Решение по дело №1948/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260022 / 28.8.2020г.   

         

гр. Перник, 28.08.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 1948 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. М., срещу С.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 523,54 лв. - главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр., кв. „“, бл., ап. , за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 83,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 5058/10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 06874 по описа за 2018 г. на РС – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се в гр., кв. „“, бл., ап. , за процесния период при действието на общи условия, публукувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Тъй като последният не заплатил дължимата цена е начислена и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 06874 по описа за 2018 г. на РС – Перник е видно, че по заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 5058/10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 523,54 лв. - главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, кв. „Тева“, бл. 38, ап. 9, за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 83,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г.,

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.

От писмо от Община Перник с изх. № 19/МСИ-1846-1 от 12.12.2019 г. с приложение № 1 към декларация по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че ответникът С. Алексова П. е декларирала, че е собственик на 4/6 ид.ч. от жилище, находящо се на адрес: гр., жк. „“, бл., вх. , ет. , ап. , придобито с договор за покупка от ОбНС от 21.05.1990 г. в режим на съсобственост с В. А.П.– 1/6 ид.ч., и Т.А.П. - 1/6 ид.ч.

От приложеното по делото Удостоверение за граждански брак се установява, че А.В.П.и С.А. Л. са сключили граждански брак на 22.03.1981 г., при което жената е приела фамилно име П..

От приетия Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че на 05.06.1990 г. С. А.П. е закупила недвижим имот, представляващ апартамент № 9, в бл. 4, находящ се в гр., жк. „”.

Съгласно Удостоверение № 20/СЛУ-4166/29.06.2020 г., издадено от Община Перник, недвижим имот, находящ се в гр. П., жилищна сграда бл. 4, ет. 3, ап. 9, е идентичен с административен адрес: гр., кв. „“, бл., ет. , ап. , по сега действащия административен адрес.

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 459/30.03.1994 г., че А.В.П.е починал на 27.05.1992 г. като е оставил наследници по закон съпруга - С. Алексова П., син – В.А.П., и дъщеря - Т.А.П..

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия за периода от за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е на стойност 523,54 лв., както и че размерът на обзещетението за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г. е в размер на 83,05 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото не се спори, че общите условия на ищцовото дружество са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.

От приетите по делото удостоверение за сключен граждански брак и Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че С. Алексова П. се е намирала в граждански брак с А.В.П.към момента на придобиване на собствеността върху имот, представляващ апартамент № 9, в бл. 4, находящ се в гр. П., жк. „”. Тъй като имотът е придобит по възмезден начин през време на брака между съпрузите, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента на осъществяване на придобивното основание, принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит.

Със смъртта на съпруга А.В.П., починал на 27.05.1992 г., съпружеската имуществена общност се прекратява и С. А. П. придобива в дял ½ ид.ч. от имота по силата на сключения договор за продажба, а останалата ½ ид.ч. от имота се наследява при равни квоти, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН от наследниците на починалия – съпругата и двете му деца. По силата на наследственото правоприемство С. А. П. придобива още 1/6 ид.ч. от имота и се легитимира като собственик на общо 4/6 ид.ч., а децата на починалия се легитмират като собственици на по 1/6 ид.ч.

От издаденото от Община Перник удостоверение се установява, че имотът, посочен в договора за продажба, е идентичен с имота, за който се твърди, че е доставена  топлинна енергия от ищеца.

Обстоятелството, че ответникът е собственик на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилище на адрес: гр. П., жк. „“, бл. , вх. , ет.  ап. , е признато от ответника и с подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, поради което възраженията му, че не е собственик на имота на потребление и за липса на идентичност между него и имота, посочен в договора за продажба, са неоснователни.

По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между ищцовото дружество и ответника в качеството на съсобственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Предвид горното, съобразно обема на правата си, ответникът дължи 4/6 части от цената за доставена топлинна енергия за имота за процесния период, равняваща се на сумата 349,03 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 523,84 лв. като неоснователен.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 09.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят, съобразно правата си в съсобствеността.

Предвид горното, следва, че ответникът дължи 4/6 части от обезщетението за забава, равняващо се на сумата 53,37 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 83,05 лв. като неоснователен.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 15,00 лв. – такса за три броя съдебни удостоверения, 20,00 лв. – такса за издаване на удостоверенеи за идентичност, т. е. направените разноски в исковото производство са в общ размер на 160,00 лв. От така сторените разноски за исковото производство на ищеца следва да се присъди сумата 106,14 лв. съобразно уважената част на исковете. В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв., от които, съобразно уважената част на исковете, следва да му бъде присъдена сумата 49,75 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Съобразно представените доказателства, същият е сторил разноски за платено адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 300,00 лв., от които съобразно отхвърлената част на исковете, следва да му се присъди сумата 100,98 лв. В заповедното производство ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 349,03 лв. /триста четиридесет и девет лева и три стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., кв. „“, бл., ап. , за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 53,37 лв. /петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания в размер на законната лихва за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 5058/10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 06874 по описа за 2018 г. на РС – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 349,03 лв. до пълния предявен размер 523,84 лв., и иска за обезщетение за забава за сумата над 53,37 лв. до пълния предявен размер 83,05 лв. като неоснователни.

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 106,14 лв. /сто и шест лева и четиринадесет стотинки/ - разноски за настоящото исково производство, и сумата 49,75 лв. /четиридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ – разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 100,98 лв. /сто лева и деветдесет и осем стотинки/ - разноски за настоящото исково производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06094 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: