№ 582
гр. Бургас , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във вр.чл.130 от ГПК и е
образувано по частната жалба вх.№274568/17.05.2021г. подадена от М. К. СТ. от гр.Бургас,
ищец в първоинстанционното производство, против протоколно определение №
262918/10.05.2021г. по гр.д.8717/2015. по описа на БРС, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявените искове.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради
което се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на производството
по двата предявени иска.
На първо място се твърди, че не е налице хипотезата на чл.299, ал.1 от ГПК, както
е приел първоинстанционният съд, тъй като по отношение на наличието или липсата на
облигационно правоотношение между страните, не е налице сила на пресъдено нещо.
Твърди се, че до момента не е налице произнасяне от съда по иск за установяване наличието
или липсата на облигационно правоотношение между страните, а произнасянето с
прекратително определение (при положение, че не е резултат от отказ от иск) или коментар
в мотивите към съдебното решение, не формират СПН по този въпрос, поради което не е
налице законова забрана за разглеждане на този иск.
На второ място твърди, че не е налице идентитет между предмета на настоящото
гр.д.№8717/2015 г. и това по гр.д.2842/2013 г. /понастоящем висящо пред БОС под
№696/2021г./ по описа на БРС, за да съществува, както е приел първоинстанционният съд,
хипотезата на чл.126, ал.1 от ГПК водеща до недопустимост на по-късно заведените искове
по гр.д.№8717/2015 г. Твърди се, че независимо от това, че страните по изброените дела са
едни и същи, липсва идентитет по отношение на заведените искове, по които съдът дължи
произнасяне. На следващо място се сочи, че обстоятелството, че предявените в настоящото
производство искове са преюдициални по отношение на иска по гр.д.2842/2013 г., съгласно
трайната съдебна практика, не ги прави дела с идентичен предмет.
Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения при постановяване на
обжалваното определение. Сочи се, че съдът не е дал квалификация на предявените по
делото искове. На втора място се твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл.155 от ГПК,
1
съдът не е съобщил на страните служебно известните му факти, на които се е позовал в
обжалваното определение.
По отношение на иска за установяване несъществуването на облигационно
правоотношение между страните се твърди още, че искът е допустим, а за ищцата има
правен интерес от предявяването му, тъй като в случая не се касае за предявен
установителен иск за факти, а за правоотношение, поради което не е приложима хипотезата
на чл.124, ал.4 от ГПК. Твърди се, че между страните са налице няколко съдебни дела, по
част от които „ВиК“ ЕАД е предявило претенции за парични вземания, произтичащи от
твърдяно от дружеството облигационно правоотношение с жалбоподателката по повод
предоставени ВиК услуги за нает от нея имот. Твърди се, че независимо от приетото от част
от съдилищата в мотивите към съдебните им актове, че такова облигационно
правоотношение между страните по делото липсва, СПН по въпроса не е формирана.
Твърди, че с произнасянето на съда по сега заведения отрицателен установителен иск ще
предотврати възможността дружеството да завежда и други дела против нея за различни
периоди от време. На последно място се твърди, че с произнасянето по този иск от съда,
формираната СПН по въпроса за липсата на облигационно правоотношение между страните
ще следва да бъде зачетена и при решаването на спора по гр.д.10943/2013 г. на БРС.
По отношение на втория предявен иск – за установяване неистинността на
Протокол от 23.08.2011 г., изготвен от служители на ответното дружество и установяващ
прекъснато водоснабдяване на наетия от ищцата обект, се твърди, че правният интерес от
този иск се състои в ликвидиране със СПН на формалната доказателствена сила на този
частен документ, което ще се ползва в процес, в който този документ се представя като
доказателство, по-конкретно – в производството по гр.д.2842/2013 г. по описа на БРС. Сочи
се, че настоящият установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК е предявен при висящ процес по
гр.д.2842/2013 г. на БРС, в който протоколът е бил представен като доказателство, но още
не е бил изтекъл срокът по чл.193 от ГПК за оспорване на документа, поради което и искът е
допустим с оглед приетото в т.1 на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ангажирани са доказателства.
Постъпила е жалба вх.№274584/17.05.2021г. подадена от адв.Д.К., назначен по
реда на чл.94 ГПК процесуален представител на ищцата, с която изразява недоволството си
от обжалваното протоколно определение.
В срок е постъпил отговор на частната жалба, подадена от юрк Златева,
пълномощник на „ВиК“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност същата, моли
за потвърждаване на обжалваното протоколно определение.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните
съображения:
Производството по гр.д.8717/2015 г. на БРС е образувано по предявените от
жалбоподателката С. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас искове, за
приемане за установено, че между ищцата и ответника „ВиК“ ЕАД гр.Бургас не съществува
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги по отношение на
апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.469, вх.г, ет.6, ап.78, както и
за приемане за установено спрямо ответника, че протокол от 23.08.2011 г., изготвен от
служители на „ВиК” ЕАД, с който се констатира прекъснато водоснабдяване на обект,
находящ се в гр. Бургас, ж. к. „Меден рудник”, бл. 469, вх. Г, ет. 6, е неистински документ.
2
С обжалваното определение съдът е постановил прекратяване на производството,
като е изложил мотиви за недопустимост на предявените искове. Прието, че с произнасяне
на съда по предходно дело - гр.д.3323/2013 г. по описа на БРС с влязло в сила определение
от 25.11.2013 г., потвърдено с определение по ч.гр.д.9235/2014 г. на БОС, недопуснато до
касационно обжалване с определение по ч.гр.д.614/2015 г. III г.о. на ВКС, с което
производството по делото по идентичните искове на ищцата – против същия ответник, със
същия предмет и на същото основание, е било прекратено поради недопустимост на
предявените искове, въпросът за допустимостта на тези искове, е разрешен със сила на
присъдено нещо и не може да бъде пререшаван.
Посочено е още, че отрицателният установителен иск е недопустим и на още едно
основание – липсата на правен интерес, тъй като съществуването на валидно
правоотношение между същите страни вече е включен в предмета на висящото пред БРС
гр.д.2842/2013 г., по което съдът ще се произнесе и по този въпрос поради въведеното от
ищеца договорно основание, на което се претендират сумите по гр.д.2842/2013 г.
/понастоящем висящо пред БОС/.
По отношение на иска за установяване неистинността на протокола от 23.08.2011
г., се твърди, че той е недопустим, тъй като този документ е представен като доказателство
по гр.д.2842/2013 г. на БРС и срокът по чл.133 от ГПК за оспорването му по това дело все
още не е изтекъл. Сочи се, че производството по оспорването на документа следва да се
развие именно в производството по делото, по което той е представен като доказателство,
поради което е недопустим отделен иск със същото основание.
На първо място съдът намира, че не е доказано наличието на процесуална пречка
за предявяването на двата иска.
Видно от представените съдебни удостоверения и справки от БРС, в нито едно от
водените между същите страни дела не е заведен иск за установяването на съществуването
или липсата на облигационно правоотношение между М.С. и ответното дружество, по който
иск да е налице произнасяне на съда, формиращо СПН по този въпрос. При извършената
служебна справка от настоящия състав на страницата на Бургаски районен съд и Бургаски
окръжен съд, се установи, че гр.д.3323/2013 г. на БРС е приключило с определение от
25.11.2013 г., с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на
предявените искове. Независимо от това, доколкото СПН се формира само от влязло в сила
съдебно решение (чл.299 от ГПК), влязлото в сила определение от 25.11.2013 г. по
гр.д.3323/2013 г. на БРС, с което производството по същите искове е било прекратено
поради тяхната недопустимост, не е процесуална пречка за разглеждането им по настоящото
дело. От представените удостоверения и справки се установи, че гр.д№1152/2015г. е с
идентичен предмет, прекратено е с определение №1792/27.02.2015г., което с определение
№1090 от 29.04.2019г. е отменено частично и е върнато за продължаване на производството
по иска за приемане за установено, че не съществува облигационно правоотношение между
М.С. и „ВиК“ ЕАД, след което е отново прекратено с влязло в сила определение.
Обстоятелството, че по исковете, по които „ВиК“ ЕАД претендира от
жалбоподателката С. суми на договорно основание или жалбоподателката претендира суми
от дружеството на основание неоснователно обогатяване, съдът ще се произнесе
имплицитно и по наличието, респ. липсата на съществуващо такова правоотношение между
страните, също не е процесуална пречка на процесния отрицателен установителен иск.
Доколкото съдът ще обсъжда наличието на правоотношение само в мотивите на решението
си, това няма да създаде СПН по въпроса, ето защо висящото към момента гр.д.
№2842/2013 г. на БРС /понастоящем в БОС/ не е процесуална пречка за заведените искове
по настоящото дело по чл.299 от ГПК или по чл.126 от ГПК.
3
На следващо място съдът намира, че за ищцата съществува правен интерес от
отрицателния установителен иск именно поради това, че с произнасянето по него, тя ще
може от една страна да се позове (евентуално) на формираната СПН по въпроса за
наличието, респ.липсата, на облигационно правоотношение между нея и ответника, по
висящите искове, както и евентуално да предотврати завеждането на бъдещи искове против
себе си от това дружество.
Ето защо съдът намира, че не е налице недопустимост на иска за установяване
липсата на облигационно правоотношение между страните.
По отношение на иска по чл.124, ал.4 от ГПК – за установяване неистинността на
протокола от 23.08.2011 г., изготвен от служители на „ВиК” ЕАД, съдът намира, че искът не
е недопустим с оглед разрешението по т.1 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от
представените по делото Служебна справка /разпечатка/ за движението на гр.д.2842/2013 г.
на БРС и фотокопие от Оспорване на протокол от 23.08.2011 г., изготвен служители на
„ВиК” ЕАД…, подадено по гр.д.2842/2013 г. по описа на БРС, вх.№ 14352/20.04.2015 г., към
момента на завеждане на исковете по гр.д.1152/2015 г. на БРС – 25.02.2015 г., срокът по
чл.133 от ГПК за оспорване от жалбоподателката С. на процесния протокол, представен като
доказателство по гр.д.2842/2013 г. по описа на БРС, все още не е бил изтекъл. Към момента
на завеждане на исковете по гр.д.1152/2015 г. на БРС не е било все още заявено такова
оспорване по чл.193 от ГПК на този протокол. Ето защо не е налице хипотезата на т.1 от ТР
№ 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС за недопустимост на иска за установяване на неистинност на
документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от
възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в
производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е
пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 от ГПК.
В този случай настоящият състав приема, че освен инцидентното оспорване на
истинността на представен по делото документ по чл.193 от ГПК, заинтересованата страна,
която е пропуснала срока за оспорване, може да предяви отделен иск по чл.124, ал.4 от ГПК.
Доколкото оспорването на истинността на документ по естеството си представлява
предявяване на инцидентен установителен иск, при което спорът за истинността на
документа се решава със сила на присъдено нещо, по-късно предявеният иск между същите
страни за установяване неистинност на документа е процесуално недопустим, доколкото
основанията за оспорването му съвпадат. В този смисъл е и практиката на ВКС
(Определение № 335/15.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 2560/2014 г., ВКС, III г. о., Определение №
318 от 26.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5383/2014 г., II г. о., ГК, постановено по чл.274,
ал.3 от ГПК).
Разглеждането на иска за оспорване на истинността на документ по чл.124,ал.4
ГПК в отделно производство има смисъл, само ако страната, която разполага с документа
желае да провери неговата истинност преди да го ползва като доказателство, както и ако
документът има доказателствено значение за повече различни права на страната, които
може да са предмет на повече искови производства. В случая оспорването на протокола по
чл.193 от ГПК е направено в производството по гр.д.2842/2013 г. по описа на БРС, в което
се разглежда иск с предмет правоотношение, за което документът има доказателствено
значение и оспорването следва да се разгледа и разреши именно в това производство.
Ето защо съдът намира, че към момента е налице основание за прекратяването на
производството по гр.д. №8717/2015 г. на БРС по този иск поради липсата на правен
интерес.
С оглед на частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, съдът
4
намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която
първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения отрицателен
установителен иск поради неговата недопустимост, и делото следва да се върне на БРС за
продължаване на производството по този иск. В останалата част – по отношение на
прекратяването на производството по втория предявен иск, обжалваното определение следва
да бъде потвърдено.
Жалбоподателката е направена искане за присъждане на разноски като е
представила списък на разноските. Такива не следва да бъдат присъждане предвид факта, че
същата е освободена от заплащане на д. такса и й е предоставена правна помощ.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение № 262918/10.05.2021г. по гр.д.№8717/2015
по описа на БРС В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по иска на М. К. СТ. за
приемане за установено, че не съществува облигационно правоотношение между нея и
„ВиК“ ЕАД гр.Бургас по договор за предоставяне на ВиК услуги по отношение на
апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ ,бл.469, вх.Г, ет.6, ап.78.
Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по
този иск.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 262918/10.05.2021г. по гр.д.№
8717/2015 по описа на Бургаски районен съд в останалата обжалвана част.
В частта, с която е отменено обжалваното определение, настоящото определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
В частта, с която е потвърдено определението на БРС, определението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5