Р Е
Ш Е Н
И Е № 1460
гр.Сливен, 13.12.2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ВАСИЛКА
КЪЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 289
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание:
чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В исковата молба на ищцовото дружество ТБ „ Юробанк България ” АД се твърди,
че против М.П.К., по реда на чл. 417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1623 от 28.09.2018 година по ЧГД № 3063 по описа на СлРС
за 2018 година и изпълнителен лист от 28.09.2018 година . Твърди се, че М.П.К.
им дължи сумата - главница в размер на 5743.34 лева, представляваща незаплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № FL788941 от 30.10.2015
година, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението – 22.06.2018 година до окончателното й изплащане;
възнаградителна лихва в размер на 929.80 лева за периода от 19.11.2016 година до
22.04.2018 година; такси в размер на 155.50
лева за периода от 19.11.2016 година
до 11.06.2018 година. Твърди се, че с подписване на договора М.П.К. се е задължил да погасява кредита съгласно уговореното в
Договор за потребителски кредит № FL788941 от 30.10.2015 година, но не е изпълнил тези свой задължения.
От съда си иска да признае за установено, че длъжникът
дължи сумите, за който срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1623 от 28.09.2018 година по ЧГД № 3063 по описа на СлРС за 2018
година и изпълнителен лист от 28.09.2018 година. Претендират се за присъждане
на направените разноски.
В
законоустановения срок от ответната страна от назначения особен представител е
депозиран отговор, с който се изразява становище по допустимостта и
основателността на исковите претенции.
Изразено е становище, че исковете са неоснователни и се иска отхвърлянето
им.
В
законоустановения срок от назначеният особен представител на ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, в който са изложени конкретни
аргументи и съображения, за неоснователност на предявените искови претенции.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява. Негов пълномощник е депозирал
писмено становище съгласно, което исковите претенции се поддържат и се моли за
уважаването им.
Ответникът
в съдебно заседание се представлява от назначеният му особен представител,
който моли за отхвърляне на исковите претенции, по съображенията, обосноваващи
въведените с отговора на искова молба възражения.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На
30.030.10.2015 година между ТБ „ Юробанк България ” АД в качеството й на
кредитор и М.П.К., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № FL788941, съгласно който банката се е задължила да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на сумата 7346.08 лева,
предназначен за текущи нужди със срок за издължаване 48 месеца или до
19.10.2019 година , който кредит кредитополучятелят може да ползва по начините , уговорени в чл.
1 от договора.
Издължаването
е следвало да се извърши през периода от 19.11.2015 година - 19.10.2019 година на
47 броя анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, в размер на
189,04 лева и една изравнителна вноска в размер на 152,53 лева, платими на
19-то число от всеки месец.
Съгласно
уговореното в чл. 3 от Договора, кредитополучателя дължи лихва в размер на
референтен лихвен процент - 6м СОФИБОР (към датата на кредита 0,981 %), плюс
надбавка от 9,789 %, като приложимата лихва се актуализира два пъти годишно при
актуализиране на
Към
датата на отпускане лихвеният процент е бил 10,770 %.
Съгласно
чл. 5 от Договора, кредитополучателя дължи на банката и такси: за разглеждане
на искане за кредит - 195 лева, месечна такса за обслужване на разплащателна
сметка - 3,50 лева и такса за
администриране на просрочен кредит - 30 лева, дължима еднократно при забава на
една или повече месечни вноски по кредита.
От
наличните по делото - банково бордеро № 9137955/30.10.2015 година и извлечение от движенията по кредитната
сметка, е видно че отпуснатия кредит е усвоен на 30.10.2015 година, като със
сумата е заверена банкова сметка ***: ***, с титуляр М.П.К..
По кредита
са направени 13 плащания, с които са погасени част от дължими погасителни
вноски и такси за обслужване на сметката, изчерпателно отразени в експертното заключение.
С оглед на
извършените плащания от 1 602,74 лева по дължимата главница в размер на 7
346,08 лева, по същата остава неиздължена част в размер на 5 743,34 лева. По силата на чл. 14, ал. 5 от Договора за
банков кредит, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита в уговорения срок, както и при неизпълнение
на което и да е друго задължението процесния договор Банката маже да обяви кредита за изцяло или частично за предсрочно изискуем, без да се прекратява
действието на договора.
На основание чл. 14, ал. 5, във вр. с чл. 19 от Договора за банков кредит , поради неплащане
в уговорения срок на погасителна вноска
№ 13, с падеж 19.11.2016 година, съгласно погасителен план към Договор за
потребителски кредит № FL788941 от 30.10.2015
година
Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява
действието на договора с нотариална покана с рег. № 917, том 1, акт № 53 на
нотариус Николай Кирилов Колев с район - Сливен, с рег. № 514 на НК, изплатена до длъжника М.П.К. на
посочения в договора адрес , връчена
чрез майката на адресата Мими Маринова Костова на 22.04.2018 година.
В периода
от 19.12.2016 година до датата на обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита 22.04.2018 година, по същият са начислени следните задължения за лихви
и такси: Дължимите лихви за периода от 19.11.2016 година - до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост 22.04.2018 година са в общ размер от
929,80 лева, от които дължима договорна лихва - 639,96 лева и наказателна лихва
- 289,84 лева.
Начислените
такси са в размер на 155,50 лева от които такса за обслужване на сметката от
19.12.2016 година до 19.04.2018 година - 17 броя по 3,50 лева - 59,50 лева,
такса за заверка на подпис - 18 лева и такса за връчване на нотариална покана -
78 лева.
Доброволно
изпълнение не е последвало.
Въз
основа на заявлението, подадено от заявителя - ищец на 22.06.2018 година по
частно гражданско дело № 3063 по описа на СлРС за 2018година, въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1623 от 28.09.2018 година и изпълнителен лист от 28.09.2018 година
за следните суми: главница в размер на 5743.34 лева /пет хиляди седемстотин
четиридесет и три лева и тридесет и четири стотинка/, представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № FL788941 от
30.10.2015 година, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението на 22.06.2018 година до окончателното й
изплащане; възнаградителна лихва в размер на 929.80 лева /деветстотин двадесет
и девет лева и осемдесет стотинки/ за периода от 19.11.2016 година до
22.04.2018 лева; такси в размер на 155.50 лева /сто петдесет и пет лева и
петдесет стотинки/ за периода от 19.11.2016 година до 11.06.2018 година и разноски
по делото в общ размер на 699.37 лева /шестстотин деветдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки/, от които - 136.57 лева – държавна такса и 562.80 лева
– адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни
искове.
Исковата молба е заведена пред РС-
Сливен на 23.01.2019 година.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, в това
число и експертното заключение, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковете
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, са
предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковете за
установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледани
по същество, исковите претенции се приемат за основателни по следните
съображения.
Предмет
на установителния иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за
установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за
определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен с
ответника договор за кредит, обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
поради неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, уведомяването
на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и основанието
и размера на всяко едно вземане за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава.
От
събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна, в
качеството й на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз
основа на сключения Договор за потребителски кредит № FL788941 от 30.10.2015
година. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна
индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката,
респ. приема се за доказано, че страните са били обвързани по силата на това
валидно облигационно правоотношение.
Изправността
на ищеца относно задължението му за предоставяне на парични средства на
кредитополучателя се установява от писмените доказателства и от приобщената към доказателствения материал по
делото съдебно - счетоводна експертиза. Пълният размер на договорения кредит е
отпуснат и усвоен.
На
изследване в настоящото производство подлежи и въпросът за наличието на
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания.
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година по т. д. № 4/2013 година на ОСГТК
на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В
цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ урежда
субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира дилатирани
кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите
предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни материални права се
свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо
изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна. В сключения
договор страните са уговорили, че при допуснато от страна на кредитополучателя
пълно или частично просрочие при изплащането на което и да е вземане на банката
по договора , включително главници, лихви,
такси и комисионни, цялото непогасено задължение става автоматично
и изцяло предсрочно изискуемо и
банката има право да пристъпи към принудителното му събиране, за което
кредитополучателят се счита уведомен и
съгласил се с подписване на договора. / чл. 42 от ОУ/. От заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че датата на
последната направена вноска по кредита е на 19.11.2016 година, като размерът на
оставащата неплатена сума по Договор за потребителски кредит № FL788941 от
30.10.2015 година с кредитополучател М.П.К. е както следва: 5743.34 лева -
главница, сумата 929.80 лева възнаградителна лихва за периода от 19.11.2016
година до 22.04.2018 лева; такси в размер на 155.50 за периода от 19.11.2016
година до 11.06.2018 година. Следователно след спиране обслужването на кредита цялото
задължение по договора е станало предсрочно изискуемо. Установено е, че вследствие
на изложеното, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и е изпратил до длъжника- кредитополучателя М.П.К. на посочения в
договора адрес нотариална покана с рег. № 917, том 1, акт № 53 за настъпилата
предсрочна изискуемост. Видно от направеното отбелязване от нотариус Н. К. К. с
район - Сливен, с рег. № 514 на НК, нотариалнатга
покана е връчена чрез майката на
адресата М. М. К. на 22.04.2018 година .
При извършване на преценката дали ответникът е бил редовно уведомен от
кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът съобрази изложеното в
решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и ,
според което начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на
банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост
от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се
преценява според така избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е
избрал да връчи уведомление на длъжника чрез нотариус Н. К. К. с район - Сливен,
с рег. № 514 на НК. Според чл. 2, ал. 1 ЗННД нотариусът
е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите
нотариални действия. Последните са посочени изчерпателно в чл. 569 ГПК, като
разпоредбата на т. 3 изрично урежда компетентността на нотариуса за връчване на
нотариални покани, който способ очевидно намира приложение в разглежданата
хипотеза на уведомяване на длъжника за изявлението на банката кредитор, че е
упражнила правото си да направи кредита му предсрочно изискуем. Съгласно Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 2072/2015 г., I т. о., е допустимо да се фингира
недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено
единствено в случай че договорът между страните предвижда определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че
е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на
банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В
случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на
длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа.
Предвид
на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за
недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да
получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и
кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за
връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че
изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна,
без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено
или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите
на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва
определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще
се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за
предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване.
С оглед данните по делото и като
съобрази, че ответникът е посочил адрес за кореспонденция, на който е изпратено
уведомлението за предсрочна изискуемост, което е получено от майката на
адресата, съдът намира, че ищецът е положил необходимите усилия за
уведомяването на длъжника. Съобразявайки факта, че правото да бъде обявен
кредитът за предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, а и още
при съобразяване на обстоятелството, че заповедта за изпълнение е приета за
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК се мотивира извод,
че коментираното уведомление следва да
се счита за редовно връчено на длъжника.
По
изложените съображения и като съобрази заключението на вещото лице по приетата
съдебно – счетоводна експертиза, от което е видно, че размерът на оставащата
неплатена сума по Договор за потребителски кредит № FL788941 от 30.10.2015
година с кредитополучател М.П.К. е както следва: главница в размер на 5743.34
лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № FL788941 от 30.10.2015 година; възнаградителна лихва в размер на
929.80 лева за периода от 19.11.2016 година до 22.04.2018 лева; такси в размер
на 155.50 лева за периода от 19.11.2016 година до 11.06.2018 година се налага
извод, че са налице условията на закона за уважаване на предявените искови
претенции изцяло.
Предвид изложеното, следва да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които по ЧГД № 3063 по описа на СлРС за 2018 година е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 1623 от 28.09.2018 година въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.09.2018 година.
По правилата на процеса на
ищеца се следва присъждане на направените по настоящото дело разноски в размер
на сумата 1 658.88 лева. Направени в заповедното производство разноски от 699.37
лева не се включват в коментираното последно присъждане, тъй като са предмет на
изпълнителния лист, който предвид настоящото произнасяне продължава да е годно
изпълнително основание. Противното разбиране би означавало, двойно присъждане,
следствие на което би се стигнало до недопустимо неоснователно обогатяване.
Разрешението за разноските, дадено с Тълкувателното решение в случая е
неприложимо, тъй като в настоящия казус се касае за връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.К.,
ЕГН: **********,*** – кредитополучател, ДЪЛЖИ
на кредитора ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Витоша”, ул. ”Околовръстен път” № 260,
представлявано от Изпълнителен директор П. Н. Д., следните суми: главница в
размер на 5743.34 лева /пет хиляди
седемстотин четиридесет и три лева и тридесет и четири стотинка/,
представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № FL788941 от
30.10.2015 година, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението - 22.06.2018 година до окончателното й
изплащане; възнаградителна лихва в
размер на 929.80 лева /деветстотин двадесет и девет лева
и осемдесет стотинки/ за периода от 19.11.2016 година до 22.04.2018 година;
такси в размер на 155.50 лева /сто петдесет и пет лева и петдесет стотинки/
за периода от 19.11.2016 година до 11.06.2018 година; разноски по делото в общ
размер на 699.37 лева /шестстотин
деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, от които - 136.57 лева –
държавна такса и 562.80 лева – адвокатско възнаграждение, за които по ЧГД № 3063 по описа на СлРС за 2018 година е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1623 от 28.09.2018
година въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
28.09.2018 година.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН: **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ТБ ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Витоша”,
ул. ”Околовръстен път” № 260, сумата 1 658.88 лева / хиляда шестстотин петдесет и
осем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: