Р Е Ш Е Н И Е
Номер 578 15.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Членове: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: К. Л.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов
КАНД № 273 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Началник-група в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР– гр.Бургас, против решение № 260481 от 20.11.2020г.,
постановено по НАХД № 2768 от 2020г. по описа на Районен съд – град Бургас, с
което е отменено наказателно постановление № 20-0769-000826
от 27.03.2020г., издадено от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Бургас, с което на К.К.Н., с адрес: ***, са наложени
административните наказания „глоба“ в
размер на 3000 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Касаторът твърди, че първоинстанционният
съд е постановил незаконо-съобразен съдебен акт,
противоречащ на материалния закон. Излага се хронология по установяване на
административното нарушение и се изразява становище, че правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на лицето, в
качеството на водач на МПС. РС-гр.Бургас се позовал само на заявеното от актосъставителя, че възприел само едно завъртане на процесния автомобил, при наличието и на лоши атмосферни
условия. От материалите по делото било видно, че двамата служители Е.К. и С.И.
са изпратени по сигнал от дежурната част. Според заявеното от тях при
пристигането им възприели лично извършваните от санкционираното лице действия и
го спрели със светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил. Според касатора, от така приобщените доказателства по преписката е
доказано с категоричност извършване на вмененото на водача нарушение, за което
е наказан. На мястото водачът не е дал обяснения защо е извършвал тези
действия, което противоречи на заявеното по-късно от него. Относно извършеното
от водача е приложен и видеозапис. Обществената опасност на деянеито
е висока, а самият факт, че е има малък опит като водач на МПС и извършва
подобни действия с автомобила завишава тази обществена опасност още повече. Иска
се съдът да отмени решението на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови
друго, с което да потвърди наказателното постановление.
Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК–
неправилно решение поради противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание, касаторът
редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът по касация – К.К.Н., редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Не изразява становище по касационното оспорване, след връчване на
препис от касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава
заключение за ОСНОВАТЕЛНОСТ на оспорването. Споделя тезата на касатора, че при постановяването на решението съдът е допуснал
нарушение на закона. Позовава се приложените по делото доказателства,
включително на съдържащия се оптичен носител /видеозапис/, с което обосновава
извод, че лицето действително е извършило процесното
деяние. Пледира за отмяна на атакувания незаконо-съобразен
съдебен акт и потвърждаване на НП изцяло.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас било образувано по жалба на К.К.Н., против
наказателно постановление № 20-0769-000826 от 27.03.2020г, издадено от Началник
на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР–Бургас, с
което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – Бургас
отменил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел,
че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Обосновал извод за недоказаност на деянието, като се
позовал на заявеното от актосъставителя по време на
изслушването му в съдебно заседание, според което св.М. възприел само едно
завъртане на управлявания от Кр.Н. автомобил „БМВ“,
при навлизане в завой. Отделно от това са изложени данни и за лоши атмосферни условия,
с натрупана снежна покривка на пътната настилка, съответно за заледяване на
настилката на пространството около магазин „Метро“. Изтъкнал, че самият
автомобил е със „задно задвижване“, което е ноторно
известно обстоятелство, предполагащо лесно завъртане
при съществуващите атмосферни условия. Водачът е правоспособен от 10.06.2019г.,
поради което възприетото от младши автоконтрольора
едно единствено завъртане може да се дължи именно на неопитността на К.Н.. При
така посочените факти, съдът намерил основание да се приложи и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като липсвали данни за други влезли в сила НП по отношение
на този водач, съответно наказателното постановление е отменено изцяло.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на първоинстанционния
съд е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
При постановяване на съдебното решенние съдът
е обсъдил единствено показанията на св.М., без да ги съпостави с останалите
представени към преписката доказателства, а изведеният извод за
незаконосъобразност на НП обусловило отмяната му е необоснован и не е съобразен
с действителните факти по случая и приложените по делото материали.
Обжалваният съдебен акт на Районен съд– гр.Бургас е постановен при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, касационни отменителни основания, съгласно чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Това е така, поради следното:
Настоящото административнонаказателно
производство е започнато със съставяне на акт за установяване на нарушение, с
бл. № 660100, съставен на 07.02.2020г. от С.М.- мл.автоконтрольор
в сектор „ПП“ при ОД на МВР-гр.Бургас. Видно от обстоятелствената му част,
актът е съставен срещу ответника по касация, за това, че на 07.02.2020г. в
гр.Бургас, на паркинга на магазин „Метро“ управлява лек автомобил „БМВ“, с
рег.№ А 6466 АТ, като не използва пътя по предназначение, а именно: извършва
резки маневри, върти автомобила в кръг, преднамерено извежда МПС извън контрол,
чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението
на задните му гуми /дрифт/. Нарушението е
квалифицирано, като такова по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Актът е изготвен в присъствието на двама
свидетели, а именно Е.К. и С.И., които установили
нарушението. Подписан от цитираните лица, като е предявен надлежно на
нарушителя и е връчен препис срещу подпис на същата дата. В раздел „обяснения/възражения“ такива изявления
на водача не се съдържат.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, на 10.02.2020г. са депозирани писмени възражения от К.Н., с които оспорва
да е извършил нарушението, като обяснява поведението си със заледената
повърхност на асфалтовото покритие на паркинга до входа на магазин „Метро“,
както и „поднасянето на автомобила“ при осъществена маневра за завиване и
малкия му опит като водач на МПС.
Служителите С.И. и Е.К. писмено са заявили,
че на процесната дата са изпратени от оперативния
дежурен на ОДМВР относно постъпил сигнал за извършване на дрифтинг на паркинга на посочения
магазин, с което пътят отворен за обществено ползване не се използва по
предназначение за превоз на хора и товари. При пристигането си на място,
възприели извършването на описаните в акта действия, които и се повторили
пред тях. След това, посредством включени светлинни и звукови сигнали на
патрулния автомобил спрели процесното МПС управлявано
от К.Н.. Потвърждават факта, че в автомобила имало и друго лице- свидетелят С.П..
Забелязали присъствие на лица, намиращи се до друг автомобил, на около 100
метра, които наблюдавали извършването на проверката. По време на извършената
проверка, водачът К.Н. не изтъкнал никакви причини за възприетите от
служителите негови действия при управлението на автомобила. Едва след
установяване на нарушението, двамата полицейски служители поискали съдействие
отново чрез оперативния дежурен, който изпратил на място екип на пътна полиция,
а именно свидетелят М..
По повод констатираното при така
извършената на място проверка, на 17.02.2020г. инспекторът от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-гр.Бургас К.В.приел с Протокол за доброволно предаване 1
бр. диск с видеозапис от охранителни камери на магазин „Метро“, който запис е
от датата 07.02.2020г.
Инспектор В.се запознал с подаденото
на 10.02.2020г. писмено възражение на водача К.Н. и след като лично се запознал
и със съдържанието на видеозаписа, а също така и от изготвените полицейски
доклади на служителите И. и К. в своя доклад изразил становище, че не е налице
основание за прекратяване на преписката по съставения акт за установяване на
нарушение, респективно предприетите действия по съставяне на акта срещу това
лице са правомерни и законосъобразни.
В издаденото наказателно
постановление, наказващият орган възприел установената фактическа обстановка
относно деянието, по начина по който е детайлно описано извършеното от водача
при управление на автомобила и с аналогична правна квалификация, съгласно
чл.104б, т.2 от ЗДвП. С оспорения пред РС-Бургас санкционен акт, на водача К.Н.
са наложени двете кумулативно предвидени в закона административни наказания, на
основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП.
При
анализа на доказателствата, РС-гр.Бургас въобще не е съобразил фактите, установени
от така обсъдените по-горе материали по преписката, а е обосновал изводите си
само въз основа показанията на актосъставителя.
Решаващият
състав не е съобразил обстоятелството, че св.М. е пристигнал на мястото, след
като е повикан за съдействие от пристигналите по-рано на мястото служители К. и
И..
Не е
отчетен въобще факта, че съгласно отразеното в АУАН именно тези длъжностни
лица, вписани в акта като свидетели „установили
нарушението“ са възприели извършеното от водача на процесната
дата и място.
Противоречи
на всякаква логика, пристигналият по-късно на мястото мл. автоконтрольор
да е възприе извършването на каквато и да е маневра от страна на водача К.Н.,
при положение, че същият е повикан за съдействие от посочените служители, като
двамата служители на МВР вече са били спрели за проверка неговия автомобил със
светлинен/звуков сигнал на патрулен автомобил.
Както
е известно, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП „Редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното“, а в случаят дори не се твърди наличието на отрицателни
предпоставки, този акт да бъде приет за редовен, нито съдът констатира такива.
Констатираното от пристигналите на място свидетели, описани в акта под № 1 и 2
е детайлно описано в обстоятелствената част на акта и онагледява целенасоченото
поведение на водача К.Н. да използва процесния пътен
участък отворен за обществено ползване не по предназначение за превоз на хора и
товари.
Извършването на резки маневри, въртенето на
МПС в кръг, извеждането на превозното средство извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на
задните гуми, т.нар. дрифтиране, не се помества в целите
за използване на обществените пътища за превоз на хора и товари, още по-малко
на конкретното място, в което са обособени пътни ленти за движение на
пристигащи и заминаващи от търговския обект превозни средства и обособени места
за паркиране на клиентите на магазина.
Установените
действия на водача, описани в акта не само, че не са оборени от други приети по
делото доказателства, но и се подкрепят от обсъдените други материали по
преписката, с оглед изложеното по-горе. Абсолютно несъстоятелно е да се твърди,
че нарушението не е доказано, предвид заявеното от св.М., при положение, че
самият той го е описал въз основа възприятията на цитираните в АУАН двама
свидетели- установили нарушението.
Противоречи на
всякаква логика, по време на проверката този водач да не изложи твърдения за
това, че несъзнателно и само поради заледяването на пътния участък е завъртял
автомобила, съответно да не посочи такива възражения в съставения акт. Вярно е,
че нормата на чл.44 от ЗАНН предоставя възможност да се направят писмени
възражения в тридневен срок от връчване на акта, но с оглед естеството на
нарушението, фактът, че не се дължи някакво допълнително опровергаване на административнонаказателното обвинение, свързано с
представяне на документи, запознаване с други факти и обстоятелства, липсва
логично изтъкната причина за това късно излагане на обясненията на водача за
„поднасяне“ на автомобила само поради лошите атмосферни условия и объркването
му какво трябва да направи при създалата се ситуация, респективно не се
разколебава административнонаказателната теза за
осъществено нарушение.
Не могат да
оборят тези констатации и показанията на св.С.П. изслушан по искане на
жалбоподателя Н. в с.з. на 23.10.2020г. Видно от тези показания К.Н. му се
обадил „да се видим, защото беше сам“.
Понеже нямали храна у тях решили да отидат до магазин „Метро“, за да купят нещо
за ядене. При самото влизане /на паркинга на магазина/, „не знам какво се случи, дали е подал повече газ на колата, поднесохме.
След това аз малко му повиших тон…Нямаше и 10-15 секунди, откакто му повиших
тон, когато дойдоха полицаите с колата“.
Показанията на
този свидетел по отношение на описаните действия на водача в близост до магазин
„Метро“ въобще не могат да се противопоставят на отразеното в акта най-вече
поради липсата на конкретни възприятия за случилото се, след като самият
свидетел заявява „не знам какво се случи,
дали е подал повече газ на колата…“ Освен това, противоречи на формалната
логика, служителите К. и И. да са изпратени от дежурния на паркинга на магазин
„Метро“, т.е. пристигането им на място не е по случайност, а след като са
изпратени от дежурната част по сигнал на друго лице и то именно заради
извършвано „дрифтиране“, а същевременно от така
заявеното „поднасяне“ описано от този
свидетел до пристигането на служителите да са изминали „10-15 секунди“. Напротив, съвсем логично е на това място да са
извършвани така описаните в акта действия, което да е повод за сигнализиране на
полицията, а несъмнено до предприемането на действия от страна на изпратените
на мястото служители и тяхното пристигане на паркинга е изминал период от
време. При положение, че и след пристигането си до магазин „Метро“ служебните
лица също са възприели извършването на описаните действия и както са заявили те
нееднократно, с категоричност се установява извършената повторяемост на
действията на водача, описани в акта. При тези констатации, очевидно е несъстоятелна
тезата на жалбоподателя, изложена впоследствие, че имало само едно „поднасяне“
или „завъртане“, което не е извършено съзнателно, а се дължи само на лошите
атмосферни условия и малкия му опит като водач на МПС.
Съставеният акт за установяване на
нарушение и издаденото НП съдържат всички изискуеми реквизити, издадени са от
компетентните органи и са предявени по надлежния ред, а отразеното в акта и
неговата материална доказателствена сила не е оборена
от други доказателства, приобщени по делото. Напротив, техният съвкупен анализ
сочи, че е доказано описаното деяние с нужната категоричност.
Издаденият санкционен акт е
законосъобразен и с него са наложени предвидените в закона две кумулативни
административни наказания. Наказанията са индивидуализирани напълно в съответствие
с приложимата санкционна хипоте-за, а предвид фиксираните
си размери не подлежат и на редуциране.
Обобщено,
настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно,
поради едностранчивия анализ на доказателствата, с което е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Незаконосъобразният съдебен акт следва да бъде отменен, респективно жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
и следва да бъде уважена. Не се налага извършването на допълнителни процесуални
действия за събиране на други доказателства, т.е. не следва делото да се връща
за ново разглеждане, тъй като и искането на жалбоподателя за събиране на гласни
доказателства е уважено, като по делото е разпитан свидетеля С.П..
При наличие на всички изискуеми предпоставки за ангажиране на
отговорността на водача, с отмяна на постановеното решение на РС-гр.Бургас следва
наказателното постановление да бъде потвърдено, с което да се приложи правилно
и материалния закон.
Не са налице и обстоятелства за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както
неправилно е изтъкнал предходният състав, доколкото процесното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения с тази правна квалификация.
Мотивиран от горното,
на основание чл.222, ал.1, вр. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд - гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260481 от 20.11.2020г., постановено по НАХД № 2768
от 2020г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 20-0769-000826 от 27.03.2020г.
на началник група при ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-0769-000826 от 27.03.2020г,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас,
срещу К.К.Н..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.