РЕШЕНИЕ
№ 16547
гр. ***, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110140774 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, против С. С. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, с която
e предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на
сумата от 1778,40 лв., представляваща регресно вземане за платено по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. №
***, причинени при ПТП, настъпило на *** г. в гр. ***“, по вина на ответника при
управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, който напуснал
мястото на настъпването на произшествието преди идване на органите за контрол на
движение по пътищата, и сторени ликвидационни разноски за неговото определяне,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 05.04.2024 г. по ч. гр.д. № 17898/2024
г. по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че на *** г. около *** часа, на бул. „***“ до спирка на ***,
ответникът, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***,
предизвикал настъпването на ПТП, като при движение на автомобила се блъснал в
спрял от дясната страна на булеварда лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № ***,
в резултат на което на последния били причинени щети. Навежда доводи, че
виновният водач бил напуснал мястото на ПТП-то, без да изчака контролните органи.
Твърди, че към момента на ПТП-то е бил застраховател на ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица №
*** от *** г., поради което по заведена ликвидационна преписка (именувана „щета“)
№ *** бил заплатил застрахователно обезщетение за възстановяване на вредите по
увреденото МПС в размер от 1768,40 лева по регреса на застрахователя по
1
имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ – „***Д. По така изложените
съображения моли съда да осъди ответника да му възстанови посоченото обезщетение
заедно с 10 лева ликвидационни разноски. Претендира и направените в настоящото и
в заповедното производство съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно към
датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение, възникнало между
страните по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
както и извършеното от ответника плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва
механизма на ПТП, вида и размера на причинените вреди. Оспорва и пораждането на
регресното право на застрахователя в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ при
твърдения за липса на съзнателно и целенасоченото действие по напускане на мястото
на ПТП от страна на ответника, поради липсата на възприятие и знание за факта на
осъществяване на произшествието. В тази връзка посочва, че управляваното от него
МПС било в движение, а съприкосновението между двата автомобила било
сравнително леко, поради което останало и незабелязано от ответника. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният установителен иск намира правното си основание в чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Възникването регресно право на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ срещу застрахования при него водач на моторното превозно средство се
обуславя от пораждането в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) породени права на увредения срещу
причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е. вредите да са
причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2)
възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по
договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и заплащане от страна на
застрахователя на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото
в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът
да е управлявал МПС, като при настъпването на ПТП е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената
тежест да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки, а
ответникът трябва да докаже, че е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца,
респ. че е напуснал местопроизшествието, тъй като е било наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Предвид изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 т. 4 ГПК с
доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че към момента на ПТП-то ищецът е бил застраховател на ответника
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в
застрахователна полица № *** от ***г. с период на застрахователно покритие от ***г.
до ***г., както и че във връзка с процесното ПТП била образувана застрахователна
преписка № *** при ищцовото дружество, като в полза на застрахователя по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ на увредения автомобил
„Субару Форестър“ с рег. № *** била изплатена сумата от 1 768,40 лв., а освен това
2
били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 10 лв.
По делото е представен протокол за ПТП № *** от ***г., съставен от
полицейски служител от сектор „***“ при ***, който видно от нанесената информация
в графа „Посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП. Протоколът е
съставен от компетентен полицейски орган в кръга на предоставената му
компетентност след извършено посещение на местопроизшествието и в предвидените
от закона форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от
длъжностното лице факти и обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП. Затова и
доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него
изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на
обстоятелствата, че на ***г. в гр. ***”, след спирка на ***/ е настъпило
пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Субару Форестър“ с
рег. № ***, управляван от Б. Л., както и относно заварените към момента на
посещението обстоятелства – настъпили щети по лекия автомобил, изразяващи се в
увредена лява част, преден калник, 2 бр. врати, огледало и джанти, както и относно
факта на напускане на местопроизшествието преди идване на органите за контрол на
движение по пътищата от страна на другия участник в ПТП.
За установяване механизма на настъпване на процесното произшествие са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Л. – водач на лек автомобил
„Субару Форестър“ с рег. № ***. Същият предоставя сведения, че преди въпросния
инцидент първо бил спрял на червен сигнал на светофара, когато друг лек автомобил
го ударил леко отзад. Изяснява, че непосредствено след светофара, малко след
спирката на ***, отбили двата автомобила и ги огледали. Свидетелят установил, че по
управляваното от него МПС нямало нанесени никакви щети, поради което не
съставили двустранен констативен протокол. Изяснява, че след като влязъл обратно в
автомобила си, видял в огледалото как една кола се приближава към него отляво,
допряла се по цялата дължина на неговия автомобил и избягала. Уточнява, че
автомобилът, причинил ударът, се намирал зад него, но не знае дали е сменял пътните
ленти. Допълва, че веднага направил снимки на увредилото го МПС, съобщил за
настъпилото ПТП на телефон ***, при което органите по контрол на движението
посетили мястото на инцидента и съставили протокол. Посочва, че огледалото било
изцяло счупено и паднало.
При преценка на събраните по делото гласни доказателства, съобразно
правилата на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да даде вяра
на показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни, житейски и правно
логични, основават се на пряко и непосредствено формирани субективни възприятия,
като не се разколебават от останалия събран по делото доказателствен материал.
Описаните от свидетеля факти около реализиране на процесното ПТП, както и
причината за това, са съответни на тези, заявени пред застрахователя по имуществена
застраховка „Каско“ на увредения автомобил посредством искане за оценка на вреди
от *** г., както и на схемата, съдържаща се в Протокола за ПТП. В приетото по делото
и неоспорено от страните експертно заключение, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК съдът кредитира като извършено обективно, компетентно и
добросъвестно, също е възприет идентичен на изнесения от св. Л. механизъм на
настъпване на процесното ПТП, като същевременно вещото лице изяснява, че
увреждането по процесния лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ***, отразени в
описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие.
3
Към приетата по делото административно-наказателна преписка с № ***г. по
описа на *** е приобщена декларация от *** г., подписана от ответника С. К.,
съдържаща изявление за участие в произшествие на ***г. при управлението на лек
автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, както и за напускане на
местопроизшествието, които обстоятелства следва да се приемат за доказани като
извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти. В декларацията се съдържат
още сведения за обстоятелствата преди настъпване на инцидента – при опит да се
включи в движението на бул. „***“ ответникът е засечен от тежкотоварно превозно
средство, движещо се в средната лента, вследствие на което преминал много близо до
паркираната на *** спирка втора кола, както и след това – липса на външния лемент на
огледалото на управлявания от него автомобил.
Към преписката е приобщен още АУАН от *** г., подписан от ответника С. К.
без възражения, както и издаденото въз основа на него Наказателно постановление №
*** от ***г., издадено от ***, Отдел „***“, влязло в законна сила на ***г., с което на
ответника С. К. са наложени наказания по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4
ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лв., и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – „глоба“ в размер на
100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за период от 1 месец, за това, че на
***г. около *** часа, в гр. ***, бул. „***“ като водач на лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № *** при движение по бул. „***“ на спирка на *** поради маневра,
свързана с навлизане в съседна пътна лента от лява в дясна не пропуска и реализира
ПТП в попътно движещият се лек автомобил „Субару“ с рег. № ***, след което при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска и не уведомява
службата за контрол, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3
б. „В“ ЗДвП. Действително, наказателното постановление не попада сред актовете на
наказателния съд, имащи задължителна сила за гражданския съд по см. на чл. 300 ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В случая обаче, предвид: обстоятелствата, отразени в постановлението,
влизането му в законна сила поради неупражняване на правото за обжалване на
същото от страна на нарушителя, подписване на АУАН от нарушителя без възражения,
и с оглед установения в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД принцип, че вината на
делинквента при непозволено увреждане се предполага, то следва да се приеме, че
ответникът следва при условията на главно и пълно доказване да опровергае фактите,
отразени в посочените актове. Такова обратно доказване в случая не е проведено от
ответника.
С оглед на гореизложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебната автотехническа експертиза, настоящият съдебен състав приема за
установено, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – ПТП при следния механизъм: на ***г., в гр. ***, лек
автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***, управляван от ответника С. К., се е движил
по бул. „***“ с посока от бул. „***“ към ул. „***“, където реализира ПТП в спрелия
отдясно лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № ***, след което водачът напуска
мястото на ПТП.
По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал се установи, че
в резултат на процесното ПТП са настъпили единствено вреди от имуществен
характер. С оглед на това, в настоящата хипотеза следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, съгласно която когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди водачът е длъжен: а) да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите
4
данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната
служба за контрол на *** на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания. Наличие на разногласие има винаги, когато между
участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. При
постигнато между участниците в ПТП съгласие относно обстоятелствата по
настъпването му, то трябва да бъде обективирано в надлежна форма, като се съобрази
изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредба № *** от *** г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
***, *** и ***, според която: „Когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в него има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП
– приложение № 3“. Следователно законът е предвидил задължение за участник в
произшествие да не напуска мястото при липса на съгласие относно обстоятелствата
по настъпването му. Задължение за оставане на мястото на произшествието и
изчакване на компетентните органи е предвидено и в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „а“ и б. „б“ ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, което е
участник в ПТП е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР, да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
МВР в случаите, когато при произшествието са пострадали хора. Последиците от
неизпълнението на това задължение и дали е налице елемент от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ зависят от това дали е съществувало задължение
по закон за органите за контрол на движение по пътищата да посетят
местопроизшествието.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото
на ПТП са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, а именно когато: при
произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; в произшествието участва пътно превозно
средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в
резултат на това създава опасност за движението; има съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите
права за управление на моторно превозно средство; произшествието е с участието на
пътно превозно средство на *** или на ***я, както и на съюзнически и/или чужди
въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея, като в този случай се уведомява служба „***“ към ***; между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с
него; произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието
вреди. Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона.
В процеса на доказване по делото безспорно се установи, че съгласие между
участниците в ПТП не е било оформено в писмена форма, при спазване на изискването
на чл. 5, ал. 1 Наредба № *** от *** г. за документите и реда за съставянето им при
ПТП и реда за информиране, като поначало това не се твърди по делото, а и не се
ангажират доказателства в тази насока. Липсват наведени фактически твърдения,
подкрепени с доказателства, относно неформално съгласие между участниците в ПТП
относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Липсата на подобно съгласие се установява
от изслушаните свидетелски показания на св. Л., видно от които след настъпване на
съприкосновение между двете МПС другият водач е напуснал местопроизшествието,
както и от декларитивното изявление на ответника пред контролните органи. Ето защо
5
в настоящия случай приложение намират разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и
чл. 125, т. 7 ЗДвП, т.е. след уведомяване от участник в ПТП, органите за контрол на
МВР имат задължение за посетят местопроизшествието по силата на законова
разпоредба. Това е така, тъй като изпълнението на задължението на водачите на МПС
да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието и да окажат
съдействие за установяване на вредите (чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3, б. „а“ ЗДвП),
съставлява предпоставка и необходимо условие, за да изпълнят и последващото си
задължение да съставят двустранен протокол за ПТП при съгласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП), респ. да уведомят
съответната служба за контрол на МВР при липса на съгласие между участниците в
ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП) – в тази насока е и практиката на Софийски
градски съд, обективирана в Решение № 4745 от 7.08.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
9651/2023 г., Решение № 5700 от 9.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12672/2022 г.,
Решение № 3329 от 22.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1137/2023 г. и др., която
настоящият съдебен състав споделя. Възприемането на обратното становище (че
разногласие по смисъла на чл. 125, т. 7 ЗДвП е налице само ако виновният водач е
спрял на местопроизшествието, оспорил е обстоятелствата относно ПТП и едва тогава
го е напуснал) означава водачът, който не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал.
1, т. 1 и т. 3, б. „а“ ЗДвП (да спре, за да установи последиците от произшествието) да се
постави в по-благоприятно положение от този, който все пак е изпълнил това свое
задължение, каквато цел очевидно не е преследвана от законодателя при предвиждане
на регресната отговорност на водачите по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Или иначе казано, би
се стигнало до хипотеза, при която водачът, неизпълнил законово регламентираното си
задължение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, би черпел от това си недобросъвестно
поведение благоприятни правни последици.
При горните мотиви, съдът приема, че на основание чл. 125, т. 7 ЗДвП,
посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата в конкретния случай е било задължително.
По делото не се твърди и не се установява наличие на неотложна медицинска
или друга причина за напускане на мястото на ПТП преди идване на органите за
контрол по движение на пътищата. Неоснователно е възражението на ответната страна
за липса на формирано знание за факта на осъществяване на произшествието. Това е
така, доколкото вината, разбирана като несъобразяване с дължимия модел на
поведение, който е нормативно предписан, се предполага на основание чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като ответникът, чиято е била доказателствената тежест не е ангажирал
доказателства, оборващи законовата презумпция за вина.
Въз основа на горните изводи, съдът приема, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникване на регресното вземане.
За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява, че
според чл. 411 КЗ на възстановяване по този ред подлежат действително причинените
вреди, а според трайната съдебна практика при имущественото застраховане
стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя на база на
средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото,
освен когато не е налице основание за определянето му според стойността, по която е
бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури.
Последната хипотеза е приложима при кумулативното наличие на две предпоставки –
когато автомобилът е пуснат в експлоатация преди не повече от 3 години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката, като при липсата на което и да е от тези
две условия, то дължимата застрахователна сума се определя именно според средните
6
пазарни цени, в който смисъл е установената практика на въззивната инстанция –
решение № 442/18.01.2019 г. по в. гр. дело № 1053/2018 г. на СГС, II-Д въззивен състав
и решение № 469/22.01.2018 г. по в. гр. дело № 11675/2017 г. на СГС, IV-Г въззивен
състав. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно
които стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на
обезщетението в случаите, при които тази фактура е издадена от официален вносител и
се касае за МПС със срок на експлоатация до 3 години.
В случая, по представеното свидетелство за регистрация – част II се установява,
че първата регистрация на лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ***, е от *** г.,
или към момента на настъпване на процесното ПТП – *** г., последният е бил в
експлоатация 12 години, 9 месеца и 7 дни, в какъвто смисъл е и заключението по
съдебно автотехническата експертиза. От заключението на вещото лице се установява
още, че действителната стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил
„Субару Форестър“ с рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени е в размер на
2375,02 лв. Така изчислената от експерта стойност съдът преценява като обективен
критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че
сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е
изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени
са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд.
Ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата,
при определяне на размера на които съдът съобрази даденото от експерта по САТЕ
заключение в смисъл, че същият варира между 15,00 лв. и 25,00 лв. Така,
претендираната сума от 10,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което тя следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. В последния следва да се включи и сумата от 15,00 лв. –
ликвидационни разходи, платени от ищцовото застрахователно дружество по регреса
на застрахователя по имуществена застраховка на увредения автомобил. Следователно
общият размер на дълга възлиза на 2400,02 лв., като по делото нито се твърди, нито са
ангажирани доказателства за погасяване на същия, поради което с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал.
1 ГПК.
При тези констатации съдът намира, че искът с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е основателен и следва да се уважи за целия предявен размер
от 1778,40 лв.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
21.03.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
7
разноски разполага единствено ищеца. Ищецът е поискал присъждането на разноски,
като реално е доказал, че е сторил такива, поради което с оглед уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му бъде присъдена сумата от 560,57 лв.,
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и първоинстанционното производство.
След преглед на материалите по делото се установява, че с протоколно
определение от 09.04.2025г. съдът е допуснал изслушването на допълнителна САТЕ, за
извършването на която вещото лице е представило справка-декларация по чл. 23, ал. 3
и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1/14.02.2023г. за вписването, квалификацията и
възнаграждението на вещите лица за положените часове труд с калкулация в размер на
240 лв. С протокол определение от 09.07.2025г. настоящият състав е увеличил депозита
за изготвяне на САТЕ със сумата от 240 лв., от които 100 лв. вносими от ищеца и 140
лв. вносими от ответника в 1-седмичен срок от съдебното заседание. Не са
представени доказателства за заплащането на тези суми, поради което на основание
чл. 77 ГПК същите следва да бъдат включени в диспозитива на решението.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата от 1 778,40 лв.,
представляваща регресно вземане за платено по договор за задължително застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ застрахователно обезщетение за вреди
на лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на
***г. в гр. ***, бул. „***“ по вина на ответника при управление на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № ***, който напуснал мястото на настъпването на
произшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата и
сторените ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.03.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на
„***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 560,57
лв., представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати в
полза на Софийски районен съд, с адрес: гр. ***, бул. „***, на основание чл. 77 ГПК,
сумата от 100,00 лв., представляваща депозит за изготвяне на допълнителна съдебна-
автотехническа експертиза.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати в
полза на Софийски районен съд, с адрес: гр. ***, бул. „***, на основание чл. 77 ГПК,
сумата от 140,00 лв., представляваща депозит за изготвяне на допълнителна съдебна-
автотехническа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9