О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260073
гр. Пловдив.
20.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публичното заседание на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ
като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВЧНД № 129/2021г. по
описа на съда
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.341 ал.1 вр. с чл.
306 ал.1 т.1 от НПК.
Производството е
по Глава XXI – чл.341 вр. с чл.306 ал.3 вр. с чл.306 ал.1 т.1 от НПК.
С протоколно
определение № 260089/04.02.2021г.,
постановено по ЧНД №354/2020г., Окръжен съд – Стара Загора на основание чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК е групирал наложени на осъдения Г.Д.Г. наказания, като е
формирал две отделни кумулативни групи, както следва: 1. Групирани са
наказанията, наложени по НОХД №4353/2015г.
по описа на Софийски градски съд, по НОХД №1167/2017г. по описа на Бургаски окръжен съд и по НОХД
№6606/2012г. на Софийски районен съд, с определяне на едно общо наказание - ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение общото наказание ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановено да се търпи при първоначален
Строг режим на изтърпяване съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС. На основание
чл.25 ал.3 вр. ал.1 НК към така определеното общо наказание лишаване от свобода
е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на
ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА; 2. Групирани са наказанията, наложени по влезли в
законна сила съдебни актове, постановени по: НОХД №533/2017г. по описа на
Старозагорски окръжен съд, по НОХД №993/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд
и по НОХД №2099/2020г. по описа на Специализиран наказателен съд, като е
определено едно общо наказание ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което е постановено да се търпи при първоначален Строг режим. На основание
чл.24 НК определеното общо наказание е увеличено с ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, а общото
и увеличено наказание е постановено да е търпимо отново при първоначален Строг
режим. На основание чл.25 ал.3 вр. ал.1 НК към така определеното общо наказание
лишаване от свобода е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на ПЕТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА. На основание чл.59
ал.1 НК е приспаднато предварителното задържане на осъдения Г.Д.Г., включително
и по ЗМВР, а по реда на чл.25 ал.2 НК и изтърпените до момента части от
наказанието лишаване от свобода по двете формирани кумулативни вериги.
Против определението е постъпила жалба от осъденото лице,
чрез адв. Д., с която се атакува същото в частта му относно приложението на
чл.24 НК, като се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
взетото решение за увеличаване размера на определеното по реда на чл.25 вр. с
чл.23 НК общо най - тежко наказание, произтичащи от : постановяване на
съдебният акт от незаконен – предубеден съдебен състав, в нарушение на принципите за равнопоставеност
на страните в процеса и правото на справедлив процес, и чрез незаконосъобразно
преразглеждане на постигнато между осъдения и прокуратурата споразумение. Прави
се искане да се отмени определението и делото да се върне за разглеждането му
от друг състав на окръжния съд.
В съдебно
заседание жалбоподателят и представляващият го пред този съд защитник изразяват
становище, че поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея
съображения.
Представителят на прокуратурата счита жалбата за
неоснователна и моли да се остави без уважение, а определението като правилно и
законосъобразно – да се потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в
преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оплакванията за допуснато съществено процесуално
нарушение при постановяване на атакуваното определение, обвързани с неизпълнение
на изискването за справедлив съдебен процес по смисъла на ЕКЗПЧОС, в частност,
за разглеждане на делото от небезпристрастен съдебен състав, не намират опора в
доказателствата.
За обективна предубеденост не става дума очевидно,
като предходно разглежданите наказателни дела с осъденият Г. от съдебен състав,
председателстван от съдия Г., не са сред производствата, визирани в чл.29 ал.1
от НПК. За субективната предубеденост на съдията доводи се извличат от
произнасянето му в производства по чл.64 и чл.65 от НПК. Прочитът на съдебните
актове говори, че съдът е изпълнил задължението си да обоснове извода за
наличието на опасности от укриване/извършване на престъпление при вземане на
по-лека мярка за неотклонение спрямо Г.. Този извод е мотивиран с трайната престъпна деятелност на осъдения, за която
обилни обективни данни от справката
му за съдимост се извличат, и с факта на въвличането в тази дейност на друго
обвиняемо тогава лице /Р.Д., също призната за виновна и осъдена като негов
съучастник/, което несъмнено завишава обществената опасност на деянието и дееца
и наистина е и „морално укоримо“. Ето защо, съдът не е излязъл извън рамките на
предмета на произнасяне, а в казаното лична, субективна неприязън към Г., породена
без значение от какво, не се открива да е изразена. Заявеното пред този състав
от осъдения Г. за „обективните“ проявления на „субективните предразсъдъци“ на
съдията не намира никаква опора в доказателствата по делото и в отразеното в
съдебния протокол от проведеното открито заседание в окръжния съд. Както е
известно, отразеното в протокола възпроизвежда случилите се в съдебната зала
процесуални събития и ако осъденият е бил несъгласен с правдивото им отразяване,
в НПК е предвиден специален ред, по който това несъгласие е следвало да изрази.
И след като такова не е било заявено, в това число и по време на производството
пред окръжният съд, в което Г. никакви възражения срещу съдебния състав не е навел,
не е възразил и срещу участието на назначеният му служебен защитник / като напълно
невярно е, че адвокат по делото не е участвал/, то на заявеното от осъденото
лице пред тази инстанция доверие не може да се даде. Поради казаното, този
състав не намира основания да счете, че делото на Г.Г. е било разгледано от
пристрастен съд, съответно, неоснователно се явява искането за отмяна на
определението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на
окръжния съд.
Производството пред окръжния съд е образувано по
инициатива на ОП – Стара Загора, прокурор от която е сезирал съда с искане за групиране
на предходни наложени на осъдения Г. наказания с наказанието, наложено му по последното
му осъждане по НОХД № 533/2017г. по описа на ОС – Стара Загора, поради
наличието на предпоставките по чл.25 вр. с чл.23 от НК.
Справката за съдимост на Г. показва, че
той е осъждан до момента 6 пъти с влезли в законна сила съдебни актове, както
следва :
1. С
протоколно определение от 13.11.2015г., постановено по НОХД №4353/2015г. по
описа на Софийски градски съд, Г. е осъден за престъпление по чл.354а изр. 1
л.1 предл.1 и предл.4 алт.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, извършено на
17.06.2015г. и за престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 пр.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 НК, извършено също на 17.06.2015г. На основание чл.23 ал.1 НК му е
определено едно общо наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение
е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от пет години. Към
същото е присъединено и наказанието глоба в размер на 20 000 лв. Съдебният акт
е влязъл в сила на 13.11.2015г.;
2. С
протоколно определение от 28.11.2017г., постановено по НОХД №1167/2017г. по
описа на Бургаски окръжен съд, Г. е осъден за престъпление по чл.354а ал.1
изр.1 предл.4 НК, извършено на 06.09.2014г., като му е наложено наказание три
години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от пет години. Наложено му е и кумулативно предвиденото наказание
глоба в размер на 6 000 лв. Съдебният акт е влязъл в сила на 28.11.2017г.;
3. С
Присъда от 12.06.2018г., постановена по НОХД №6606/2012г. по описа на Софийски
районен съд, Г. е осъден за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК на шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от
три години. Деянието е извършено на 01.12.2011г., а съдебният акт е влязъл в
сила на 17.05.2019г.;
4. С
протоколно определение №53/15.09.2020г., постановено по НОХД №993/2020г. по
описа на Бургаски окръжен съд Г. е осъден за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1
предл.1 НК, извършено на 22.02.2020г. Осъден е и за престъпление по чл.354а
ал.1 изр.2 предл.1 вр. изр.1 предл.4 НК, извършено на същата дата. На основание
чл.23 ал.1 НК му е определено едно общо наказание една година и осем месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим, към което е присъединено
наказанието глоба в размер на 15 000лв. Съдебният акт е влязъл в сила на
15.09.2020г.;
5. С
протоколно определение от 02.10.2020г., постановено по НОХД №2099/2020г. по
описа на Специализиран наказателен съд, Г. е осъден за престъпление по чл.321
ал.6 НК, като се сговорил със съучастника си да вършат в страната престъпления
по чл.354а ал.1 НК. Деянието е извършено на неустановена дата през м. юли
2016г. Осъден е на девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 02.10.2020г.;
6. С
протоколно определение от 19.11.2020г., постановено по НОХД №533/2017г. по
описа на Старозагорски окръжен съд, Г. е осъден за престъпление по чл.354а ал.1
предл.1 и 4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, извършено на 09.11.2016г. Осъден е и за
престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК,
извършено на същата дата. Осъден е и за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, извършено също на 09.11.2016г. на основание чл.23 ал.1 НК му е определено едно общо наказание една година и десет месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим, към което е присъединено наказанието
глоба в размер на 15 000лв. Съдебният акт е влязъл в сила на 19.11.2020г.
Извършеното от окръжния съд групиране на
наложените с визираните актове наказания не се атакува с подадената жалба,
обект на несъгласие в която и в пледоариите пред този състав е само
приложението на чл.24 от НК. Все пак служебния контрол налага да се коментира
атакуването определение и в тази му част, още повече, че се иска цялостната му
отмяна. Окръжният съд е процедирал правилно като е обсъдил отново всички
предходни осъждания на Г. в контекста на последното осъждане – по НОХД
№533/2017г. по описа на ОС – Стара Загора, независимо от това, че и предходни
групирания на наказанията са правени с други съдебни актове. Формално,
последните две осъждания на Г. са за деяния, извършени през 2016г. и следва да
се коментират от съда във връзка с евентуалното по-благоприятно за осъдения
кумулиране на наказанията, наложени по 2, 3, 5 и 6 - то осъждане, но такова
групиране /с общо наказание 3г. лишаване от свобода и Глоба в размер на 20 000
лв./ до по-неблагоприятно за осъденото лице положение ще доведе, тъй като така
ще се наложи той да изтърпи изцяло и отделно наказанията, наложени му по 1 и 4
осъждане / т.е. още 4г. и 8м. лишаване от свобода и Глоба в размер на 15 000
лв./. И преценявайки правилно най – благоприятният за осъдения Г. вариант на
групиране на наказанията, окръжният съд е формирал две отделни кумулативни
вериги, определяйки по всяка от тях общото най – тежко наказание, съответно,
три години лишаване от свобода и една година и десет месеца лишаване от
свобода, присъединявайки на основание
чл.23 ал.3 от НК към тях наказанието Глоба, тази в най – високия размер, определен
по отделните престъпления, участващи в съвкупността. Ненужно е било да се прилага чл.68 ал.1 от НК,
защото поради последващите осъждания, 4 – то от които е в рецидив с първите
три, приложението на чл.66 ал.1 от НК е невъзможно, а определените по първите
три осъждания изпитателни срокове загубват своето самостоятелно значение. И
съдът е следвало само да посочи, че общото най – тежко наказание по първата
група от 3г. ще се търпи реално, а не да го активира по чл.68 от НК, още
повече, че с определение по НОХД
№993/2020г. то вече е било приведено в изпълнение. Посоченото само за пълнота на
мотивите се отбелязва, но не е нарушение, което да е съществено и да се
отразява на правилността на атакуваното определение, тъй като до един и същ
резултат на практика се е стигнало и положението на Г. не е утежнено.
Неправилно е становището на защитата на осъденото
лице, че след като споразумение между прокуратурата и Г. е било постигнато, в
това число и по отношение на наказанието, което следва да му се наложи, е
забранено, недопустимо, неправилно и/или незаконосъобразно да се приложи чл.24
от НК при последващо групиране на това наказание с други, предходно наложени
му, с които се намира в съвкупност.
Напротив, винаги в производство по чл.25 вр. с
чл.23 от НК съдът дължи становище и по отношение на наличието на предпоставките
по чл.24 от НК, като дори се среща и съдебна практика, според която липсата на
обсъждане и произнасяне по този въпрос от страна на съда съставлява съществено
нарушение. С приложението на чл.24 от НК не се променя волята на страните,
постигнали споразумение по някои от делата, подлежащи на кумулиране, както
неправилно счита защитата, а при наличието на изискуемите се предпоставки за
това, се прилага правилно материалния закон. Така че, не само, че при групиране
на наказанията е допустимо увеличаване на общото най – тежко измежду наложените
по отделните осъждания наказания, но и този въпрос винаги стои на вниманието на
съда. И правилно е бил обект на обсъждане от окръжния съд. Безспорен факт са извършените
от Г. шест тежки умишлени престъпления, еднородни по вида си /с изключение на
осъждането по пункт 4/, наложените за които наказания са от един и същи вид –
лишаване от свобода. Или, налице е поставената в компетенциите и на
усмотрението на съда правна възможност за увеличаване на общото най – тежко
наказание, при определените от закона условия и граници. Прилагането на
увеличената наказателна репресия по този ред изисква преценка на цялостната
престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице, личната му
обществена опасност, обществената опасност и броя на включените в съвкупността
деяния, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално
стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици. И
на тяхна база се изисква от съда да направи задължителната констатация, че
определеното общо най – тежко наказание по реда на чл.23 ал.1 от НК не може да
постигне целите на наказателната репресия по чл.36 от НК. Не може да се сподели
оплакването, че в определението мотивиран извод за приложението на посочената
разпоредба липсва. Напротив, съдебният акт съдържа достатъчно ясни, подредени,
законово обосновани и намиращи опора в доказателствата по делото съображения за
приложението на чл.24 от НК. Защото, няма как да се оспори, че Г. е личност със
завишена обществена опасност, осъждан за престъпни деяния, които съвсем не са с
пренебрежимо ниска степен на обществена опасност, като очевидно наложените му
до момента наказания, които са били снизходителни, предвид факта, че
преимуществено със споразумение са приключили делата му, не са оказали нужното
превъзпитателно и предупредително въздействие. А Г., според материалите по
делото, докато е подсъдим по едно дело извършва поредното престъпление и то
след като вече е бил осъден за идентично по вида си такова, а от справката от
ГДИН е видно и че подсъдим по висящо НОХД №882/2015г. по описа на СпНс Г. е към
датата на справката е. Ето защо, по отношение на него като деец с обременен
криминален и съдебен статус, говорещ, че трайни престъпни навици у него са
изградени, не позволява определените по чл.23 ал.1 от НК наказания да реализират
своите цели и увеличаване на наказанието му е законосъобразно. Размерът на
увеличението е съобразен с изискванията на закона, не се квалифицира като явно
несправедлив и необосновано завишен. Поради това основания за ревизиране на
определението в атакуваната му част не се откриват. Впрочем, изложените от
окръжния съд и от този състав съображения за приложението на чл.24 от НК са
валидни и по отношение на първата формирана кумулативна група, обхващаща
първите три осъждания, но увеличение на това наказание не е постановено да се
приложи и да се изтърпи, което отново контрааргумент на тезата, че субективно,
негативно предубеден спрямо осъденото лице окръжният съд, и в частност
председателят на съдебния състав, е бил.
Законосъобразен е съдебният акт и в останалите му
части – по отношение определеният режим на изтърпяване на общите най - тежки и
увеличеното наказание лишаване от свобода, присъединяването към тях на
кумулативното наказание глоба, приспадането на задържането и на изтърпените
части от наказанията, включени в двете кумулативни вериги. Мотивите в тази част са подробни, съответстват
на закона и доказателствената съвкупност и към тях апелативният съд се
присъединява и счита за ненужно да ги
преповтаря.
Поради изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260089/04.02.2021г., постановено по ЧНД
№354/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: