Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1333 13.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 16823 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно осн. чл.45 ЗЗД.
Ищцата В.Г.М. твърди, че на ****** г. ответницата
влязла в разпра при което ѝ нанесла удари върху тялото и лицето, които
били съпроводени с драскане и скубане. Освен това я напсувала и показала ****. Освен
това, по късно било установено, че тя е получила и ********************. Телесните
увреждания били освидетелствувани, като предизвикали болки и страдания за
ищцата. Поради това тя счита, че тези вреди следва да бъдат възмездени чрез
сумата 5000 лева. Претендира ответницата да бъде осъдена да и заплати тази
сума, ведно със законната лихва.
Ответницата В. И. Т. оспорва изложените твърдения,
като отрича да е нанасяла побой. Поддържа, че е била афектирана от
обстоятелството, че притежавани от ищцата пчели, отглеждани в съседния двор, са
ужилили детето ѝ. Счита иска за неоснователен.
След като се обсъди събраните в хода на производството
доказателства съдът намира следното:
Установява се от събраните по делото гласни
доказателства, че страните живеят в с. С. като са непосредствени съседи. В
двора си ищцата отглеждала пчелни семейства, като в западната част на
обитавания от нея имот били разположени кошери на брой повече от 30 / в този смисъл показанията на св. С.Д./. Според св. Д., кошерите първоначално били по-малко,
но през годите броят им се увеличил. Това бил единствения пчелин разположен в
границите на селото. Като **** на *** св. предлагал на ищцата съдействие относно
това кошерите да бъдат преместени, но тя отказвала да го стори. По повод на
голямото количество насекоми в съседния имот отношенията между ищцата и
ответницата били влошени, особено след като пчели нахилили свекървата на Т.,
което е видно от представените по делото
медицински документи / лист 22 и 23/.
На ***** г.,
около 12,00ч., докато детето на ответницата играело на двора било ужилено по
главата от няколко пчели. Афектирани от това, че това не бил първият подобен
инцидент, съпругът на ответницата и тя самата отишли при ищцата и помежду им
избухнал скандал. Ищцата заявила, че не е сигурно, че точно нейните пчели са
ужилили детето. Тъй като разправията се водела на висок тон, св. Н.Б., с когото
ищцата живее на съпружески начала, чул и погледнал през прозореца на кухнята.
Видял, че ответницата „упражнява справедливост“ по отношение на ищцата чрез
ритници и бутане. Тогава той излязъл от помещението и запитал съседите си какво
правят в чужд двор. През това време ищцата се намирала на около три метра
навътре от входната врата на двора. Ответницата си тръгнала и когато М.
заявила, че ще я съди - я напсувала показвайки *****. След като двамата съседи
излезли Б., видял че ищцата трепери и е леко неадекватна. Той сочи, че тя имала
някакви травми без да уточнява какви. Когато ищцата се успокоила обадила на
тел.112, откъдето обяснили, че следва да се освидетелствува, но тъй като било
почивен ден дали съвет да отидат в болницата в понеделник. Б. твърди, че след случилото
се ищцата носила на ************** в период от 10 -15 дни / лист 52 от делото/.
Непосредствено след описания инцидент, повикан от
ответницата, пристигнал св. С.Д. – **** на селото. Видял, че Т. плаче и се
държи за лявото ухо. Обяснила му, че ищцата я е хванала за ухото по време на
скандала, за да я принуди да си отиде. След като се уведомил какво е станало,
той отишъл при М., която му разказала, че съседката я е извикала и започнала да
се саморазправя с нея и да крещи. Д. твърди, че е разговарял с ищцата около
половин час без да забележи върху нея явни следи от насилие. Твърди, че не му
се е оплакала, че е била бита от ответницата. Свидетелят твърди още, че бил
срещал М. два –три пъти след датата на инцидента, при което не бил видял тя да
носи гипсова шина на крака или ръката. Според него, тя си служела с двете ръце,
което сам бил видял в магазина / лист 52
и 53/.
На ***** г. ищцата била освидетелствувана от *** ****
– *** П.Д., при което върху *********** не били установени видими травматични
увреждания. По лявата задна повърхност на **************************** на
най-долустоящото. В центъра на последното била открита драскотина с дължина 1
см покрита с ************************. В долната трета на задната повърхност на
*********************било установено кръвонасядане със същите характеристики *************************.
По предно вътрешната повърхност на ********************************** с
интензивно синьо-виолетов цвят. Ищцата е съобщила за изпитвани силни болки при
движение на ***************. Предвид тези болки била насочена към консултация / лист 5/.
Установява се, че на **** г. ищцата е била прегледана
от личния си ****, при което се оплакала от изпитвани болки и ограничени
движения в лявата китка и трудно стъпване с лявото стъпало. Съобщила, че при
падане е ударила лявата си ръка и лявото стъпало /лист 80/. Назначена била
рентгенография. На ****** г. ищцата била прегледана от ****, който поставил
диагноза счупване на друг пръст на стъпалото с придружаващо заболяване -
навяхване на ставите на ниво на китката. В частта относно анамнезата било
отбелязано, че пациентката съобщава, че травмата на лявото стъпало и лявата
длан са настъпили на 14 април. Предписана била терапия чрез гипсова шина на
палеца на левия крак за две седмици /лист
7/. След извършването на двата горни
прегледа, на **** г. ищцата била допълнително освидетелствувана в отделението
на съдебна медицина на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД при която, въз основа на
представените рентгенови снимки били установени следните травматични
увреждания: ******************************************************************.
С оглед така установените факти се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства, включително и на свидетелските показания води до извод, че е
безспорно установено, че между ищцата и ответницата освен вербален е настъпил и
физически сблъсък, причина за който са станали както влошените им отношения,
така и случилото се със сина на ответницата. Доколкото в случая вредите
причинени на детето произтичат не от преки действия на ищцата, а от вещи нейна
собственост /отглежданите от нея пчели/ не може да се приеме, че е налице
нападение на което ответницата да противодейства в условията на неизбежна
отбрана. Поради това отговорността ѝ не може да бъде изключена при
условията на чл.46, ал.1 ЗЗД. Съдът намира, че безспорно е установено, че
ответницата е хващала ищцата за ръцете и я е бутала, като при този сблъсък са
били причинени кръвонасяданията установени на **** г. от ****. Разположението
на тези травми съответствува на възприетите от свидетеля Б. действия на Т..
Наличието на подобен вид травми не е видимо непосредствено след получаването им
/ кръвонасяданията се забелязват в рамките на няколко часа след въздействието/,
поради което е обяснимо, че те не са били възприети от свидетеля Д..
Що се отнася до фрактурата на ***********, съдът
намира, че за тях не се установява пряка и причинна следствена връзка. Липсва
безспорност на твърденията, за връзка между действията на ответницата и тези
травми. Видно е от анамнезата снета при прегледа на ищцата от личния и **** на ****
г., тоест три дни след инцидента, че М. е съобщила, че е ударила лявата си ръка
и левия крак при падане, а не в резултат на побой. Липсва съобщаване за побой и
в анамнезата снета от специалиста ****. Предвид това, съдът намира, че е не
проведено пълно главно доказване относно факта, че тези увреждания са причинени
от Т. по време на инцидента.
Предвид изложеното съдът намира, че в следствие на
действията на ответницата за ищцата са настъпили телесни увреждания които имат
характер на леки телесни повреди и са причинили болка и страдание.
Съобразно чл.52 ЗЗД вредите от неимуществен характер
следва да бъдат обезщетени по справедливост.
Съдът счита, че за определяне на обезщетението, следва
да бъдат съобразени интензивността на негативните изживявания, както и
продължителността в която те са се изявили. В случая интензивността на
негативните въздействия е била ниска, като за отшумяването на причинената болка
е бил необходим период ненадхвърлящ две седмици. Предвид това, съдът намира, че
за обезщетяване на настъпилите вреди е достатъчна и справедлива сума в размер
на 600 лева.
С оглед изложеното следва искът да бъде уважен за тази
сума, като бъде отхвърлен в частта до претендираните 5000 лева.
Върху сумата следва да се присъди законната лихва,
считано от датата на увреждането – тоест 14.04.2018г.
Ответницата следва, съобразно чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 85,28 лева, съобразно
уважената част от иска.
Съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да
заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 352 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В. И. Т. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на В.Г.М. ЕГН **********
с адрес ***, на осн. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД, сумата 600 лв./шестстотин лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени на 14.04.2018г. в
с. С. и изразяващи се в *************************, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 14.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на претендираните 5000 лв.
ОСЪЖДА В. И.
Т. да заплати на В.Г.М., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 85,28 лв./осемдесет и пет
лева и 28 ст./, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.Г.М. да заплатят на В. И. Т., на
осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 352 лв. /триста петдесет и два лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Живко
Желев
Вярно
с оригинала!
КЯ