№ 345 / 26.8.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 26.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….......трети наказателен състав в публично
заседание на 29 юли...............……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година......….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Т.Владинова…..................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………….………….......……......АН дело 1 037 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 360/ 18.04.2019г. на Директор на Р. на З.Р.И. xxx e наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.1 във връзка с чл.108 ал.3 във връзка с чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал З.Р.И., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, но взема писмено становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основан на АУАН, за това, че жалбоподателя З.Р.И., като лицензиран лесовъд на частна лесовъдска практика с удостоверение № 12398 от 22.06.2016г, допуснал да се извърши сеч на 4.26 пл.м3 дърва за огрев от дървесен вид габър и 0.54 пл.м3 дърва за огрев от дървесен вид ясен, без да са маркирани в основата на пъна. Нарушението е извършено за периода от 25.02.2019г. до 25.03.2019г. и е открито на 25.03.2019г. в землището на село Песочница, общ. Берковица, обл. Монтана, в отдел 60, подотдел „я”, имот с кадастрален № 041013, собственост на физически лица, позволително за сеч № 0487355 от 22.02.2019г.
Актосъставителят С.С. счел, че това е нарушение на чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.104, ал.1, т.5 от същия Закон и съставил АУАН.
При предявяването на АУАН жалбоподателят е вписал възражения, а именно, че сечта е извършена от собственика на имота без неговото знание, позволение и присъствие. В срокът по чл.44 от ЗАНН не направил писмени възражения. Административнонаказващият орган след проверка законосъобразността на АУАН издал атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните мотиви:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя З.И., като лицензиран лесовъд на частна лесовъдска практика е допуснал да се извърши сеч на 4.26 пл.м3 дърва за огрев от дървесен вид габър и 0.54 пл.м3 дърва за огрев от дървесен вид ясен, без да са маркирани в основата на пъна. Нарушението е открито на 25.03.2019г. в землището на село Песочница, общ. Берковица, обл. Монтана, в отдел 60, подотдел „я”.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена въз основа на свидетелските показания, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.С. и И.Н. е, че и двамата са били непосредствени очевидци на извършеното административно нарушение.
Към момента на проверката жалбоподателят се е намирал на обекта и не е упражнил достатъчен контрол върху извършената сеч, с което е бил допуснал извършването на административно нарушение. Свидетелят И.Н. в съдебно заседание заяви, че „...При проверката изслушахме жалбоподателя, през цялото време той беше с нас, свидетелят А. беше с нас, обиколихме цялото сечище,...” Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като еднопосочни, логични е непротиворечиви. От своя страна разпитания в качеството на свидетел собственик на имота, в който е била извършена сечта А. А. твърди, че сечта е била извършена само по отношение на маркирани дървета, а немаркирани не е имало. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. относно твърдението, че всички дървета са били маркирани. Изложеното от него в тази част с категоричност се опровергава както от останалите гласни доказателствени средства, но така също и от писмените такива. Не е спорно обстоятелството, че по отношение на този свидетел също има издадено наказателно постановление, с което му е наложена и съответна санкция. Ето защо на свидетелят А. А. не следва да бъде давана вярна относно твърдението, че в обекта не е имало немаркирани дърва.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на каквито и да било вреди. Същото се счита за извършено посредством бездействие, изразяващо се в неупражняване на контрол, свързан с извършването на сеч.
От субективна страна изпълнителното деяние е било извършено непредпазливо, доколкото деецът се е намирал на местоизвършване на деянието и е допуснал сечта да бъде извършена без маркировка в основата на пъна. В този смисъл е и разпоредбата на чл.126, ал.1 т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, която предвижда, че лицата, по чл.108, ал.2 от ЗГ, след позволително за получаване на сеч, са длъжни да спазват за спазване на сроковете и правилата на сечта. Като не е изпълнил вменените му задължения, жалбоподзателят по непредпазливост е допуснал да бъде извършено административно нарушение (в този смисъл е и Решение № 380 от 16.07. 2018г., постановено по канд № 306/2018г. по описа на Административен съд – гр.Монтана).
Съдът не споделя възражението на защитника направено в жалбата, с която се атакува НП, че наказателното постановление е било издадено в нарушение на материалния закон, тъй като липсва наличие на допустителство по чл.24, ал.2 от ЗАНН.
В случая некоректно е извадено от контекста словесното отразяване на факта по допускане на неизвършване на нарушение като неизпълнение на законово задължение с института на допустителството.
Административно наказващият орган не е санкционирал дееца като допустител на нарушение, а като неизпълнител на законово задължение. Използването на понятие, имащо аналог с друго понятие, не обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление.
Неоснователно се явява и възражението относно начина на маркиране на дърветата и респективно извършване на сечта. По разбиране настоящия съдебен състав същото се явява ирелеватно доколкото е налице неизпълнение на задължения по извършване на сеч на немаркирана дървесина. Дали сечта е следвало да бъде извършена по точно указания метод, в случая не е имало как да бъде установено. Подобни възражение не са били наведени от страна на дееца към момента на съставянето на АУАН и последващите такива се оказват единствено и само негова защитна позиция.
По отношение на вида и размера на наказанията съдът намира, че административно наказващият орган правилно е съблюдавал санкциониращите разпоредби на чл.257, ал.1 т.1 от Закона за горите, като е определил минимално по размер наказание в размер на 300.00 лева.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.
Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление, е изцяло законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 360/ 18.04.2019г. на Директор на Р., с което на З.Р.И. xxx e наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.1 във връзка с чл.108 ал.3 във връзка с чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: