
С оглед на изложеното така предявеният иск следва да бъде уважен за следните суми –391,81 лв. – главница, 23,01 лв.– договорна лихва и 44,67 лв. – гаранционна такса.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното производство в пълен размер, а именно – 25 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция. В представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски в размер на общо 905.00 лв.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 905.00 лв. – заплатена държавна такса,депозит за особен представител, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Г., ЕГН ********** и К.М.Т.,ЕГН ***********, че дължат солидарно на „БЪРЗ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, сумата от 391.81 лв.- главница,сумата от 23,01 лв. – договорна лихва за периода 01.08.2017 – 01.11.2017 г. и сумата от 44, 67 лв. – гаранционна такса ,в едно със законната лихва от датата на заявлението- 01.12.2017 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** и К.М.Т.,ЕГН *********** да заплатят на „БЪРЗ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол сумата от 25 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** и К.М.Т.,ЕГН *********** да заплатят на „БЪРЗ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол сумата от 905,00 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: