Присъда по дело №72/2023 на Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ към Присъда № 42/08.11.2023 г. по НОХд. №72/2023 г.:
От Плевенска районна прокуратура е внесен в РС гр. Червен бряг обвинителен акт по бързо
производство № 00827/2023 год. по описа на РП-Плевен, представляващо бързо
производство № ЗМ-35/2023 г. по описа на РУ – Червен бряг, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу ИВАН ИЛИЕВ ХРИСТОВ, с ЕГН **********,
роден на 10.01.1966 г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен, с постоянен адрес в с. Реселец, обл.
Плевен, ул. „Балканска“ №4, българин, с българско гражданство, неженен, с основно
образование, безработен, осъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по
чл.343б, ал.2 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият, на 08.02.2023 г.
около 10.05 часа в гр. Червен бряг, обл. Плевен, на кръстовище, образувано от улица
„Шипка“ и ул. „Отец Паисий“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с регистрационен номер ЕН 66 03 ВВ с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0.5 на хиляда – 0.69 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер 0767, съгласно Наредба № 1/2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК – по НОХД №
67/2019 г. по описа на РС Червен бряг – престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, подсъдимият, преди даване ход на делото, изяви желание да се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
08.11.2023 г., обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ПРП поддържа така повдигнатото обвинение и
предлага на съда на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия да бъде определено
наказание, под предвидения в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК минимум, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да се търпи ефективно, при „общ
режим“, като поради обстоятелството, че същия е безработен, предлага да не се налага
кумулативно предвиденото наказание „Глоба“. Също така предлага да не се налага
кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на чл.343г от НК “лишаване от право
да управлява МПС”, тъй като същия е неправоспособен и не притежава СУМПС.
Защитникът се съгласява с доводите на представителя на РП-Плевен, като пледира, да се
наложи на подсъдимия наказание от три месеца лишаване от свобода, които да се търпят при
първоначален „общ режим“.
Подсъдимият изразява съжаление за постъпката си и моли да му бъде наложено минимално
наказание.Поддържа казаното от адвоката си.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС.
По отношение подсъдимия с определение на състав на ЧРС е одобрил споразумение за
прекратяване на наказателно производство по НОХД № 67/2019 год. по описа на ЧРС,
влязло в сила на 14.03.2019 г. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК извършено на
24.02.2019 г.
Въпреки горното осъждане на 08.02.2023 г. около 10.05 часа, след като употребил алкохол,
1

подсъдимият отново поел управлението на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген Голф“
с регистрационен номер ЕН 66 03 ВВ, като се движел в в гр. Червен бряг, обл. Плевен. На
кръстовището, образувано от улица „Шипка“ и ул. „Отец Паисий“ бил спрян от служители
на РУ – Червен бряг, за рутинна проверка. След изпробване с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен номер 0767, била установена концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимия в размер на 0.69 промила.
Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба № 1/2017 г.за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия серия GA №875428/08.02.2023 г.,
подписан от него без възражения и му бил издаден талон за изпращане на медицинско
изследване. Впоследствие, подсъдимият се явил във ФЦСМП гр. Червен бряг, но отказал да
даде кръвна проба.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз основа на
самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който
в съдебно заседание, на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират повече доказателства за тези факти. Освен това, съдът счита, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния
процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК -разпит на
св. Иван Владимиров Вълчев и св. Светослав Веселинов Велков, АУАН серия GA
№875428/08.02.2023 г., справка за нарушител, свидетелство за съдимост и др.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл: Съдът приема, че с горното деяние, подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.343б, ал.2 от НК, поради следното:
*Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.
*Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, притежаващо
свидетелство за правоуправление на МПС, което е било осъдено с влязла в сила присъда за
деяние по чл. 343б, ал.1 от НК – по НОХД № 67/2019 г. по описа на РС Червен бряг.
Съобразявайки свидетелството за съдимост на подсъдимото лице, съдът намира, че по
отношение на съставомерното осъждане няма настъпила реабилитация. В конкретния
случай такава също не може да настъпи, защото наказанието по второто осъждане е
изтърпяно на 24.08.2022 г., когато е изтекъл срокът на условното осъждане и реабилитация
би настъпила съобразно правилото на чл. 88а от НК, а именно: когато от изтърпяването на
наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК и осъденият не е извършил
ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода, осъждането и последиците му се заличават, независимо от предвиденото в друг
закон или указ. Съобразно чл. 82, ал.1 ,т.4 от НК, този срок е 5 години.
Съобразно нормата на чл. 88а, ал.4 от НК, когато лицето е извършило престъпление, за
което не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на
предвидените в предходните алинеи срокове.
В свое решение № 278 от 01.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 960/2017 г., II н. о., НК, по искане
за възобновяване на ВНОХД № 94/2017 г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен, ВКС сочи, че
съгласно категоричната забрана на чл. 86, ал. 2 от НК, реабилитация по право не настъпва за
престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. На още
по-голямо основание реабилитацията по право е невъзможна, когато предходната
2

реабилитация /както е в конкретния случай - относно първото осъждане/ изобщо не е
настъпила. Разумът на закона е, че реабилитация по право настъпва за по-леко
санкционирани престъпления, извършени от лица със сравнително ниска степен на
обществена опасност, които са се поправили след изтичане на определен срок, в който са
доказали зачитане на установения правопорядък. Ако тези предпоставки не са били налице,
поради което осъденият не би могъл да е реабилитиран за предходна престъпна дейност, те
не биха били налице и по отношение на извършеното след това престъпление. Посочените
по-горе решения обективират константната съдебна практика на ВКС. С оглед всичко
изложено до тук, съдът намира, че няма настъпила реабилитация по осъжданията на
подсъдимия, поради което и квалификацията на обвинението е правилна.
*От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.69 на хиляда, установен по
надлежния ред с показанията на техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен
номер 0767, съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, след като лицето е било осъдено за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
*От субективна страна престъплението е извършено с вина, под формата на пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и факта на предишното
си осъждане, обществено опасния характер на деянието, като е предвиждал и искал
настъпването на обществено опасните му последици.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и
незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни
средства по пътищата, от страна на подсъдимия.
Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта на водача е установено изцяло по
надлежния ред, съобразно Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. По делото не са събрани
доказателства, които да оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа
обстановка.
Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство доказателства.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът
прецени:
Степента на обществена опасност на деянието, съдът преценява като висока - касае се за
управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта – 0,69 промила и то след като
лицето е било осъждано за идентично деяние. Степента на обществена опасност на
подсъдимия, съдът преценява като не висока, с оглед данните за личността му, които сочат,
че същият не е конфликтен, въпреки, че е осъждан за престъпления по транспорта.
Налице са изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства за приложение на чл.
55 от НК, каквото е и предложението на представитела на РП - Плевен. Самопризнанието на
подсъдимия, направено заедно с искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие, не може да се цени втори път при преценката на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства. Според настоящата инстанция, едно наказание,
определено при условията на чл.55 от НК би изпълнило целите на специалната превенция,
превъзпитавайки и поправяйки подсъдимия, а и на генералната такава, така че да възпре и
останалите членове на обществото.
При определяне на наказанието, съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – данните за личността му,
направените от него признания в процеса и изказаното съжаление за извършеното, които
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства.
3

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 вр. с чл.58а, ал.4 от НК, при
прилагането на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК. За престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК,
е предвидено наказание “лишаване от свобода” от 1 до 5 години и глоба от 500.00 лв. до
1500.00 лева.
Съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде
определяне на наказание “лишаване от свобода” в размер под минимума, а именно от три
месеца лишаване от свобода. Същевременно съдът намира, че не може да бъде приложено
условно осъждане поради обстоятелството, че не са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за приложението на чл.66 от НК, тъй като лицето вече е било осъждано на
лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено. Освен това, съдът намира, че
за постигане целите на наказанието и за поправяне на подсъдимия, е наложително същият да
изтърпи наказанието ефективно. Всяко друго наложено наказание би противоречало на
принципите на индивидуализация на наказанието. Би противоречало и на индивидуалната и
генералната превенция, в контекста на настоящото производство. На подсъдимия е било
налагано наказание „лишаване от свобода“ с прилагане на институтът на чл. 66 от НК, с
изпитателен срок от три години, което не е изпълнило своите функции и не е постигнало
целения ефект.
Поради изложеното и съобразявайки упоритостта у подсъдимия да продължава да извършва
престъпления по транспорта, съдът приема, че за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК, се налага ефективно изтърпяване на наказанието. На
осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален „общ режим“ на изтърпяване
на наказанието. Така определеният размер на наказанието по настоящата присъда, съдът
счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	42
Дата:	8 ноември 2023 г. (в сила от 24 ноември 2023 г.)
Съдия:	Йохан Мирославов Дженов

Дело:	20234440200072
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 февруари 2023 г.

Присъда по дело №72/2023 на Районен съд - Червен бряг

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите