Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…….06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на десети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно търговско дело № 194 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу решение № 4989/18.11.2019г. на
ВРС – 42 състав, постановено по гр.д. № 6514/2019 год., В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителни директори Н.Т.С.
и М.Д.Д. ПРОТИВ ответника Ф.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за
установяване, че в полза на ищцовата страна съществува парично вземане, дължимо
от ответника, за което е било водено заповедното производство и издадена в
полза на ищцовото дружество Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, № 726/4.2.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1492/2019г., по описа на
ВРС, ХVIII –ти състав, за следните парични вземания: за разликата от
установения размер на дължимата се главница от 591,73 лева до пълния размер от
1287,25 лева /хиляда двеста осемдесет и седем лева и 25 ст./ - главница;
за сумата от 262,83 лева /двеста
шестдесет и два лева и 83 ст./ – договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до
20.12.2018 г. ; за сумата от 149,61 лева /сто четиридесет и девет лева и 61
ст./ - обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г.,
представляващи задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
СREХ-14289867 от 19.12.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и длъжника, вземането по което е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
01.02.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, както и в частта за разноските.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС в отхвърлителната част е неправилно и необосновано. Конкретните оплаквания
на въззивника са свързани с доводите на съда за недействителност на договорът
за заем поради липсата на погасителен план с подробна разбивка на всяка една
вноска по пера. Сочи се, че са спазени всички законови изисквания, като е
посочен общият размер на дължимата сума, условията за усвояване на кредита и
изпълняване на паричните задължения и предвид съдържащата се в самия договор
информация констатацията на първостепенния съд за липса на погасителен план се
явява необоснована. Позовава се и на неприложимост на разпоредбата на чл.11,
ал.1 т.11 ЗПК поради сключване на заема при фиксиран лихвен процент, както и се
позовава на неправилност на извода на съда относно липсата на индивидуално
договаряне на договора. С оглед събраните пред първа инстанция доказателства,
счита исковете за доказани по основание и размер, като моли за отмяна на
решението на ВРС и уважаването им, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, поддържайки доводите
за недействителност на договора за заем и настоява за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт, ведно с присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, с
писмено становище, моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск,
ведно с присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззиваемата
страна, чрез назначения й особен представител, моли за потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е действително.
Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като
служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР №1/2013 г.
на
ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно
производство е установяване дължимостта на вземане в общ размер на 1 699.69
лева, съставляващо сбор от главница в размер на 1 287.25 лв., договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на
262.83 лв., начислена за периода 20.11.2017 – 20.12.2018 год. и лихва
/обезщетение/ за забава в размер на 149.61 лв., начислена за периода 21.11.2017
год. до датата на подаване на заявлението в съда /01.02.2019 год./, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на дълга, произтичащо от договор за кредит за покупка
на стоки или услуги № CREX-14289867/19.12.2016 год., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Не е налице
спор между страните относно наличието на облигационно правоотношение между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата /сега въззиваема/, като този факт се
установява по несъмнен начин и от представения писмен договор за потребителски
№ CREX-14289867/19.12.2016 год., по
силата на който ищецът e
предоставил на ответницата
сума в общ размер от 1961.07 лева, от които сумата от 1 699 лв. за
закупуване на описаната във финансирани стоки и услуги стока и сумата от 282.07
лева – кредит з а заплащане на застрахователна премия по услуга сигурност на
плащанията, за срок от 24 месеца и на 24 месечни вноски в размер на 110.72
лева, ведно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен процент от 30.96 % и
годишен процент на разходите от 35.76 %. Представеният договор обективира и подписан от страните погасителен план с равни
месечни анюитети, включващи части от главница и текуща възнаградителни лихва,
като допълнително страните са се съгласили да се прилагат и общи условия, в
които са били уговорени последиците от пропускане на падежите и правото на предсрочна изискуемост.
Видно също така от представения рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 год. и приложението
към него от 23.05.2018 год., вземането на кредитора към ответницата е
прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
Позовавайки се на потребителския характер на
кредитирането, първостепенният съд е приел за неравноправни клаузи от договора,
позовавайки се ЗПК. Безспорно, съдът дължи служебна проверка относно
съответствието на съдържанието на сделката със специалния Закон за
потребителския кредит, но формираните от районния съд изводи са неправилни.
Настоящият състав на ВОС не споделя
формираните от първостепенния състав доводи, че договорът за потребителски
кредит страда от пороци, водещи до
неговата недействителност в цялост и противоречи изискванията на чл.11, ал.1,
на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано съдържанието
на договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифта на
текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за потребителския
кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място
на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните
по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите,
условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план, както и останалото
съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26.
Не се установяват и други явно неравноправни
клаузи, тъй като при фиксиран лихвен процент не е налице едностранна промяна, като неясни са доводите на първоинстанционния
съд както относно противоречието на договора с чл.5 от ЗПК, както и несъответни
на правоотношението между страните са изводите му относно възнаградителната
лихва.
Договорната лихва е възнаграждението
/печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем.
За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на
висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която
се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се
прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи,
не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. Изложените от
съда мотиви пресъздават установената практика по приложението на чл.19 от
Закона за потребителския кредит относно годишният процент на разходите, в
частност относно бързите кредити, тъй като за да защити потребителя и за да се
избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил последният да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния. Но пресъздавайки същата е
допуснал смешение между възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
В контекста на горното, нееднократно е посочвано,
че преценката за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали
сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания
от законодателя максимален размер на ГПР. В случая, определеният в договора
размер на ГПР от 35.76 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва
/50%/, а договореният лихвен процент е 30.96 %, поради което и съдът приема, че
цената на кредитирането не е
свръх прекомерна. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице някоя от хипотезите
на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на потребителите, тъй като
клаузите не създават възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на
длъжника и това да го постави в по – неравностойно имуществено положение. Същевременно,
уговореното обезщетение за забавено плащане се формира от законната лихва, което не надвишава лимита по чл. 33 ал.2 ЗПК.
Налага се извод, че договорът, както и клаузите за
договорна лихва и ГПР са действителни, поради което ответникът дължи заплащане
на останалата главницата, възнаградителна лихва, както и обезщетение за забава
в размер на законната лихва, за чиито размери съдът съобразява заключението по
ССЕ.
Последното налага отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителни директори Н.Т.С. и М.Д.Д. ПРОТИВ
ответника Ф.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за установяване, че в
полза на ищцовата страна съществува парично вземане, дължимо от ответника, за
което е било водено заповедното производство и издадена в полза на ищцовото
дружество Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, №
726/4.2.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1492/2019г., по описа на ВРС, ХVIII –ти
състав, за следните парични вземания: за разликата от установения размер на
дължимата се главница от 591,73 лева до пълния размер от 1287,25 лева /хиляда
двеста осемдесет и седем лева и 25 ст./ - главница; за сумата от 262,83 лева /двеста шестдесет и два
лева и 83 ст./ – договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.12.2018 г. ;
за сумата от 149,61 лева /сто четиридесет и девет лева и 61 ст./ - обезщетение
за забава за периода от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г., представляващи
задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № СREХ-14289867
от 19.12.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника,
вземането по което е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.07.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
01.02.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода от спора, първоинстанционното
решение следва да се отмени изцяло и в частта за разноските, които следва да се
присъдят съобразно изхода от въззивна инстанция, като ответницата бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 1127.55 лева, съставляващи сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски, сумата от 83.99 лева – разноски в
заповедното производство и сумата от 725 лева – разноски пред въззивна
инстанция.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение №
4989/18.11.2019г. на ВРС – 42 състав, постановено по гр.д. № 6514/2019 год., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителни директори Н.Т.С.
и М.Д.Д. ПРОТИВ ответника Ф.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за
установяване, че в полза на ищцовата страна съществува парично вземане, дължимо
от ответника, за което е било водено заповедното производство и издадена в
полза на ищцовото дружество Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, № 726/4.2.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1492/2019г., по описа на
ВРС, ХVIII –ти състав, за следните парични вземания: за разликата от
установения размер на дължимата се главница от 591,73 лева до пълния размер от
1287,25 лева /хиляда двеста осемдесет и седем лева и 25 ст./ - главница;
за сумата от 262,83 лева /двеста шестдесет
и два лева и 83 ст./ – договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до
20.12.2018 г. ; за сумата от 149,61 лева /сто четиридесет и девет лева и 61
ст./ - обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г.,
представляващи задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
СREХ-14289867 от 19.12.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и длъжника, вземането по което е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
01.02.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, както и в частта за
разноските
КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 следните суми, представляващи задължение по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № СREХ-14289867 от 19.12.2016 г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, вземането по което е прехвърлено
от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по силата на Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД:
сумата от 695.52 лева, представляваща
разликата от установения с влязлото в сила решение размер на дължима се
главница от 591,73 лева до пълния размер от 1287,25 лева - главница;
сумата
от 262,83 лева – договорна
лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.12.2018 г. ;
сумата
от 149,61 лева -
обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до 01.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 01.02.2019
г. до окончателното й изплащане, за които по ч.гр.д. № 1492/2019г., по описа на
ВРС, ХVIII –ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с № 726/4.2.2019г., издадена по на основание чл.422 ГПК.
В останалата си част, решението,
поради необжалването му, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Ф.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата
от 1127.55 лева, съставляващи сторени в хода на първоинстанционното
производство разноски, сумата от 725 лева – разноски пред въззивна инстанция, както
и разноски по заповедното в размер на 83.99 лева, на основание чл.78, ал.1 вр.
ал.8 ГПК.
На
основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: