№ 449
гр. Враца, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420100940 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 128,
т. 2 вр. чл. 242 КТ, чл. 224 КТ и два иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Л. П. Б., ЕГН **********, чрез
адв. Л. В., против „Коломан Инвест“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********, с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца следните суми: на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ сумата от 373,12
лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2023 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 24 лева – мораторна лихва върху главницата от 373,12
лева, начислена за периода от 01.10.2023 г. до 28.03.2024 г., на основание чл. 224 КТ сумата
от 150,81 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни
за месец август 2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 лева – мораторна лихва
върху главницата от 150,81 лева, начислена за периода от 01.10.2023 г. до 28.03.2024 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба –
29.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че за времето от 08.01.2019 г. до 29.08.2023 г. между
страните било налице трудово правоотношение по сключен между тях трудов договор,
съгласно който ищецът заемал длъжността „*********“, с основно месечно трудово
възнаграждение 1 200 лева и допълнително трудово възнаграждение за продължителна
работа в размер на 2,4% за всяка година придобит трудов стаж на същата или сходна
длъжност, платими до 30-то число на следващия месец. Съгласно трудовия договор, ищецът
имал право на 20 дни годишен платен отпуск. Заявява, че трудовото правоотношение било
прекратено на 29.08.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – поради обявяване на
дружеството-работодател в ликвидация.
Сочи, че за месец август 2023 г. работодателят начислил, но не изплатил на ищеца
брутно трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3
дни в размер на общо 760,65 лева. След приспадане на дължимите вноски към ДОП и ДОД
1
10% претендира осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 373,12 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2023 г., сумата
от 24 лева – мораторна лихва върху тази сума, начислена за периода от 01.10.2023 г. до
28.03.2024 г., сумата от 150,81 лева, представляваща нетно обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 3 дни за месец август 2023 г., сумата от 10 лева – мораторна лихва
върху тази сума, начислена за периода от 01.10.2023 г. до 28.03.2024 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2024 г.
до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от „Коломан Инвест“ ЕООД /в ликвидация/ не е депозиран
отговор на исковата молба.
С молба вх. № 8255/12.06.2024 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител в откритото
съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на
делото в отсъствие на негов представител.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,
намира следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответното дружество. От
същото не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не е
изразено становище, негов представител, респ. негов упълномощен процесуален
представител не се е явил в първото заседание по делото, не е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да бъде
постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание. С Разпореждане № 1383/04.04.2024 г., връчено на ответното дружество на
11.04.2024 г., е указано, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение, в случай че ответникът не подаде писмен отговор и не се яви в съдебното
заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, респ. в
отсъствие на негов представител.
Съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявените срещу ответника искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата
молба обстоятелства и събраните по делото доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявените от Л. П. Б., ЕГН **********,
против „Коломан Инвест“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********, кумулативно обективно
съединени осъдителни искове да бъдат изцяло уважени, като ответното дружество бъде
осъдено да заплати на ищеца следните суми: на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ сумата
от 373,12 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец август
2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 24 лева – мораторна лихва върху тази сума,
начислена за периода от 01.10.2023 г. до 28.03.2024 г., на основание чл. 224 КТ сумата от
150,81 лева, представляваща нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3
дни за месец август 2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 лева – мораторна
лихва върху тази сума, начислена за периода от 01.10.2023 г. до 28.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба –
29.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
С оглед изхода на спора, за ищеца възниква правото на разноски, като същите се
2
претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 400 лева – платено адвокатско
възнаграждение и 84 лева – платени такси по ТТЗЧСИ за образуване на изпълнително дело
по издадената в настоящото производство обезпечителна заповед.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, Л. Б. е заплатил в
брой на адв. В. възнаграждение за настоящото производство в размер на 400 лева, за което
договорът служи като разписка. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца тази сума.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк.
д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход.
Претендираните разноски в размер на 84 лева – платени такси към ЧСИ в
изпълнителното производство, не следва да се присъждат. Това е така, доколкото разноските
в обезпечителното производство подлежат на възмездяване само в съответното исково
производство, чийто предмет са обезпечените искове. Цитираното тълкувателно решение
разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното
производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика
на ВКС, разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнително дело,
които следва да се съберат чрез ЧСИ и не се присъждат в исковото /в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение
№ 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./.
Тъй като ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца
сумата от 200 лева, представляваща държавна такса по четирите предявени оценяеми иска в
минималния размер, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата от 300 лева – възнаграждение за вещо лице.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Коломан Инвест“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Л. П.
Б., ЕГН **********, с адрес: ********, следните суми: на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242
КТ сумата от 373,12 лева /триста седемдесет и три лева и дванадесет стотинки/,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2023 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 24 лева /двадесет и четири лева/ – мораторна лихва
върху тази сума, начислена за периода от 01.10.2023 г. до 28.03.2024 г., на основание чл. 224
КТ сумата от 150,81 лева /сто и петдесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни за месец август 2023 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 лева /десет лева/ – мораторна лихва върху тази
сума, начислена за периода от 01.10.2023 г. до 28.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400,00 лева
/четиристотин лева/ – разноски за настоящото производство за платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Коломан Инвест“ ЕООД /в ликвидация/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ №
3
13, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
гр. Враца държавна такса в размер на 200 лева /двеста лева/ и 300 лева /триста лева/ –
възнаграждение за вещо лице.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4