О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 11.02.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано
по жалба от М.Д.И., с адрес *** срещу Заповед № 408/27.12.2018 г., издадена от
Началника на затвора Сливен, с която е постановено л. от. св. М.Д. за
неосигурена на работа, считано от 27.12.2018 г. от бр. „Д. п. ср.“.
В жалбата се
изразява несъгласие със заповедта, като жалбоподателката
счита, че следва да бъде възстановена на заеманото от нея работно място, тъй
като отговаря на изискванията на чл. 172 от ЗИНЗС. Излага подробни доводи в
тази насока, като моли съда да отмени атакуваната заповед.
При съобразяване
със заявеното и преценка на относимите правни норми
настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е недопустима, при следните
съображения:
Процесната заповед е издадена
с правно основание чл. 77 и чл. 172 от ЗИНЗС. Съгласно нормата на чл. 77 ал. 1
от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието л. от св. имат право на
подходяща работа, като с оглед ал. 2, по възможност предпочитанието на л. от св.
към конкретен вид работа се удовлетворява. Съобразно така приетото от
законодателя решение, настаняването на работа на л. от св. е
право, но е и задължение за администрацията на съответния з.. Разпоредбата на
чл. 164 ал. 1 от ППЗИНЗС указва, че възможностите за участие в трудова дейност
се определят от администрацията на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие в рамките на работните места в Държавно предприятие
„Фонд затворно дело“ и в обслужващата комунално –
битова дейност на затворническите общежития. Нормата пък на чл. 172 ал. 2 от ЗИНЗС предоставя изцяло на преценката на затворническата администрация това
решение, като съгласно същата, работата, която трябва да изпълнява лишеният от
свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности,
като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и
работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и
предпочитанията му.на свободната Следователно, настаняването на работа на лице,
л. от св. е право, а не задължение за администрацията на затвора, т.е.
осигуряването на възможност за полагане на труд законодателят е предоставил на преценката
на съответния орган в зависимост от редица фактори – налични възможности,
възраст, пол, здравословно състояние и работоспособност, изисквания за
сигурност и др. и тази преценка не е предвиден съдебен контрол. При изпълнение
на възложена от началника на затворническата администрация трудова дейност
правоотношението, възникващо между последната и л. от св. няма административноправен характер. Решението в насока преустановяване на трудова дейност се
явява част от вътрешноорганизационните дейности на з. и не съставлява
властническо волеизявление, подлежащо на оспорване по съдебен ред, поради което
настоящото съдебно производство е лишено от предмет.
По изложените по –
горе съображения жалбата е процесуално недопустима, поради липса на подлежащ на
съдебен контрол административен акт. Същата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати на основание чл. 159 т.
1 от АПК.
Водим от горното и
на основание чл. 159 т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от М.Д.И., с адрес *** срещу Заповед № 408/27.12.2018 г.,
издадена от Началника на затвора Сливен, с която е постановено л. от. св. М.Д.
за неосигурена на работа, считано от 27.12.2018 г. от бр. „Д. п. ср.“, като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 2/2019 година по описа на
Административен съд Сливен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Административен
съдия: