№ 464
гр. Разград, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА Т.
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА Т. Гражданско дело №
20243330101148 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 200 КТ.
Депозирана е искова молба от Н. М. Ч. срещу ЕТ „Д. - А. И.”, представляван
от управителя А. И. Д., с която са предявени обективно съединени искове за
заплащане на 110 000 /сто и десет хиляди/ лева неимуществени вреди и 5 000
/пет хиляди/ лева имуществени вреди, претендирани като имуществена
отговорност на работодателя при увреждане здравето на работника и
служителя при трудова злополука.
Ищецът твърди, че работи по трудов договор като шофьор на лекотоварен
автомобил към ЕТ „Д. - А. И.”, считано от март 2022г. Твърди, че притежава
нужната квалификация, че при встъпване в длъжност са му обяснени
задълженията - да получава от фермите в региона мляко, което да превозва до
мандрата в с. Е.. Не разполага с длъжностна характеристика, не му е
провеждан инструктаж за други задължения. Обичайно започвал работа
сутринта около 6 часа, като обхождал фермите в региона, започвайки от с.
Гагово, преминавайки през Опака, С., Николово, Просена, Писанец, Ц. К. и Е.
- населени места в областите Търговище, Русе и Разград. Практика при
работодателя било служебния автомобил да се използва за придвижване от и
до домашния адрес на шофьора. Всеки от шофьорите, след разтоварване на
млякото се прибирал у дома си с транспортното средство. При напускане на
мандрата, както и след прибиране не се проверявала техническата изправност
на транспортните средства, нито са давани указания в тази посока. През
декември му предоставили товарен автомобил „Ивеко” с per. № ******, за
който по време на работа установил, че е в изключително лошо техническо
състояние - със счупено окачване и опиращо в калника дясно колело. За тези
неизправности бил уведомен Ш., който се занимавал с техниката — син на А.
Д. /управител на фирмата/. Ш. предоставил друг бус - „ФОРД ТРАНЗИТ” с per.
№ ******, за който твърдял, че е в отлично състояние, а документите били в
"жабката". Ищецът не проверил документите на автомобила, тъй като бил
уверен от Ш., че всичко е наред. На 23.12.23г. при проверка от полицейски
1
служител е установено, че фордът не е преминал технически преглед в срок и
бил съставен фиш. Същия ден ищецът уведомил отговорното лице Ш., но той
разпоредил да продължи да управлява това МПС, защото в празничните дни
нямало къде да се направи технически преглед.
Ищецът твърди, че на 26.12.2023г., при изпълнение на трудовите си
задължения с товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ” с per. № ******,
движейки се по обичайния маршрут, около 7.15ч. бил пред кравефермата на
ЗП „А. С.”, разположена в покрайнините на гр. Опака. Площадката пред
сградата, която се ползвала за натоварване, представлявала разчистена от
растителност земна повърхност с известен наклон и доста неравности. Левия
край на тази площадка бил зает от спрял товарен автомобил на земеделския
производител, затова ищецът паркирал така, че да е удобно да претоварване на
млякото от цистерната на фермера в цистерната на служебния автомобил,
което се извършвало с маркуч. Приключили, оформили необходимите
документи и ищецът трябвало да продължи по маршрута, към останалите
ферми. Двигателят не запалил и водачът решил да пусне автомобила на заден
ход по наклона, за да запали на скорост. След като изминал неголямо
разстояние, камионът спрял, водачът превключил на първа скорост, издърпал
ръчната спирачка и слязъл да види какво го подпира - под задното му ляво
колело имало парче тухла, което отстранил, но останало още едно парче, и
след като махнал и него, тръгнал да се качва. В този момент камионът тръгнал
назад, закачил ищеца, последния паднал по очи на земята и се оказал затиснат
под предната лява част на камиона. Дясната му ръка била сгъната под него, а
лявата - затисната от предното ляво колело. Автомобилът спрял почти
веднага, защото се е опрял във вертикална греда, намираща се в началото на
площадката. Ищецът изпитал смазваща болка по цялото тяло от кръста нагоре
и започнал да вика за помощ. След известно време, Г. излязъл и веднага се
втурнал да помогне. Опитал се да задвижи „ФОРД ТРАНЗИТ”, но
автомобилът не запалил. Опитал се да го премести с трактора на фермата,
който също не запалил, след което го закачил за тяхното камионче и го
помръднал, колкото да се освободи ръката на ищеца. Момчето обърнало по
гръб пострадалия и се обадил на телефон 112. Отзовалите се на сигнала
медици шинирали ръцете и обездвижили тялото на Н. Ч., след което го
откарали в МБАЛ Търговище. Междувременно, бил проверен за наличие на
алкохол в кръвта, като пробата била отрицателна.
В МБАЛ Търговище установили следните увреждания: тежки счупвания на
двете ръце, счупване на гръбначен прешлен, счупване на ключицата и на
ребра. По спешност е извършена закрита репозиция на фрактурата на левия
хумерус с поставена гипсова шина, имобилизирана и фрактурата на дясната
предмишница. Откритата рана на лявата ръка е обработена и зашита. Поради
многобройните и тежки травми е насочен за оперативно лечение в УМБАЛ
КАНЕВ АД гр. Русе. и на 29.12.23г. с частна линейка е превозен до тази
болница, където лежал до 15.01.2024г.. Извършени са обстойни компютърно
томографски изследвания, при които се установяват следните телесни
повреди: счупване на 3, 4 и 5 ребра в дясно; счупване на лъчевата и пакетната
кости на дясната предмишница в средната й трета; счупване на лявата
раменна кост с дислокация на костните фрагменти; счупване на лявата
ключица с разместване на костните фрагменти; счупване на тялото на 5 гръден
прешлен; разкъсно контузии рани по лицето и лявата предмишница.
Проведените по-нататъшни изследвания установяват тежка увреда на нерв
радиалис на ниво хумерус на лявата ръка, умерено тежка увреда на нерв
2
медианус на дясната ръка на ниво под лакъгната става и лека увреда на нерв
медианус на лява ръка над лакътната става.
Поради комбинираната травма бил настанен в ОИЛЗХН /интензивно
отделение/ за три дни, за да бъда стабилизиран преди предстоящите операции,
след което бил приет за лечение в клиника по ортопедия и травматология.
Извършен на 29.12.23г. под пълна анестезия е поставен външен фиксатор на
лявата раменна кост; на 02.01.2024г. под пълна анестезия е извършена
оперативна интервенция на дясната ръка, с репозиция и последователно
поставени компресиална плака със седем отвора и друга такава с десет отвора,
като ръката е обездвижена с гипсова лонгета; на 05.01.2024г. под обща
интубация е отстранен външния фиксатор от лявата мишнична кост, а
фрактурата - фиксирана със стоманена плака с четири кортикални винта и
шест заключващи. На същата дата е направена репозиция и фиксирана с
анатомична плака с шест кортикални винта и счупената лява ключица.
Между 29.12.2023г. и 05.01.2024г. са направени общо пет оперативни
интервенции, при които са установени увреждания на нервите в двата горни
крайника, като това на радиалния нерв на лявата ръка е особено тежко със
силни намачквания. След консултация с невролог е назначено медикаментозно
лечение.
Престоят в двете болнични заведения бил мъчителен за ищеца - съпроводен с
много болка и постоянно чувство за безпомощност - със счупен прешлен,
ребра, ключица и две тежко счупени и обездвижени ръце. Ищецът твърди, че е
лежал само по гръб, не бил състояние да се обслужва, дори елементарни
действия били непосилни /тоалет, хранене, кашляне, кихане, спане, почесване,
повикване на помощ/. Бил с конюнктивит и на двете очи, постоянно с
включена система и катетър. По това време в България се прибрали синовете
му Мехмед и Ш., които живеят и работят в чужбина. Двамата заедно и
поотделно го посещавали редовно, но правилата на болничното заведение не
позволявали някой от тях да остане постоянно, като придружител.
Независимо от обезболяващите, болките на местата на многобройните
счупвания продължавали. Отделно изпитвал и вина пред децата си за това, че
развалил празника им. Твърди, че живее от 2008г. с майка си, която страда от
доста заболявания и се налага да се грижи за нея. Изписан бил с две
обездвижени ръце и било невъзможно да се грижи нито за себе си, нито за нея.
Негов братовчед - Р., идвал всекидневно. Гипсовите шини от ръцете били
свалени в края на месец януари. Ищецът преминал два курса на
рехабилитация - от 31.01.2024г. до 07.02.2024г. и от 01.04.2024г. до
08.04.2024г, като в резултат състоянието на дясната ръка било подобрено, но с
недостатъчен обем на движението в лакътната става, китката и пръстите, а
лявата ръка - с ограничение в обема на движения и оток.
На 23.03.2024г. е направено ЕМГ изследване на нервите на двете ръце.
Установило се тежка увреда на нерв радиалис на ниво хумерус на лявата ръка,
умерено тежка увреда на нерв медианус на дясната ръка на ниво под
лакътната става и лека увреда на нерв медианус на лява ръка над лакътната
става. Назначена била медикаментозна терапия.
Ищецът твърди, че въпреки изминалите шест месеца от произшествието, не е
настъпило пълно възстановяване. Налице са ограничени и болезнени
движения в рамото, лакътя и китката на лявата му ръка, усеща дланта и
пръстите си изтръпнали и с понижена чувствителност, невъзможност да свива
пръстите си в юмрук. Ограничени са движенията и на дясната ръка, не е
възможно завъртане от лакътя навън и навътре към тялото, ограничени и
3
отслабени са движенията в китката и пръстите на ръката. Усеща слаба болка
на мястото на счупените ребра и прешлен. Това незадоволително състояние
затруднява ищеца в извършването на най-елементарни действия от
ежедневието и го принуждава да разчита на помощ от близки и познати.
Усещането за безпомощност и зависимост от чужда помощ го натоварва
психически - тревожи се за бъдещето си, тъй като не е в състояние да се върна
на работа. Няма други умения освен управление на МПС и селскостопанска
техника, не вижда перспективи, отчитайки тежкото състояние, в което са двете
му ръце. Преди злополуката ремонтирал къщата, поддържал изрядно
стопанство, зеленчукова и овощна градина, грижел се за майка си финансово
и физически. Със спестените средства заплатил имплантите и похарчил за
лекарства.
За настъпилата злополука работодателят му е подал до съответното
териториално поделение на НОИ - Разград Декларация за трудова злополука с
вх. № 5101-16-29 от 28.12.2023г. Извършено е разследване на злополуката от
страна на ТП на НОИ - Търговище и Дирекция Инспекция по труда -
Търговище. В хода на извършените проверки са открити нарушения на
трудовото законодателство от страна на работодателя.
Ищецът твърди, че с Разпореждане № 3 от 07.03.2024г. на ТП на НОИ Разград,
злополуката е призната за трудова. Разпореждането не е обжалвано и е влязло
в законна сила. Моли да бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за адвокат С. М., който е поел защитата му
безплатно, което е отразено в договора за правна защита и съдействие,
представен по делото. Иска да бъдат допуснати до разпит двама свидетели
при довеждане и да бъде назначена съдебно - медицинска експертиза.
Ответникът е получил препис от ИМ ведно с доказателствата към нея и в
срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, в който счита исковата молба за
нередовна, изтъква липсата на финансово изражение на претенцията за всяко
от уврежданията. Счита исковата молба за допустима, но частично
неоснователна и недоказана. Оспорва механизма на настъпване на
злополуката, сочи за липса на доказателства за причинно-следствената връзка
между твърдените увреждания и злополуката, адекватността на лечението,
продължителността на същото. Прави възражение за съпричиняване - груба
небрежност, като изтъква доводи относно нарушаване от страна на ищеца
ЗДвП - управлявал МПС без да е преминал технически преглед, осъществявал
трудова дейност без да е получил длъжностна характеристика, не е спазил
трудовите си задължения да уведоми работодателя за неизправното МПС и да
откаже изпълнение на работата, не е взел мерки да предотврати спряното
служебно МПС да се приведе в движение само, не е обезопасил автомобила
при опита да отстрани препятствие на пътя, което препятствие е бил длъжен
да констатира предварително. Сочи, че ищецът не е задействал ръчната
спирачка, с което си действие сам се е поставил в опасност, като самонадеяно
приел, че ще избегне евентуалните вредни последици. Счита, че
отговорността на работодателя с оглед гореизложеното следва да бъде не
повече от 5 %. Ответника счита, че полученото обезщетение от НОИ за
временна неработоспособност следва да бъде приспаднато от претендираната
сума, както и тази, дължима по договор за застраховка „Трудова злополука“.
Отделно, оспорва и механизма на настъпване на злополуката, като сочи
противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и
констатираните факти от разследващите органи по досъдебното производство
ПП вх.№ 3341/2023 на РП - Търговище.
4
Прави доказателствени искания за прилагане на заверен препис от досъдебно
производство ПП вх.№ 3341/2023 на РП - Търговище, допускане на
свидетелски показания, за писмена справка за предявени претенции и
изплащани суми /респ. в какъв размер/ от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ - застраховател по полица № 36072317602000013 за сключена между
ответника и третото лице застраховка „Трудова злополука“, с оглед
сключената застраховка “Трудова злополука”, отправя искане за привличане
на трето лице /ТЛ/ в процеса - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК
********* с адрес гр. София, р-н Триадица, пл. Позитано №5, като
подпомагаща страна на страната на ответника.
Във връзка с отправеното искане, с Определение № 1061/ 23.10.2024 г. съдът
на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е привлякъл ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ с ЕИК *********, с адрес гр. София, р-н Триадица, пл.
„Позитано“ № 5, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника
ЕТ „Д. - А. И.“ по предявен от ищеца Н. М. Ч. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова
злополука.
В предоставения му срок ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е
представил отговор, с който е потвърдил, че Н. М. Ч. е бил служител на „ЕТ
„Д. - А. И.", на длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил" и застраховано
лице по силата на застрахователна полица по задължителна застраховка
„Трудова злополука" № 36072317602000013, валидна от 20.10.2023 г. до
19.10.2024 г., но е оспорило иска както по основание, така и по размер със
следните аргументи:
Според ЗД са налице данни работникът Н. М. Ч. да е пренебрегнал
задължителните за него правила за безопасност и задължения както по закон,
така и по трудов договор, изразяваща се в липса на елементарно старание,
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност при управление и безопасност на товарен автомобил, като е
нарушил и разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП, ЗЗБУТ, Наредба №7 от 23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд –
пояснява кои действия на застрахования работник се явяват в нарушение на
изброените разпоредби.
Твърди също, че тези действия на пострадалия не попадат в хипотезата на чл.
200 от КТ, тъй като представляват самоувреждане поради проявена груба
небрежност, при това съставляват и действия, които са различни от
възложените като работа на служителя по трудов договор. Съгласно раздел IX
„Общи изключения", точка 10 от Общите Условия към предлагания от
застрахователя ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" продукт -
задължителна застраховка „Трудова Злополука", винаги изключени по тези
Общи условия са загубата на работоспособност, смърт или разноски,
причинени пряко или косвено от: „Трудова злополука, настъпила вследствие
на груба небрежност от страна на Застрахования или при неспазване на
предписанията и правилата за безопасност и охрана на труда от страна на
Застрахования". Алтернативно, счита, че по реда на чл.201, ал.2 КТ
отговорността на работодателя, респ. на застрахователя, може да бъде
намалена само в изключителни случаи, а именно когато работникът е
допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Прави
възражение за наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно
поведение от страна на Н. М. Ч., както и възражение за съществено и
значително съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна.
5
Възразява също така и относно претендирания размер на обезщетението, като
счита, че същият е силно завишен и не е съобразен с дължимия по
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
За изясняване на спора е назначена съдебно-медицинска експертиза, а в хода
на делото и по искане на страните – и автотехническа такава, приобщени са
като доказателства медицински документи, удостоверяващи здравословното
състоянието на ищеца в хода на проведените му лечение и рехабилитаця,
допуснати са до разпит свидетели и за двете страни.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи от фактическа страна следното:
По силата на Трудов договор № 18/18.03.2022 г., ищецът е работил при
ответното дружество, като изпълнявал длъжността „Шофьор лекотоварен
автомобил“, НКИД 1051, НКПД 8322-2006 с място на работа мандра в с. Е.,
общ. Ц. К.. В протокол №5103-25-1/ 19.02.2024 на ТП на НОИ Търговище за
резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 26.12.2023г.,
съставен във връзка с Декларация на Н. М. Ч. за трудова злополука с вх. №
5101-16-29/28.12.2023 г. на ТП на НОИ-Разград е отразено, че съгласно дадени
сведения от управителя на фирмата, водачът на товарния автомобил изкупувал
прясно мляко от ферми в различни населени места по маршрут, както следва:
с.С. /област Русе/ - с.Гагово /област Търговище/ - гр,Опака /област
Търговище/ - с.С. /област Русе/ - с.Николово /област Русе/ - с.Просена /област
Русе/ - с.Писанец /област Русе/ - гр.Ц. К. /област Разград/ - с.Е. /област
Разград/, като в с. Николово и с.Просена ходи през ден.
Съгласно разпечатка за движението на автомобил „Форд Транзит" с peг. №
****** на 26.12.2023 г., снета от монтираната в автомобила GPS система, Н.
М. Ч., тръгвайки със служебния автомобил от дома си в с. С., обл. Русе в 05.55
часа по обичайния си маршрут, пристигнал в 07.17 часа в кравефермата на
земеделския производител А. С. в гр. Опака. Фермата била извън
регулация, на възвишение, до което се стига по неравен и стръмен земен път,
на около 50 - 100 м от асфалтирания път в края на града. Обектът не бил
ограден – само върху малка част от границите на двора му имало мрежа,
привързана към единия от двата стълба, останали от конструкцията на
находяща се там порта /продължавали да изпълняват функцията на вход към
обекта/. Пред така обособения вход, където се намирала ваната /цистерната/
за събиране на мляко, бил паркиран товарният автомобил /камионче, пълно с
цистерни за вода/ на земеделеца, поради това и с оглед периметъра на
маркуча, с който млякото от ваната се източвало към цистерната на
управлявания от него камион, шофьорът Н. М. Ч. паркирал повереното му
МПС малко по-вдясно от другото. След като приел млякото от обекта и
получил фактура за количеството му от Г. О. С., на длъжност „работник
животновъд” във фермата, Ч. на два пъти се опитал да стартира двигателя, но
не успял. Тъй като дворното място пред фермата било под наклон /около 10%/,
пострадалият решил да използва това обстоятелство и се опитал да стартира
автомобила на ход, като го пусне по наклона на включена задна скорост. След
като се придвижил назад около метър, усетил нещо да подпира и да пречи.
Включил на първа скорост, дръпнал ръчната спирачка и слязъл от автомобила.
Видял е тухла, в която се е подпряло лявото задно колело на автомобила.
Докато премахвал с ръка тухлата, парче от същата се е отчупило и останало да
подпира колелото. Отстранил и него, изправил се е да тръгва към кабината на
автомобила, но същият тръгнал назад и нещо го бутнало /по негово
предположение отворената предна врата на кабината/, при което загубил
6
равновесие и паднал на земята по очи под предната лява страна на камиона,
който продължил да се движи назад. При падането дясната му ръка се е
оказала под тялото му, а лявата му ръка под предното ляво колело на
автомобила. Малко по- надолу автомобилът е спрял, подпирайки се в единия
от стълбовете, играещи роля на вход за фермата. Пострадалият не е можал да
се освободи и започнал да вика за помощ. Г. О. С., който е бил в помещенията
на фермата, го е чул и предприел действия да го освободи. Използвал е техния
товарен автомобил, с който е издърпал малко напред автомобила на
пострадалия шофьор и е освободил затиснатата ръка, Обърнал го по гръб и се
обадил на тел,112. След обаждането, на място са пристигнали екип на спешна
помощ и на полицията. Пострадалият е бил откаран за лечение в МБАЛ-
Търговище, впоследствие е бил приет в УМБАЛ „Канев“ - Русе. Механизмът
на злополуката се потвърждава от показанията на св. Г. О. С., описал я по
същия начин в с.з., както и от заключението по назначената автотехническа
експертиза.
Състоянието на пострадалия при инцидента е обективирано в медицинска
документация, приложена по делото. Съгласно Епикриза Ml1777/2023 на
Ортопедо-травматологично отделение при МБАЛ- Търговище по КП А22
Малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник и МКБ Т02.40
пациентът е постъпил в лечебното заведение на 26.12.2023 12:02часа и е
изписан на 29.12.2023г. 8.31ч. Поставена му е окончателна диагноза: Т02.40
„Счупвания, обхващащи няколко области на двата горни крайника, закрито - в
ляво и дясно“ с придружаващи заболявания: S22.00 „Счупване на гръбначен
прешлен, закрито S22.30. Счупване на ребро, закрито S42.00. Счупване на
ключицата, закрито“. Под локална анестезия е извършено промиване и
зашиване на раната му в лява мишнична област, извършена е закрита
репозиция на фрактурата на ляв хумерус, последвана от гипсова
имобилизация с шина, както и гипсова имобилизация на фрактурата на дясна
предмишница.
Съгласно показанията на Р. Ч., които въпреки родствената връзка на свидетеля
с ищеца, съдът кредитира като достоверни и непротиворечиви на останалите
доказателства по делото, когато в деня след инцидента посетил пострадалия в
болницата, болният не можел да движи ръцете си, не бил адекватен,
препоръка на лекар от здравното заведение била да продължат лечението на
друго място. По следващата в хронологичен ред Епикриза *****6270/2023г.
съдът установи, че на 29.12.2023 г. ищецът е приет в клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе, по КП: 217.3 Оперативни
процедури при множествени счупвания и/или луксации на таза, горни и долни
крайници, където е опериран по спешност ляв хумерус - поставен е външен
фикастор. Впоследствие е опериран десен антебрахиум - поставена метална
остеосинтеза. На по-късен етап са оперирани ляв хумерус и лява ключица -
отстранен външен фиксатор и поставени метални остеосинтези. Десният му
горен крайник е имобилизиран с гипсова шина. Проведена му е антибиотична
терапия. Изписан е на 15.01.2024 г. с ограничени движения на лява раменна
става и лява лакътна става. Издаден му е Болничен лист №Е20233906824 от
15.01.2024 за общо 48 дни, от които 18 дни при болничен режим и 30 дни при
домашен режим от 29.12.2023 до 14.02.2024 г. В периодите от 31.01.2024 г. до
07.02.2024 г. / Епикриза М2403/2024г./ и от 01.04.2024 г. до 08.04.2024 г.
/Епикриза №7228/2024г./ Н. М. Ч. постъпва за лечение в отделение по ФРМ
при УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе по КП:265.1 Физикална терапия и
рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат. Видно от
7
амбулаторни листи, издадени в периода 16.02.2024г.- 15.05.2024г. издадени от
д-р Цветан Соколов състоянието му няма трайно подобрение, последното
отбелязване относно статуса му е: „Лява раменна става - С:0-15-90. Клинични
и ЕМГ дани за тежка увреда на н. радиалис на ниво хумерус. Лява гревнена
става и ръка - невъзможна активна екстензия на китка и пръсти. Тежко
ограничена функция. Дясна предмишница - С: невъзможна
проносупинация. Дясна гривнена става - С: 10-0-15, невъзможен юмручен
захват. Тежко ограничена функция“.
Заключението на вещото лице е, че е с намалена чувствителност в дланите и
пръстите на лявата ръка, силно ограничен захват, ограничен обем на движение
и неестествена позиция/ на лявата китка - силно ограничено движение за
флексия /сгъване/, екстензия /разгъване/ и ротация /извъртане/, ограничено
извъртане /ротация/ и привеждане на тялото, ограничени и болезнени
движения в лява раменна става - Ф: 30-0-40; С: 10-0-80; Р; 500-10. Клинични и
ЕМГ данни за тежка увреда на н. радиалис на ниво хумерус. Лява гревнена
става и ръка — невъзможна активна екстензия на китка и пръсти. Хипестезия
по дорзалната повърхност на длани и пръсти. Тежко ограничена функция.
Дясна предмишница - С: невъзможна проносупинация. Дясна гривнена става -
ограничени движения - С: 10-0-15, затруднен юмручен захват. Тежко
ограничена функция.
На въпросите „Какви са перспективите за възстановяване на увредените нерви
и пълната функционална способност на двете ръце на пострадалия? Какъв е
обичайния възстановителен период при подобни увреждания, с оглед
възрастта и общото здравословно състояние на ищеца?“ заключението на
вещото лице е, че перспективите за възстановяване на увредените нерви са
песимистични поради механичното размачкване на нервите и контрактурите
в ставите, не се очаква пълна функционална способност на двете ръце.
Представено в проведено на 27.03.2025г. ЕР № 90926 от заседание
39/25.02.2025г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград
потвърждава изложеното заключение, като определя на Н. М. Ч. 34% ТНР за
срок от три години с водеща диагноза „Увреждания на лакътния нерв“,
придружаващи заболявания „Счупване на ключицата. Съчетано счупване на
диафизите на лакътната и лъчевата кост. Увреждане на лъчевия нерв“.
Съгласно изброените медицински документи и заключение на ВЛ по въпроса
„Възможно ли уврежданията да са получени по начина, описан в исковата
молба и съществува ли причинно-следствена връзка между процесната
злополука и получените травми?“ посочените увреждания могат да бъдат
получени при злополуката, квалифицирана с Разпореждане № 3 от 07.03.2024
г. на НОИ-Разград по съответния ред и от компетентното длъжностно лице
като трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
В този смисъл съдът установи, че са налице предпоставките, предвидени в чл.
200, ал. 1 от КТ, а именно: наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник; трудова злополука, претърпяна от
работника в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното
увреждане; неимуществена и имуществена вреда, претърпяна от
пострадалото лице и причинна връзка между трудовата злополука и
претърпените вреди, а също така, че с оглед причинените болки, страдания и
неудобства, тяхната продължителност и песимистичните изгледи за
възстановяване, предявеният размер от 110000 лв. се явява справедлив.
При този извод, следва да се изследва била ли е допусната от страна на
работника, ищец в настоящото производство, груба небрежност при
8
изпълнение на трудовите си задължения, довела до злополуката. За да има
основание за прилагане на института на чл. 201, ал. 2 от КТ поведението на
пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на злополуката, на
вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите, като поведението на
пострадалия следва да е противоправно и проведено при условията на груба
небрежност. Грубата небрежност на работника е неговото субективно
отношение към предприетите от него действия, допринасящи за настъпване на
вредоносния резултат, тоест работникът да е знаел, че с тези действия би
допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги предотврати
– модел на поведение в гражданското право, свързан с неполагане на
дължимата грижа. Само при наличие на такова субективно отношение на
работника, установяващо се от обективните му прояви – неполагане на грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, би довело до
прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от КТ при установено нарушение
на някое от правилата за безопасност на труда.
По въпросите „Какви са основните технически действия, които водачът на
лекотоварен автомобил трябва да осъществи при оставяне за престой на МПС,
при наличие на наклон на пътя?“ и „Водачът на лекотоварния автомобил
извършил ли е необходимите технически действия, за да обезопаси
автомобила и той да не потегли при наличие на наклон, непосредствено преди
инцидента?“ вещото лице е дало заключение, че най-важното mexничecкo
действие, което водачът на автомобил трябва да направи при оставяне за
престой на МПС, при наличие на наклон на пътя е да вземе мерки, то да не
може да се приведе в движение или да потегли само, но предвид установеното
при огледа на мястото на ПТП неизправност на спирачката на товарния
автомобил Форд Транзит с рег.№ ******, следва извода, че Н. Ч. не е имал
mexничeска възможност в конкретната ситуация да вземе мерки, МПС да не
може да се приведе в движение или да потегли само като използва спирачката
за паркиране, което действие той е бил предприел при слизане от автомобила.
По отношение на възраженията на ответника, че ищецът признава неизгодни
за себе си факти - управлявалният от него бус не бил преминал технически
преглед и независимо от това същият се е съгласил и е приел да извършва
обществен превоз на товари, което означава, че той действал с явното
съзнание, че могат да настъпят вреди, включително да пострада и той самия,
съдът приема следното:
Предмет на трудовите отношения съгласно чл.1, ал.2 КТ е предоставянето на
жива работна сила, това са отношения между работниците/служителите и
техните работодатели. С встъпването си в трудово отношение, с което
предоставя работна сила, носителят й е в икономическа и организационна
зависимост от работодателя си. Именно поради това изрично в чл.16 КРБ и
чл.1, ал.3 КТ е закрепено, че трудът се гарантира и защитава от закона. В израз
на тази закрила организацията по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд е вменено основно в задължение на работодателя, като
работникът следва при вече създадена такава да я спазва. В случая съгласно
протокол № 5103-25-1/19.02.2024г. на НОИ ТП Търговище и Протокол № ПР
2402707/23.02.2024г. на Дирекция ИТ Търговище се установи, че при ЕТ „Д. -
А. И.“ липсва организация и не се осъществява реална дейност, свързана с
инструктиране на назначените водачи на МПС, в представената книга за
инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж, не е
посочена датата на провеждане на периодични инструктажи. От проведеният
разпит на свидетеля С. Е. се установява, че същият е почнал работа при същия
9
работодател, без да е представил документи, удостоверяващи, че е
правоспособен водач, и да е подписвал трудов договор и без да е бил
инструктиран. Няма данни търговецът да е осъществявал дейност по
осигуряване на техническата изправност и безопасност на служебните МПС.
Не са издавани пътни листи, не са извършване проверки на техническото
състояние на автомобилите преди излизане и след завръщане от път. Не е
удостоверена писмено изправността на автомобилите от упълномощено от
работодателя лице. Н. Ч. не е запознат с длъжностната си характеристика,
няма конкретни данни за проведени с него нормативно установени
инструктажи.
При тези констатации, обуславящи извод, че работодателят ЕТ „Д. - А. И.“ не е
създал организацията по осигуряването на здравословни и безопасни условия
на труд, би било в абсолютно противоречие с логиката на трудовото
законодателство, да се приеме, че злополуката при която работникът е
претърпял неимуществени и имуществени вреди, е в резултат на груба
небрежност от негова страна. Съпричиняване е налице толкова, доколкото
след двукратен неуспешен опит да стартира двигателя, не се е отказал и
извикал помощ, а продължил да опитва сам да реши проблема. Както е
представено и от ищцовата страна в писменната им защита, обаче, в Протокол
№ 5103-25-1/19.02.2024г., в т. IV е интерпретирано съдържанието на
утвърдена от управителя на търговеца длъжностна характеристика за
длъжността шофьор лекотоварен автомобил. След основните му задължения е
посочено: „следи за техническата изправност на превозното средство и при
установени нередности ги отстранява сам“. Макар да се установи, че
работникът не е подписвал да е запознат с тази характеристика, от всички
констатирани при работодателя нарушения, се налага изводът, че това е бил
утвърден стил на работа в предприятието и пострадалият е знаел какви са
очакванията спрямо него и е съобразил действията си именно с тях. В този
смисъл съдът приема, че е налице съпричиняване в размер на 10%.
Съдът следва да обсъди също така и въведеното от ответната страна
възражение за приспадане от така определената сума на получените от ищеца
суми като обезщетение за временна нетрудоспособност и сумата, която се
дължи на ищеца по сключена и действаща застраховка „Трудова злополука”
по Полица №360723117602000013 със ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Труп” АД - чл.200, ал.4 КТ.
В тази връзка следва да бъде съобразено, че макар по въпроса „При
определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200,
ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от
трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“ да е
образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г. ОСГК, по същото към настоящия
момент все още не е постановено решение. Относно приложението на чл. 200,
ал. 3 КТ съдът споделя практиката, съгласно която получаването на двете
обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и
обезщетението/пенсията от общественото осигуряване, компенсиращо
загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до
неоснователно обогатяване / в този смисъл Решение № 54/23.04.2019г. по гр.д.
№3649/2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., Решение № 413 от 19.03.2013 г. по гр.д. №
334/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О./ Получаването на обезщетение за временна
нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за времето, в което не е
в състояние да полага труд и не получава трудово възнаграждение, а лична
10
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се
дължи на осигуреното лице заради загуба на работоспособността. Пропусната
полза за временна или трайна нетрудоспособност по чл. 200 от КТ се изразява
в разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получил,
ако беше работил и получените по реда на общественото осигуряване
обезщетения за временна нетрудоспособност или загуба на
работоспособността. Такова обезщетение/пенсия следва да се приспадне от
присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука, които пропуснати ползи представляват неполучено трудово
възнаграждение. Обезщетението за неимуществени вреди не коменсира загуба
на трудово възнаграждение. То компенсира причинените болки и страдания
чрез предоставяне на други блага. Обезщетението за неимуществените вреди
няма връзка с обезщетението/пенсията по общественото
осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение.
В този смисъл и предвид това, че исканото обезщетение за имуществени вреди
е за доказани такива с Фактура № ********** на стойност 3400 лв. и Фактура
№ ********** на стойност 1600 лв., издадени за поставяне на импланти, както
и това, че в настоящото производство не са обсъждани получени от Н. Ч. суми
като обезщетение от общественото осигуряване, съдът приема, че
обезщетението за имуществени вреди, следва да се присъди в претендирания
размер от 5000 лв.
Също така, предвид това, че не са признати плащания от ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Труп” АД по сключена и действаща застраховка „Трудова
злополука” по Полица №360723117602000013 не следва да се приложи и
хипотезата на чл.200, ал.4 КТ, при която дължимото обезщетение се намалява
с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите.
Върху главниците се дължи законна лихва, като за определените и присъдени
в размер на 99000 лв. обезщетение за неимуществени вреди се дължи, считано
от настъпване на деликта на 26.12.2023г., а за сумата в размер на 5000 лв. за
причинени имуществени вреди – от 04.01.2024г.
По разноските:
В тежест на ответника следва да останат сторените деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете – 750,61 лв. за внесен депозит за
вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА минималното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца,
изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, следва да се присъди сума в размер на
8810 лв.
По сметка на РС Разград на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК и чл. 359 КТ ответникът следва да заплати държавна такса в размер на
4160,00 лв., както и съразмерно с уважената част от исковете сумата 632,82 лв.
за заплатена СМЕ.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се дължат разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. В тази връзка съдът съобрази
доказателствата за сторени от ответника разноски в процеса, а именно: 800
лева заплатен депозит за вещо лице и 30 лв. внесен депозит за призоваване на
свидетел, 6000 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител адвокат Е. С. и 6000 лева заплатено възнаграждение на втория
упълномощен процесуален представител адвокат М. М.. На основание чл. 78,
11
ал. 1 на страната се следва възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв.
Наемането на повече от един адвокат е в тежест и риск за самата страна,
респективно следва да се дължи само сумата за един адвокат. Не следва да се
допуска неравнопоставеност на страните, поради което съдът намира, че не са
налице правни доводи да бъде поставен ответника в привилегировано спрямо
ищеца положение, приемайки, че нормата, регламентираща правото на
възмездяване на разноски за възнаграждение на един адвокат се отнася само за
ищеца. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
следва да възложи в тежест на ищеца да заплати сторени от ответника съдебни
разноски в размер на 653,30 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ„Д. - А. И.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Е., п.к. 7274, ул. "*****" *****, общ. Ц. К., обл. Разград, да
заплати на Н. М. Ч. с ЕГН **********, адрес: с. С., общ. Ц. К., обл. Разград,
ул. "*****"*****, сумата от 99000 лв. (деветдесет и девет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
следствие на трудова злополука от 26.12.2023г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от 26.12.2023г. до окончателното
изплащане на паричното задължение, като в останалата част за разликата до
претендирания размер от 110 000 лв. отхвърля предявения иск, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕТ„Д. - А. И.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Е., п.к.7274, ул. "*****" *****, общ. Ц. К., обл. Разград, да
заплати на Н. М. Ч. с ЕГН **********, адрес: с. С., общ. Ц. К., обл. Разград,
ул. "*****"*****, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в следствие на
трудова злополука от 26.12.2023г., в едно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.01.2024г. до окончателното изплащане на паричното
задължение.
ОСЪЖДА ЕТ„Д. - А. И.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Е., п.к.7274, ул."*****"*****, общ. Ц. К., обл. Разград, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Разград сумата от 4160,00 лв./четири хиляди сто и шестдесет лева/, дължима
държавна такса и 632,82 лв. /шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и
две стотинки/ за заплатен депозит ВЛ, съразмерно уважената претенция, на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. Ч. с ЕГН **********, адрес: с. С., общ. Ц. К., обл. Разград,
ул. "*****"*****, да заплати на ЕТ„Д. - А. И.", с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Е., п.к.7274, ул."*****"*****, общ. Ц. К.,
обл. Разград, сумата 653,30 лв. /шестстотин петдесет и три лева и тридесет
стотинки/ разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ„Д. - А. И.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Е., п.к.7274, ул."*****"*****, общ. Ц. К., обл. Разград, да
заплати на адв. С. М. от АК-Русе, съдебен адрес за призоваване и съобщения
гр. Русе, ул. „********, сумата от 8810,00 лв. /осем хиляди осемстотин и десет
лева/, представляваща дължими разноски съразмерно на уважената претенция,
12
за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението има действията по чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ГПК спрямо третото
лице помагач на страната на ответника - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ с ЕИК *********, с адрес гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, на осн. чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
13