Р
Е Ш Е
Н И Е №83
гр. Русе 28.2.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 26.2. през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ИСКРА БЛЪСКОВА
МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д.
№ 75 по описа за 2019 год. за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
В.Б.,А.Т.
и Д.С. *** са обжалвали чрез пълномощника си адв.К.,РАК
решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 3994/2019 г.,с което
предявеният от тях иск е отхвърлен.Развиват оплаквания за неправилност на
същото.Искат от съда да го отмени и да постанови друго,с което да уважи изцяло
предявения иск.
О.,Русенска
област иска от съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства,прие за установено следното:
Жалбата
е неоснователна.
Абсолютно
законосъобразно е прието в мотивите на обжалваното решение,че доказателствената тежест за установяване правото си на
собственост върху процесните имоти,лежи върху
жалбоподателите,като ищци в процеса.Вярно е и това,че ответникът по предявен положителен
установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК може да не прави
никакви възражения и искът да бъде отхвърлен,ако ищецът не докаже настъпването
на фактическия състав,от който извежда правото си на собственост.Въпреки
липсата на задължение,ответната община е направила възражения по иска,които са
изцяло доказани и които установяват по безспорен и категоричен начин,че
жалбоподателите не са собственици на частите от спорните имоти.
От
събраните по делото доказателства категорично се установява,че Б.А.Л.от с.И./дядо
на наследодателя на жалбоподателите/,е имал данъчни задължения през 1950
г.,които не е заплатил и срещу него е задействана процедурата по Наредбата за
събиране на данъци и такси.Подадено е заявление от финансовия орган на Околийски
народен съвет-Русе до Народен съд-Русе за изземване и продажба на недвижимо
имущество на длъжника/л.64/,описано в приложения към заявлението
опис/л.65/,образувано е гр.д.№4712/1953 г.на РНС и въз основа на постановеното
по него решение,е издаден изпълнителен лист,с което е допуснато изпълнение по
административен ред чрез изземване и продажба на празно дворно място от 300
кв.м,част от цялото дворно място от 2000 кв.м,собственост на Б.А.Л../л.63/Възражението,че няма представен акт за изземване на
тази част от имотите,поради което процедурата по наредбата не е финализирана,е несъстоятелно.Това е така,защото правото на
собственост на държавата възниква с акта за конфискация-решението на съда за изземване на описаното недвижимо имущество
за неплатени данъци.Тълкувателната практика на ВКС е в този смисъл.Прочее,че
процедурата по наредбата е доведена до край се установява от представения по
делото Акт за държавна собственост № 211/14.1.1965 г./л.9/,в който в графа 2
„На какво основание се одържавява и от коя дата се счита държавен“ е
отбелязано,че това е Акт за изземване на описано имущество №2683/20.5.1954 г.
Неоснователно
е оплакването в жалбата,че не е установено и доказано,че отчуждените имоти са
части именно от процесните имоти,а не от
други,собственост на същото лице.Както правилно е прието в мотивите на
обжалваното решение доказателство за идентитета на
същите се съдържа в представения договор за доброволна делба от 27.10.1983 г./л.21/,с
който е поделено имуществото на Б.А.Л.между наследниците му/вкл.С.Б.на
наследодателя на жалбоподателите/.Без значение е липсата на нотариална заверка
на този договор и дали е произвел правното си действие.От значение за настоящия
правен спор са писмените изявления в този договор относно описанието на имотите
и тяхната характеристика.Достоверност на изложеното дават положените подписи на
съделителите,в т.ч.на С.Билчев.Това
са признания на отрицателни факти с правно значение,които са доказателство в
процеса на общо основание.Така в т.1.2 и 1.3 като предмет на делба са посочени
парцел I -386 от 702 кв.м и парцел II-386 от 698
кв.м в кв.36,за които в исковата молба се твърди,че са процесните.Пак
там е признато,че от двата парцела са одържавени 210 кв.м за неплатени данъци/макар,че
одържавената площ е 300 кв.м/В т.7 от делбения
договор е посочено,че съделителите С.и В.стават
собственици на описаните имоти след заплащане от тяхна страна на одържавената
част.Към 1983 г.това не е било сторено,не са представени доказателства за
плащане и към настоящия момент.Това означава,че възможността по чл.20 ал.5
НСДВ/отм./не е използвана.Следователно държавата е станала собственик на
одържавените части,а в последствие за същите са съставени актове за общинска собственост.
На
основание гореизложеното искът правилно е отхвърлен за 21.95 % от единия парцел
и за 21.85 % от другия.Решението в тази част като изцяло законосъобразно и
обосновано следва да се потвърди.Същото е правилно и в частта,в която
производството е прекратено за разликата над тези части,изразени в проценти до
пълния размер на квадратурата на имотите.Правилно е прието,че за нея
жалбоподателите нямат правен интерес от водене на иска,защото правото им на
собственост не се оспорва от ответната община.
Предвид изложеното въззивният
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1823/16.11.2018 г.,постановено по гр.д.№ 3994/2018 г.на Русенски
районен съд.
ОСЪЖДА
В.А.Б.,А. Й.Т. и Д.Й. *** да заплатят на О.,Русенска област сумата 200 лв.юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.
Председател:
Членове: