№ 881
гр. Бургас, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело
№ 20242120100832 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. К. Д., ЕГН **********, действащ чрез
пълномощника си адв. Ж. Б. Б. от АК – Бургас, срещу „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изп.
директор инж. Ц.В.М., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за:
признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№ 920000000087/13.12.2023 год. на изп. директор Ц.В.М. за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ –
поради „сключване на договор за управление № ЧР-02-110/18.08.2023г. и
съответно отмяна на същата;
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди прекратяване на
трудовото правоотношение длъжност „***“ в район „Управление“ при
ответника;
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, считано
от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 14.12.2023г.
до 14.06.2024г., в размер на (след допуснато с протоколно определение
от 25.04.2024г. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. трето
ГПК чрез увеличаване на неговия размер) 4460,30 лева месечно или
общо 26761,80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска – 09.02.2024г. до окончателното
1
изплащане.
По твърдения в исковата молба и уточняващата я такива, по силата на
сключен безсрочен трудов договор между страните ищецът е заемал
длъжността „***“ в район „Управление“ при ответното дружество с
уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 3900 лева. Сочи се, че
трудовото правоотношение било прекратено, считано от 14.12.2023г., по
силата на връчена на ищеца Заповед № 920000000087/13.12.2023 год. на изп.
директор Ц.В.М. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.
328, ал. 2 от КТ – поради „сключване на договор за управление № ЧР-02-
110/18.08.2023г.“ Застъпва се, че прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконосъобразно, тъй като е извършено в нарушение на
законовите разпоредби, без да е налице законово основание за това, както и
че заповедта е издадена от лице, нямащо необходимите правомощия за това.
Излагат се подробни съображения в тази насока, като се сочи, че цитираният
в заповедта договор няма характера на договор за управление по смисъла на
чл. 328, ал. 2 от КТ, със същия не се възлага управленска програма, както и че
е подписан от нелегитимен председател на Съвета на директорите на
ответното дружество. Твърди се също така, че длъжността, която е заемал
ищецът, не е ръководна. Навеждат се доводи и за това, че уволнението на
ищеца представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ, доколкото
същият е един от разпитаните служители на ответника по образувано
досъдебно производство срещу изпълнителния директор на дружеството.
Отправеното по същество искане до съда е за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
С депозирания в срок отговор на исковата молба от ответното
дружество, действащо чрез пълномощника си адв. А. М., се застъпва
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се като
неверни изложените в исковата молба твърдения за липса на основание за
приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Поддържа се, че Ц.М. е
избран за изпълнителен директор на ответното дружество след редовно
проведен конкурс, като това обстоятелство е и надлежно вписано по
партидата на дружеството на 21.02.2024г. Сочи се и че разпоредбата на закона
не предвижда каквито и да било ограничения по отношение на договора за
управление, който следва да бъде сключен между изпълнителния директор и
собственика на капитала на дружеството, като възможността за упражняване
на правомощията по чл. 328, ал. 2 КТ настъпва при всяка промяна на
ръководния орган на предприятието и не е налице необходимост от
предварително приемане на бизнес-план или програма. Твърди се също така,
че длъжността на ищеца е ръководна такава по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ,
доколкото, съобразно своите трудови задължения същият е имал ръководни,
организаторски и контролни функции по отношение на други лица и
служебната дейност.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява
лично и с пълномощника си адв. Б., като поддържа исковете и моли за
уважаването им, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание. С
2
предварително депозирана молба, чрез пълномощника си адв. М., моли ход на
делото да бъде даден в отсъствие на представител на страната и представя
изискани по реда на чл. 190 ГПК писмени доказателства – част от трудовото
досие на ищеца.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца по
така предявените искове е да установи съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал посочената в
исковата молба длъжност; прекратяването на това трудово правоотношение
на твърдяното основание; оставането си без работа поради уволнението,
неговата продължителност, както и размера на последното месечно брутно
трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението.
В тежест на ответника по исковете е да установи, че законосъобразно е
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, в
конкретния случай – наличието на сключен договор за възлагане на
управлението, изпълнението по който е започнало; че заеманата от последния
длъжност има характер на ръководна както и че уволнението е извършено в
законоустановения деветмесечен срок по чл. 328, ал.2 КТ.
Тежестта, която носят страните за установяване на горните факти, е
изрично разпределена и указана на същите с доклада по делото, обективиран
в Разпореждане № 4075/09.04.2024г., постановено по реда на чл. 312, ал. 1 от
ГПК.
Отново с доклада по делото, на осн. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 от ГПК, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
фактите, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ в район „Управление“ при
ответното дружество, което правоотношение е прекратено със Заповед №
920000000087/13.12.2023 год. на изп. директор Ц.В.М. за прекратяване на
трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ – поради „сключване
на договор за управление № ЧР-02-110/18.08.2023г.“.
Горните обстоятелства се установяват и от приобщените като писмени
доказателства по делото Трудов договор № 122/11.12.2000г., сключен между
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД - гр. Бургас и ищеца Д. К. Д., ведно с
допълнителните споразумения към него, съответно от 21.04.2006г.,
10.11.2006г., 30.01.2012г. и 01.09.2023г., както и от Акт за прекратяване на
трудово правоотношение № 920000000087/13.12.2023 год., издаден от изп.
директор на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр. Бургас – Ц.В.М.,
съгласно който трудовото правоотношение с Д. К. Д. на длъжност „***“ в
район „Управление“ се прекратява, считано от 14.12.2023г., поради
сключване на договор за управление № ЧР-02-110/18.08.2023г.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото
Регистрационна карта от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ –
3
гр. Поморие, в деня на прекратяване на трудовото му правоотношение –
14.12.2023г. ищецът Д. К. Д. се е регистрирал като безработен и в периода
15.12.2023г. – 13.03.2024г. е провел три трещи с трудов посредник. Предвид
това и доколкото оставането без работа на ищеца след уволнението, т.е.
липсата на трудова заетост на последния при друг работодател, не е оспорено
от ответника в хода на настоящото производство, съдът приема за установено
по делото обстоятелството, че считано от прекратяване на трудовото му
правоотношение на 14.12.2023г. до датата на приключване на устните
състезания по делото – 25.04.2024г. ищецът е бил без работа, поради
уволнението.
Що се отнася до законосъобразността на прекратяването на трудовото
правоотношение, тежестта за установяване на която се носи от ответника –
роботодател, съдът намира следното:
Съгласно трайната практика на ВКС /обективирана в Решение №
351/31.10.2013г. по гр. д. № 2188/2013г. на ІV ГО на ВКС и др./, фактическият
състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ включва кумулативно
следните елементи: да е налице сключен договор за управление, с който се
цели постигане на определен стопански резултат; лицето, чието трудово
правоотношение се прекратява да заема ръководна длъжност в предприятието
– да му е възложено ръководство на трудовия процес; правото да е упражнено
от работодателя не по-късно от девет месеца след сключването на договора за
управление и по конкретно – не по-късно от девет месеца от реалното
започване на осъществяване на функциите по договора от управителя.
Прието е също така, че е необходимо с договора за управление да са
поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя, с оглед
постигане на приета и одобрена от собственика на предприятието бизнес
програма, както и че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да бъде
упражнено от управителя еднократно – подборът по отношение на завареното
ръководство е предоставен на новия управител еднократно. Т.е. същественото
е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, а именно – производителност, рентабилност, обем на оборота,
печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управителят е
длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да
изпълнява по време действието на договора. В този случай и за постигане на
тези цели на управителя е дадена възможност да сформира управленски екип,
поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 КТ. В този смисъл
са Решение № 225 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2018 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 78 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2493/2018 г., III г. о.,
ГК, съгласно което липсата на конкретна бизнес задача и бизнес програма, в
изпълнение на които се предприема уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ,
рефлектира върху неговата законосъобразност и налага отмяната му.
Установяването на такава стопанска програма и нейното съдържание, в
изпълнение на която лицето, натоварено с управлението на предприятието на
работодателя, осъществява подбор на ръководен екип, поради което и
4
предприема уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, е в тежест на ответника -
работодател. За правомерното упражняване на потестативното право на
работодателя на уволнение в разглежданата хипотеза, следва да са установени
конкретните параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от
необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението, с
посочени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат
постигнати, и за реализирането на която е предоставено правото на избор на
ръководен екип, вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ на лица от
досегашния управленски персонал.
Следователно, съществен елемент от фактическия състав на
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е наличието на нов договор за
управление с поставени конкретни бизнес задачи, а право да приложи
специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ има управителят, с
когото е сключен такъв договор за възлагане на управлението, по който
лицето се е задължило в определения срок, срещу възнаграждение, да
постигне на свой риск определен стопански резултат.
По настоящото дело, въпреки изрично указаната му тежест за това, от
ответника – работодател е останало недоказано наличието на договор за
управление, сключен с издалото процесната Заповед №
920000000087/13.12.2023г. лице, а изрично със сезиралата съда искова молба
ищецът е оспорил съществуването на договор, притежаващ характеристиките
на такъв по чл. 328, ал. 2 КТ.
По делото от ответната страна не е представен какъвто и да било
договор, по силата на който управлението на предприятието да е възложено
на издалия заповедта Ц.В.М.. Вписването на последния в ТРРЮЛНЦ като
временно заемащ длъжността „изпълнителен директор“ на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД към момента на издаване на атакуваната заповед не
установява наличието на такъв договор, нито позволява да бъде извършена
преценка от съда за това дали евентуален договор има посочените по-горе
характеристики на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, т.е.
с поставени конкретни стопански задачи и цели. Същото се отнася и до
представените от ищеца Протокол № 15 от проведено на 12.10.2022г.
заседание на Съвета на директорите на „Български ВиК холдинг“ ЕАД –
София и Протокол № 62/12.10.2022г. от проведено на същата дата Общо
събрание на дружеството, в които са отразени взети решения за сключване на
договор за управление с Ц.В.М..
Липсата на доказаност на един от елементите на сложния фактически
състав по чл. 328, ал. 2 ГПК, а именно – сключен договор за възлагане на
управлението, по който едно лице се е задължило в определен срок, срещу
възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат, се
явява достатъчно да се приеме, че този фактически състав не е реализиран,
съответно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на това
основание се явява незаконно и като такова следва да бъде отменено, без да
се обсъждат останалите елементи от фактическия състав на нормата на чл.
328, ал. 2 КТ.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че дори и да беше доказано
5
възникването на правото на работодателя на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ,
то извършеното такова с процесната Заповед № 920000000087/13.12.2023г. е
незаконосъобразно и поради злоупотреба с право, като доводите на ищеца в
тази връзка съдът намира за основателни.
Злоупотреба с права от страна на работодателя е налице винаги, когато
се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е
постигне на една-единствена цел – прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник.
От ангажираните по делото гласни доказателствени средства от ищеца
чрез разпита на свидетелите И.С. и Т.К. се установява, че в края на м.
ноември 2023г. осем служители на ответното дружество, сред които ищецът и
двамата свидетели, са били извикани на разпит от разследващите органи за да
дадат показания по образувано досъдебно производство срещу изпълнителния
директор Ц.М., след като последният бил задържан. Впоследствие М. бил
освободен, а след връщането си на работа, което било на 11.12.2023г., в един
и същи ден – на 13.12.2023г. уволнил всички разпитани по досъдебното
производство служители.
Съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК така дадените от свидетелите
С. и К. показания, независимо от тяхната заинтересованост, доколкото
същите са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират както
помежду си, така и с приобщените по делото разпечатки от публикации в
електронни медии за случая и служебно известното на съда обстоятелство, че
с издадени от изпълнителния директор на ответното дружество – Ц.В.М. 8 бр.
актове за прекратяване на трудово правоотношение от дата 13.12.2023г. са
уволнени осем служителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. В този
смисъл е и практиката на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК,
обективирана в Решение № 159 от 22.02.2016 г. по т. д. № 1871/2014 г. на II т.
о. и др., съгласно която съдът не може да игнорира допустимите и относими
към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата
заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна
съпоставка на всички доказателства по делото.
Преценката на изложените от свидетелите обстоятелства и тяхната
хронология в съвкупност обуславя извода, че извършените от работодателя
уволнения на 13.12.2023г., сред които и процесното такова на ищеца, са не с
цел сформиране на нов управленски екип, а прекратяване на трудовите
правоотношения на конкретно далите показания по досъдебното
производство срещу изпълнителния директор служители.
Аргумент в тази насока конкретно относно уволнението на ищеца Д. е и
обстоятелството, което се установява от показанията на свидетеля К., че след
уволнението на ищеца, на неговата длъжност е бил назначен временно друг
служител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който около четири
месеца след това се е пенсионирал. Последното обосновава извода, че целта
на уволнението на ищеца не е била заемане на неговото място/длъжност от
друго конкретно избрано лице от управителя като част от сформиран от него
управленски екип, което лице би, съобразно качествата си, допринесло в по-
голяма степен за осъществяване на поставените с договора за управление
6
конкретни стопански задачи, а просто прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, в отговор на дадените от него показания по
образуваното срещу изпълнителния директор на дружеството досъдебно
производство /каквото прекратяване на трудовите правоотношения е
последвало същия ден и при останалите седем служители на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, дали показания по това досъдебно
производство/.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № 920000000087/13.12.2023 год. на изп. директор Ц.В.М., за
незаконно и неговата отмяна е основателна.
Основателността на главния иск за отмяна на уволнението, обуславя и
тази на акцесорната претенция с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в
район „Управление“ при ответника.
Досежно осъдителния акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 КТ за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ, освен
успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си
без работа поради уволнението и размера на претърпените от това вреди през
процесния период, в частност размера на брутното си трудово
възнаграждение за пълния отработен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение. Съображенията на съда за установеност по
делото на обстоятелството, че за периода от прекратяване на трудовото му
правоотношение, считано от 14.12.2023г. до датата на приключване на
устните състезания по делото – 25.04.2024г., ищецът е останал без работа /не
е бил трудово ангажиран при друг работодател/ са вече изложени по-горе,
поради което претенцията се явява доказана по своето основание. По
отношение на нейния размер съдът кредитира изцяло като обективно
изготвено и даващо обоснован отговор на поставената задача заключението
на вещото лице П. Б. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза. От същото се установява, че брутното трудово възнаграждение на
ищеца за последния пълен отработен от него месец – м. ноември 2023г. е в
размер на 4460,30 лева или среднодневно в размер на 219, 359 лева. Вещото
лице е посочило, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ за период от шест месеца е 26761,80 лева. Доколкото обаче,
силата на пресъдено нещо на решението се формира към датата на
приключване на устните състезания по делото, която дата в настоящия случай
предхожда изтичането на шест месеца от уволнението на ищеца, претенцията
на същия за присъждане на обезщетение за оставане без работа следва да
бъде уважена за периода от уволнението – 14.12.2023г. до датата на
приключване на устните състезания по делото – 25.04.2024г., а за периода
след тази дата до крайната дата на претенцията – 14.06.2024г. същата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна. Съгласно заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимото на ищеца
обезщетение за периода от 14.12.2023г. до края на м. март 2024г. вкл. е
15793,85 лева. За 19-те работни дни за периода от 01.04.2024г. до 25.04.2024г.
7
дължимото обезщетение е в размер на 4167,21 лева /19*219,359 лв./,
съответно за целия период от 14.12.2023г. до 25.04.2024г. същото е в размер
на 19961,06 лева /15793,85 лева + 4167,21 лева/ и именно за тази сума искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 26761,80 лева –
отхвърлен като неоснователен.
Предвид изричната императивна разпоредба на чл. 242, ал. 1, предл.
последно ГПК, следва да бъде постановено допускане на предварително
изпълнение на решението в частта, относно присъденото обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
Такива е претендирал, съответно и представил доказателства за
извършването им – Договор за правна защита и съдействие от 18.12.2023г., в
който е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 780
лева е заплатено на процесуалния му представител изцяло в брой, единствено
ищецът.
Съобразно с уважената част от исковете (доколкото в цитирания
договор за правна защита и съдействие не е посочено друго, съдът приема че
заплатеният адвокатски хонорар от общо 780 лева следва да се отнесе
поравно към трите иска, т.е. по 260 лева за всеки иск), на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
713,93 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса в общ размер на 898,43 лева
(по 50 лева за всеки от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, определена на
осн. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК и 798,43 лева върху уважения размер на иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 1 от Тарифата), както и
186,47 лева – възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, отново съразмерно с уважения размер иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Д. К. Д.,
ЕГН **********, извършено на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ със Заповед №
920000000087/13.12.2023 год. за прекратяване на трудовото правоотношение,
издадена от Ц.В.М. – изпълнителен директор на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, на основание чл. 344, ал.
8
1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. К. Д., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „***“ в район „Управление“ при „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, на основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д., ЕГН **********, сумата от 19961,06
лева (деветнадесет хиляди деветстотин шестдесет и един лева и шест
стотинки), представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради незаконното уволнение, а именно за периода
14.12.2023г. – 25.04.2024г. (датата на приключване на устните състезания по
делото), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ , като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 19961,06 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 26761,80 лева, както и за
периода от 26.04.2024г. до 14.06.2024г., като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта, относно присъденото обезщетение за оставане без работа, на
основание чл. 242, ал. 1, предл. последно ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д., ЕГН **********, сумата от 713,93
лева (седемстотин и тринадесет лева и деветдесет и три стотинки) ,
представляваща сторени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Бургас, сумата от 898,43 лева (осемстотин деветдесет и
осем лева и четиридесет и три стотинки), представляваща държавни такси
по уважените искове, както и сумата от 186,47 лева (сто осемдесет и шест
лева и четиридесет и седем стотинки) – възнаграждение на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно с уважения размер
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от днес – 09.05.2024г., по арг. от чл. 315, ал. 2, вр. с чл. 259,
ал. 1 ГПК, за което страните са уведомени с протоколно определение от
25.04.2024г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9