РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Първомай, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20215340200135 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0325-000468 / 10.05.2021
година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР -
Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Б. Д. М., ЕГН **********, с
адрес: ****, е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца на основание чл.
174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на същия текст от
закона и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на
вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.
В Жалбата си Б. Д. М. чрез процесуалния си представител адвокат А.М. Т. от
Адвокатска колегия - София моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно
постановление, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и поради предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Редовно призовани за съдебно заседание, нито жалбоподателят, нито
процесуалният му представител са явяват за лична защита; представено е писмено
становище по същество с изложените в Жалбата съображения; претендират се
1
разноски по представен списък.
Въззиваемата страна, Районно управление на МВР - Първомай, редовно
призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по
Жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло
правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията,
посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Към инкриминирания период във връзка с провеждане на специализирана
полицейска операция по заповед на Директора на Областна дирекция на МВР -
Пловдив полицейски служители от районните управления в град Пловдив
съвместно със служители от отдели „Криминална полиция“ и / или
„Икономическа полиция“ при Дирекцията дават дежурства в районите на областта
извън града.
На 26.03.20212 година Д. Гр. В. (тогава полицейски инспектор в 04 РУ на
МВР - Пловдив) с колегата си П. Н. (инспектор в Отдел „Икономическа полиция“
при Областна дирекция на МВР - Пловдив) изпълняват дейност по контрол на
пътното движение на територията на РУ на МВР - Първомай. Д.В. е с униформа с
отличителни знаци на Полицията, П. Н. е с жилетка, обозначена също с такива
знаци, както и служебният автомобил на полицаите, върху покрива на който има и
светлинна сигнализация.
В края на работния ден на инспекторите от град Пловдив е указано от
Дежурната част на Районното управление в град Първомай да спрат за проверка
лек „Мерцедес АМГ С63 4матик“ с ДК № ****, заради получена оперативна
информация, че водачът, криминално проявен и осъждан, управлява след
употреба на наркотични вещества и с отнето свидетелство за правоуправление.
За целта В. и Н. се позиционират със служебната кола на улица
„Цариградска“ в квартал Дебър на град Първомай до отбивката за село Татарево и
към 15:56 часа виждат по улицата в посока запад-изток да се движи въпросният
мерцедес, като полицаят от 04 РУ на МВР - Пловдив го спира със стоп палка до №
16.
Констатирано е, че шофьор на мерцедеса е Б.М., който представя
2
свидетелството си за управление (образец на Обединеното кралство). В. прави
справка чрез служебния си таблет за отдалечен достъп и получава информация от
АИС „КАТ“, че това свидетелство е отнето по заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, на което М. обяснява, че документът му е
върнат след решение на съд (Определение от 09.02.2021 година по адм. дело № 58
/ 2021 година на Административен съд - Стара Загора, с което Заповед от
25.01.2021 година за налагане на мярка по чл. 171, т. 1, буква Б от Закона за
движението по пътищата е спряна).
Полицаите сигнализират за изпълнение на задачата и на място пристигат
дежурният автопатрул и още един екип от полицейски служители при
Управлението в града, между които П. Г. З. (командир на Отделение „Охрана на
обществения ред“), след което жалбоподателят е отведен в РУ на МВР -
Първомай.
Там Б.М. е задържан със заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за
МВР, считано от момента на ограничаване на свободното му придвижване – 15:56
часа на 26.03.2021 година, като П.З. изпробва лицето за употреба на алкохол с
„Дрегер Алкотест 7510“ с № ARBA - 0058, но уредът не отчита положителен
резултат. Извикан е дежурният по КАТ младши автоконтрольор Т. Ат. Хр., за да
изпробва жалбоподателя с „Дрегер Дръг Чек 3000 STK“ за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, но Б.М. отказва с изявлението, че преди
няколко дни е пушил трева на Пампорово.
След няколко запитвания младшият автоконтрольор обяснява на
жалбоподателя, че за отказа му да бъде тестван ще му се състави акт, на което М.
му отговаря да пише каквото си иска и в негово присъствие Т.Х. съставя Акт за
установяване на административно нарушение (бланка серия АА № 577714) и
издава Талон за медицинско изследване бланка № 0062028, които жалбоподателят
отказва да подпише, удостоверено с подпис на свидетел върху всеки документ.
Към 19:00 часа на 26.03.2021 година Б.М. е отведен органите на реда в
Центъра за спешна медицинска помощ в град Първомай, където лицето отказва да
даде кръв за изследване и което обстоятелство е отразено писмено от дежурно
медицинско лице върху гърба на Талона за медицинско изследване, както и
отказва медицински преглед във връзка със задържането си, отразено също в
издадения за целта Фиш за спешна медицинска помощ № 16312 / 26.03.2021
година.
На 26.03.2021 година на основание чл. 212, ал. 2 от НПК (с първо действие по
3
разследването – разпит на свидетел) е образувано досъдебно производство № 64 /
2021 година по описа на РУ на МВР - Първомай (прокурорска преписка № 3543 /
2021 година на Районна прокуратура - Пловдив) за престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК – управление на 26.03.2021 година в град Първомай, област Пловдив, по
улица „Цариградска“ до дом № 16 на лек автомобил „Мерцедес АМГ С63 4матик“
с рег. № **** след употреба на наркотични вещества или техни аналози – и на
27.03.2021 година по искане на основание чл. 146, ал. 4 във връзка с ал. 3 от НПК
на наблюдаващия предварителното разследване прокурор с Разпореждане №
260166 / 27.03.2021 година по ЧНД № 73 / 2021 година на Районен съд - Първомай
е разрешено принудителното изземване на образци от кръв и урина за
сравнително изследване от Б. Д. М..
След 18:00 часа на 27.03.2021 година в Центъра за спешна медицинска
помощ в град Първомай жалбоподателят дава съответните проби и те са
предадени за изследване, като още на същата дата от разследващия полицай по
досъдебно производство № 64 / 2021 година е назначена токсикохимична
експертиза. От Националния институт по криминалистика при МВР е изготвен
Протокол № 21 / ТХК - 92 / 26.04.2021 година, съгласно чието заключение в
представените проби кръв и урина, взети от Б. Д. М., не се установява наличие на
наркотични вещества и лекарствени средства от групите: опиати (морфин),
бензодиазепини, барбитурати, фенотиазини, кокаин, канабис (в т. ч. ТНС),
трициклични антидепресанти, амфетамини, метадон, оксикодон (OXY),
бупренорфин (BUP), метамфетамин (MET), екстази (MDMA), респ. и на техни
метаболити.
На 10.05.2021 година въз основа на Акта за установяване на
административно нарушение от Началника на РУ на МВР - Първомай е съставено
процесното Наказателно постановление № 21-0325-000468.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от
показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция като
свидетели полицейски служители, които се кредитират като обективни и логични,
и от приобщените по надлежния по НПК ред писмени доказателства, подробно
описани в протоколите от проведените съдебни заседания.
По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган
правилно е ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата, съгласно чийто текст: Водач на моторно превозно средство …, който
4
откаже да му бъде извършена проверка … с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието … за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за … химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2000 лв., като текстът инкорпорира в себе си както
задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й
санкция, а от доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че
на инкриминираната дата към момента на извършване на проверката Б.М. е
„водач“ по смисъла на § 6, т. 25, предложение 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за движението по пътищата.
Трябва да се отбележи, че образуваното досъдебно производство за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК не е процесуална пречка да бъде
реализирано административнонаказателно преследване на извършителя за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
И с двете разпоредби се цели защита на един и същ вид обществени
отношения, свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на интересите (имуществени и / или
неимуществени) на неограничен кръг лица. Но елементите на формалното
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и тези на административното нарушение на
просто извършване по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата се
осъществяват с различно изпълнително деяние. При посоченото престъпление
противоправното действие от страна на водача се изразява в управление на
моторно превозно средство, след като от лицето вече са употребени наркотични
вещества или техни аналози, а при процесното административно нарушение – в
самия отказа на водача на автомобила да бъде тестван по надлежния ред за такава
употреба, независимо дали я е реализирал преди това, или не.
Така при преценка само въз основа на фактическото си съдържание на
посочените две изпълнителни деяния може да се обоснове извод за липса на
тъждество между тях, за да се счете, че с евентуалното реализиране на
наказателна отговорност за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК и на
административнонаказателна за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата на едно и също лице, би се нарушил принципът non bis in
idem.
5
Наложените наказания по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата са
в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН,
тъй като санкциите глоба и лишаване от право да се управлява МПС са конкретно
определени и административнонаказващият орган не може да преценя размера им.
Това формално нарушение според настоящия състав не покрива критериите
за маловажен случай (по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим по аргумент на
чл. 11 от ЗАНН преди измененията с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 година, в сила от
23.12.2021 година, или по легалната дефиниция на § 1, т. 4 от Допълнителната
разпоредба на сега действащия ЗАНН), за евентуалното приложение от въззивната
инстанция на чл. 63, ал. 4 във връзка с чл. 87 от действащия от 23.12.2021 година
ЗАНН, защото не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение и на неизпълнение на задължение от този вид.
От друга страна, от Съда се отчита и фактът на високата обществена опасност на
самия нарушител – Б. Д. М. е правоспособен вода за категория В от 02.11.2010
година, като до момента с 23 наказателни постановления (включително с
процесното) и с 22 фиша са му налагани наказания за 57 нарушения на правилата
за движение по отворените за обществено ползване пътища.
Съдът не следва да се произнася относно посоченото в Наказателното
постановление отнемане на 12 контролни точки.
По правилата на чл. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването
на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение контролни
точки се отнемат въз основа на вече влязло в сила наказателно постановление, а
при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата, в наказателното
постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни
точки. Съгласно разпоредбите на чл. 157 от Закона за движение по пътищата тези
контролни точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат
съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролно-
отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана
компетентност, но за пълнота следва да се упомене, че в съответствие с чл. 6, ал.
1, т. 3 от Наредбата точно е определен броят на подлежащите на отнемане
контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата.
6
Нарушението, описано в Акта за установяване на административно
нарушение и в Наказателното постановление, е конкретизирано по време, място и
извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от
ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган съгласно
Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 година, допълнена със Заповед № 8121з-825 /
19.07.2019 година, на Министъра на вътрешните работи.
В тази връзка са несъстоятелни наведените защитни доводи за допуснати
процесуални нарушения, тъй като стриктно са спазени указаните законови
правила по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Що се отнася до твърдението в Жалбата за опорочаване на процедурата при
опита да бъде установената употребата на наркотици или техни аналози от Б.М.,
заради липсата на протокол по образец съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози (приложение №
2), това възражение не намира нормативна основа.
Съгласно чл. 3а от тази Наредба употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето – водачът – откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест (т. 1), не приема показанията на техническото
средство или теста (т. 2), или физическото му състояние не позволява извършване
на проверка с техническо средство или тест (т. 3). Тези обстоятелства по силата на
чл. 6, ал. 5 от Наредбата се отразяват от контролния орган в талона за изследване
(приложение № 1), което е сторено в случая, а не в протокола по чл. 5, ал. 2
(приложение № 2 от Наредбата), какъвто протокол, видно от текста на
подзаконовия нормативен акт, се съставя само при налични резултати от
проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест, т. е.
при съгласие на лицето да бъде изпробвано, а не и при негов отказ.
Мотивиран от горното, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,
намира атакуваното Наказателно постановление за законосъобразно и обосновано
и на основание чл. 63, чл. 63в от ЗАНН
РЕШИ:
7
Потвърждава Наказателно постановление № 21-0325-000468 / 10.05.2021
година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР -
Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Б. Д. М., ЕГН **********, с
адрес: ****, е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца на основание чл.
174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на същия текст от
Закона за движението по пътищата и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012
година на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Първомай: ________(п)_______________
8