Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №18063 по
описа за 2018
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „В.и к.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление ***, срещу С.И.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
чл.79 и чл.86 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: 58.37лв.(петдесет и осем
лева и 37ст.), представляваща главница-стойност на ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 26.08.2015г. до 30.07.2018г. на адрес гр.Варна, ул.т.р.№1,
ап.8; 5.53лв. (пет лева и 53ст.),
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 28.10.2015г.
до 11.08.2018г., отчитани по партида с аб. № ... ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-16.08.2018г. до окончателното й плащане; 331.24лв.(триста тридесет и един лева и 24 ст./, представляваща
главница-стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
26.08.2015г. до 30.07.2018г. на адрес гр.Варна, ул.т.р.№ 1, ап.8; 45.16лв. (четиридесет и пет лева и 16
ст./, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 28.10.2015г.
до 11.08.2018г., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-16.08.2018г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед
№ 6236 от 20.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
12422/2018г. по описа на ВРС.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава е подадено възражение, в
тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Сочи се,
че „В.и к." ООД, в качеството си
на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, е
предоставил В и К услуги на ответника за имот на адрес гр.Варна, ул.т.р.№ 1, ап.8,
който в качеството си на потребител ги е получавал и ползвал на същия
адрес. Твърди
се, че ползваните В и К услуги на този адрес са се отчитали по партида с номер
на платец 1722357 /включващ абонатен
номер 1722357 и абонатен номер ..., чийто титуляр е ответникът. Съгласно чл.5,
т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и
К оператор „В.и к." ООД, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В
и К услуги в срок, което длъжникът не е направил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок
той изпада в забава. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно
заседание исковете се поддържат.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на
ответника С.И.К. – адв. Т.С., депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Възразява, че в представената от ищеца справка за дължими суми
по фактури помесечно, посочените количества,
които се претендират, не отговарят на действителността. Твърди се, че не е налице правно основание за възникването на твърдените материални
права - предмет на депозираните положителни установителни искове, а именно
наличието на валидно възникнали парични вземания за заплащане на доставена вода
и консумирани услуги по ползване, отвеждане и пречистване на вода на „В.И.К.-
Варна" ООД към ответника С.К. в посочения в исковата молба общ размер от
389,61 лв., както и акцесорната претенция в общ размер от 50,69 лв.,
представляваща лихва за забава. Сочи се, че по делото не са приложени годни
писмени доказателства, от които да се установява, както дължимостта, така и
коректният размер на претендираните суми. По делото
няма данни ищецът да е отчитал и фактурирал редовно потребените количествата
вода и реално такава да е доставена. Ищецът не представя доказателства за
конкретен размер на ползвана, пречистена и отведена вода от абоната на
ответника. Не се представят задължителните ежемесечни фактури за посочения от
ищеца период, лисват уведомления или съобщения до ответника за забавяне или
неплащане на претендираните суми. Твърди се, че между страните по спора
съществува договор за доставка на ВиК услуги, по силата на който ответницата
притежава качеството на потребител по партида с два абонатни номера: № 1722357
и № ..., но доказателства за реално присъединяване на потребителя към
водоснабдителната и канализационната системи липсват по делото. Сочи се, че
неясно е и по каква причина ответницата е титуляр на две партиди за вода за
един обект. Сочи се, че ако между страните съществува валидно облигационно
правоотношение с посоченото съдържание, то същото се урежда и регламентира от
Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
Общите условия на „В.И.К.- Варна" ООД за предоставяне на В и К услуги и от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Сочи се,
че в настоящия случай не е възникнал правопораждащият фактически състав, който
да доведе до дължимост на претендираните суми от потребителя, предвид
обстоятелството, че не са налице доказателства, че посоченото от ищеца
количество вода отговаря на действително потребеното количество питейна вода от
ответника в посочения имот. Оспорват се
представените Справки за недобора на частен абонат с клиентски № 1722357
от 22.11.2018г. досежно тяхното съдържание, като се твърди, че това са тези документи не установяват
валидно възникнало задължение на потребителя, както и неговия размер, както и
по делото не са представени фактурите, от които се твърди, че произтичат
сочените задължения. Сочи се, че съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия на
ищцовото дружество, В и К операторът е длъжен да отчита показанията на
средствата за измерване и да издава фактури или други разходно -оправдателни
документи, отговарящи на изискванията на ЗСч. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия
отново се сочи, че В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а според ал. 2 на същия
текст потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Сочи се, че по делото
не са приложени данни нито за отчетена надлежно консумация или служебно
начисляване на количества, нито за фактуриране на тези количества, както и
фактурите да са сведени до знанието на потребителя, поради което и не е
възникнало задължение за потребителя да заплаща стойността на начислената му
вода. Твърди се, че приложените от ищеца Справки за недобора изхождат от „В.И.К.-
Варна" ООД и не могат да заместят писмен документ, носещ подписа на
потребителя или на негов представител за установяване на отчетените за
процесния период показания на водомерите, монтирани в посочения обект. Сочи се,
че посочените справки представляват частни свидетелстващи документи, които
с оглед критериите на чл. 180 от ГПК удостоверяват изгодни за издателя му факти
и не се ползват с доказателствена стойност, а само с формална доказателствена
сила относно авторството им. Сочи се, че
сключеното споразумение не е приложено към исковата молба. Сочи
се, че съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите условия отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Сочи се, че този
ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет. Твърди се, че в настоящия случай няма данни да е
осъществявано дистанционно отчитане, а дори и такова да се е осъществявало,
видно от чл. 23, ал. 9 от Общите условия, при водомери с дистанционно отчитане
се извършва физическа проверка поне един път годишно, за което също не са
ангажирани доказателства, предвид, че исковият период е с продължителност три
години. Твърди се, че по горепосочения начин на снемане на показанията на
водомерите, резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя,
като в същото време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява
неизгоден за себе си факт. Твърди се, че последното е от
значение, с оглед доказателствената сила на карнетния лист. Сочи се, че това
представлява частен свидетелстващ документ, поради което се ползва с
доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти.
Сочи се, че по делото не са представени карнентни листи. Сочи се, че
според
чл. 24, ал. 4 от Общите условия и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г.,
при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера и/или при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното
лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел., като
след съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49 от Общите условия, като за
потребители в сгради в режим на етажна собственост, начисленото количество се
ограничава до разликата, съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия. Твърди се,
че такъв протокол не е приложен към исковата молба. Сочи се, че по делото не са
налице данни начисленото количество вода да е изчислено по реда на чл. 49 от
Общите условия или по методиката по чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004г. -
по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца. Липсват
доказателства да е установена разликата по чл. 25, ал. 2 от Общите условия, а
именно разликата между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и
сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата,
определени при липса на индивидуален водомер и по реда на чл. 23, ал. 3 от ОУ
за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени. Сочи се, че съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 4/14.09.2004г. услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като за сгради
- етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един
потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен
период от време. Твърди се, че отчитането на водомерите се извършва като се
прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните
водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на
представител на потребителите. Съобразно ал. 4 на тази разпоредба, отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и с подписа на потребителя или на
негов представител. В и К операторът не е установил точното количество, отчетено
нито от общия водомер в сградата, нито от индивидуалния водомер на ответницата.
Сочи се, че по делото не са ангажирани доказателства и че средствата за
търговско измерване в обекта на потребителя са били в срока на метрологичната
си годност в процесния период съгласно т. 10 от Заповед №
А-333/29.05.2014г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Съгласно чл. 16,
ал. 2 и ал. 3 от Общите условия на оператора, средствата за измерване подлежат
на задължителна първоначална проверка преди техния монтаж, съгласно ЗИ и
подзаконовата нормативна уредба към него, както и на периодични проверки. В
тежест на доставчика е да установи изрядност на измервателните уреди.
Потребителят дължи стойността единствено на количествата питейна вода, които са
реално доставени и консумирани от него, отчетени са от годно средство за
измерване и са начислени по установените от КЕВР цени. Сочи се, че по делото не
са представени описаните в справките за недобора фактури, респективно липсват
данни за техните реквизити и съдържание, оспорвам, че начислените количества
питейна вода са калкулирани по утвърдените от КЕВР цени за питейна вода. Сочи се, че посочената в уточнителната молба
Факура № ********** от 27.06.2017г. е с отчетен период от 27.03.2017г. до
27.06.2017г., което обстоятелство е в подкрепа на гореизложеното становище, че
В и К операторът не е извършвал надлежно ежемесечно отчитане, с което е нарушил
собствените си Общи условия и е неизправна страна по договора. Оспорват се изцяло
акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава за плащане на
главниците за периода от 28.10.2015г. до 11.08.2018г., както и законна лихва,
считано от 16.08.2018г. до окочателното плащане, като неоснователни се явяват и
акцесорните искове. Моли се за отхвърляне на
исковите претенции. В открито съдебно заседание особеният представител поддържа
наведените с отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ЧГД № 12422/2018г. по описа на ВРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа
на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 6236 от 20.08.2018г., която е връчена по реда на чл.47 ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил
установителен иск за съществуване на вземането си.
Съобразно приета по
делото справка за лицето С.К. в Служба по вписванията, е налице вписване на
дарение на недвижим имот, при което титуляр на правото на ползване за
самостоятелен обект – апартамент на адм. адрес гр. Варна, ул. Тодор Пенев 1
/л.75/.
Видно от приложените на л.42 и 43 от делото справки за
недобора на частен абонат с № ... и №... с титуляр С.И.К., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.т.р.1, че общото задължение за консумирана вода за периода 26.08.2015г. до 30.07.2018г., възлиза по партида № ... в размер на 331.24лв., а по партида №1722357 в размер на 58.37лв.
Във връзка с указанията,
дадени с доклада по делото, ответното дружество е представило карнети по
партида на С.К., с абонатен №1722357 и абонатен №..., в които са отразени показанията
за отчетено количество вода за периода от 26.08.2015г. до 30.07.2018г. За процесния период, за
който се претендира цената на доставено количество В и К услуги, в карнетите са
отразени показанията на водомера и подлежащата на заплащане питейна вода в
куб.м., представляваща разлика между отразените от инкасатора показания в деня
на съответното отчитане и показанията, отразени в предходен отчетен период. В
картнета по партида 1722357 е налице подпис в графа “подпис на потребителя” от
дата 27.08.2018г. при показание 231. В карнета по партида ... е налице подпис в
графа “подпис на потребителя” от дата 30.07.2018г. при показание 605/л.77-79/.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
От заключението по изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза /л.70-74/, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява че общият размер на месечните задължения за
ВиК услуги по партида аб. №1722357 за периода 26.08.2015г. до
30.07.2018г. е 58.37лв., а размерът на лихвите за забава върху тази главница за
периода 28.10.2015г. до 11.08.2018г. е 5.53лв. Общият размер на
месечните задължения за ВиК услуги по партида аб. №... за периода 26.08.2015г. до 30.07.2018г. е 331.24лв., а размерът на лихвите за
забава върху тази главница за периода 28.10.2015г. до 11.08.2018г. е 45.16лв.
Плащане по процесните фактури не е извършено.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се
спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, която е връчена по реда на чл.47 ГПК, както и че исковете
по чл.415, ал.4 ГПК са предявени в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
Ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на
В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени
услуги и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи възражения.
Установява се от ангажираното писмено доказателство от
ищеца – справка от Служба по вписванията, че ответницата, като титуляр на вещно
право на ползване, е потребител за недвижим имот на адрес
гр.Варна, ул.т.р.№1 за процесния период,
който е присъединен към водопроводната и канализационната система, като за
имота са определени
абонатен №1722357 и №...,
поради което и съдът намира, че ответницата е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
по см. § 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги.
Съгласно общите условия, основно задължение на
потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това
задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
оператора. Съгласно чл. 22 от същите, изразходваните количества питейна вода се
отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора
и/или в имотите на потребителите. Уреден с общите условия в раздел втори е и
редът за отчитане на количествата питейна вода. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за
потребители за питейно-битови нужди, отчетът се извършва на 3 месеца. Според
ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между два отчета ВиК операторът
ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определена въз основа на
средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията
на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Предвидено в ал. 4 на чл. 23 е, че отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора.
Досежно доставката на отчетената вода, настоящият състав
намира следното: за доказване на реално потребената вода, начислена с
процесните фактури и отчетена по горния детайлно разписан ред, ищецът е
представил карнети за извършени отчети на водомерите на ответницата. Особеният
представител не е оспорил съдържанието на документа при представянето му в
о.с.з. При проверка на записванията в карнета, описани по-горе, се констатира
че са налице подписи за абоната при отчитанията в края на процесния период и до
претендираните от ищеца показания, като автентичността на тези подписи не е
оспорена, респективно доказателствената сила на подписания частен документ за
неизгодни за ответницата факти е обвързваща. При това положение, настоящият
състав намира, че в рамките на посочения период е удостоверено получаване на
количество вода до 231 куб.м. по аб. номер 1722357 и 605 куб.м. по аб. номер ...,
тъй като подписвайки карнета, абонатът се съгласява не само с количеството
консумирана вода за отделния месец, но и с показанието на водомера и след като се
е съгласил, че именно това е показанието, то оттам се санират и предните
отчети, които не са извършени в негово присъствие, или на представител
доколкото показанията съответстват на предходно отчетените количества. От друга
страна, това съответства и на предвиждането на чл.23, ал.3 от Общите условия да
се правят междинни отчети, след което изравняване. В този смисъл и след като е
налице подпис при изравняването до показания 231 и 605, то следва да се приеме
и че начисленото му до този момент и тези показания количество вода е
потребено.
Втората претенция е за установяване съществуването на
вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът
е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по
издадените фактури, за които исковете за главници биват уважени, за периода от 28.10.2015г.
до 11.08.2018г.
Същевременно, от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, изцяло кредитирано от съда като компетентно
дадено и неопровергано, се установява, че размерът на задълженията за главници
и лихви за процесните периоди е именно претендираният.
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да
достигне до извод, че предявените искове са доказани както по основание, така и
по размер, поради което следва да бъдат изцяло уважени, като претендираните
главници бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-16.08.2018г. до окончателното плащане.
По разноските в процеса:
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013г., както и чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер от 75лв.
за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените
в исковото производство разноски в общ размер от 925лв., от които 175 за
заплатена държавна такса, 150лв. депозит за експертиза, 300лв. депозит за
особен представител и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е направеното
от особения представител възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение доколкото същото е в рамките на размера,
предвиден в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
съответно на предявените кумулативно обективно съединени искове. В същия размер
е и определеното на особения представител възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.И.К., ЕГН: **********, с адрес *** дължи на ищеца „В.И.К.– Варна” ООД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление:*** следните
суми: следните суми: 58.37лв.(петдесет и осем лева и 37ст.), представляваща главница-стойност на
ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 26.08.2015г. до 30.07.2018г. на
адрес гр.Варна, ул.т.р.№1, ап.8; 5.53лв.
(пет лева и 53ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 28.10.2015г. до 11.08.2018г., отчитани по партида с аб. № ... ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-16.08.2018г. до окончателното й плащане; 331.24лв.(триста тридесет и един лева и
24 ст./, представляваща главница-стойност на ползвани и незаплатени ВиК услуги
за периода от 26.08.2015г. до 30.07.2018г. на адрес гр.Варна, ул.т.р.№ 1, ап.8;
45.16лв. (четиридесет и пет лева и
16 ст./, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 28.10.2015г.
до 11.08.2018г., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-16.08.2018г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед
№ 6236 от 20.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
12422/2018г. по описа на ВРС,
на
основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „В.И.К.– Варна” ООД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
сторени в заповедното производство по ЧГД № 12422/2018г.
по описа на ВРС, разноски на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
С.И.К., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „В.И.К.– Варна” ООД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 925лв. /деветстотин двадесет и
пет лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от внесения депозит на адв. Т.С. възнаграждение в размер
на 300лв. за осъщественото процесуално представителство на ответницата С.К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: