№ 3676
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110202551 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Ц. И. против наказателно постановление /НП/ №
22-4332-027722 от 03.01.2023 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 250 (двеста и петдесет) лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Сочат се липсата на предпоставки за образуване на
административнонаказателно производство – в частност несъставянето на акта за
установяване на нарушението в предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от
откриване на нарушителя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. И.. Последната моли за уважаване на жалбата и отмяна на процесното наказателно
постановление. Отправя искане на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ за
определяне на възнаграждение. Представя пълномощно, договор за правна защита и
съдействие и удостоверение за раждане, като от последното е видно, че жалбоподателят е
баща на адв. И..
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, провери изцяло атакувания електронен фиш, като приема за установено
от фактическа страна следното:
1
На 13.07.2022 г., след 13:40 ч., след получен сигнал за настъпило пътно-транспортно
произшествие в гр. София, кв. „Горубляне“, по ул. „Пионерска“ срещу № 5, с посочен
участник в произшествието л.а. „Инфинити КЮ 70“ с рег.№ *******, мл. автоконтрольор Ц.
ЦВ., след извършена справка в електронната система, е установил липсата на сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 13.07.2022 г. за
посочения лек автомобил - „Инфинити КЮ 70“. Въз основа на направената проверка св. ЦВ.
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 201796 от
08.12.2022 г. на лицето Й. Ц. И. /жалбоподател в настоящото производство/ за нарушение на
чл. 483, ал. 1 от КЗ. Така съставеният АУАН бил връчен лично на жалбоподателя на
08.12.2022 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от жалбоподателя постъпили писмени
възражения срещу акта.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 22-
4332-027722 от 03.01.2023 г.
Видно от Заповед № 8121К-13318/23.12.2019г. на министъра на вътрешните работи и
Заповед № 4332з-143/15.02.2016 г. на директора на СДВР административнонаказващият
орган е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят - да
издаде АУАН /заповед № 513з-242/12.01.2016 г./
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията
на свидетеля Ц. Х. ЦВ. /актосъставител/, както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени към материалите по делото.
От показанията на св. Ц. се установява единствено обстоятелството, че същият е
констатирал нарушението и е съставил акта въз основа на документи, издадени от колегите
му, пристигнали на мястото на пътния инцидент към 13.07.2022 г. Показанията на
посочения свидетел предоставят информация единствено в насока на това, че за лек
автомобил „Инфинити КЮ 70“ с рег. № *******, към дата 13.07.2022 г., не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява единствено,
че нарушението е установено в един последващ момент, след като жалбоподателят е бил
участник в ПТП, като в подкрепа на последното липсва обективна доказателствена основа.
Същевременно сред доказателствената съвкупност са представени собственоръчно
попълнена от жалбоподателя декларация и сключен договор за покупко-продажба на
процесното МПС към посочената в АУАН и НП дата на извършване на нарушението –
13.07.2022 г. Видно от декларацията, попълнена от жалбоподателя, същият твърди, че от
13:00 часа на 13.07.2022 г. до 15:30 часа на същата дата е бил заедно с новия собственик на
въпросното моторно превозно средство - „Инфинити КЮ 70“ с рег. № *******, като в
допълнение посочва, че му е предал автомобила в отлично състояние. От приложения по
делото договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, придружен с
нотариална заверка на подписите на двете страни, действително се установява, че към
посочената в АУАН и НП дата на осъществяване на нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят, последният е прехвърлил собствеността върху превозното средство на
2
друго лице.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване и
изхожда от легигимирана страна в процеса, поради което се явява и процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място, при служебно извършената проверка, съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият съдебен състав намира, че
действително актът за установяване на административно нарушение е съставен извън
законоустановения срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно извън тримесечния срок от
откриване на нарушителя. Видно от приложените, макар и оскъдни, писмени материали /по-
конкретно от докладна записка, изготвена от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна
полиция“ Л.Й./, още към 13.07.2022 г. компетентните проверяващи органи са разполагали с
достатъчно данни – в това число с регистрационния номер на процесния лек автомобил
„Инфинити КЮ 70“ /за който се предполага, че е напуснал ПТП-то/, за да установят чия е
собствеността на въпросното моторно превозно средство и дали за същото има валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Посочените обстоятелства са били лесно установими към посочената в АУАН и НП дата на
извършване на нарушението. Видно от административнонаказателната преписка по делото
АУАН е съставен на 08.12.2022 г. /близо пет месеца по-късно/, което бездействие на
компетентните органи съдът намира за неоправдано.
На следващо място настоящият съдебен състав счита за недостатъчно изяснена и
силно разколебана приетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка.
Видно от очертаната в процесното НП обстоятелствена част и по-конкретно констатациите
относно виновното участие в ПТП на жалбоподателя, съдът намира същите за недоказани и
неподкрепени от обективно наличните по делото доказателствени материали. Данни за
наличие на ПТП и участието на жалбоподателя в него не се откриха по кориците на делото.
Не се изяснява и механизмът на установяване на нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят. В случая в тежест на АНО – Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, е да докаже, че претендираното нарушение е извършено при тези
фактически параметри, очертани от него в наказателното постановление. Ето защо
разминаването между част от фактическите констатации, отразени в двата акта и събраната
по делото доказателствена съвкупност, няма как да обуслови законосъобразно ангажиране
административнонаказателната отговорност на съответното лице.
Въз основа на изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че са налице
допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които
сами по себе си са достатъчни да обусловят отмяна на атакуваното НП. Въпреки тези
констатации обаче, съдът намира за необходимо да разгледа настоящия спор и по същество.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
3
производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
В тази връзка, с оглед приложената по делото доказателствена съвкупност, съдът намира за
недоказано обстоятелството, че именно жалбоподателят е бил собственик на процесното
моторно превозно средство към релевирания в НП момент.
Съгласно текста на посочената за нарушена правна норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е върху притежателя на моторното превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като в
настоящия случай липсва яснота по отношение самоличността на притежателя. От
собственоръчно попълнената от жалбоподателя на 08.12.2022 г. декларация и представения
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /сключен на 13.07.2022 г./ не
се доказва по категоричен начин, че към датата на извършване на формалното нарушение
/изразяващо се в несключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите/ – 13.07.2022 г. задължено лице действително е бил жалбоподателят Й. И..
В съответствие с изложеното следва изводът, че жалбата на Й. Ц. И. се явява
основателна и атакуваното НП следва да бъде отменено като издадено при изложените по-
горе съществени процесуални нарушения.
При този изход на делото адв. И., в качеството й на роднина на жалбоподателя,
има право на възнаграждение, като с оглед своевременно направеното от нея искане, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, вр с чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда такова
в размер на 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-027722 от 03.01.2023 г., с което на Й. Ц.
И. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева на основание
чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 63д от ЗАНН във вр.
с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, вр. с чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адв. И. Й.
И., сумата от 400 лева –възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София –
град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5