Р Е Ш Е Н И Е №480
гр.Русе, 28.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в
публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Юлия
Острева….…………………………………………………………
и в
присъствието на прокурора.………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 815 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.К. чрез
процесуален представител до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 38-0000866/31.10.2018г. на Началника на
ОО ”Автомобилна администрация” - гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се
явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните
доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е турски гражданин. На 30.10.2018г.
около 16,30 часа управлявал т.а.”Волво” кат № 3 с рег. № ….. със свързано с
него полуремарке с турски регистрационен номер в района на „Дунав мост” в
гр.Русе, с който извършвал международен превоз на товари от Турция за Холандия. В този район бил
спрян за проверка от служители на ОО”АА”
- гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните
актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна
разпечатка на картата на водача се установило, че жалбоподателят не спазва
изискванията на чл.8 § 6 б“а“ (ii) от АЕТR вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози вр. чл.2 §3 от Регламент (ЕО) 561/2006г., като е надвишил с над 4 ч. намалената
седмична почивка. Надвишението обхваща седмичния период от 05,08 ч на
10.10.2018г. до 16,43 ч. на 16.10.2018г., като по този начин продължителността
на работата е 6 дни 11 ч. и 35 м. Също
така се установило, че жалбоподателят не е използвал правилно превключващия
механизъм на дигиталния тахограф, с който бил оборудван камиона. Отделно от
това, не изпълнил и разпорежданията на актосъставителя да спре камиона на
охраняем паркинг, като по този начин и затруднил движението към ГКПП“Дунав
мост“. За констатираните нарушения бил съставен АУАН от св.Ю.С.. В хода на
производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения
АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено
издаденото наказателното постановление, с което му били наложени наказания „глоба“
за нарушения по чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр в размер на 1 000 лв., за
нарушение по чл.93в ал.14 от ЗАПр в размер на 500 лв. и за нарушение по чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП в размер на 200 лв.
Тази фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е допустима,
защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на
жалба.
Разгледана по
същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.
Съдът намира,
че нарушенията са доказани по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това
се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и
показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по
никакъв начин се оспорват нарушенията. Те не са оспорени от жалбоподателя при
връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на
български език.
Основното
възражение,което се прави от защитата се състои в това,че правото на защита на
жалбоподателя било нарушено,тъй като АУАН е съставен в деня на проверката – 30.10.2018г.,
а на жалбоподателя е връчен на 31.10.2018г., т.е. по този начин се претендира
за нарушение на чл.40 от ЗАНН, което според защитата прераства и в такова по
чл.42 от с.з.
Това
възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение
по следните съображения:
Още
в хода на проверката, видно от показанията на актосъставителя нарушението по
пункт първи му е показано чрез компютърен софтуер на турски език и съответно
той е бил напълно наясно с това за какво точно е обвинен. Не е процесуално
нарушение обстоятелството, че АУАН е връчен на жалбоподателя един ден след
съставянето му – чл.40 ал.1 от ЗАНН . Не е допуснато нарушение
на чл.40 ал.1 от ЗАНН предвид обстоятелството ,че АУАН е съставен към
момента на проверката, а му е предявен на другия ден. Действително разпоредбата на чл.40
ал.1 от ЗАНН изисква актът да се състави в присъствието на нарушителя, като
ал.2 от същата разпоредба допуска две изрични хипотези, в които са възможни
изключения от това правило. Под
присъствието на нарушителя законът, няма предвид, напр. буквално
физическо присъствие на нарушителя докато трае техническият процес на изписване
на текста, най – малкото защото този процес може да трае продължително във
времето. В случая следва да се има предвид, че нарушителят е чужд гражданин и
именно по тази причина АУАН е бил предявен в присъствието на назначения с
нарочен акт преводач на л.8 от НАХД № 1932/2018г. по описа на РРС. По този начин съдът намира,че
АНО е изпълнил задълженията си по чл.21 ал.2 и чл.142 ал.1 от НПК,като е
осигурил и гарантирал пълно спазване на процесуалните права на наказаното лице.
По този начин му е предоставена възможност в пълен обем да се възползва от
правото си на защита, разбирайки
процесуалните действия с негово участие. Законът има предвид актът да му се предяви
лично с оглед реализиране на правото му на защита в пълен обем. Като последица
от реализация на това право е възможността актосъставителят да даде
допълнителни разяснения при нужда, нарушителят да изложи възраженията си още
непосредствено при предявяването му след като се е запознал със съдържанието
му. Доколкото нарушителят е чужденец, т.е. лице без постоянен адрес в Република
България е налице хипотезата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, която е специална по
отношение на чл.44 ал.1 от с.з. В случая съдът намира, че правото на защита на
жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено , тъй като всички тези възможности
са му осигурени – да разбере в какво точно се обвинява, въз основа на какви
доказателства, да получи препис от АУАН, да изложи възраженията си в срока по
чл.44 ал.4 от ЗАНН. Не е нарушена разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй
като след като АУАН е бил преведен на
нарушителя от преводача на турски език и преди да бъде предоставен на
наказващия орган, жалбоподателят не е
направил никакви възражения и по този начин съдът намира, че той се е съгласил
с фактическите констатации в него. В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на
чл.52 ал.2 от ЗАНН, по силата на която наказващият орган веднага връща АУАН на
актосъствителя, ако той не му е бил предявен, а не и когато текстът не е бил
изписан в негово физическо присъствие. Процесуалните нарушения при съставяне на АУАН винаги следва да се преценяват във връзка
и с оглед критерия нарушено ли е правото на защита на наказаното лице или не ,
какъвто е процесният случай.
В случая няма допуснати нарушения на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като нарушенията са описани ясно и с всичките им
признаци от обективна и субективна страна и то по начин, който дава пълна
възможност на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен, съответно за какви
конкретни нарушения му се налагат административни наказания. При използвания
подход става напълно ясно за нарушителя с оглед възможността му да разбере не
само кога, но и какви конкретни нарушения е извършил, доколкото са описани
законово установените признаци от обективна страна на всяко от нарушенията за
които е наказан. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой
законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е
осъществил на първо място с описание на фактическата му страна. Съставът на санкционната норма определя кръга на
релевантните факти, които следва да бъдат установени и посочването им, както в
случая, охранява правото на защита на жалбоподателя. Използваният подход от актосъставителя при
съставяне на АУАН и от АНО при издаване на наказателното постановление е
законосъобразен, защото по никакъв начин не се нарушава правото на защита на
наказаното лице с оглед възможността му да разбере в какво е обвинен и
съответно наказан. От наказателното постановление става ясно, че жалбоподателят
е санкциониран за първото си нарушение на основание чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр за
нарушение по чл.8 §6 б.“а“ (ii) от AETR, като съобразно последната разпоредба през всеки две последователни седмици водачът ползва
най-малко: (i)…….; или (ii) една нормална седмична
почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа. Обаче
намалението се компенсира с еквивалентен период на почивка, ползван без
прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица.Седмичната
почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на
предходната седмична почивка. От
своя страна разпоредбата на чл.2 § 3 от Регламент 561/2006г. препраща именно
към AETR за международни транспортни операции, извършвани
отчасти извън областите, посочени в § 2, вместо настоящия регламент се прилага
AETR, като следва да се посочи че диспозицията на чл.93б от ЗАПр има бланкетен
характер и препраща към нормативни актове извън него и то при алтернативност ,
каквито безспорно са AETR и
посочения Регламент. Жалбоподателят е санкциониран с глоба от 1000 лв за това,
че не е спазил изискванията за намалена седмична почивка, като е налице конкретно
описание и посочване на надвишаването с конкретни часове. Водачът видно от
разпечатките от дигиталната карта (л.6 от
делото) не
е ползвал минималната 24 часова почивка
след шест 24 часови периоди. Турция е страна по АЕТР и установените правила за
почивки, еднакви с тези на Р 561 са задължителни за водача. В Случая АЕТР е
приложима за целия превоз, а не само за част от него. Приложимостта и на Р 561
е налице, и правилно в НП е посочени приложимостта на двата акта. Нарушението е
установено на територията на България, което води и на приложението на ЗАПр.
Второто
нарушение по чл.93в ал.14 от ЗАПр за неправилно използване на превключващия
механизъм за 01/02.10.2018г. съдът намира ,че също е правилно установено и
доказано. Това се установява също от разпечатка на л.5 от делото, а също така и
от показанията на актосъставителя в съдебно заседание. В тази връзка следва да
се посочи, че АУАН е подписан без възражения от жалбоподателя при предявяването
му.
Третото
нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП също е правилно установено и доказано.
Жалбоподателят не е изпълнил разпореждане на контролен орган в лицето на актосъставителя да
паркира управляваното превозно средство на паркинг в района на ГКПП “Дунав
мост“ и по този начин е затруднил движението в този пътен участък. Наказанието е правилно
индивидуализирано към максимума предвид другите административни нарушения по
ЗАПр, а също и предвид последиците от неизпълнението на разпореждането, водещо
да значителни затруднения за останалите участници в движението в този пътен
участък.
Предвид изложеното съдът
намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 38 – 0000866/31.10.2018г. на началника
на ОО”АА” - гр.Русе с което на М.К., турски гражданин са му наложени
административни наказания “глоба”
в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.93б ал.10 т.3 от ЗАПр, „глоба“ в
размер на 500 лв.за нарушение по чл.93в ал.14 от ЗАПр и „глоба“ в размер на 200
лв. за нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Препис
от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен
съд.
Районен
съдия :