Номер 31323.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенВтори въззивен граждански състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20202200500550 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.
Подадена е жалба от юриск. Х., в качеството муэна пълномощник на „
ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, *********, длъжник по изпълнително дело № 20209150401064 на
ЧСИ Г.Г. против приетия по делото адвокатски хонорар.
В жалбата се твърди, че ЧСИ Г. неправилно е приел адвокатски хонорар
за взискателя в размер на 1502.00 лв. Жалбоподателят бил извършил плащане
на задължението в периода на доброволно изпълнение, същият бил
платежоспособен, извършените от адвоката на взискателя действия не били
свързани с правна или фактическа сложност на делото и се изчерпвали с
написването на бланкетна молба за образуване на изп.дело. На страната
следвало да се признаят разноски в размер само на 100.00лв – за образуване на
делото. Моли се приетото адвокатско възнаграждение да бъде намалено.
По делото е депозиран отговор на жалбата от адв. К. – пълномощник на
взискателя, с което жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че
1
между влизане в сила на осъдителното решение ( по което е издаден
изп.титул), издаването на изпълнителния лист и образуването на изп.дело е
изтекъл период от време през, който длъжникът е можел доброволно да
заплати сумата, за която е бил осъден. След като е не е направил това той е дал
повод за образуване на изп.дело и следва да заплати разноските по него,
включително и заплатеното адвокатско възнаграждение, което след
редуцирането му от ЧСИ е в минимален размер. Моли се жалбата да не бъде
уважавана.
В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК –ЧСИ Г.Г.
подробно е описала фактологията по делото и въз основа на нея се сочи, че
жалбата е допустима, но е неоснователна. Развити са подборни съображения
относно неоснователността на жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20209150401064 на ЧСИ Г.Г. било образувано по
молба от 04.06.2020г. на взискателя Д. С. М. от гр. Нова Загора, чрез
пълномощника адв. К., във връзка с изпълнителен лист от 28.05.2020 год.,
издаден от АС - Пловдив, с което длъжникът е бил осъден да заплати на
взискателя сумата от 60 000.00 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина Д.Й., в резултат на ПТП
настъпило на 12.05.2015г. С молбата за образуване на изп.дело,
пълномощникът на страната поискал да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение и да се извърши проучване на имущественото състояние на
длъжника. Взискателят предоставил на ЧСИ да определи способа за
принудително изпълнение и да предприеме необходимите действия за това.
Към молбата за образуване били представени пълномощно от 04.06.2020г. В
договора за правна защита и съдействие било отбелязано, че взискателят е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1715.00 лв. за установяване
на имущественото състояние на длъжника ЧСИ извършил справка в
Търговския регистър, справка в НАП за публични задължения, справка в
Регистъра на банковите сметки. На длъжника била изпратена покана за
доброволно изпълнение, която била получена от него на 09.06.2020г. На 10 и
12.06.2020г. длъжникът превел по специалната сметка на ЧСИ съответно
2
сумите 75 800.72 лв. и 5211.16 лв. На 15.06.2020г. длъжникът депозирал
възражение срещу размера на приетото адвокатско възнаграждение. На
01.07.2020г. ЧСИ извършил разпределение на постъпилите суми. ЧСИ
намалил адвокатския хонорар до 1502.00 лв.- от които 100.00 лв. за образуване
на изпълнителното дело и 1402.00 лв.- за водене на изпълнителното дело.
Жалбоподателят бил уведомен за извършеното намаление на размера на
адв.възнаграждение на 30.07.2020г. и на 14.08.2020г. била депозирана
настоящата жалба.
Изпълнителният лист въз основа, на който е образувано настоящето
изп.дело е издаден във връзка с решение № 7826/12.12.2018г. на Софийски
градски съд, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на взискателката
М. 60 000.00 лв. неимуществени вреди. Решението е било обжалвано пред
САС и е било потвърдено с решение №988/05.05.2020г. ( месец преди
образуване на изп.дело). Изпълнителният лист е бил издаден на 28.05.2020г. –
седмица преди образуване на изп.дело.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Съдът намира депозираната частна жалба за допустима, тъй като същата
е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
В разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т.7 от ГПК е предвидена възможност
длъжникът да обжалва разноските по изпълнението. В случая следва да се има
предвид разпоредбата на чл.78 ал. 5 от ГПК, която предвижда че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната
страна , съдът може да намали адвокатското възнаграждение , но не по – малко
от определеното по чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна Законът
за адвокатурата препраща към разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че
искането на жалбоподателя да се присъдят разноски само в размер на 100.00
лв.- за образуване на изпълнителното дело е неоснователно. Страната
действително е заплатила дължимите суми по изп.лист в срока за доброволно
изпълнение, но не и доброволно. Тя е имала едномесечен срок, в който е
можела доброволно да заплати задължението си, а не е сторила това.
3
Жалбоподателят е платил, но едва след като е било образувано изп.дело и е
получил покана за доброволно изпълнение. Като е платил в срока за
доброволно изпълнение той си е спестил допълнителни разходи по
изпълнениет, а на взискателя са му били признати по – малко разноски за
адвокат от заявените и платени от него. При определяне на размера на
приетите разноски ЧСИ е съобразил разпоредбите на Наредба № 1 / 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намаленото
адв.възнаграждение е правилно.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като
такава следва да остави без уважение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на „ ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София,
*********, длъжник по изпълнително дело № 20209150401064 на ЧСИ Г.Г.
против приетия по делото адвокатски хонорар на взискателя Д. С. М. от гр.
Нова Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4