Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велинград, 01.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,
в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
При
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №944 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2. офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б.,
против Н.Х.Х., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр.
чл. 99 вр. чл. 92 ЗЗД с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество, следните суми: 800 лева /осемстотин
лева/, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда-
20.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 67.76 лева /шестдесет
и седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва, за периода от 25.01.2018 г. до 25.04.2018 г.; 380.68 лева /триста и
осемдесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 18 лева /осемнадесет лева/-
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 52.74 лева
/петдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 26.04.2018 г. до 14.11.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1467, по описа ВРС за 2018 г.
Ищцовото дружество излага, че е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение № 838 от 23.11.2011 г., по ч.гр.д. № 1467, по
описа ВРС за 2018 г., като в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия
установителен иск във връзка с указания на съда. Ищцовото дружество твърди, че
на 03.07.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължение (цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт
" АД. ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между Н.Х. Хасар и
„Изи Aceт Мениджмънт" АД Договор за паричен заем № 3112898/26.12.2017 г.,
е цедирано на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 03.05.2019 г. е
подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
по силата на което вземането, произтичащо от сключения между Н.Х. Хасар и „Изи
Асет Мениджмънт" АД Договор за паричен заем № 3112898/26.12.2017 г., е
цедирано на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Сочи се, че договорът
за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че
съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г. „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД се задължава от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления до длъжниците за извършената цесия, ищцовото дружество е
упълномощено за извършване на посоченото действие, съгласно изрично пълномощно
от законния представител на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.
В изпълнение на изискванията на закона и но реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено уведомително писмо с изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/ 3112X98 от
22.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството на преупълномощен за
станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Също така е изпратено до ответника и
уведомително писмо изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/3112898 от 22.05.2019 г. от страна на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за извършената на дата 03.05.2019 г. цесия между тях. Двете
писма са изпратени едновременно до длъжника. На 10.09.2019 г. до длъжника
отново са изпратени уведомително писмо с изх. № ЛД-С- АКПЗ-ИАМ/ 3095919 и
уведомително писмо изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/ 3112898, като и двете съдържат
горепосочената информация. Ищцовото дружество твърди, че по силата на сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“АД и
ответника, Договор за паричен заем № 3112898 от 26.12.2017 г. на последния е
предоставена сума в размер на 800,00 лв., като била договорена възнаградителна
лихва в размер на 67.76 или задължението на ответника е в общ размер на
867.76 лв.. Поддържа се, че съгласно
уговореното ответникът следвало да погаси заема на 4 равни месечни погасителни
вноски. Сочи се, че съгласно клаузите на договора Заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване па договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер па осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор: да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Aceт Мениджмънт" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер -
Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора. Предвид обстоятелството, че не е
изпълнил тези си задължения му е начислена неустойка за неизпълнение в размер
на 403.68 лева Излага се, че съгласно Договора и/или Тарифа на “Изи Aceт
Мениджмънт“ АД, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж па
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. и на това основание му е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.. Предвид
забавата в плащането е начислено и обезщетение за забава върху непогасената
главница, считано от 26 април 2018 г. в размер на 52.74 лева. Твърди се, че
сумата, която е погасена до момента е в размер на 50 лв., като след
приспадането й остават дължими суми в общ размер на 1319.18 лева., от които главница-
800 лева, договорна лихва- 67.76 лева, за периода от 25 януари 2018 г. до 25
април 2018 г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение- 380.68 лева.,
разходи за извънсъдебно събиране на задължението- 18 лева, законна лихва за
забава- 52.74 лева, за периода от 26.04.2018 г. до 14.11.2018 г.. предвид
изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК,
представя отговор на исковата молба, чрез назначения му особен
представител адв. М.-Г., оспорва
предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Счита, че ищцовото
дружество няма материално-правната легитимация за предявяване на иска, тъй като
уведомлението за цесията не е надлежно връчено и съответно длъжникът не е
надлежно уведомен за извършената цесия, поради което прехвърлянето на
вземанията не е породило правно действие. Възразява срещу направеното особено
искане, уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на ответника, чрез назначения
му особен представител. Сочи се, че договорът за паричен заем е реален договор
и дори да има постигнато съгласие между страните за получаване на процесната
сума, то следва да се докаже реалното й предаване, а доказателства за това не
са ангажирани. Излага се, че от
представения с исковата молба Договор за паричен заем № 3112898/26.12.2017г.
чл.3, ал.1 става ясно, че страните са се съгласили да се рефинансира текущ заем
на заемателя по Договор за паричен заем № 3064552 без посочена датата, който бил
в размер на 590,09 лева., а в приложените документи такъв не бил представен,
нито ставало ясно тази сума как е прихваната и дали е прихваната. Твърди се, че
не са представени доказателства, каква сума е получил заемателя по Договора за
паричен заем № 3112898/26.12.2017г., кога и как, от където следва извода, че на
практика няма реално доказателство сумата по заема, от който се твърди, че
произтичат вземанията, да е усвоена. Поддържа се, че неустойката, съгласно
чл.4, ал.2 от договора за паричен заем противоречи на добрите нрави и е явно
несправедлива, тъй като при неизпълнение на задължението за връщане на дадената
в заем сума и възнаграждение за ползването й кредиторът ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на
чл. 133 ЗЗД. Твърди, че не става ясно към кой е погасена сумата в размер на 50
лева, към цедента или цесионера, кога и как са формирани размерите на
претендираните вземания, поради, което оспорва същите по основание и размер.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа
страна:
По иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
Ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване: 1. че между цедента „Изи Асет Менджмънт“
АД и ответника е налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит,
по силата на което е предоставило на ответника процесната сума, а за него
е възникнало задължение за връщане на
заетата сума и за плащане на лихва в претендираните размери; 2. настъпилата
изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже, че е
погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и
съществуването им.
От приет като писмено доказателство,
подписан от ответника Договор за паричен заем 3112898/26.12.2017г., сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че на ответницата Н.Х.Х. е предоставена
в заем сумата от 800 лева, при възнаградителна лихва в размер на 67,76 лв., за
целия период на договора или общо задължението на ответницата е в размер на
867,76 лв., платими на четири месечни вноски, всяка в размер на 216,94 лв., с
падеж на последната вноска на 25.04.2018 г.. Съгласно чл. 4 от него ответницата
се е задължила в тридневен срок от подписването му да представи данни за двама
поръчители, отговарящи на определените условия или банкова гаранция, а при
неизпълнение се е задължила да заплати неустойка в размер на 403,68 лв.,
платими отново на четири месечни погасителни вноски, всяка една по 100,92 лв.
От приет като писмено доказателство Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. и подписано
Приложение 1 от 03.06.2018 г. към него се установява, че между "Изи Асет
Мениджмънт" АД ЕИК ********* и "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, е сключен договор за цесия, по силата на който вземането
произтичащо от сключения между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Договор
за паричен заем №3112898/26.12.2017г., е прехвърлено на“Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
От Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.05.2019 г. и Приложение № 1 03.05.2019 г. към него, се
установява, че между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, е налице договор за
цесия, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между Н.Х. Хасар
и „Изи Асет Мениджмънт" АД Договор за паричен заем № 3112898/26.12.2017
г., е цедирано на ищцовото дружество.
С пълномощно от 20.12.2016 г. "Изи
Асет Мениджмънт" АД е упълномощила " Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключения договор за прехвърляне на вземания.
С пълномощно от 03.05.2019 г. "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД е упълномощила " Агенция за
събиране на вземания" ЕАД да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички
длъжници за сключения договор за прехвърляне на вземания.
По делото е приета без възражения съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че на ответника по сключения Договор за
заем №3112858/26.12.2017г. са начислени задължения в общ размер на 1316,44
главница- 800,00 лв., възнаградителна лихва- 67,76 лв., неустойка- 403,68 лв. и
такса разходи-45 лв..В заключението е посочено, че общият размер на лихвата за
забава върху главницата от непогасените четири месечни вноски по договора за
заем е в размер на 61,22 лв., за периода от 26.01.2018г. до 20.11.2018г..
Вещото лице е посочило, че ответникът е направил плащане на сума в размер на 50
лв., с която са погасени задълженията му както следва: 23 лв.- неустойка, 9
лв.- такса разходи и 18 лв.- разходи за извънсъдебно събиране.
При съобразяване изложеното съдът
намира, че по делото е установено съществуването на валидно заемно
правоотношение от 26.12.2017 г., по силата на което „Изи Асет Мениджмънт"
АД е предоставил на ответника сумата от 800 лв.. Съгласно чл. 3 от Договора с
подписването му заемателят е удостоверил, че е получил изцяло и в брой
остатъчната сума по заема след извършеното по негово искане рефинансиране на
старо задължение към същия кредитор, като договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получената заемна сума, като пак там е направено изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната
сума по този договор, заемодателят прихваща задължението на заемателя по друго
облигационно отношение, съществувало преди това, между същите страни. Договорът
е подписан от ответника и представлява частен свидетелстващ документ, който
съдържа неизгодни за издателя му факти, поради което съдът се намира обвързан
от материалната му доказателствена сила. Ето защо възраженията на особения
представител по отношение липса на доказателства за предаване на процесната
сума са неоснователни, доколкото не е спорна автентичността на положения за
ответника подпис върху договора.
Вземанията по договора валидно са
прехвърлени първоначално от "Изи Асет Мениджмънт" АД ЕИК ********* на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, а впоследствие съгласно
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата което вземането
произтичащо от сключения договор между Н.Х.Х. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор
за паричен заем №3112898/26.12.2017г., е цедирано на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Цесията е породила действие по смисъла на чл. 99 ЗЗД спрямо ответника, забраната на чл. 26 ЗПК е преодоляна, предвид уговорките
в чл. 10 от Договора.
Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането и от този момент цесията има действие спрямо последния и третите
лица. Тъй като прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да
бъде извършено от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария кредитор с нов. Затова и съобщението
от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това
обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.
36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният
обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/ и
не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по
силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната
власт на новия кредитор - в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В процесния случай от една страна е
налице валидно упълномощаване, видно от приетите писмени доказателства, а от
друга страна се установява, че до ответника са изпращани уведомителни писма по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените цесии, които ответника не е
получил, тъй като не е намерен на посочения от него адрес, както и не е било
намерено лице, което да се съгласи да получи уведомленията. Съгласно чл. 47 от ГПК, връчването на книжата с исковата молба е извършено редовно, независимо, че
те не са получени лично от ответника. Това е така защото законът приема
връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата се счита,
че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за
цесията. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК възниква представителство по закон и до назначаването му се стига,
след като съдът приеме, че връчването е станало редовно. От тук следва, че
връчването на исковата молба с приложените към нея уведомления съставлява
надлежно съобщаване за цесията. Изводът за надлежно връчване на книжата чрез
получаването им от особения представител на ответника се споделя и в Решение
№198 от 18.01.2019г. по т.д. №193 на ВКС по описа му за 2018г., в което се
застъпва, че „на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките
по чл. 47, ал. 1-5 ГПК и с оглед охрана интересите на ответника на последния се
назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици“. Предвид
изложеното независимо, че ответникът не е уведомен лично за извършването на
цесията преди образуване на настоящото дело. възраженията на особения
представител на ответника са неоснователни.
Процесният договор представлява
потребителски договор, който придава на кредитополучателя качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. По релевираното от особения представител на ответника възражение
за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, уреждащи заплащане
на такса за предоставена допълнителна услуга за извънсъдебно събиране, съдът го
намира за основателно по следните съображения.
Съгласно императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксите за извънсъдебно събиране на просрочени
вземания не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тези такси не се
дължи никакво поведение, а изискуемостта им следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. В този аспект тези вземания нямат характер на
такса, тъй като не се дължат заради извършени разходи, а по същество служат
като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да
надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по
договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната
лихва. Процесните клаузи преследват забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл са нищожни поради
противоречието им с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Наименованието на тази услуга прикрива
истинската цел на клаузата да служи за увеличение на възнаграждението на
кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Добавено към уговореното
възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителната услуга за извънсъдебно
събиране несъмнено води до превишаване тавана на ГПР, което от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Следователно възражението на особения
представител на ответника е основателно, а предвид нищожността на клаузата и при
съобразяване на заключението на вещото лице сумата в размер на 27 лв. се явява
платена без основание.
По иска с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 99 вр. чл. 92 ЗЗД
Ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1. наличието на неустоечно съглашение; 2. факта на
предсрочно прекратяване на договора; 3. Размерът на погасената главница и
лихви.
В тежест на ответника е да докаже, че е
погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и
съществуването им.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно
обезпечение съгласно уговореното между тях, на ответника е начислена неустойка
в размер на 403,68 лв., за която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на четири равни вноски, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК
на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата за неустойка,
уговорена извън присъщите и функции, като преценката за нищожност се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора с оглед на следните
критерии: размерът на задължението, което се обезпечава с неустойката. Наличието
на други обезпечения., съотношението на размера на уговорената неустойка с
очакваните вреди от неизпълнението.
Процесната неустойка е предвидена за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез
поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за
представяне на тези обезпечения - 3-дневен от сключване на договора и редица
допълнителни изключително сложни изисквания, на които да отговарят тези
поръчители, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения
заем. От друга страна е видно, че заемът, който е предоставен е в малък размер-
800 лв. и за кратък срок- 4 месеца. При съобразяване на тези характеристики
следва, че така уговорената неустойката драстично не съответства на въведените
й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на
неизпълнение на договорните задължения. На първо място горното
следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 800 лева,
а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е в размер на 403,68 лева, т.е. представлява над 50
% от получената главница. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по
събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези
вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква
точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението
за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след
анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и
санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до
осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът
преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието
реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на
договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност
и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена
част от нея – т.е. води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована
от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга,
от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното му задължение по него,
а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Претендираната неустойка противоречи и
на чл. 143, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза,
задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната разпоредба не прави
разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния
необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Както се
посочи по-горе не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а
в случая нейният размер е над 50 % от получената главница, което води до
реализиране на по-висок доход за кредитора, който не е предварително обоснован
и регламентиран.
Този извод следва и от посоченото в чл. 2.8 от
Договора, съгласно който ГПР е в размер на 49,03 %, но при изчислението му са
взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно
НЯМА да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки а
неизпълнение на някое от задълженията по договора. Следователно, като се
прибави и размерът на неустойката към договорния ГПР, съобразно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК, която гласи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а процесната неустойка е именно бъдещ допълнителен разход
свързан с кредита, то излиза, че всъщност ГПР по договора е в размер на над
99,03 % при съобразяване и на уговорените с договора допълнителни такси /разходи
за извънсъдебно събиране на вземането/. При съобразяване изложеното излиза, че
е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което уговорената
неустойка е нищожна.
Като договорен подход неустойката цели
да се заобиколи и забраната на чл. 143, т.3 от ЗЗП, защото както се посочи
по-горе със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не
е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение. Посоченото в съвкупност
и поотделно обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП,
което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона - чл.
146, ал. 1 ЗЗП, а в равна степен и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид нищожността на клаузата в
договора, уреждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 403,68 лева и при съобразяване заключението на вещото
лице, то следва, че сумата 23,00 лева се явява платена без основание. Тя
не поражда какъвто и да било правен ефект и следователно основания на нея иск се
явявява неоснователен и като такъв следва да бъдат отхвърлен.
Вещото лице е изчислило, че размерът на лихвата за забава е в размер на
61,22 лв., изчислено за периода от 26.01.2018г. до 20.11.2018г., но в случая се
претендира лихва за забава за периода от 26.04.2018 г. до 14.11.2018 г., в размер
на 52,74 лв.. При съобразяване правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът
изчисли с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, че
размерът на лихвата за забава е 45.11 лв.. По изложените съображения по- горе
досежно нищожността на клаузата за такси за извънсъдебно събиране и неустойка и
предвид извършеното плащане от ответника на сума в размер на 50 лв., което се
установи да е лишено от правно основание, при съобразяване разпоредбата на чл.
76, ал. 2 ЗЗД и съобразно постановеното в т.1 на Тълкувателно решение № 3/2017 г. от
27.03.2019 г., съдът приема, че искът за главница се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло. Искът за обезщетение за забава следва да се отхвърли
изцяло, тъй като със сумата от 50 лв. това задължение на ответника е погасено
изцяло /45,11-50= - 4,89 лв./. Размерът на възнаградителна лихва е изчислен от вещото лице
на сумата от 67.76 лева, която се претендира в производството и доколкото не са
ангажира доказателства да е налице плащане, то този иск следва да бъде уважен до
сума в размер на 62,87 лв. /67.76- 4,89=62,87/, а за разликата над него да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на ТР №4/2013г.
на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските в заповедното и исковото производство. На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски съобразно
уважената част от иска или сума в размер на 505 лв., представляващи разноски за
ищцовото дружество в исковото и заповедното производство, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран Районен съд – Велинград
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р 11етър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2. офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б.,
против Н.Х. Хасар, ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 99 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Н.Х.Х., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 800 лв., представляваща главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда- 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 62,87 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода от 25.01.2018 г. до
25.04.2018 г., за които сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1467, по описа ВРС за 2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над сумата от 62,87 лв. до пълния претендиран размер
от 67.76 лева, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 25.01.201 8
г. до 25.04.2018 г..
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. бул. “Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, оф.4, ет. 2, против Н.Х.Х. с ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99 вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с който се
иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество, следните суми: сумата от 380.68 лева /триста и осемдесет лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, сумата от 18 лева /осемнадесет лева/- представляваща
разходи за извънсъдебно събиране на задължението и сумата от 52.74 лева
/петдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 26.04.2018 г. до 14.11.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1467, по описа ВРС за 2018
г.
ОСЪЖДА Н.Х.Х.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. бул. “Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
оф.4, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 505 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство, съобразно уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА