№ 379
гр. Враца, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500542 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 121 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по частна жалба, подадена от "СОФАРМА ТРЕЙДИНГ"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
управителя Д. Д., чрез адв. О.Й., срещу определение № 222 от 06.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1134/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с
което решаващият състав е прекратил производството по посоченото
гражданско дело и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд – Враца.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. За обосноваване на твърдените пороци се изтъква, че
пред районния съд са предявени няколко обективно съединени иска срещу
МБАЛ "Св. Иван Рилски" гр. Козлодуй, които черпят основанието си от
сключени между страните четири договора за доставка на лекарствени
продукти и медицински консумативи за нуждите на лечебното заведение и от
осъществявани още отделни непериодични доставки в периода 26.01.2016 г. –
21.06.2021 г. в резултат на дългогодишните търговски отношения между
страните, следствие на което са и за всяка една от тях са издавани
самостоятелни фактури. Посочва се, че с оглед на това исковете трябва да се
разглеждат като самостоятелни и след като цената на всеки един от тях не
надвишава 25000,00 лева, то делото е подсъдно на районен съд, а не на
1
окръжен. Жалбоподателят твърди, че вида и характера на търсената защита
като такава за самостоятелно предявени и обективно съединени искове по
четири договора и 114 на брой фактури е изводим от твърденията в исковата
му молба, макар в нея да е посочен общият размер. В подкрепа на тезата си
жалбоподателят се позовава и цитира съдебна практика, приложена към
частната жалба и относима към прилагането на разпоредбата на чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Подадената жалба е връчена на МБАЛ "Св. Иван Рилски" гр. Козлодуй и
в дадения срок отговор по нея от дружеството не е постъпил.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази данните по делото,
оплакванията в частната жалба и изложените от районния съд мотиви
относно подсъдността на делото, намира следното:
Районният съд в гр. Козлодуй е бил сезиран с искова молба от
"СОФАРМА ТРЕЙДИНГ" АД гр. София срещу МБАЛ "Св. Иван Рилски" гр.
Козлодуй с искане последното дружество – ответник да заплати на
дружеството-ищец общо сумата от 95265,42 лева, от които:
- 3000,75 лева главница по договор за обществена поръчка от 21.09.2020
г.;
- 206,57 лева законна лихва за забава върху просрочената главница по
договор за обществена поръчка от 21.09.2020 г. за периода от деня, следващ
падежа на съответното задължение до 30.09.2021 г.;
- 617,91 лева главница по договор за обществена поръчка от 20.12.2019
г.;
- 50,98 лева законна лихва за забава върху просрочената главница по
договор за обществена поръчка от 20.12.2019 г. за периода от деня, следващ
падежа на съответното задължение до 30.09.2021 г.;
- 3227,23 лева главница по договор за обществена поръчка от 31.08.2020
г.;
- 92,22 лева законна лихва за забава върху просрочената главница по
договор за обществена поръчка от 30.08.2020 г. за периода от деня, следващ
падежа на съответното задължение до 30.09.2021 г.;
- 647,40 лева главница по договор за обществена поръчка от 25.10.2018
г.;
- 53,41 лева законна лихва за забава върху просрочената главница по
договор за обществена поръчка от 25.10.2018 г. за периода от деня, следващ
2
падежа на съответното задължение до 30.09.2021 г.;
- 83890,92 лева общо просрочена главница по отделни извъндоговорни
доставки на лекарствени продукти и медицински консумативи, извършени в
периода от 26.01.2016 г. до 21.06.2021 г.;
- 3478,02 лева законна лихва за забава върху просрочената главница за
периода от деня, следващ падежа на съответното задължение, до 30.09.2021 г.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е описал, че има
сключени с ответника четири на брой договора по реда на ЗОП за доставка на
лекарствени продукти, в изпълнение на които ищецът доставял на ответника
необходимото му според нуждите вид и количество лекарствен продукт
съгласно Приложение № 1 към договора, издавайки съответните фактури,
описани в Приложение № 1 към исковата молба, в които фактури бил
индивидуализиран предмета и цената на доставяната стока. Ищецът е
изложил твърдения, че доставяните стоки са били приети от ответника, а
фактурите осчетоводени и от двете дружества. С оглед на това ищецът
твърди, че е изпълнил задължението си по сключените договори, но
ответникът не е изпълнил своето задължение, произтичащо от тях, а именно
да заплати изцяло и в срок продажната цена на заявените и получени
лекарствени продукти.
В исковата си молба ищецът е посочил, че с оглед утвърдените
дългогодишни отношения с ответника е извършвал по заявка от страна на
последния отделни доставки на лекарствени продукти и медицински
консумативи за нуждите на ответника, които доставки били извън предметния
и времеви обхват на сключените между страните четири договора. Съобразно
тези договорки ищецът твърди, че е доставил на ответника лекарствени
продукти и медицински консумативи от продуктовото си портфолио на обща
стойност от 83890,92 лева с включен ДДС, за което издал 114 броя фактури
под опис в Приложение № 5 към исковата молба, които фактури били приети
и подписани от ответника и осчетоводени от двете дружества. Фактурите
съдържали индивидуализация на предмета на доставката, цената му и срока за
плащане, като съгласно постигната между страните уговорка срокът бил с
отложено плащане от 30 до 60 дни, считано от датата на доставката. Въпреки
това обаче ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да
му плати изцяло и в срок стойността на доставяните по тези фактури
лекарствени продукти и медицински консумативи. Към исковата молба
3
ищецът е приложил описаните в нея документи, сред които четирите договора
и фактурите. При тези съображения ищецът е поискал предявените от него
искове да бъдат уважени.
След получаване на исковата молба и при извършване на проверка за
нейната редовност и допустимост на предявените с нея искове решаващият
състав с обжалваното пред настоящата инстанция определение е прекратил
производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд –
Враца. Районният съд е мотивирал крайния си извод с довода, че предявените
искове касаят заплащане на парични суми, от които искът за главница е в
размер на 95265,41 лева. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 1
ГПК, определяща цената на иска, на чл. 104, т. 4 ГПК, касаеща родовата
подсъдност на делата, и на чл. 118 ГПК, предвиждаща императивното
задължение на съда да съблюдава спазването на родовата подсъдност,
решаващият състав е счел, че не е компетентен да реши спора, определяйки
едновременно, че компетентен с оглед тази цена на иска е Окръжен съд –
Враца.
Врачанският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства, оплакванията в
жалбата и съобрази приетата фактическа обстановка, намери за
установено от правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Цената на исковете за парични вземания в конкретния случай се
определя от размера на търсената сума както изисква разпоредбата на чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК. Трайна и непротиворечива е практиката на върховната
съдебна инстанция по прилагането на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК,
че при обща искова претенция за заплащане на суми, дължими въз основа на
множество фактури, цената на иска се определя в зависимост от
обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на един договор
или всяко едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на
отделно облигационно правоотношение /в този смисъл Определение № 617 от
27.10.2017 г. по ч. т. д. № 1848/2017 г., II т. о. на ВКС, Определение № 359 от
30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1663/2018 г., I т. о. на ВКС, Определение № 167 от
25.03.2016 г. по ч. т. д. 192/2016 г., ВКС, ІІ т. о. и потвърденото с него
4
Определение № 283 от 30.11.2015 г. по т. д. 784/2015 г., ВКС, ІІ т. о., и др./.
В настоящия случай се касае както за заплащане на парична сума,
произтичаща от фактури, издадени в изпълнение на четири договора,
сключени с ответника, така и за заплащане на парична сума, произтичаща от
отделни, самостоятелно възникнали облигационни правоотношения, с
предмет доставка на стоки от различен вид, количество и цена с оглед
трайните търговски отношения между страните.
Направеното разграничение за определяне на цената на иска в
конкретния казус дава основание на въззивния съд да приеме, след като
съобрази размера на всеки един от предявените искове – тези, произтичащи
от четирите договора, и всички останали /114 на брой/, произтичащи от
самостоятелни и отделни правоотношения за доставка на стоки, съобразно
които са издадени толкова на брой фактури, че цената на всеки един от
предявените искове е под посочената в чл. 104, т. 4 ГПК. Това обстоятелство
не дава възможност като компетентен съд да бъде определен Окръжен съд –
Враца. Изключване приложението на особената родова подсъдност по чл. 104,
т. 4 ГПК дава основание да бъде приложено общото правило за компетентния
да разглежда делото като първа инстанция съд по чл. 103 ГПК. Съгласно това
правило и след съобразяване на обстоятелствата, обуславящи местната
подсъдност на спора, възивният съд счита, че компетентен да разгледа делото
е Районен съд – Козлодуй, където ищецът първоначално е завел исковете си.
Необходимо е да се посочи, че в случай като настоящия, когато са
предявени няколко обективно съединени иска, държавната такса по водене на
делото се събира върху цената на всеки един иск поотделно, както изисква
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК.
Доколкото изложените мотиви не съвпадат с крайния извод на районния
съд, обективиран в обжалваното определение, то следва да бъде отменено, а
делото да бъде върнато на Районен съд – Козлодуй за продължаване на
следващите се съдопроизводствени действия.
По изложените съображения и на основание чл. 121 ГПК, Окръжен съд
- Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОТМЕНЯ определение № 222 от 06.10.2021 г., постановено по гр.д. №
1134/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
ВРЪЩА делото на компетентния първоинстанционен съд – Районен
съд – Козлодуй, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6