№ 2145
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205913 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 91 от 17.08.2021г. издадено
от И. Б. Ш., на длъжност *** Областна дирекция по безопасност на храните -
Пловдив, с което на ЕТ „И. К. - И.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление – ***, представлявано от И. Т. К., ЕГН: **********, на основание
чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.131, ал.2 от Закона за храните е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000лв. /пет
хиляди лева/, за нарушение на чл.29, ал.2 от Закона за храните.
В жалбата се поддържа, че жалбоподателят никога не е закривал
дейността на обекта, отсъствал е от България и е дал ключовете на
заведението си на племенника си, който го е подвел и е пуснал заявление без
негово знание, научил за същото при проверката на служителите.
Едноличният търговец се явява пред съда и поддържа жалбата си на
изложените основания, като отново сочи, че не е знаел за заявлението и
същото е било пуснато от друго лице. Също поддържа, че размера на
наложената санкция е прекалено голям.
Ответната страна – Областна дирекция по безопасност на храните -
Пловдив, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Б., оспорва
1
жалбата, сочи, че от събраните по делото доказателства, включително и от
разпита на актосъставителя, по недвусмислен начин се установява
извършеното нарушение, а именно – възобновяването на дейността на обекта,
без предварително уведомяване на контролния орган. Още посочва, че
липсата на подаване на уведомление до Агенцията по храните води до
невъзможността за осъществяване на официален контрол върху предлаганите
храни, както и че случая не може да бъде счетен за маловажен, тъй като става
въпрос за особен род обществени отношения, свързани с реална заплаха за
здравето на неограничен брой потребители и гости на заведението. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 20.08.2021г. видно от приложеното заверено копие
известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Областна
дирекция за безопасност на храните – Пловдив на 20.08.2021г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.07.2021г., в ***, обл.Пловдив, свидетелят Д. Г. СП. – в качеството
и на *** ОДБХ – Пловдив, съвместно с представители на „РЗИ“ – Пловдив,
ТД НАП – Пловдив, „Инспекция по труда“ – Пловдив и др., извършили
проверка на обект – „кафе – аперитив“, находящ се в ***, ***, стопанисван от
ЕТ „И. К. - И.“, ЕИК: ***.
При проверката свидетелят С. установила, че обекта се извършвала
дейност, свързана с приготвяне и предлагане на храни и напитки, на барплота
били изложени за продажба трайни сладкарски изделия с обявени цени. В
2
търговската зала имало клиенти, консумиращи храни и напитки, хладилните
системи били с подредени безалкохолни напитки, минерална вода и пиво с
обявени цени за продажба. Проверката били осъществена в присъствието на
И. Т. К. – представляващ търговеца.
Същевременно свидетелят С. установила от направена справка в
публичния национален регистър на бизнес операторите, че същият обект бил
със статус „Временно преустановена дейност“, като нямало постъпили по
надлежния ред уведомления за възобновяване на дейността от собственика на
обекта.
С оглед на горното, на 04.08.2021г. свидетелят Д. Г. СП. съставила
АУАН № 0000049 от 04.08.2021г. срещу ЕТ „И. К. - И.“, ЕИК: *** за
нарушение на чл.29, ал.2 от Закона за храните, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от И. Т. К.. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. Г. СП., която помни случая и описва
извършената проверка, както и направените при същата констатации,
включително – че обектът е бил в работен режим. Съдът преценява същите
свидетелски показания като логични, последователни, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност поради
които изцяло кредитира последните. От същите се установява начина на
констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – заверени копия от извадка от публичния
национален регистър на бизнес операторите, както и Заявление №
2821/20.07.2020г. от И. Т. К. – от които се установява, че към 31.07.2021г.
дейността на обекта е била заявена като временно преустановена, без данни за
нейното възстановяване.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
3
административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл.139, т.1, във
вр. с чл.138, ал.1 от Закона за храните, а тази на актосъставителя – от
разпоредбата на чл.138, ал.1, т.1 от Закона за храните, в качеството и на ***
ОДБХ – Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което ЕТ „И. К. - И.“,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от И. Т.
К., ЕГН: ********** е нарушил разпоредбата на чл.29, ал.2 от Закона за
храните - за това, че на 31.07.2021г., в ***, обл.Пловдив, при възобновяване
на дейността на обект – кафе – аперитив“, находящ се в ***, ***, стопанисван
от ЕТ „И. К. - И.“, ЕИК: ***, не е подал уведомление за това до компетентния
орган.
В този смисъл отразените в наказателното постановление факти, а
именно – че на 31.07.2021г. обектът е осъществявал дейност се установяват
безспорно и по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Установява се още, че със Заявление № 2821/20.07.2020г. подписано от
И. Т. К. – към същата дата 20.07.2020г. дейността на обекта е била заявена
като временно преустановена.
Не се установява, нито се твърди от жалбоподателя да е подавал
уведомление за възстановяване на дейността след 20.07.2020г., до датата на
проверката – 31.07.2021г..
Ето защо установяват се всички съставомерни по твърдяното нарушение
факти.
4
В случая единственото твърдение на жалбоподателя, с което се оспорва
твърдяното нарушение, е свързано с това, че той не е подавал и не е знаел за
Заявление № 2821/20.07.2020г. подписано от И. Т. К., че не го е подал той, с
неустановено лице – негов племенник.
Горното възражение следва да се приеме неоснователно, като
недоказано. По делото е налично заверено копие от Заявление №
2821/20.07.2020г. подписано от И. Т. К.. Последният не твърди, че същият
документ е оспорен по надлежния ред с твърдение, че е неистински такъв,
което обстоятелство би имало значение, далеч надхвърлящо настоящото
производство по ЗАНН, в което този въпрос не би могъл да бъде
самостоятелно установяван. Още не се ангажират никакви други данни в този
смисъл от И. Т. К., който дори не сочи имената на анонимното лице, с оглед
призоваване на същото от съда и събиране данни в горния смисъл. Ето защо
твърденията в жалбата, неподкрепени с никакви обективни данни, не
съставляват основание за съда да приеме Заявление № 2821/20.07.2020г.
подписано от И. Т. К. за неистински документ.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.29, ал.2 от Закона за храните, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.131,
ал.1, т.1, във вр. с чл.131, ал.2 от Закона за храните, за така описаното
нарушение е предвидено административно наказание за бизнес оператора –
имуществена санкция в размер от 4 000 лева до 6 000 лева. В случая е
определена имуществената санкция е определена над минималния размер или
в среден такъв от 5 -00 лева. Същия размер на наказанието е
незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното
постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-
5
високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на
деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди поредност на
нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието,
разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се
коментира личността на дееца и др.. Подобни отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие. Ето защо
съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към
определения от закона минимум, а именно – 4 000 лева, като намери същото в
този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна
сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебни заседания, с кратка
продължителност, фактическата обстановка не е била спорна между страните,
поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер,
предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Същевременно, доколкото е жалбата се явява основателна в частта и, в
която се сочи, че наказанието е прекомерно и съдът е намалил същото от
размер на 5 000 лева, до такъв от 4 000 лева, то определеното
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, следва да бъде
6
пропорционално намалено до размер от 64 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ
от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 91 от 17.08.2021г. издадено от
И. Б. Ш., на длъжност *** Областна дирекция по безопасност на храните -
Пловдив, с което на ЕТ „И. К. - И.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление – ***, представлявано от И. Т. К., ЕГН: **********, на основание
чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.131, ал.2 от Закона за храните е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000лв. /пет
хиляди лева/, за нарушение на чл.29, ал.2 от Закона за храните., като
НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.131, ал.2
от Закона за храните административно наказание – имуществена санкция в
размер на 5 000,00 лева до размер от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, като
ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕТ „И. К. - И.“, ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция по безопасност на храните – Пловдив сумата от 64,00 (шестдесет и
четири) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7