№ 1027
гр. Пловдив, 21.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330201001 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4773388, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Й.И.В., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалба си излага съображения за незаконосъобразно
издаден ЕФ, в нарушение на материалния и процесуалния закони, и прави
искане за неговата отмяна. Претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски за осъществена
1
юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение за скорост,
извършено на 22.04.2021 год. в 18:07 часа на Републикански път ІІ-64
километър 49+800 в посока с.Труд с МПС - лек автомобил, марка „БМВ 3 ЕР
РЕИХЕ”, рег. № *****, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта ATCC „CORDON-M“2 № MD1196, като
при въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 60 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост
от 77 км/ч или превишаване на разрешената скорост със 17 км/ч. Установено
било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик – жалбоподателя
Й.И.В., който не се възползвал от правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не подал
декларация за лицето, което управлявало процесното МПС на въпросната
дата и място. ЕФ бил издаден срещу В. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
снимков материал, справка от база данни на КАТ за първоначална
регистрация и собственици на превозното средство, Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система, снимка на
разположение на АТСС, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи и Приложение към т.1 от Заповедта, писмо АУ-000029
№33913/09.07.2018 г. на БИМ, Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021
г. на БИМ, писмо с изх.№ 11-00-322/24.03.2022 г. на АПИ, ОПУ-Пловдив.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими
към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната
действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва
да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения:
След анализ на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира, че
2
е налице състава на административно нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП, тъй като на посочените в ЕФ дата и място при управление на МПС
„БМВ 3 ЕР РЕИХЕ”, рег. № *****, жалбоподателят е нарушил въведеното с
пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 60 км/ч, като при установена с
АТСС „CORDON-M“2 № MD1196 скорост от 77 км/ч е превишил
разрешената скорост със 17 км/ч. Мястото на нарушението попада в
действието на въвеждащия ограничение пътен знак „В26“, видно от
представеното по делото писмо с изх.№ 11-00-322/24.03.2022 г. на АПИ,
ОПУ-Пловдив. Предвид на това, съдът намира, че с поведението си Й.В. е
нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя
Й.И.В.. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда,
че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за
извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл.189, ал. 5 от
ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1
от ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва
да посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост
се установява, че процесното МПС се води на името на жалбоподателя В.. По
делото няма ангажирани доказателства относно това въпросния автомобил да
е управляван от друго лице, различно от собственика на лекия автомобил на
въпросните дата и място, поради което и правилно е определен субекта на
административнонаказателната отговорност.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на
приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото
описание на нарушението, относно въвеждането на ограничение на скоростта
посредством сигнализирането със съответния пътен знак в отклонение от
общите правила по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който максималната скорост
на движение на съответния тип МПС извън населено място е ограничена до
90 км/час. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак. Както става ясно от така цитираната по-
горе материални норми и от приложения по делото електронен фиш,
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП,
а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото
да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак, е
3
различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в
самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено
препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с
препратката е още по-прецизна.
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма
и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189
ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената
разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Направеното в жалбата възражение във връзка с приложението на чл.39,
ал.4 от ЗАНН, се явява неосновното, като то следва да бъде оставено без
уважение. Съдът приема възприетата към настоящия момент най-актуална
практика на Административен съд Пловдив, според която не съществува
законова пречка да се издават ЕФ за глоба в размер на 50 лева. Разпоредбата
на чл.39, ал.4 от ЗАНН предвижда, че за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Цитираната разпоредба следва да се тълкува в единство с нормата на чл.39,
ал.2 от ЗАНН и просто разширява приложението на последната, като дава
възможност да се налагат глоби в размер над необжалваемия минимум в
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, като се издава електронен фиш. Това не означава,
че не могат да се налагат глоби с електронен фиш и под необжалваемия
минимум, каквото становище е изразило в жалбата си санкционираното лице.
Единственото императивно въведено ограничение за санкциониране на
нарушения, заснети с АТСС с електронен фиш е в случаите, когато за
нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
4
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, какъвто не е
настоящия случай. В този смисъл са Решение № 2120/10.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2219/2021 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение
№ 382/09.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3244/2021 г. на ХХVІ състав на
Административен съд Пловдив, Решение № 693/30.09.2021 г. по к.а.н.д. №
835/2021г. на Х състав на Административен съд Пазарджик, Решение №
2567/22.12.2021г. по к.а.н.д. № 2948/2021г. на ХХ състав на Административен
съд Пловдив.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение „CORDON-M“2 № MD1196, за което е доказано, че
отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната
проверка. От представеното по преписката писмо АУ-000029
№33913/09.07.2018 г. на БИМ се установява, че процесното АТСС
представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации и е вписано по № В-46 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване. Същото към датата на нарушението отговаря
на метрологичните изисквания съгласно представения по делото Протокол №
4-С-ИСИС от 12.02.2021г. на БИМ.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение от 80 км/ч, от която в ЕФ са приспаднати 3
км/ч в полза на водача и е отчетен толеранс на измерената скорост, като за
наказуема е приета скоростта от 77км/ч. и е отчетено отбелязването в
горепосоченият Протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС за
допустима грешка при измерване.
Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от съдържащият се в преписката Протокол за използване
на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият
по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Изпълнено
е и условието на ал.3 на чл.10 от Наредбата за снимка на разположение на
използваното АТСС, приложена в административната преписка.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 50 лв. за водач, който превиши
5
разрешената скорост извън населено място от 11 до 20 km/h.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4, вр. ал. 1 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. ал.1
и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4773388, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Й.И.В., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Й.И.В., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъществената по делото
юрисконсултска защита.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
6
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7