Р Е Ш Е Н И Е
№
13.7.2018 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
пети юли две хиляди и осемнадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 458 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, Вх. В, чрез юк. Р.И., против К.М.
Д, ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде прието за
установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 2 473.70
лева - главница по договор за
потребителски кредит №
**********/24.9.2015 г., както и за сумата от 433.23 лева - неустойка по договор
за потребителски кредит №
**********/24.9.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3133/2017 г. по описа на Великотърновския районен съд.
В молбата се твърди, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № **********/24.9.2015 г., по
силата на който на ответника е преведена сумата 988.93 лева, като с разликата
до пълния отпуснат размер от 1 400.00 лева е рефинансирано друго задължение на
ответника към ищеца. Уговорен е годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.17 % и
годишен процент на разходите (ГПР) от 49.90 %, като общото задължение на
ответника възлиза на 2 077.20 лева. Сочи се, че между страните е сключено споразумение
за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по което е уговорено
възнаграждение в размер на 1 050.00 лева Заявява се, че ответникът е направил
само четири пълни и една непълна погасителни вноски, поради което на 25.5.2016
г. договорът е прекратен автоматично и е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по него, като съгласно уговореното в Общите условия (ОУ) върху
остатъчната неизплатена част от главницата е начислена неустойка в размер на 433.23
лева. Твърди се, че след прекратяване на договора от страна на ответника е
направена още една пълна погасителна вноска.
С уточняваща молба заявява, че
ответникът е направил пет пълни и една непълна погасителни вноски в общ размер
от 653.50 лева, като неизплатената главница е в размер на 1 193.73 лева,
неизплатеното договорно възнаграждение в размер на 450.72 лева, а
възнаграждението по пакета от допълнителни услуги - в размер на 829.25 лева.
Заявява, че пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника приоритетно
разглеждане и отпускане на кредита, гарантиране, че при настъпване на неблагоприятни
за него събития няма да изпадне в забава, а кредитът - и да бъде обявен за
предсрочно изискуем, ще може да се отложи плащането на определен брой вноски и
пр.
В предоставения срок е подаден
отговор от назначения особен представител на ответника, в който се заема
становище за нередовност на подадената искова молба, а по същество - за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението, че между
страните има надлежно подписан ДПК, като се заявява, че приложеният към
исковата молба такъв няма необходимото по чл. 11 от ЗПК съдържание, вкл. липсва
посочена дата на сключването му, с оглед на което се прави възражение за
изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Оспорва се твърдението,
че ответникът е получил сумата 1 400.00 лева по договора за кредит, че същият е
закупил пакет от допълнителни услуги за сумата от 1 050.00 лева, че не е
погасявал задълженията си по договора, че последният е прекратен автоматично, както
и че на ответника е връчено уведомително писмо. Заявява се, че в приложения ДПК
не са налице клаузи, които да са индивидуално уговорени, доколкото всички
документи са били предварително подготвени и ответникът не е имал възможност да
обсъди клаузите или да внесе изменения в тях. Заема се становище, че посочените
ГПР, ГЛП
и размер на възнаграждението за допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 143 от ЗЗП, вр.
чл. 146, ал. 1 Закона за защита на потребителите (ЗЗП), вр. с Директива
93/13/ЕИО от 5.4.1993 г., а клаузата относно възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги - нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради накърняване
на добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - поради липса на основание. Прави
се възражение за прекомерност на претендираната неустойка и се прави искане за
намаляването й на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
С молба, депозирана преди насроченото открито съдебно заседание, ищецът поддържа претенциите и моли за тяхното уважаване.
Ответникът, чрез своя процесуален
представител, оспорва исковете и счита същите за неоснователни и недоказани. Поддържа
наведените с отговора на исковата молба възражения за нищожност на клаузите от
договора, касаещи процентите ГПР, ГЛП, лихвен процент на ден и възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, както и твърдението, че между страните
не е налице валидно сключен договор, доколкото приложеният с исковата молба такъв
не е подписан от кредитора, респ. не е спазена писмената форма, която е условие
за действителност договора. В условията на евентуалност моли всички суми, за
които ищецът е посочил, че са заплатени от ответника, да бъдат отнесени като
плащане на главницата, както и да бъде съобразено обстоятелството, че в
заповедното производство ищецът е заявил, че претендира суми за главница и за
неустойка, а изложеното в исковата молба се различава от претенцията по
заповедното производство.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:
От
приложеното към настоящото гражданско дело
ч.гр.д. № 3133/2018 г. на Районен
съд - Велико Търново се установява, че в полза на ищеца „П. К. Б.” ЕООД е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.М.Д. за сумата от
2 473.70 лева - главница, представляваща задължение по ДПК №
**********/24.9.2015 г., както и за сумата от 433.23 лева - неустойка по същия
договор.
Установява се от представените по делото
писмени доказателства, че между „П. К. Б.” ЕООД и
К.М.Д. е сключен ДПК № **********/24.9.2015 г. за предоставяне на сумата от 1
400.00 лева.
Съгласно попълнената бланка - искане за отпускане на потребителски кредит „П. К. С.” (л. 27-34) в позиция III са посочени параметрите на
искания кредит: сума
на кредита - 1 400.00 лева, срок
на кредита - 24 месеца, размер на
вноската - 130.30 лева, дата
на погасяване - 15-то число на месеца.
Съгласно попълнената договорна
бланка за потребителски
кредит „П. К. С.” (л. 8-11) в позиция
VI са посочени
параметрите на одобрения кредит: сума на кредита - 1 400.00 лева, срок
на кредита - 24 месеца, размер на
вноската 86.55 лева, годишен процент на
разходите (ГПР) - 49.90 % и
годишен лихвен процент (ГЛП) - 41.17 %. Отново в позиция VI са посочените параметрите на избран и закупен пакет от допълнителни
услуги, а именно: възнаграждение
за закупения пакет от допълнителни услуги - 1 050.00 лева, размер на вноската по закупения пакет от
допълнителни услуги -
43.75 лева, като в позиция VI са посочените и
параметрите на общото задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги, а именно: общо задължение - 3 127.20 лева, общ размер
на вноската - 130.30 лева, дата на погасяване - 15-то число на месеца.
Съгласно т. А от договорната бланка
за потребителски кредит „П. К.
С.”, неразделна част от договора са Общите условия към договора. В т.
3.1 от Общите условия е посочен начинът на сключване на договора - кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен
експерт,
представя на клиента образец на
искане за получаване на потребителски
кредит, като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да
допълни и провери всички клаузи и данни. След това клиентът е длъжен
собственоръчно да подпише искането и да го предаде чрез кредитния експерт на
кредитора. Съгласно т. 4.2 от Общите условия лихвата по кредита се изчислява върху
усвоената и
непогасена главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на неговото усвояване. Лихвата
се изчислява на база фиксирания в позиция
VI от договора лихвен
процент. В т. 10. 4 Общите
условия е посочено, че при прекратяване на договора на основание по чл.
12.3 от Общите условия, т.е. при просрочие на една вноска с повече
от 30 дни, клиентът дължи остатъчните и
непогасени вноски, включващи и възнаграждението по закупения пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси, както и неустойка в размер
на 35 % върху остатъчния размер на главницата.
По делото е представен погасителен план към ДПК и извлечение по сметка към същия,
от което е видно, че от страна на ответника е заплатена сума в общ размер от 653.50
лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 240 ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на вземания
на ищеца спрямо ответника, дължими по договор за потребителски кредит и пакет
от допълнителни услуги, както и Общи условия към същите.
По делото не е спорно, а и се установява от
самия договор за кредит, че ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В случая на ответника като
физическо лице е предоставена „финансова
услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
От особения представител на ответника са
наведени възражения за неравноправност, респ. за нищожност на договорни клаузи,
като тук следва да се има в предвид, че съдът е длъжен служебно да констатира всяко
нарушение на императивни материалноправни разпоредби, регулиращи правния спор. В
този смисъл и имайки в предвид, че нормите, които уреждат действителността на
правните сделки, са с императивен характер, възможността за възражения в тази
насока не се преклудира с отговора на исковата молба и такива могат да бъдат
направени дори във въззивното производство.
В ЗЗП и по-конкретно в чл.
143 от същия е дадено определение на
понятието „неравноправна
клауза” в
договор с потребител, а именно
- всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя,
като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 18
точки от посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Такова
разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското
законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна
клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че
клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори, че ДПК е
сключен при общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца
договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият
не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следва
извод, че ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Във
връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че по делото липсват
доказателства уговорените в позиция VI параметри на
одобрения кредит да са били
индивидуално уговорени. Не се установи също, че с ответника е бил съгласуван и
индивидуално уговорен размерът на възнаградителната лихва, поради което съдът
приема за установено, че в случая е бил подписан страндартизиран бланков
формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия ищец. Тук следва
да се обърне внимание и върху начина на сключване на самия договор - съгласно
чл. 3.3 от Общите условия това става въз основа на попълнено и подписано искане
при положение, че са изпълнени условията съгласно вътрешните правила, като
кредиторът, чрез упълномощен експерт представя на клиента договор за
потребителски кредит. Т.е. самият начин на сключване на договора води до извод,
че същият се счита за сключен при попълване от кредитора на позиция
VI - параметри
на одобрения кредит, в която са
включени ГПР, ГЛП и общо дължимата сума по заема. От това следва, че ответникът
не е бил информиран предварително за техните размери, каквото е изискването на
чл. 11 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), доколкото не са попълни от него в
отправеното искане. В случая липсата на индивидуално договаряне на параметрите
в позиция VI от
договора е очевидна, както и на начина на изчисляване лихвата по заема, уредена
в чл. 4.1 и чл. 4.2. от Общите условия, предвид на което съдът намира, че
въпросните договорни клаузи са неравноправни и създават своеобразна презумпция
за сключен договор при липсва на изразено от потребителя информирано съгласие,
респ. отправено от негова страна предложение, по отношение ГПР и ГЛП, от чиито
параметри се определя възнаградителната лихва. При сключването на същия не са
спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещ ГПР. Това е така,
доколкото в договора ГЛП, ГПР и лихвеният процент на ден са посочени единствено
като абсолютни стойности, без да е посочена ясна (а и каквато и да е било) методика
относно начина на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как
точно се формира същия. Доколкото ГПР би трябвало да сочи общите разходи за
потребителя, по ясен и разбираем за последния начин тези разходи следва да са
посочени, но в случая това изискване не е спазено от кредитора. Т.е.
компонентите на ГПР остават неясни и по този начин дават възможност на
кредитора да завишава цената на отпуснатия кредит, още повече доколкото в
погасителната вноска е включено и възнаграждението по споразумението за
допълнителни услуги.
Клаузата за неустойка също се явява
неравноправна, поради което е и нищожна. Същата отново очевидно не е индивидуално
уговорена, доколкото е част от предварително изготвените ОУ и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без
да са уговорени насрещни права за потребителя, като от самия договор е видно,
че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да
влече след себе си заплащане на неустойка.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема, че процесният
договор и включеното към него споразумение за допълнителни услуги се явяват
недействителни и като такива не са породили целените с тях правни последици.
Поради това и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът дължи само чистата стойност
на предоставения му финансов ресурс.
Тук следва да се отбележи, че в настоящото
производство ищецът прави уточнението, че в разликата над 1 400.00 лева до
претендирания размер на „номинала” от 2 473.70 лева всъщност се включва
възнаградителната лихва по договора и възнаграждението по споразумението за предоставяне
на допълнителни услуги. Тези вземания обаче не са били посочени в подаденото
заявление, респ. за същите не е издавана заповед за изпълнение. Доколкото
исковото производство е продължение на заповедното и тъй като по повод
претендираните възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги не
са предявени осъдителни претенции срещу ответника, в настоящото производство
съдът дължи произнасяне по дължимостта на претенцията за главница и неустойка
по сключения ДПК.
Единствено в допълнение по повод т. нар. „пакет
от допълнителни услуги” следва да се отбележи, че всъщност същият е част от
договора за кредит, но е обособен като отделно споразумение - очевидно с цел да
се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва. Посочената в споразумението
услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства” всъщност
не представлява каквато и да било услуга, доколкото потребителят не получава
нищо срещу заплащаното от него възнаграждение, а останалите „допълнителни
услуги” очевидно са пряко свързани със самия ДПК, т.е. те са част от същия и
изкуствено са изведени в отделен документ. Именно по тази причина
възнагражденията за тези „допълнителни услуги” са възнаграждения по ДПК, които
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е
сторено в нарушение на закона.
От представеното извлечение от сметка се установява, че ответникът
е заплатил сума в размер от 653.50 лева, която следва да се отнесе в погашение
на предоставената му главница. От представеното по делото преводно нареждане се
установява, че кредиторът е превел на ответника сумата от 988.93 лева, като в ДПК
да е посочено, че разликата до 1 400.00 лева е за рефинансиране на друго задължение
към „П. К. Б.” ЕООД. Предвид на това, съдът приема, че ответникът дължи на
ищеца разликата над заплатената от него сума от 653.50 лева до сбора от преведената
му такава от 988.93 лева и сумата за рефинансиране от 411.07 лева, т.е. 746.50
лева.
По разноските.
С оглед становището на съда за частична основателност на
предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
претенциите, а именно сума в размер на 160.35 лева - част от заплатените държавната
такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител. В случая
съдът определя 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, тъй като делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, същото беше разгледано в едно
открито съдебно заседание, без да се налага събирането на допълнителни
доказателства и без процесуалният представител на ищеца да се яви в същото.
Ищецът има право и на част от направените по ч.гр.д. № 3133/2017
г. на ВТРС разноски, а именно сума в размер на 27.77 лева - част от заплатените
държавната такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.Д., ЕГН ********** дължи на „П. К.
Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б.” №
49, бл. 53Е, Вх. В, сумата от 746.50 (седемстотин четиридесет и шест лева и
петдесет ст.) лева - главница по договор за потребителски кредит №
**********/24.9.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
15.9.2017 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3133/2017 г. по описа на
Великотърновския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване дължимостта на главницата за разликата над 746.50 лева до
пълния претендиран размер от 2 473.70 лева, както и иска за установяване
дължимостта на сумата от 433.23 лева - неустойка по договор за потребителски
кредит № **********/24.9.2015 г.
ОСЪЖДА К.М. Д, ЕГН ********** да заплати на „П.
К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б.”
№ 49, бл. 53Е, Вх. В, сумата от 160.35 (сто и шестдесет лева и тридесет и пет
ст.) лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и
сумата от 27.77 (двадесет и седем лева и седемдесет и седем ст.) лева,
представляваща направените разноски по ч. гр. д. № 3133/2017 г. по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: