№
гр. Кърджали, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана
Кадиева и при участието на прокурор Василева от
Окръжна прокуратура-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 153/2023 г. по описа на КАС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от
началника на
РУ-Момчилград при ОД на МВР-Кърджали, подадена чрез пълномощник, срещу Решение
№81/18.10.2023
г., постановено по анд №247/2022
г.
по описа
на Районен съд-Момчилград.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат
се доводи, че от приложените по делото доказателства се установява наличието на
нарушение по чл.60, ал.1, т.3а, б.“б“ от Закона за боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗБВВПИ/, извършено от Д.А.М. В тази връзка
се сочи, че по делото не било установено имотът, от който били произведени
изстрелите да е собствен на Д.М., както и че наказаното лице е осъществило
състава на горното нарушение, независимо дали е в дворното си място или не. Касаторът счита, че неправилно районният съд е кредитирал
показанията на свидетелката Х. М., тъй като последната не присъствала при
извършване на деянието, както и защото била заинтересована от изхода на делото.
Счита също, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице и издаденото наказателно
постановление е законосъобразно. Иска отмяна на оспореното решение
и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаградение в
полза на ОДМВР- Кърджали. В условията на
евентуалност, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмено становище, чрез пълномощника си по
делото, поддържа подадената касационна жалба.
Ответникът по касация не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура, гр. Кърджали намира жалбата за неоснователна. Намира за правилни съображенията
на районния съд, че мястото на което е извършено деянието, не може да определи
като „обществено място“. По горните съображения счита, че оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице -
страна по анд №247/2022 г. по описа на РС-Момчилград,
засегната неблагоприятно от оспореното решение.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Административният съд, след
като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в
жалбата касационни основания, констатира следното:
С Наказателно постановление
№ 2022-303-08-1/05.12.2022 год., издадено от началник
на РУ- Момчилград при ОД на МВР- Кърджали, на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, на Д.А.М. е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.60,
ал.1, т.За, б.“а“ от ЗОБВВПИ, за това, че на 01.08.2022 г., около *** ч. в ***, в двора на имота, който стопанисва, използва газов пистолет,
като произвежда изстрели във въздуха при възникнал спор с лицето Х. Р. А. от ***.
Горното НП е издадено въз основа на съставен АУАН серия АД,
бл.№097254/17.11.2022 г., съдържащ идентично описание на извършеното деяние.
С оспореното решение районният
съд е отменил горното наказателно постановление, като е осъдил ОД на МВР- Кърджали да заплати на Д.А.М. и деловодни разноски в размер на 500
лева. След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приел, че административното нарушение не е
безспорно установено и доказано. В самото наказателно постановление, като място
на извършване на нарушението е посочено: „в двора на имота, който стопанисва с
домакинството си“. В тази връзка съдът е приел, че дворът на имота на
жалбоподателя не е обществено място, по смисъла на чл.60, ал.1, т.За, б.“б“ от ЗОБВВПИ. Изложил е доводи, че обществено място е това, предназначено за
обществено ползване, а дворът на един частен имот, не е предназначен за
обществено ползване. По горните съображения, стигнал до извода, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При
извършената служебна проверка,
касационният
съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо.
Така постановеното решение е и правилно,
като при постановяването му не се установиха
нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила.
Изводите на районния съд съд за липса на съставомерно деяние
по чл.60, ал.1, т.За, б.“б“ от
ЗОБВВПИ, са правилни и се споделят
напълно от настоящия съдебен състав, по съображенията, изложени в мотивите на
оспореното решение.
С посочената като нарушена разпоредба на чл.
60, ал. 1, т. 3а, б. "б" от ЗОБВВПИ, се забранява употребата на
неогнестрелно оръжие на обществени места. По делото няма спор, че на посочените
в акта и в НП дата и място, Д.М. е употребил неогнестрелно оръжие - газов
пистолет. За да е налице обаче хипотезата на горната разпоредба, е необходимо
неогнестрелното оръжие да е употребено на обществено място.
В
ЗОБВВПИ липсва легално определение на понятието „обществено място“. Според
предвиденото в §1а от ДР на Закона за здравето, "Обществени места",
са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено
ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и:
обектите по § 1, т. 9, букви "б", "г", "д",
"е", "ж", "к", "л", "о",
"п" и "у"; аптеки, дрогерии и оптики;
търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на
Закона за данък върху добавената стойност;
места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за
хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и
3 от Закона за туризма; обекти за производство, преработка и дистрибуция на
храни, заведенията за хранене и развлечения, както и заведения за хранене,
прилежащи към туристически хижи - туристически столови, туристически бюфети и
туристически столови със сервитьорско обслужване; сградите, до които всяко лице
има достъп, включително и административните учреждения
и други сгради, в които се обслужват или имат достъп гражданите; асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради и др.; транспортни
средства за обществен превоз - влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи,
тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни
таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни средства
със специално предназначение - санитарни автомобили за болни; площадките за
игра. Легално определение на понятието се съдържа и в §1, т.1 от ДР на Наредбата
за специализирана закрила на деца на обществени места, като „Обществени места",
по смисъла наредбата, са общодостъпни за всяко лице места, като обществен
транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти,
кина, театри, стадиони, зали и други.
В
случая, както е приел и районният съд, мястото на извършване на нарушението,
според съдържанието на наказателното постановление е „в двора на имота, който /наказаното
лице/ стопанисва с домакинството си“. От приложения по делото НА №50/07.10.2005
г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява,
че става въпрос за овчарник, ползван и от санкционираното лице. В тази връзка
са и показанията на свидетеля Д. К. - полицейския служител, посетил посоченото
място, според които, става въпрос за място, което не е общодостъпно.
При
тези данни и предвид посочените дефиниции, съдът намира, че дворът на имота,
ползван от наказаното лице, въпреки че е открито място, не представлява
обществено такова, тъй като не е нито обществено достъпно, нито е предназначено
за обществено ползване, поради което неоснователни са доводите на касатора за съставомерност на
деянието.
Ето
защо,
настоящият състав счита, че обжалваното решение се явява правилно
и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Водим от горните
съображения и на основание чл. 221, ал.
2 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №81/18.10.2023
г., постановено по анд №247/2022
г.
по описа
на Районен съд-Момчилград.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.