№ 1223
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100900110 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „А.П.“ ООД поддържа, че с ответника „М. 91“ ООД имали договореност да му
предоставя счетоводни услуги, изразяващи се в ежемесечно счетоводно и ТРЗ обслужване,
като за същото са издадени фактури, получени от ответника, по които имало плащане до
месец януари 2020г., а за периода от февруари 2020г. до декември 2020г. не е заплащано
възнаграждение и ответникът му дължи сумата от 36 960 лв. по описаните в таблицата на
стр.2 от исковата молба единадесет фактури, всяка за сумата от 3360 лв. с ДДС. Твърди, че
фактурите са надлежно осчетоводени и при двете страни и са отправяни многократни
покани за доброволно плащане, поради което претендира присъждане на горепосочената
сума. В допълнителната искова молба от 15.02.2022г., възразява по твърденията на
ответника за частично погасяване чрез плащания на вземанията с представените РКО.
Твърди, че не е вярно, че ответникът не е уведомен за задълженията по фактурите, тъй като
са декларирани по ЗДДС, а по-късното издаване на фактурите за периода 02-06.2020 г. е във
връзка с ковид-епидемията и е по взаимно съгласие между страните. Поддържа, че не е
вярно, че В.В.С. няма опит и познания в управлението на фирми, тъй като същият е
управител на следните подробно описани дружества- „А.П.“ ЕООД ЕИК *******, „К. 119“
ЕООД ЕИК ******* „В.П.“ ЕООД ЕИК *******, „В.Т.“ ЕАД ЕИК *******, „М. 91“ ООД
ЕИК *******, „Б.Б.-К.“ ЕООД ЕИК *******, както и упълномощен представител пред
всички държавни институции и пред всички банки с право да открива, закрива и оперира с
банкови сметки на дружествата „В.Н.“ ЕООД ЕИК *******, „П.К.“ ЕООД ЕИК *******, ЕТ
„Б.К. -Г. Р.“, „Б.Т.“ ЕООД ЕИК *******, както и на физическите лица Г. Н. Р. и Г. Г. Р..
Доводите на ответника, че са извършени плащания в брой чрез РКО и по този начин са
1
погасени задълженията, счита, че не могат да се споделят защото през 2020 г. П.А. лично, в
качеството си на физическо лице, е извършвала счетоводни и ТРЗ услуги на следните
дружества: „А.П.“ ЕООД ЕИК *******, „К. 119“ ЕООД ЕИК ******* „В.П.“ ЕООД ЕИК
*******, „В.Т.“ ЕАД ЕИК *******, „Б.Б.-К.“ ЕООД ЕИК *******, „В.Н.“ ЕООД ЕИК
*******, „П.К.“ ЕООД ЕИК *******, ЕТ „Б.К. -Г. Р.“, „Б.Т.“ ЕООД ЕИК *******, както и на
физическите лица Г. Н. Р. ЕГН ********** /чрез фирмата му ЕТ „Б.К.-Г. Р.“/ и Г. Г. Р. и
твърди, че именно за тези допълнителни услуги, извършавани ежемесечно на други
юридически лица, представлявани също от управителя на ответното дружество и на
собствениците на капитала му - Г. Г. Р. и ЕТ „Б.К. — Г. Н. Р.“ , извън счетоводното и ТРЗ
обслужване на „М. 91“ ООД - предмет на фактурите по настоящото дело, ищцовото
дружество е получавало отделно заплащане от В.С. в брой, оформено чрез РКО. Поддържа,
че плащанията по РКО са за услуги, извършвани от П.А. и С. Г. в лично качество като
физически лица - както е отбелязано и в представените РКО, като в никой от тях не е
посочено, че плащането към П.А. и/или С.С./ Г. е за счетоводни и ТРЗ услуги към „М. 91“
ООД, като в подкрепа на горното е и записът в РКО от 22.06.2020 г. „Р.З. П. + Д. м.05.2020“
- Д.Д. не е служител на „А.П.“ООД, а на „ЕТ „Б.К.- Г. Н. Р.“. Поддържа, че отношенията
между страните са прекратени от края на 2020 г. и не е негово задължение да извърши през
2021 г. годишното счетоводно приключване за 2020 г., а на лицето, поело обслужването на
ответника и останалите търговци. Ищецът оспорва верността на съдържанието и
достоверността на датата на представените от ответника РКО, като счита, че РКО са
манипулирани за целите на делото да обслужат лъжовната теза на ответника, че вместо по
банков път към „А.П.“ООД е извършено плащане в брой от „М. 91“ООД. Твърди, че след
съставянето им и подписването им, съдържанието на РКО е допълнено, като в графите
„организация“, „ЕИК по Булстат“, „дата“ и „представил на“ в последствие са добавени и
дописани „М. 91“ООД, ЕИК на това дружеството, датата на издаване, и допълнително е
вписано „А.П.“ ООД, което се установява и от факта, че допълненията са с различен почерк
и са извършени на дати, различни от съставянето им. Поддържа, че в РКО от 10.07.2020 г.,
от 16.09.2020, от 20.11.2020 г. и 21.12.2020г. има поправки, но копията не са четливи и не
може да се установи какъв е истинският запис. Счита, че с оглед отговора е безспорно
неплащането от ответника на сумите по следните фактури № **********/15.07.2020 г. на
стойност 3360,00 лева, № **********/15.07.2020 г., № **********/15.07.2020 г. на стойност
3360,00 лева, , № **********/15.07.2020 г. на стойност 3360,00 лева, от които 2800.00 лева
данъчна основа и 560,00 лева ДДС, № **********/15.07.2020 г. на стойност 3360,00 лева, от
които 2800.00 лева данъчна основа и 560,00 лева ДДС, № **********/15.07.2020 г. на
стойност 3360,00 лева, от които 2800.00 лева данъчна основа и 560,00 лева ДДС, №
**********/10.08.2020 г. на стойност 3360,00 лева, № **********/30.09.2020 г. на стойност
3360,00 лева, от които 2800.00 лева данъчна основа и 560,00 лева ДДС, №
**********/08.10.2020 г. на стойност 3360,00 лева, от които 2800.00 лева данъчна основа и
560,00 лева ДДС, № **********/07.12.2020 г. на стойност 3360,00 лева, от които 2800.00
лева данъчна основа и 560,00 лева ДДС, № **********/30.12.2020 г. на стойност 3360,00
лева, от които 2800.00 лева. В хода на производството поддържа исковите претенции чрез
2
процесуалния си представител адв. Х., като претендира уважаването им и присъждане на
разноски. Излага подробни доводи и в писмени бележки.
Ответникът „М. 91“ ЕООД е подал писмен отговор от 03.11.2021г., с който оспорва
исковата молба, като сочи, че е имал устна договорка с ищеца за ежемесечно счетоводно
обслужване, което е изпълнявано чрез служителя С. И., но твърди, че след месец януари
2020г. ищецът спрял издаването на фактури, поради което не било плащано по банков път, а
в брой с разходни касови ордери. Твърди, че не е уведомен за издадените пред юли 2020г.
шест фактури за минал период, поради което било продължено изплащането на
възнаграждението с РКО. Твърди, че по част от издадените РКО сумата е получена от
лицето С. Г., която се е намирала в трудово правоотношение към процесния период с „А.П.“
ООД, но във всеки един от тях тя собственоръчно била посочила, че сумата е за П. / П.А./. В
допълнителният отговор от 08.03.2022г. поддържа изложеното вече и сочи, че
доказателствата по делото подкрепят напълно твърденията му, че управителят на
дружеството- ответник не е бил уведомен за издадените фактури. Поддържа, че съгласно
чл.113, ал.4 от ЗДДС, фактура се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие за доставката (в общия случай това е датата на извършване на
продажбата или извършване на услугата), което от своя страна означава, че за всеки един от
месеците за периода от февруари до юли 2020г. е следвало да се издават фактури до пето
число на следващия месец. Оспорва твърдението, че късното издаване е с оглед Ковид
епидемията, като сочи, че не му е известно да има такава мярка. Твърди, че управлението на
посочените търговски дружества не доказва по никакъв начин компетентността на В.С. по
ЗС, ЗДДС, ЗДДФЛ и други нормативни актове, касаещи материята за счетоводно отчитане.
Оспорва, че платените суми по представените РКО са за престирани от П.А. в качеството й
на физическо лице или „съвместно с други лица“ счетоводни услуги на търговските
дружества, посочени в допълнителната ИМ. Поддържа, че за горното липсват доказателства,
а също така и че в зависимост от това дали сумите са изплащани единствено и само за П.А.
или и за други лица, съгласно нормативната уредба в ЗДДФЛ, освен РКО би следвало да
бъдат издадени и други нормативно-изискуеми документи, които документи би следвало да
бъдат издадени и съставени както от платеца на доходите, така и от получателят на същите /
сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ и т.н./,
както и че при изплащане на суми на физическо лице, последното би следвало да декларира
пред платеца на сумите определени обстоятелства, които определят размера на удръжките,
които платеца на дохода е длъжен да извърши по закон и сумата за получаване с
приспаднатите издръжки. Счита, че процесуалния представител на ищеца не оспорва факта
на получаване на сумите по РКО, а единствено по какво правоотношение са платени
същите. В хода на производството поддържа оспорването на исковете претенции чрез адв. Т.
и И. и претендира отхвърлянето им и присъждане на разноски по списък. Излага
съображения и в писмени бележки от 31.10.2022г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
3
С исковата молба са представени на стр. 10 и следващите издадените от ищеца „А.П.“
ООД фактури с получател ответното дружество, които са с основание на предоставени
услуги – счетоводно и ТРЗ обслужване, съответно за месеците от февруари 2020г. до
декември 2020г. включително, като първата фактура е под № **********/15.07.2020г. – за
м.02.2020г. и със стойност 2800 лв. без ДДС или 3 360 лв. с начислен ДДС, фактура №
1172/15.07.2020г. е за март 2020г. със същите суми, фактура № 1173/15.07.2020г. е за април
2020г., фактура №1174/15.07.2020г. е за май 2020г., фактура № 1175/15.07.2020г. е за юни
2020г., фактура №1176/15.07.2020г. е за юли 2020г., фактура № 1179/10.08.2020г. е за август
2020г., фактура №1195/30.09.2020г. е за септември 2020г., фактура №1205/08.10.2020г. е за
октомври 2020г.; фактура № 1225/07.12.2020г. е за ноември 2020г. и фактура №
1226/30.12.2020г. е за декември 2020г. По всички фактури месечната сума е 3 360 лв. или
общо по единадесетте фактури сумата е 39 960 лв. На стр. 22 и следващите след исковата
молба са представени уведомления за приемане на справки –декларации по ЗДДС, ведно с
извлечение от дневниците за продажба, от които е видно, че са включени въпросните
фактури.
С отговора на ответника са представени на стр.69 и следващите от делото пред СРС,
разходни касови ордери, десет на брой, с които ответникът поддържа, че е заплащал сумите
за счетоводно обслужване на ищеца в брой. Същите са оспорени от ищеца, като в съдебно
заседание на 15.04.2022г. съдът е констатирал идентичност на представените такива с
оригиналите, носени от ответника и предоставени на експерта по СПЕ. В последващо
съдебно заседание са представени на стр. 245 и следващите същите като номера и дати РКО,
но без дописвания, така както са представени на вещото лице по ССЕ, въз основа на които
то е работило, като по тях са описани различията в констатациите.
С допълнителната искова молба на стр.17 и следващите и следващите са представени
счетоводни документи (оборотни ведомости, отчети, счетоводни записи за изготвени
декларации и др.п.), касаещи следните дружества: „А.П.“ ЕООД ЕИК *******, К. 119
ЕООД, ЕИК ******* В.П.“ ЕООД ЕИК *******, „В.Т. ЕАД, „П.К. ЕООД, ЕТ „Б.К. -Г. Р.“,
„Б.Т. ЕООД ЕИК *******, както и на физическите лица Г. Н. Р. ЕГН ********** и Г. Г.
Разсипииски ЕГН **********. По делото са представени и ГФО, изготвени от П.А. за тези
фирми, носещи нейният подпис - подадени в Търговския регистър, а именно стр.95 и
следващите.
Във връзка с издадено СУ е постъпило в съда на 10.06.2022г. писмо от НОИ, от което
се установява, че за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. при ищцовото дружество има
регистирирани трудови договори на посочените шест лица, сред които до 18.02.2021г. и за
лицето С. И. Г..
Във връзка с молба и СУ на вещото лице Г. М. на стр. 204 и следващите от делото с
писмо на НАП от 01.06.2022г. са представени справки декларации по ЗДДС за ответното
дружество, подадени по електронен път с КЕП с титуляр В.С..
По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, изготвена от
4
вещото лице М. М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно. От заключението се установява, че той е изследвал процесните разходни
касови ордери /РКО/, като представените за изследване документи са изготвени на типови
бланки, а графите им са попълнени със съответен ръкописен текст със син цвят на
багрилното вещество. в графи „Получил сумата“ има положени подписи със син цвят на
багрилното вещество. Изследването е извършено с помощта на видеоспектрален компаратор
“VSC- 6000” в условията на невидимия спектьр /“УВ” и “ИЧ”/ на светлината и използване
на филтри при различни дължини на вълните. Според експерта има сходство във физико-
оптичните показатели на химикалната паста в различните графи на представеният РКО от
19.10.2020г. за 3000лв. в условията на ИЧ светлина, в РКО от 10.07.2020г. за 3500лв.,
но констатира разлика във физико- оптичните показатели на химикалната паста в
различните графи на представеният РКО от 16.04.2020г. за 2000лв. в условията на ИЧ
светлина, също и в РКО от 22.06.2020г. за 2000лв., в РКО от 18.05.2021г. за 3000лв. и РКО
от 21.12.2020г., която се представя на съответните изображения на стр. 2 и следващите от
експертното заключение. Според експертът въз основа на изследването може да се направи
извод, че ръкописният текст, с който са попълнени графите на представените РКО от
16.04.2020г. за 2000лв., от 22.06.2020г. за 3500лв., от 14.08.2020г. за 4000лв., от 16.09.2020г.
за 3000лв., от 20.11.2020г. за 4000лв., от 21.12.2020г. за 3000лв.и от 18.05.2021г. за 3000лв.
са изпълнени с различна по физико- оптични свойства синя химикална паста. Ръкописният
текст в графа „организация“, „представител на“, „ЕИК или Булстат“, както и подписа в
графа „Ръководител“ са изписани с различна по физико- оптични свойства химикална паста
в сравнение с ръкописният текст в останалите графи. Вещото лице сочи, че ръкописният
текст, с който са попълнени графите на представените РКО от 10.07.2020г. за 3500лв, от
19.10.2020г. за 3000лв. и от 25.01.2021г. за 3000лв. са изпълнени с една и съща по физико-
оптични свойства синя химикална паста. РКО от 16.09.2020г., от 21.12.2020г., 20.11.2020г. и
19.10.2020г. под текста в графи „Представител на“ и „За“ се установява индигиран текст
състоящ се от „м 12 2020г.“ и „2020г. РЗ м. 12“. Вещото лице сочи, че се установяват
заличавания и поправки в ръкописният текст, с който са попълнени графите на
представените за изследване РКО, освен многократно повтаряне на цифра „1 “ от датата
„10.07.20г.“ на РКО от същата дата. Експертът сочи, че по време на изследването били
взети предвид двете основни свойства на почерка - устойчивост и индивидуалност, а в
рамките на относителната устойчивост и вариантността - качество на вече изградения
писмено
двигателен навик, което отразява изборността на лицето за графическото изразяване на
отделните букви и елементи. Според експерта от изследваните текст и подписи с помощта
на увеличителен прибор, се установило, че няма дописани щрихи и точки; няма
неомастилени релефни щрихи, които да са проявени до или успоредно на щрихите на
подписите; няма участъци на заличаване, неравномерности или точки на забавяне и спиране
в щрихите на подписа, което е достатъчно за извода, че не са налице признаци за техническа
подправка на ръкописният текст и подписите. Според експерта при сравняване на
5
ръкописният текст, с който са попълнени графите на представените разходни касови ордери
се установяват различия по общи /степен на обработеност, размер, наклон/ и такива частни
признаци, като сложност, форма, количество и направление на движение, относителен
размер, вид на свързването и относително разположение на точките за начало, край и
пресичане при изписването на буквите и техните елементи. Установените различия са
съществени и образуват индивидуална съвкупност достатъчна за извода, че този текст не е
написан от едно и също лице. Сравнявайки РКО с двете лица – П.А. и С. Г., експертът сочи
поотделно за всеки РКО изводите си, както следва: Разходен касов ордер от 16.04.2020г. за
2000лв.- ръкописният текст в графи „адрес“ и текста „за П.“ в графа „за“ е написан от С. И.
Г.. Ръкописният текст в останалите графи не е написан от С. И. Г. или П.на М.А., а от друго
лице. Разходен касов ордер от 22.06.2020г. за 3500лв.- ръкописният текст, с който са
попълнени графи на ордера не е написан от С. И. Г. или П.на М.А., а от друго лице.
Разходният касов ордер от 10.07.2020г. за 3500лв.- ръкописният текст в графи „да се брои на
/име на лицето/“, „лична карта /паспорт/ издадена на, от“, „дата“, „за“, „сумата“ и „словом“
е написан от П.на М.А.. Ръкописният текст в останалите графи „организация“, представител
на“ и „ЕИК по Булстат“ не е написан от С. И. Г. или П.на М.А., а от друго лице. Според
експерта в Разходен касов ордер от 14.08.2020г. за 4000лв.- ръкописният текст в графи „да
се брои на /име на лицето/“, „лична карта /паспорт/ издадена на, от“, „дата“, „за“, „сумата“ и
„словом“ е написан от П.на М.А..
Ръкописният текст в останалите графи „организация“, представител на“ и „ЕИК по Булстат“
не е написан от С. И. Г. или П.на М.А., а от друго лице. В представения Разходен касов
ордер от 16.09.2020г. за 3000лв.- ръкописният текст, с който са попълнени графи на ордера
не е написан от С. И. Г. или П.на М.А., а от друго лице. Експертът сочи за Разходен касов
ордер от 19.10.2020г. за 3000лв., че ръкописният текст, с който са попълнени графи на
ордера не е написан от С. И. Г. или П.на М.А., а от друго лице. В разходен касов ордер от
20.11.2020г. за 4000лв. ръкописният текст в графи „адрес“, „дата“, „за“, „сумата“ и „словом“
е написан от П.на М.А.. Ръкописният текст в останалите графи „организация“, представител
на“ и „ЕИК по Булстат“ не е написан от С. И. Г. или П.на М.А., а от друго лице. В Разходен
касов ордер от 21.12.2020г. за 3000лв., ръкописният текст, с
който са попълнени графи на ордера не е написан от С. И. Г. или П.на М.А., а от друго лице.
В разходен касов ордер от 25.01.2021г. за 3000лв. ръкописният текст, с който са попълнени
графи на ордера не е написан от С. И. Г. или П.на М.А., а от друго лице. В Разходен касов
ордер от 18.05.2021г. за 3000лв.- ръкописният текст в
графи „да се брои на /име на лицето/“, „лична карта /паспорт/ издадена на, от“, „дата ,
„представител на “,„сумата“ и „словом“ е написан от П.на М.А.. Ръкописният текст в
останалите графи „организация“ и „ЕИК по Булстат“ не е написан от С. И. Г. или П.на М.А.,
а от друго лице. Подписите в графи „получил сумата“ на РКО от 16.04.2020г., РКО от
16.09.2020г., РКО от 19.10.2020г. и РКО от 25.01.2021г. имат смесена транскрипция
състояща се от буква „И“, един овален елемент около буквата,
примковидни или ъгловати безбуквени елемент и ъгловата парафна част със завършващ
6
вертикален праволинеен елемент. Същите според вещото лице са положени със средно
обработени, големи по размер, с преобладаващ десен наклон движения. Темпът на
изпълнение на подписите е умерен, с диференциран натиск на
пишещия прибор и не се установява забавяне на движенията, необосновани спирания и
прекъсвания на щрихите на подписите. При сравняване на тези подписи с образците от
почерка и подписите на С. И. Г. според експерта се установяват съвпадения по общи
/транскрипцията, степен на обработеност, размер, наклон/ и такива частни признаци, като:
форма на движение при изписване на буква „И“- ъгловата; относително разположение на
точката за начало на движение при
изписване на буква „И“- вътре в овалния елемент; форма и направление на движение при
изписване на безбуквените елементи - примковидна и ъгловата; относително разположение
на примковидните и ъгловатите безбуквени елементи- пресичат вдясно овалния елемент;
направление на движение при изписване на овалния елемент около буква „И“- лявоокръжно,
отдясно наляво, така както е показано на стр. 7 от експертизата, което води до извода, че
подписите са положеии от С. И. Г.. Експертът сочи, че подписите в графи „получил сумата“
на РКО от 22.06.2020г., РКО от 10.07.2020г., РКО от 14.08.2020г., РКО от 20.11.2020г., РКО
от 21.12.2020г. и РКО от 18.05.2021г. имат смесена транскрипция състояща се два
праволинейни вертикални елементи, овален елемент над тях, примковиден или ъгловат
елемент, ъгловата или примковидна завършваща част с вълнообразен параф. Същите са
положени със средно обработени, големи по размер, с променлив наклон
движения. Темп на изпълнение на подписите- умерен, с диференциран натиск на пишещия
прибор. Не се установява забавяне на движенията, необосновани спирания и прекъсвания на
щрихите на подписите, като при сравняване на подписа с образците от почерка и подписите
на П.на М.А. се установяват съвпадения по общи /транскрипцията, степен на обработеност,
размер, наклон/ и такива частни признаци, като сложност и форма на движение при
изписване на овалния елемент, направление на движение при изписване на овалния
елемент- дясноокръжно, отляво Н.сно; относителен размер на вертикалните праволинейни
елемент- първия е по- голям от втория; форма на движение при изписване на примковидния
елемент- овална; форма на движение при завършваща част- примковидна или ъгловата;
направление на движение при изписване на завършващия елемент на парафната част-
низходяща, както е показано на стр.8 и 9 от заключението, което води до извода, че
установените съвпадения са устойчиви, съществени и образуват индивидуална съвкупност
достатъчна за извода, че подписите са положени от П.на М.А..
По делото е изслушано заключение на вещото лице Г. М., което се кредитира от съда
като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Експертът се е запознал с подробно
описаните в заключението документи и е направил описаните проверки на двете
счетоводства. От същото е видно, че А.П.“ ООД е издал на „М. 91“ООД данъчни фактури –
по дати, суми и основание, видни от следната таблица:
СтойностНачисленСумаОснование
Номер и дата
7
на фактуратавДДСза плащанеза издаване
левав левав левана фактурата
12345
01171/15.07.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.02.2020г.
01172/15.07.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.03.2020г.
01173/15.07.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.04.2020г.
01174/15.07.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.05.2020г.
01175/15.07.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.06.2020г.
01176/15.07.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.07.2020г.
01179/10.08.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.08.2020г.
01195/30.09.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.09.2020г.
01205/08.10.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.10.2020г.
01225/07.12.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.11.2020г.
01226/30.12.20г.2 800,00560,003 360,00Счетоводно и ТРЗ обслужване м.12.2020г.
Всичко30 800,006 160,0036 960,00
Вещото лице сочи, че в счетоводството на „А.П.“ООД издадените фактури са осчетоводени
със следната идентична счетоводна статия: Дт с/ка 4111 – Клиенти – „М. 91“ООД; Кт с/ка
703 – Приходи от продажба на услуги и Кт с/ка 45321 – Начислен данък за продажби. С
тези счетоводни операции в счетоводството на дружеството е отразено увеличението на
вземането от клиента „М. 91“ООД, увеличението на приходите от продажбата на тези
услуги, както и увеличението на задължението на дружеството към бюджета с начисления
ДДС. Според експертното заключение в счетоводството на „М. 91“ООД получените фактури
са осчетоводени със следната идентична счетоводна статия: Дт с/ка 602.13 – Разходи за
външни услуги – счетоводни услуги; Дт с/ка 45311 – Начислен данък за покупки ; Кт с/ка
4011 – Доставчици – „А.П.“ООД, като с тези счетоводни операции в счетоводството на
дружеството е отразено увеличението на разходите за външни услуги – счетоводни услуги,
увеличението на вземането на дружеството от бюджета с начисления ДДС, както и
увеличението на задължението на дружеството към доставчика „А.П.“. Вещото лице сочи,
че в счетоводството на „А.П.“ООД издадените фактури са включени в съответния дневник
за продажбите и са намерили отражение в подадената справка декларация за ДДС за
съответния данъчен период, като данъкът ефективно е внесен и това е видно от таблицата на
стр. 3 от заключението, а в счетоводството на „М. 91“ООД получените фактури са включени
в съответния дневник за покупки и са намерили отражение в подадената справка декларация
за ДДС за съответния данъчен период, видно от таблицата на стр.4 от експертизата. Според
експерта дължимият ДДС за внасяне е внесен ефективно, а дружеството е ползвало правото
на приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по процесните фактури общо в размер
на 6 160,00 лв. Експертът е установил, че справките-декларации за ДДС на „М. 91“ООД за
8
описаните по-горе данъчни периоди, са подадени в НАП с електронния подпис на В.В.С..
Вещото лице сочи също така, че установява, че „А.П.“ООД няма регистриран касов апарат и
към фактурите и при двете страни няма прикрепени издадени фискални бонове и не
установява извършени/получени банкови преводи за погасяване на
задълженията/вземанията по процесните фактури. Според заключението в счетоводството
на „А.П.“ООД, вземанията на „А.П.“ООД от „М. 91“ООД по процесните фактури,
включително и към датата на изготвяне на експертизата са в размер на 36 960,00 лв.
Процесните разходни касови ордери не са осчетоводени в счетоводството на „А.П.“ ООД. В
отговор на задача 6, експертът сочи, че в процесните РКО липсва наименованието на
организацията, която издава тези РКО. Номерата и датата на всеки един РКО, сумата, която
е броена / получена, основанието за плащането, както и на кого е броена / получена сумата,
са видни от следната таблица:
НомерБроени/ОснованиеБроени
и датаПолученизасуми
на РКОсуми в леваплащанена
1234
1763/16.04.2020г.2 000,00За П.-м.03.2020г.С. Г.
Заплати, счетоводство,
1764/18.05.2020г.3 000,00П.А.
м.04.2020г.
1765/22.06.2020г.3 500,00Р.З. П. + Д., м.05.2020г.П. А.
1766/10.07.2020г.3 500,00Запл.счетоводство, м.06.2020г.П.А.
1767/14.08.2020г.4 000,00Заплати счетоводство, м.07.20г.П.А.
1768/16.09.2020г.3 000,00Р.З. м.август 2020г.С. Г.
С. Г.,
1769/19.10.2020г.3 000,00Р.З. м.септември 2020г.
П.А.
1770/20.11.2020г.4 000,00Заплати счетоводство, м.10.2020г.П.А.
1771/21.12.2020г.3 000,00Р.З., м.11.2020г.П.А.
1772/25.01.2021г.3 000,00Р.З., м.12.2020г.С. Г.
Всичко32 000,00
Вещото лице сочи, че в счетоводството на „М. 91“ ООД, издадените РКО са осчетоводени
със следната идентична счетоводна статия: Дт с/ка 4011 – Доставчици – „А.П.“ООД, Кт с/ка
5011 – Каса офис, като с тези счетоводни операции в счетоводството на дружеството е
отразено намалението на задължението на дружеството към „А.П.“ООД по процесните
фактури, както и намалението на паричните средства в касата на дружеството. С
осчетоводяването са погасени услуги към доставчик за периода от март 2020г. до декември
2020г., както е посочено в таблицата. Според експерта след осчетоводяването на описаните
РКО в счетоводството на „М. 91“ООД, задълженията на „М. 91“ООД към „А.П.“ООД по
9
процесните фактури остава в размер на 4 960,00 лв. При изслушването си в съдебно
заседание, вещото лице М. сочи, че няма съответствие между издадените фактури и РКО
нито като суми, нито като дати. Вещото лице сочи, че по описание от РКО може да се
заключи, че било работно възнаграждение на служители, но било видно, че лицата не са
служители на ответното дружество, а сочи, че ако плащането е било към фактурите, които са
издадени юли, следвало да се посочи в ордерите, че е авансово и да бъдат осчетоводени като
авансово плащане, а те са осчетоводени като погасяване на задължение към доставчик.
Сочи, че по закон в РКО следва да бъде записана организацията, която го издава, а в
представените му такива, това не било посочено. По представен от вещото лице ордер,
съдът констатира, че има разминаване между този, даден на вещото лице и представения в
оригинал, като в оригинала има дописване на издалата го организация, ЕИК, представител,
втори подпис, което важи за ордера от 25.01.2020г. и този от 21.12., както и по всички
останали има дописване на „А.П.“, ЕИК и подпис, а за ордера от 18.05.2020г. в оригинала
няма вписан номер и не е дописвано. Вещото лице М. уточнява, че по принцип в
счетоводните документи е забранено да се правят поправки и зачерквания, а би следвало
документът да се анулира и издаде нов. Вещото лице уточнява, че по принцип фактурата за
ежемесечна услуга се издава в самия месец на извършване или в началото на следващия,
като по изключение законът позволява издаването на фактура в шестмесечен срок, но
лицето носи административно-наказателна отговорност.
По делото са събрани и гласни доказателства, като са изслушани свидетели. От
показанията на свидетелката С. Г., която сочи, че е работела в „А.П.“ от месец октомври
2006 година до края на месец януари 2021 година като счетоводител, се установява, че тя е
извършвала счетоводни дейности за обслужване на фирма „М. 91“, за което й се е плащало
в брой от П.А., на ръка и не е подписвала документи, когато взимала парите от нея.
Свидетелката сочи, че на трудов договор се водела в „А.П.“, но работела в офиса на фирмата
на ул. „Николай Хайтов“, като от счетоводството се обслужвали и други фирми, не само „М.
91“. Били заедно с П.А. и Д.Д.. Свидетелката сочи, че е получавала пари в брой, които са
били за П.А., но ги е предавала на нея, понякога - за част от заплата, понякога - и цялата
сума за нея. Свидетелката сочи, че се плащало допълнително за другите фирми, които се
обслужвали, но не знае точно какво е било възнаграждението, тъй като през нея не са
минавали фактури за осчетоводяване от „М. 91“. Свидетелката сочи, че знае, че в началото
се е плащало на „М. 91“ по банков път, но по-натам не знае какви са им били уговорките.
Сочи, че понякога давала целите суми на П.на, а понякога тя й е казвала да си взема
примерно част от тях за заплата. Когато получавала тези суми разписвала разходен ордер и
ги получавала в офиса на „Николай Хайтов“. Свидетелката сочи, че не е присъствала когато
П.А. като управител на „А.П.“ е получавала възнаграждение в брой. На нея лично сумите й
давал Т.Т., който бил управител на една от обслужваните фирми. Не си спомня точно,
защото било отдавна, но сочи, че сякаш на ордерите си пишело – П.А. и тя не всеки път й е
давала от парите. Свидетелката сочи, че в „А.П.“ всеки месец редовно си е получавала
заплатата, като това, което е удържала от ордера за П.А. е била нейната заплата за „А.П.“.
Свидетелката сочи, че са извършвани и други счетоводни услуги от П.А. за фирми,
10
ръководени от В. С. и Г. Р. като фирмите са „А.П.“, „Б.Т.“, ЕТ „Б.“, „В.Н.“, „В.П.“, и др. но
не си ги спомня, като дейностите извършвали тя и П.на и за тях е плащано допълнително на
П.на А., с тези ордери, в смисъл тези суми, които и тя е взимала, но всичко е предавала на
П.на. Когато П.на не е присъствала в офиса, са давали пари, я тя ги е предавала на П.на.
Допълнителните нещи били ТРЗ проверки, проверки от НАП, на тримесечие проверки на
ЕТ „Б.“, тъй като там се възстановявало ДДС, от Инспекция по труда имало проверки на
„А.П.“, „В.Н.“. Съставяла е и ДДС декларации, а на физическите лица се плащало в брой или
на място в офиса, или се ходело по обекти на фирмите, а за фирмите или с касова бележка
или по банков път. Свидетелката сочи, че за другите дейности на другите фирми, отделно от
„М. 91“, е плащано отделно, но тя си получавала само заплатата. Виждала била сумите за
другите фирми. Парите й са се давали в другата стая и за П., да ги предаде, като било
понякога, не всеки месец, но някои от месеците примерно давали някаква сума в брой и
казвали, че са за П.на, а тя казвала да си вземе определена сума за нея, но не всеки път с
разписан ордер получавала пари. Свидетелката сочи, че не знае дали П.на е извършвала тези
дейности към другите фирми в лично качество или в качеството на управител на счетоводна
къща. Свидетелката сочи, че доколкото знае само месец януари 2020 година е ставало
плащането по банков път от страна на „М. 91. Сочи, че П.А. движела цялото счетоводство
на С. и Р. по всички останали фирми.
Свидетелят И.К. сочи, че е работел във фирма „Викинг“, с офис на ул.“*******, като
познава В. С. от 2016 година, а П.на - от 2020 година. След това бил прехвърлен към фирма
„А.П.“, като В. С. бил управител на тези фирми. Сочи, че работели заедно с П.на, тя била
счетоводител, а той отговарял за хората по обектите и с нея оформяли заплатите и
хонорарите на хората. Свидетелят сочи, че П.на работела с „М. 91“, с „К.“ , „Викинг“ и
„А.П.“, като били извършвани счетоводни услуги лично от П.А. и за други фирми,
ръководени от В. С.. Заедно правели ведомостите за заплати на „Викинг“, на „А.П.“ и на
„К.“. Той контролирал охраната и задавал на П.на нарядите на работниците във „Викинг“,
„К.“ , А.П.“ и „Градска мобилност“, четири пера били, като С. от време навреме помагала за
тези фирми. Твърди, че той лично карал П. да прави проверки на Слатина в складовете на
„М. 91“, а също и на други складове, както и на „Викинг“. Сочи, че предали 15 хиляди
документа с нея в НОИ. Твърди, че не знае дали за тези дейности, които допълнително е
извършвала П., й е плащано. Сочи, че на фирмите с фактури се плащало, а на физически
лица само с ордер. Уточнява, че в „А.П.“ бил на длъжност „Ръководител охрана“ от 2019
година до 2021 година, а преди това работел във „Викинг“, което дружество имало офис на
„С.“. Сочи, че преди 2020 година имало три счетоводителки – К., С. и Р., а от 2020 година
започнал да работи с П. А. и да правят заплати. Сочи, че много рядко отсъствала П.на от
офиса и не са коментирали да има проблеми със заплащането на възнаграждения към нея.
Сочи, че познава и свидетелката Д.Д., която била счетоводителка в „Просейф“ и заедно с
П.на дошли от фирма „А.П.“. Твърди, че на фирмите се плащало по банков път, което знае
защото носил фактури на „Градски транспорт“, не е носил
суми на ръка да се плаща и предполага, че по фактурите е плащано по банков път.
11
Свидетелката Д.Д. сочи, че познава П.А., с която работели заедно от края на 2018
година / началото на 2019 година. В началото уговорката била да работи за нея докато се
научи и след това да бъде назначена на трудов договор. Сочи, че на трудов договор е във
фирмата ЕТ „Б.“, а не в нейната фирма. Работното й място било в офис в кв. „Изток“, ул.
„Николай Хайтов“, където работели няколко фирми. Сочи, че на П.на се плащало
първоначално по банков път, а след това - в брой. Всичките си взимали парите в брой и като
се теглели парите, тя също си ги взимала в брой, имало и ордери за това. Сочи, че знае, че за
всичките фирми се издавала на една обща фактура на фирмата „М. 91“ от нейната фирма
„А.П.“. Свидетелката сочи, че не знае за допълнителни уговорки с управителите на другите
фирми, извън тези, които са по издаваните фактури, за допълнително заплащане на други
суми. Главно работата я вършели тя и С., П.А. идвала един или два пъти в седмицата.
Твърди, че имало случаи, когато взимали парите на ръка, П.на отсъствала, С. ги взимала
парите с ордер и след това й ги давала на нея. Свидетелката сочи, че са правили са
счетоводни записвания и на другите фирми, но никога не била виждала от другите фирми да
й е плащано на П.на отделно от това, което е било по фактурите на „А.П.“. Сочи, че не я е
видяла да фигурира в тези счетоводни записи с изплатени суми като физическо лице, но и че
не е виждала първичен счетоводен документ за другите фирми извън „А.П.“. Сочи, че През
2020 година си получавала редовно заплатата, като и П.на също. Сочи, че и към момента да
работи в дружеството ЕТ „Б.“ като счетоводител, като негов управител е Г. Н. Р., но не знае
дали имат общи фирми Г. Р. и В. С.. Сочи, че обслужвала и дейността на фирма „М. 91“, но
не била назначена на трудов договор при П.А., тогава била студент и като завършила, била
назначена в ЕТ „Б.“, чийто офис е отново на „Николай Хайтов“. Сочи, че не помни точно
кои фирми са обслужвани, но може би всичките – „М. 91“, ЕТ „Б.“, „К.“, „А.П.“ , „Б.Т.“. Не
знае П.на да е извършвала проверки в складовете на „Б.Т.“ на борса Слатина. Твърди, че за
цялото счетоводство, което П.на е вършила за ответното дружество и за всички свързани с
него лица, се е плащано с една обща фактура, П.на й е казвала, че да не разделя сумата на
малки суми, а една обща фактура на „М. 91“. Те били работили заедно и постоянно си
говорили за това нещо. Свидетелката сочи, че знае, че е било заплащано с ордери може би
по времето на Ковид, като били със С., С. взимала парите и след това й ги давала,
подписвала се и ги внасяла в банката близо до тях, в личната сметка на П.на.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По делото не се спори, видно от взаимните становища на страните, и се установява
от свидетелските показания, че ищцовото дружество е осъществявало счетоводно и ТРЗ
обслужване на ответната фирма. Ответникът не спори за извършените счетоводни и ТРЗ
услуги за периода от м.02.2020 г. до м. 12.2020 г., но признава иска за основателен за сумата
от 4 960 лева, като оспорна дължимостта на разликата от 32 000 лева по посочените
фактури, издадени от „А.П.“оод, като твърди че тази сума е била погасена като заплатена на
П.А. в брой чрез представените от него РКО. Самото осъществяване на уговорената услуга и
размерът на дължимите суми по нея, по фактурите, които ответникът е осчетоводил, не е
12
спорен, но той твърди погасяване чрез плащане. Както и вещото лице Г. М. е установило
при проверката процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на „М. 91“ООД по
описания начин, включени са в съответния дневник за покупки и са намерили отражение в
подадената справка декларация за ДДС за съответния данъчен период, видно от таблицата
на стр.4 от експертизата. Според експерта дължимият ДДС за внасяне е внесен ефективно, а
дружеството е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по
процесните фактури общо в размер на 6 160,00 лв. Експертът е установил, че справките-
декларации за ДДС на „М. 91“ООД за описаните по-горе данъчни периоди, са подадени в
НАП с електронния подпис на В.В.С.. По тези фактури общият размер на сумите, начислени
към ищцовото дружество от ответника възлиза на 36 960 лв. с ДДС. Съгласно константната
практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество и
включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС, както и ползването на данъчен
кредит по нея представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване, която практика е обективирана в решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г., решение № 42/ 19.04.2010г. по т.д.№593/2009г., ІІ т.о., решение № 109/
07.09.2011г. по т.д.№ 465/2010г., ІІ т.о. и мн.др. Предвид горното, макар да не се установи
сключването на писмен договор между ищцовото дружество и ответното дружество,
безспорно е видно от представените фактури, получени и надлежно осчетоводени при
ответника, че на ищцовото дружество е било възложено осъществяването на услугата
счетоводно и ТРЗ обслужване, извършена за процесния период през 2020г., за която по
процесните фактури се дължи възнаграждение в общ размер на 36 960 лв. с ДДС, спорният
въпрос е единствено дали част от това задължение е погасено чрез плащания в брой, които
ответникът твърди, че е извършил с оспорените РКО.
Твърди се, че управителката на ищцовото дружество П.А. е осъществявала и
счетоводно обслужване на още няколко дружества с участието на същите лица в
ръководството им, а именно управителя на „М. 91“ ООД – В.С., като „А.П.“, „В.П.“ и др.,
както и на дружествата на Г. Р. – „ЕТ Б.К. Г. Р.“ и на самото физическо лице. Горното, а
именно осъществяването на счетоводно обслужване на тези дружества, както и на „М. 91“
ООД се установява от показанията на всички свидетели, като дадените от С. Г. и Д.Д. се
кредитират като преки и непосредствени, тъй като те също са участвали в счетоводното
обслужване на фирмите, а се потвърждава и от показанията на свидетеля И.К.. Спорен
въпрос е дали обслужването на тези дружества е осъществявано от физическото лице П.А. в
нейно лично качество или от управляваното от нея дружество, както и с оглед на това
спорен е въпросът дали с процесните РКО са заплатени суми лично на нея за други услуги
или плащането е свързано с договора за счетоводно и ТРЗ обслужване на „М. 91“ ООД и
процесните спорни фактури. Свидетелката Г., която към момента не работи за нито една от
двете страни и е разпитана чрез призоваване, поради което се явява незаинтересована от
изхода на спора, потвърждава, че се е извършвала дейност отделно и за другите посочени
фирми, извън „М. 91“, за което по показанията й се плащало отделно с въпросните ордери,
някои от които и тя е подписвала за предадени й в офиса суми, които после тя предавала на
П.А.. Самата тя сочи, че не е получавала допълнително възнаграждение извън заплатата си
13
за „А.П.“, но се е случвало при получаване на суми с ордер, П.на да й каже да задържи част
от сумата, но за заплатата й. Свидетелката Д. твърди, че знаела, че за всички фирми имало
обща фактура, така й била казала П.на, но съдът отчита заинтересоваността й от спора,
доколкото и към момента тя работи в свързано дружество с ответното, но и тя сочи, че не
знае какви били точно уговорките с другите фирми.
По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е
постановена богата и последователна казуална съдебна практика / ТР 39-2 от 05.03.1954
ОСГК на ВС, реш. № 413/16.08.2005 г. по т.д. № 964/2004 г. на ТК, реш. № 423 от 01.06.2006
г. по т.д. № 9/2006 г. на ТК, реш. № 155 от 13.03.2007 г. на ТК /, разрешенията на която са
споделени в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. №
478/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., споделяни и от настоящия състав, че при оспорване вписванията
в счетоводните / търговските / книги, тежестта за доказване редовността им, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството и/или Търговския закон, носи ползващата се от
оспорените вписвания страна, в случая, ответника. Процесните РКО бяха оспорени от
ищцовата страна, като безспорно се установи от заключението на СПЕ, че по същите има
дописвания, които не са направени от подписалото ордера лице, а от друго ненадлежно
установено такова. Експертът установи, че ръкописният текст в графи „организация“ и
„ЕИК по Булстат“ не е написан от С. И. Г. или П.на М.А., а от друго лице, макар самите
ордери да са подписани от тези две лица. Същевременно и от заключението на ССЕ, а както
се установява и от съда, по тези РКО няма съответствие между сумите, фактурирани от
ищцовото дружество на ответното дружество за въпросните периоди, напр. за месец март
2020г. по фактурата, приета и осчетоводена от ответника, е фактурирано възнаграждение от
3360 лв. с включен ДДС, а ордерът е за сумата от 2 000 лв., като безспорно се установи, че
има дописване на наименовенията на дружествата, които не са написани в ордера от
подписалото се под него лице, а от друго лице. Няма съответствие и за периодите, за които
има издадени фактури в същия месец с ордерите, като напр. фактура № 1179/10.08.2020г.,
която е за 3 360 лв. и съгласно експертното заключение на вещото лице М. е включена в
справка по ЗДДС и осчетоводена и от ответника съответния месец, ордерът, който е отнесен
според ответника за август 2020г. е от 16.09.2020г. и е за три хиляди лева. Няма логика след
като вече е получил въпросната фактура през август, при сочено плащане на същата с РКО
от средата на септември, в същия да не се отрази номера на фактурата, по която е
плащането, а и сумата не е еквивалентн Разминаването е видно и за другите фактури за
месеци след август 2020г., като в ордерите, които са били предоставени за работа на вещото
лице, които са на стр. 249 и следващите от делото се вижда, че в същите освен сумата и
основанието, името на получилото лице и един подпис, няма отразено и отбелязано друго,
докато в ордерите, приложени към отговора на исковата молба са налице поправки и
дописвания, направени от неустановено лице, с които са допълвани имената на дружествата,
ЕИК и др. При това положение съдът намира, че след като е надлежно установено, че
процесните РКО не са попълнени в съответствие с изискванията на закона и като оспорени
документи са с дописвания и поправки, съдът не следва да кредитира същите. Принцип в
14
правото е, че който плаща зле, плаща два пъти. След като ответникът не е установил
надлежно, че с въпросните РКО е платил на ищцовото дружество именно суми по
процесните фактури, които той е осчетоводил като задължения, то очевидно плащанията по
ордерите касаят други взаимоотношения, като дори и да се приеме, че липсват такива, то
към момента на подписване и издаване на ордерите, видно от представените на вещото лице
и по делото на стр. 249 и следващите, нито един от тях не е обвързан с двете дружества, и се
касае за лични плащания към посочените физически лица, на които са броени сумите. Дали е
имало основание за тези плащания и дали подлежат на реституция, ако получилите сумите
лица са се обогатили без основание, е ирелевантно за настоящия правен спор. Факт е, че
въпросните ордери не съвпадат нито като дати, нито като суми с издадените, приети и
осчетоводени от ответника фактури, защото ако е плащано с ордери по тези фактури, би
следвало при надлежно осчетоводяване както сочи и експертът сумите по ордерите,
предшестващи фактурите да са посочени като аванс, а ордерите, издадени след датите на
фактурите би следвало, ако плащането е по тях, да отразяват това в същите, най-малкото да
кореспондира страната –получател, а именно да е дружеството „А.П.“ ООД и сумите да
съответстват на осчетоводените фактури, което не е така. Например фактура
№1226/30.12.2020г. за месец декември 2020г., която е осчетоводена и включена в дневника
по ЗДДС за този месец и е за сумата от 3360 лв., не може да се приеме, че е платена с
представения на стр.246 от делото ордер под №1772/25.01.2021г., който е за 3 000 лв. с
основание Р.З.м.12.2020г., тъй като в ордера фигурира единствено името на лицето С. Г., но
по никакъв начин плащането при самото му съставяне не е отнесено към вече издадената и
очевидно получена от ответника фактура и получателя на сумите по нея, дружеството
„А.П.“ ООД. Извършените впоследствие добавки и дописвания, не се установи да са
изпълнени от автора на документа, а именно подписалото РКО лице – Г. и по никакъв начин
не следва да се кредитират, още повече, че дори и след дописването и втория подпис върху
РКО пак няма връзка с процесната фактура, тъй като нито сумата съответства, нито е
посочена като номер фактурата, за да се приеме, че с този РКО е платена именно тя. Разбира
се, не е недопустимо плащането на задълженията по процесните фактури, които не са над
законовия минимум, за който е задължително плащането да се извършва по банков път,а
именно над 10 000 лв., да е в брой, но при твърдяно плащане в брой с РКО, ответникът е
следвало да оформи същия по начин, който безспорно да установява, че плащането с този
РКО е свързано именно със задължението по процесната фактура, а това не е така дори и за
месеците, за които очевидно преди датите, отбелязани в РКО като дата на плащането, вече
са му били издадени фактури, които той е осчетоводил, респ. за предхождащите издадените
фактури РКО пък не е отразено плащането да е авансово. С оглед горното и като кредитира
доказателствата, от които безспорно е видно, че лицето П.А., безспорно е извършвала
дейност по счетоводно и свързано с него ТРЗ обслужване и на други дружества, които макар
и с ръководство от същите лица, са различни от ответника, не може да се приеме, че с
процесните РКО единствено и само е заплащано за обслужването на „М. 91“ ООД и то в
полза на самото дружество, а не в лично качество. Тук следва да се отбележи, че макар да
споделя твърденията на ответника, че ако сумите по представените РКО са били изплащани
15
на физически лица, то съгласно нормативната уредба в ЗДДФЛ, освен РКО би следвало да
бъдат издадени и други нормативно-изискуеми документи, които документи би следвало да
бъдат издадени и съставени както от платеца на доходите, така и от получателя на същите
(сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ и др., а
и би следвало физическото лице да декларира пред платеца на сумите определени
обстоятелства, които определят размера на удръжките, които платеца на дохода е длъжен да
извърши по закон и сумата за получаване с приспаднатите издръжки, както и ако сумите по
РКО са били платени на физически лица, то получателите на доходите физически лица е
следвало да декларират тези доходи по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, за което липсват
доказателства в кориците на делото, горното е ирелевантно за извода дали процесните РКО,
така както са оформени без дописванията, тъй като в тази част оспорването им е
основателно и се доказа поправката им от СПЕ, са за погасяване на процесните фактури.
Това е така, защото спазването на изискванията на ЗДДФЛ би могло да доведе до
административна отговорност на лицето, което не ги е изпълнило, но не влияе върху самите
отношения и тяхното съществуване. Това, че получателите на сумите не са попълнили
декларации не означава, че не е налице такова правоотношение и плащане, още повече, че се
установява дори и от показанията на свидетеля на ответника, че именно физическото лице
П.А. е извършвала дейности по счетоводно и ТРЗ обслужване на посочените други лица и
фирми, за което са представени и счетоводни документи, като не се установява това да е по
възлагане от ответното дружество и задължението за заплащане на възнаграждение за
обслужване на тези други фирми и лица да е поето от ответника и да е част от
фактурираната по процесните фактури суми, поради което плащането на същите с РКО да
погасява задълженията по фактурите. При надлежно оформяне на РКО, ако беше установено
такова, а именно, че с конкретен РКО се заплаща задължение по конкретна фактура, то
безспорно плащанията биха могли да бъдат съотнесени, но горното не се установява от
съдържанието на оспорените РКО, като с оглед безспорно установеното от СПЕ дописване и
поправка на документа, съдът намира, че следва да се разглеждат откъм кредитиране РКО
във вида, в който са преди дописванията и в който са представени на стр. 245 и следващите,
а от тях по никакъв начин не се установява връзка с процесните фактури, а няма и
съответствие на сумите по фактурите и по РКО.
Следователно налице е безспорно установено задължение по двустранно
осчетоводените фактури, но не се доказа при пълно и главно доказване от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест, че платените с въпросните РКО на двете
физически лица суми са именно за погасяване на задълженията по осчетоводените фактури
и с оглед гореизложените мотиви за липса на идентитет между сумите, а също и
основанието, тъй като дори и издадените след датата на фактурите РКО не препращат и не
отнасят като суми точно към самите фактури, съдът намира, че не е налице надлежно
плащане от ответника, с което да са погасени задълженията именно по процесните фактури,
които той е приел, осчетоводил и ползвал данъчен кредит по тях. Предвид горното исковата
претенция следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
16
Претенции за разноски са заявили и двете страни, но с оглед изхода на спора,
разноски се следват на ищеца. Претендираните от ищеца разноски по списъка са държавна
такса 1476,40 лв., депозитите за двете експертизи – 800 лв. и се търси сумата 40 лв. – за
обезпечение на бъдещ иск, или общата сума е 2316,40 лв. Съдът намира, че документ, от
който да се установява внасянето на такса за обезпечение на бъдещ иск от ищеца не е
представен, поради което в разноските не следва да бъде включена сумата от 40 лв., за която
не са представени надлежни доказателства и следващите се на ищеца разноски възлизат на
2 276, 40 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. 91“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул.“*******, *******, представлявано от управителя В.В.С., и със съдебен адрес –
гр. София, бул.“В. ******* – адв. И. и Т., да заплати на ищеца „А.П.“ ООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.*******, бул.“*******, представлявано
от управителя П.на М.А. и със съдебен адрес – гр. София, ул.“********* – адв. Х., сумата от
36 960 лв. / тридесет и шест хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща
възнаграждение за периода от февруари 2020г. до декември 2020г. по описаните в таблицата
на стр.2 от исковата молба единадесет фактури, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 14.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от
ГПК сумата от 2 276,40 лв. / две хиляди двеста седемдесет и шест лева и четиридесет
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17