Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
19.10.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на деветнадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №10931/20г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД ОЗК – З.АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д., чрез Адвокатско дружество „Г.и п.“,
представлявано от С.С.- управител, длъжник по изп. д. №20208510400850 по описа
на ЧСИ М.П.с район на действие СГС, против Постановление
за разноски на ЧСИ П.от 11.06.2020г., с което е отказано намаляване на
приетите по делото разноски по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, представляващи
адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело в размер на 2139,15лв. с ДДС, както и
намаляване на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че одобреният от ЧСИ П.размер
на адвокатския хонорар от 2139,15лв. е завишен с оглед правилата на Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и факта, че защитата по
образуваното изпълнително дело не представлява фактическа и правна сложност. Счита,
че разпоредбата на чл.10 т.2 от
Наредбата в случая е неприложима, която касае фактическа и правна сложност на
делото и съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по
проучване имущества на длъжника и т.н, какъвто не бил настоящия случай. Предвид
изложеното, моли да бъде отменено атакуваното разпореждане на съдебния
изпълнител, с което е отказано
намаляване на приетите разноски за
адвокатски хонорар в полза на взискателя до размер на 200лв., както и таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна (взискател в изп.
производство) – А.С.Р.чрез адв.Б.К.от САК изразява становище за отхвърляне на
подадената жалба като неоснователна.
Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител съгласно чл.436, ал.3,
според които ЧСИ П.счита жалбата за неоснователна с подробно изложени доводи
относно обема на защита на взискателя в изпълнителното производство.
Софийският градски съд намира от фактическа
страна следното:
ЗАД ОЗК АД има качеството на длъжник по
изпълнително дело 20208510400850 по описа на ЧСИ М.П.с район на действие СГС,
което е образувано на 02.06.2020г. по изпълнителен лист от 22.05.2020г. на
Софийски градски съд, издаден по гр.д. №2564/2018г. по описа на същия съд. В
молбата за образуване на делото е поискано дългът да бъде събран чрез налагане
на запор на сметките на длъжника в случай, че той не изпълни след получавана на
поканата за доброволно изпълнение.
Посочени са от ЧСИ за събиране следните суми –
главница 60 000лв., законна лихва в размер на 32 344,64лв. за периода 23.02.2015г.
– 16.06.2020г., както и разноски по изпълнителното дело адвокатски хонорар с
вкл.ДДС в размер на 2139,15лв. и 6 198,28 такси ТТРЗЧСИ.
По изпълнителното дело е приложен договор за
правна защита и съдействие, сключен между взискателя и Адвокатско дружество „К.И.и
Я.Н.“, съгласно който адвокатското дружество се е задължило да оказва защита по
изп. дело на осн.чл.38 ал.2 и ал.1 т.2 вр. чл.36 ал.2 от ЗАдв. вр. чл.10 ал.1
т.1 и т.2 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
Покана за доброволно изпълнение длъжникът е
получил на 04.06.2020г., в която като задължение по изпълнителното дело са
посочени горните суми.
Във връзка с уведомление на осн.чл.191 ал.3
от ДОПК ЧСИ П.е поискал от ТД на НП –
Големи данъкоплатци във връзка с образуваното при него изпълнително дело с
длъжник жалбоподателя да му бъде изпратено удостоверение от което да е видно
дали има започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки
за обезпечаване на публични вземания срещу ЗАД ОЗК – З.АД, техния размер и вид.
С Удостоверение от 03.06.2020г. НАП ТД София
е уведомило ЧСИ П., че ЗАД ОЗК – З.АД няма задължения. Факта на изплащане на
задължението не се оспорва от ответната страна по частната жалба.
На 09.06.2020г. ЗД ОЗК – З.АД е направило
възражение на осн. чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар и
разноски и е поискало тяхното намаляване.
С постановление от 11.06.2020г. ЧСИ П.е постановил
отказ.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
По отношение на жалбата срещу разноските за
процесуално представителство.
Въпросът за разноските в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски. Правилото
на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство, а именно – от длъжника, доколкото липсата на доброволно
извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира принудително
изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на изпълнителното производство
е да замести липсващото доброволно изпълнение – да даде защита на съдебно
признатото право чрез неговото принудително удовлетворяване. Отговорността за
разноски по чл.79 ГПК е своеобразна санкция за неизправния длъжник – същата
обаче не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване,
в съответствие с общите принципи за забрана за злоупотреба с процесуални права,
справедливост и достъп до правосъдие. Поради това процесуалната възможност за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение съществува както в
исковото, така и в изпълнителното производство. Съдът, както и съдебният
изпълнител, следва да определят такъв размер на възнаграждението, който да
отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е
„справедлив и обоснован“, т.е. да е съразмерен на действително осъществената
правна защита и съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството.
Съобразно чл.10 т.1 и 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е: 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело и 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2 - за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Настоящият състав намира, че с оглед
направеното от страна на длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение е
дължимо единствено възнаграждение в размер на 200лв. за образуване на
изпълнителното дело. Действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по
изпълнителното дело с оглед предприетото изпълнение от длъжника в срока за
доброволно изпълнение, не са извършвани извън подаване на молба за образуване
на изпълнително дело и предоставяне право на ЧСИ да определи начина на
изпълнение, поради което липсва основание за начисляване на възнаграждение за
такива. Съдът ще присъди сумата от 200лв. с ДДС, тъй като процесуалният
представител на взискателя е представил доказателства, че е регистриран по ДДС
и окончателния размер на адвокатското възнаграждение е 240лв./с ДДС/. Само за
пълнота следва да се посочи, че към датата на образуване на изпълнителното
производство и депозиране на частната жалба е действала нормата, предвиждаща
възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 100лв., отменена в
последствие и доколкото се обжалва размера над 200лв., то съдът ще го уважи в претендирания
такъв.
По отношение определената пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл.78 ал.2 от ЗЧСИ размерът на
таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на
Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване
с камарата. В раздел II от т. 20 до т.27а вкл. от ТТР към ЗЧСИ изрично е
посочено за кои действия и в какъв размер се начисляват пропорционални такси, а
текстът на чл.31 от раздел VI, Допълнителни разноски изрично посочва видовете
разноски по изпълнението.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 – когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Изключение е
предвидено съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК в следните случаи: когато делото се
прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда и по новата т.3 – за изпълнителни способи,
които не са приложени.
При изпълнение на задължения за парични
вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният -
по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
(приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп.,
бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл.26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от
19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т.26 от Тарифата е
регламентирана пропорционална такса, която е за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума, като същата съобразно размера е 5018,18лв.
Съдът намира, че тази такса се дължи, независимо от това, че плащането на
сумата е извършено в срока за доброволно изпълнение. С решение № 640/04.10.2010
г. по гр.д.№ 920/2009 г.,ІV г.о. ВКС се приема, че съгласно чл. 26 от Тарифа за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, длъжникът по
изпълнителното дело дължи пропорционална такса върху събраната сума след
предявяване на изпълнителния лист, доколкото плащането на задължението е
извършено при висящо дело за принудително изпълнение.
Предвид горното съдът намира, че таксата по
т.26 от Тарифата за събраните суми от 6198,28лв. следва да бъде намалена на 5018,18лв.
С оглед изхода от спора на жалбоподателят
следва да се присъдят разноски в производството в размер на 265лв., от които 25
лв. държавна такса и 240лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският градски съд, на основание чл.437
във вр. чл.435,ал. 2 от ГПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за разноски на ЧСИ П.от
11.06.2020г. по изпълнително дело №20208510400850, с което е
отказано намаляване на приетите по делото разноски по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното
дело в размер на 2139,15лв. с ДДС, както
и намаляване на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 ГПК размера
от 2139,15лв. до сумата от 240лв./с ДДС/ размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя А. С. Р., както и размера на такса по чл.26 от ТТР
по ЗЧСИ от 6198,28лв. следва да бъде намалена на 6021,81лв. /с ДДС/, дължими в
производството по изпълнително дело №20208510400850 на ЧСИ М.П.с рег.№851,
възложени от ЧСИ в тежест на длъжника по изпълнението ЗАД ОЗК – З.АД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д..
ОСЪЖДА А.С.Р.да заплати ЗАД ОЗК – З.АД
ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от А.П.Л.и
Р.К.Д., сумата 264лева разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.