ОПРЕДЕЛЕНИЕ №279
гр. Варна, 24.04.2019г.
Варненски апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Славов в. ч. гр. дело № 194/19г., намира следното:
Производството
е образувано по частна жалба на Т.К.В. ***, срещу определение № 309/29.01.2019г., постановено по в.гр.д. № 2788/2018г. по описа на ВОС, с което е била оставена без разглеждане нейната жалба с вх. рег. №
5059/11.12.18г. против въвод във владение по изп.д. № 20127190400257 по описа
на ЧСИ Ст. Я., рег. №
719, върху недвижим имот, представляващ жилище в гр. Варна, кв. „Възраждане“,
бл. 19, вх. 2, ет. 5, ап. 37, и производството по делото е било прекратено.
Счита се, че определението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно
Недопустимостта му се обосновава с обстоятелството, че е налице „объркващо
изложение в мотивите на решаващия съд“ - в определението не е посочено с коя от
поредните жалби е обжалвано действието на ЧСИ, от кого и чрез кой орган, а
освен това е посочено, че се разглежда жалба, подадена от Т.Р.Г.. Освен това е
налице и неяснота в указанието на съда относно обжалваемостта на определението
– посочено е, че същото „подлежи на прекратяване пред Апелативен съд-Варна“.
Оспорва възприетото в мотивите на ВОС, че
правото на жалба на В. по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК е упражнено с
жалбата ѝ с вх. № 2255/09.12.14г., допълнена с жалба вх. №
31875/14.11.17г., по които е налице произнасяне с окончателен съдебен акт и с
това въпросът за законосъобразността на насочването на изпълнението спрямо този
имот, бил разрешен. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразността
на този извод. Сочи се, че понастоящем в подадената от В. жалба са изложени
съображения на осн. чл. 435, ал. 5 от ГПК, този път във вр. с чл. 498, ал. 2 от ГПК и при вече извършен въвод и след предварително упражнено право на иск за
собственост срещу купувача на имота от нея в качеството ѝ на намерено във
владение на имота трето лице, заявяващо права отпреди решението /предявения иск
по чл. 440, ал. 1 от ГПК е образуван в гр.д. № 4050/18г./. Поради това е налице
незаконосъобразно действие, спрямо което обжалването е допустимо и се
претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и настоящия съд да се произнесе,
отменяйки обжалваното действие на ЧСИ, съставляващо „въвод във владение“.
В предвидения срок не са
депозирани отговори на частната жалба от насрещните страни.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима, но е неоснователна поради
следното:
Производството пред ВОС е било
образувано по жалбата на Т.К.В., която е била едновременно депозирана пред
самия съд /вр. рег. № 35514/03.12.18г./ и пред ЧСИ Ст. Я. /вх. № 4956/04.12.18г. по описа
на ЧСИ/. С жалбата е обжалвано действието на ЧСИ, извършено от нейния помощник
Вл. Д. на 29.11.18г. по изп.д. №
20127120400257, представляващо въвод във владение относно жилище в гр. Варна,
кв. „Възраждане“, бл. 19, вх. 2, ет. 5, ап. 37. Изложено е било, че жилището е
на жалбоподателката и същата не го е напускала от 1992г. Поради това извършения
спрямо нея в качеството ѝ на трето за изпълнението лице въвод във
владение е незаконосъобразен, още повече, че към деня на въвода тя е предявила
и иск за собственост спрямо купувача на имота на осн. чл. 440, ал. 1 от ГПК.
Извлечени са аргументи за обжалването от мотивите на определение №
697/08.11.18г. по в.ч.гр.д. № 560/18г. на ВАпС. Изложено е, че своевременно
подадената от жалбоподателката жалба през 2014г., основана на нормата на чл.
435, ал. 4 от ГПК с твърдението, че тя е в имота отпреди завеждане на делото,
решението по което се изпълнява, не е била своевременно администрирана, а освен
това съдът макар и да я оставил без уважение, всъщност не я е разгледал на
посочените в нея оплаквания. Претендирано е било да бъде отменено обжалваното
действие на ЧСИ и възстановяване на положението отпреди извършването на въвода
във владение върху имота от 29.11.18г., до решаването на предявения от
жалбоподателката иск за правото на собственост върху същия.
От приложеното копие на
материалите по изп.д. № 20127190400257 по описа на ЧСИ Ст. Янкова, рег. № 719
се установява, че същото е образувано
по молба на „Банка Пиреос България“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 17741/2011г. на ВРС, Х с-в, с който са осъдени „Алексиа 05“ ЕООД, Т.Р.Г., Р.А.Г. и К.Н.Г. солидарно да заплатят на банката подробно
посочени суми, дължими по договор за банков кредит от 03.06.09г., изменен и допълнен
с анекси от 28.06.10г. и от 28.07.11г., както и съдебни разноски. Съобразно направеното от
взискателя искане, изпълнението е насочено срещу ипотекирания в полза на банката недвижим имот съгласно договор за ипотека
по нот.акт № 164/15.06.2009г., представляващ апартамент № 37 с идентификатор 10135.3511.74.3.37, находящ се в гр. Варна, кв.
„Възраждане“, бл. 19, вх. 2, ет. 5, собственост на длъжниците Р.Г. и К.Г..
След проведена публична продан за
периода от 13.10.17г. до 13.11.17г., с Постановление за възлагане от
20.11.2017г., влязло в сила на 21.02.18г. /датата на постановяване на решение №
292 по в.гр.д. № 167/18г. на ВОС, с което е била оставена без уважение жалбата
от 09.12.14г. на Т.К.В., основана на факти от хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК – л. 241-242 от изп.д./ и вписано в СВ под № 33, том ХХІІІ, дело 1196/20.04.2018г.
/л. 286-287 от изп.д./, процесният имот е възложен на купувача И.Б.Д.. По
искане на купувача и на основание чл. 498, ал. 1 от ГПК, с разпореждане от 22.11.2018г.
ЧСИ е насрочил въвод във владение на купувача за дата 29.11.2018г., който е
осъществен и действието е обективирано в протокол от същата дата – л. 319-320
от изп. дело.
С оглед горната фактическа обстановка следва да се приеме, че е налице влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, закупен въз основа на проведената по изпълнителното дело публична продан. Според чл. 496, ал. 3 от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорена само по исков ред и то само на посочените две основания /нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената/. В тази хипотеза, третото лице /каквато се явява жалбоподателката/, което твърди, че е собственик на продадения имот, може да се брани само с иск за собственост. Влизането в сила на постановлението за възлагане и неговото вписване, представляват отделно, самостоятелно и пряко изпълнително основание за предаване владението върху имота в полза на купувача по публичната продан, което се осъществява чрез въвод, без да се издава отделен изпълнителен лист.
Следва да се отбележи, че хипотезата на обжалваемост на въвод във владение, уредена в чл. 435, ал. 5 от ГПК не е приложима към случая, когато въводът във владение на недвижим имот се осъществява въз основа на постановление за възлагане след проведена публична продан. Както се посочи и по-горе, постановлението за възлагане се ползва с особена изпълнителна сила, която има действие спрямо всички, поради което въводът може да бъде осъществен не само срещу длъжника, но и срещу всяко лице, което се намира във владение на имота /даже и срещу истинския собственик/. Единствената защита, която процесуалния закон предоставя на третото лице в този случай е исковата защита – чрез иск за собственост /арг. от чл. 498, ал. 2 от ГПК, която е специална спрямо чл. 435, ал. 5 от ГПК/. Жалбоподателката твърди, че е предявила такъв иск, който е висящ пред ВРС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че волята на съда в обжалваното определение е ясна. Макар и в мотивите съдът да е допуснал неточност, посочвайки че трето за изпълнителното дело лице е Т. Р.Г., вместо Т.К.В., то това не е повлияло на допустимостта и обосноваността на съдебния акт, тъй като Т.Р.Г. е била посочена в акта именно като длъжник, а като автор на подадената жалба е посочена Т. К. В.. По същия начин, посоченото в указанието относно начина на обжалваемост на постановеното определение, че същото подлежи на „прекратяване“ пред ВАпС, вместо „на обжалване“, не влияе върху валидността и допустимостта на съдебния акт.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че предприетото от третото за изпълнението лице обжалване е недопустимо и определението на ВОС, с което производството е прекратено е законосъобразно. Частната жалба следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на Т.К.В. ***, срещу определение
№ 309/29.01.2019г., постановено по в.гр.д. № 2788/2018г. по
описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: