№ 79
гр. Тутракан, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20243430200227 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000529 от 26.07.2024 г.
Началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан е наложил на Н. К. Й., с
ЕГН: ********** от ****, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Й., който чрез надлежно упълномощения да го представлява
адв. С. С. от *** го обжалва в срок. В с. з. пълномощникът на жалбоподателя
излага доводи за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Единият от доводите се свежда до това, че на посочения в НП час на
извършване на нарушението жалбоподателят не бил управлявал МПС, а
другият – че административнонаказателното производство било прекратено с
влязла в сила мотивирана резолюция и по отношение на настоящото такова
следвало да се приложи чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Претендират се сторените
разноски.
Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
1
Тутракан, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. По
делото е приобщено писмено становище от надлежно упълномощената В.А. –
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в което се навеждат по бланкетен
начин доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален
размер и се възразява за прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 24.05.2024 г. актосъставителят И. Л. и свидетелите З. С. и Б. Д. –
полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения по опазване на обществения ред в гр. Тутракан. Те се намирали на
кръстовището, образувано между улиците „Александър Стамболийски“ и
„Трансмариска“ в града, в непосредствена близост до площад „21-ви
септември“, където се провеждало масово мероприятие – тържество по случай
абитуриентския бал на завършващите зрелостници.
Около 19:00 ч. жалбоподателят Й. се движил по ул. „Александър
Стамболийски“ посредством управлявания от него автомобил марка „Пежо“,
модел „308“, с рег. № **** в посока кръстовището с ул. „Трансмариска“. В
близост до кръстовището жалбоподателят бил спрян от св. Д., който
осъществявал контролно-пропускателния режим, и Й. му обяснил, че желае да
се включи по временно затворената за движение улица „Трансмариска“, тъй
като трябвало да вземе невръстния си син от негови близки. Полицейският
служител му позволил да стори това, но тъй като усетил миризма на алкохол,
уведомил колегите си Л. и С., заемащи длъжности младши автоконтрольори,
за да вземат отношение по случая.
След кратко време жалбоподателят обърнал посоката си на движение и
се върнал до кръстовището с намерението да продължи движението си
обратно по ул. „Ал. Стамболийски“, като в автомобила – на предна дясна
седалка, вече бил и невръстният му син. Той бил спрян посредством подаден
сигнал със стоп палка от св. Д., който му се представил по надлежния ред.
Същото сторил и актосъставителят Л.. Служителите разпоредили
неколкократно на жалбоподателя да преустанови работата на двигателя на
2
автомобила, уведомявайки водача за намерението си да му извършат проверки
за употреба на алкохол и наркотици. Вместо да се подчини на
разпорежданията обаче, жалбоподателят потеглил с висока скорост и
продължил движението си по ул. „Ал. Стамболийски“. Актосъставителят Л. и
св. С. го последвали със служебен автомобил, като задействали светлинно-
звуковата му уредба. Жалбоподателят Й. спрял окончателно движението си
пред дома си на ****, където бил задържан от полицейските служители. Във
връзка със задържането актосъставителят издал Заповед рег. № 362зз-
31/24.05.2024 г.
След като жалбоподателят бил отведен в сградата на РУ – Тутракан, св.
С. му съставил АУАН серия GA № 1105742 за извършено в 19:00 ч. нарушение
на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, който Й. отказал да получи и подпише. Св. С.
попълнил Талон за изследване № 127125, в който било вписано, че
жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка с тест, като в него
бил вписан и отказът му за последващо медицинско и химическо изследване.
Въпреки това, с талона било дадено предписание на Й. да се яви в 30-минутен
срок, считано от 20:30 ч., във ФЦСМП – Тутракан. Тъй като жалбоподателят
бил задържан, полицейските служители решили да го отведат в медицинското
заведение, предоставяйки му възможност да даде кръвна проба. Там, в 21:10
ч., св. Е. П. съставила Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, в който било вписано, че лицето отказвало да даде кръвна
проба за изследване.
Актосъставителят Л. съставил АУАН серия GA № 1098385, с който
повдигнал обвинение на жалбоподателя Й., че е отказал да му бъде извършена
проверка с тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство Drug Test 5000 с фабр. № ARRA – 0036 и не изпълнил
предписанието за химико-токсиколочино лабораторно изследване за
установяване на същото. Актосъставителят приел, че нарушението било
извършено в 21:00 ч. Жалбоподателят отказал както да подпише АУАН, така и
да получи препис от същия.
С Мотивирана резолюция № 24-0362-М000060/14.06.2024 г. на
началника на РУ – Тутракан, влязла в сила на 18.07.2024 г.,
административнонаказателното производство,началото на което е било
3
сложено със съставянето на АУАН серия GA № 1105742/24.05.2024 г. било
прекратено.
На 26.07.2024 г. началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан,
издал НП № 24-0362-000529, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, установено с АУАН серия GA №
1098385/24.05.2024 г., били наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца. НП му било връчено на 09.08.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
заверени копия на: АУАН, серия GA № 1098385/24.05.2024 г.; ЗППАМ № 24-
0362-000187/27.05.2024 г.; НП № 24-0362-000529/26.07.2024 г.; Разписка към
талон за изследване № 127125; Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 24.05.2024 г.; стикери № 127125 МВР А015419 от 1 до 8;
Талон за изследване № 127125 от 24.05.2024 г.; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.; АУАН серия GA № 1105742 от 24.05.2024 г. в оригинал;
Мотивирана резолюция № 24-0362-М000060/14.06.2024 г.; справка/картон на
водача Н. К. Й.; справка история на регистрация на МПС; справка за
собственост на МПС; Служебна бележка от „Човешки ресурси“ при ОДМВР –
Силистра; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 08.08.2024 г. на Н. К. Й. по ДП № 362 ЗМ – 113/2024 г. по
описа на РУ – Тутракан; Протокол № *********-10000 за сервизна проверка
на „Drugtest 5000“ с фабр. № ARRA-0036 от 01.04.2024 г. и Заповед за
задържане на лицето Н. Й. за срок до 24 часа рег. № 362зз-31/24.05.2024 г.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство (АНП) е започнало със
съставянето на АУАН серия GA № 1098385/24.05.2024 г. Същият е съставен от
надлежен полицейски орган в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и съдържа
4
изискуемите реквизити по чл. 42, ал.1 от ЗАНН. С акта е повдигнато
обвинение на жалбоподателя за това, че е отказал да му бъде извършена
проверка с тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство Drug Test 5000 с фабр. № ARRA – 0036 и не изпълнил
предписанието за химико-токсиколочино лабораторно изследване за
установяване на същото, като нарушението е квалифицирано от
актосъставителя като такова по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. АУАН е предявен
на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, същият е отказал да го
подпише и да получи препис от него, които обстоятелства са надлежно
удостоверени с подписите на свидетел.
С оглед анализа относно законосъобразността на АУАН, съдът намира за
необходимо да направи следните уточнения.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП урежда съставите на две отделни
административни нарушения. Първото нарушение се състои в отказ на водач
на МПС за извършване на проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта или неизпълнение предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Второто нарушение е
аналогично на първото, но е във връзка с установяването употребата на
наркотични вещества. В същия смисъл е и тълкуванието, обективирано в
Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС,
І и ІІ колегия. Видно от изключително сложния законодателен изказ, всяко
едно от двете нарушения е осъществимо при множество различни фактически
състави. Довършеността на съответния фактически състав зависи не само от
лексикалното тълкуване на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (най-вече свързано със
значението на съюзите „и“, „или“ и комбинацията „и/или“), но и от
логическото тълкуване на релевантната специална подзаконова уредба –
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(по-долу наричана „Наредбата“). В настоящия случай на анализ подлежи
отказът (в широк смисъл) на водач на МПС за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
При отказването да се извърши проверка с тест/неизпълнението на
5
предписанието за изследване са възможни множество хипотези на
довършеност на фактическия състав на нарушението, някои измежду които са
следните: отказ за извършване на проверка с тест и отказ за приемане на
талона за изследване (т.е. отказ да се подпише и/или отказ да се получи
екземпляр от него); отказ за извършване на проверка с тест, приемане на
талона и изявяване на нежелание за изследване (чрез вписване в талона на
това обстоятелство); отказ за извършване на проверка с тест, приемане на
талона, изявяване на желание за изследване и провеждане на такова
изследване (т.е. изпълнение на „предписанието“ по терминологията на ЗДвП и
съответно – липса на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП); отказ за
извършване на тест, приемане на талона, изявяване на желание за изследване
и неизвършване на такова (напр. поради неявяване в медицинското заведение;
явяване, но недаване на проби; просрочено явяване и пр.). Изброените
хипотези, с изключение на третата, онагледяват различните възможности за
довършване на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Ако в последната
хипотеза моментът на довършване на нарушението е различен от момента на
първоначалния отказ за изпробване с тест, то в първите две хипотези двата
момента съвпадат – т. е. налице е опростен фактически състав. Настоящият
случай, доколкото жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с тест и е
отказал да подпише и да получи талона за изследване, принципно е бил
именно такъв и АУАН е могло да бъде съставен при опростен фактически
състав за това, че водачът е отказал извършването на проверка с тест и е
отказал да получи талона за изследване (следователно – да избере
алтернативен метод за установяване наличието на наркотични вещества в
организма му). При това положение даването на предписание в 30-минутен
срок жалбоподателят да се яви във ФЦСМП – Тутракан, където да му се
предостави допълнителна възможност да даде кръвна проба, съдът намира за
излишно. Въпреки липсата на необходимост от това действие на контролните
органи обаче, то не може да се счете за нарушение на процесуалните правила,
доколкото,, не засяга по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя
(нещо повече – дава му се допълнителна възможност за защита, най-вероятно
с оглед на това, че към момента на отказа същият е бил задържан) и не е в
разрез с процесуалните правила за установяване на административното
нарушение. При това положение фактическият състав се е усложнил и АУАН е
следвало да обхваща освен първичния отказ, още и последващото
6
неизпълнение на предписанието – обстоятелство, което е съобразено от
актосъставителя.
От горното следва извод, че процесният АУАН отразява (усложнен)
фактически състав на довършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
доколкото при съставянето му водачът е отказал проверка с тест и е отказал да
приеме и подпише талона за изследване, с който му е била дадена възможност
за химико-токсикологично лабораторно изследване. Актосъставителят е
съобразил и изтичането на дадения с предписанието срок, в който
жалбоподателят не се е възползвал от дадената му допълнителна възможност
(иначе казано „не е изпълнил предписанието“ по терминологията на ЗДвП). С
изтичането на 30-минутния срок (т. е. в 21:00 ч.), даден с талона за изследване,
фактическият състав на нарушението е бил довършен, което правилно е било
взето предвид от актосъставителя Л.. Отразяването в протокола, попълнен от
св. П., на поредния отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба има
значението на писмено доказателство, че към 21:10 ч. жалбоподателят и
полицейските служители са се намирали във ФЦСМП – Тутракан и че
жалбоподателя е потвърдил своя отказ и пред свидетелката,което не засяга
довършеността на нарушението към 21:00 ч.
Въз основа на изложените дотук мотиви, съдът намира, че съставеният
АУАН, наченал настоящото АНП, е законосъобразен.
Наказателно постановление № 24-0362-000529/26.07.2024 г. е издадено
от надлежен административно наказващ орган в сроковете по чл. 34, ал. 3 и чл.
52, ал. 1 от ЗАНН, като съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал.
1 от с. з. АНО е възприел фактическата обстановка, изложена в АУАН, и е
наложил фиксираните от санкционната норма кумулативни наказания.
Жалбоподателят е надлежен субект на нарушението, тъй като свои
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В тази насока, съдът
отхвърля като неоснователен довода на защитата, че към момента на
извършване (по-точно на довършване) на нарушението жалбоподателят не
бил водач. Както се спомена по-горе, проверката е започнала на
кръстовището, образувано от ул. „Трансмариска“ и „Ал. Стамболийски“
(когато жалбоподателят е управлявал МПС), продължила е в РУ – Тутракан и
е завършила във ФЦСМП – Тутракан (в който период първо е отказал тест, а
после не е изпълнил даденото му предписание). Това обаче не води до
7
наведения от защитата извод, че през целия период на протичането на
проверката е необходимо проверяваното лице да управлява МПС, напълно
достатъчно е в началото (както в случая) то да упражнява тази дейност, за да
се счита за надлежен субект на нарушението.
Както от събрания доказателствен материал, така и от изложените по-
горе съображения по отношение законосъобразното съставяне на АУАН,
следва, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състав на
нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Съставът по своето естество е
формален и не изисква наличието на съставомерни обществено опасни
последици, а единствено осъществяването на изпълнителното деяние.
Последното се свежда до отказ на водач на МПС да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества/техни
аналози и неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества/техни аналози, което се доказва от събраните в хода на
производството доказателства.
От субективна страна, деянието е осъществено от жалбоподателя при
форма на вината пряк умисъл, доколкото изрично е отказал да му бъде
извършена процесната проверка. Последното сочи на съзнаване на
обществената опасност на деянието и на неговите обществено опасни
последици и на желание те да настъпят.
Наложените наказания са фиксирани по вид и размер в санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и доколкото са правилно определени от
АНО не подлежат на обстоен коментар.
Доводът на защитата, че следва да се приложи чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК,
съдът намира за неоснователен. Цитираната разпоредба дава нормативен
израз на принципа non bis in idem, чиято главната идея е едно лице да не бъде
наказвано два пъти за едно и също нещо (в т. ч. и да не се водят две или
повече паралелни производства за едно и също нещо, което в крайна сметка би
се явило предпоставка за налагането на по-късен етап на две наказания за
едно и също деяние). В настоящия случай към датата на издаване на
мотивираната резолюция (14.06.2024 г.), с която е прекратено АНП започнало
със съставянето на АУАН серия GA № 1105742/24.05.2024 г., са били налице
две АНП – това по цитирания току-що акт и процесното такова, чиито
8
предмети до голяма степен са концентрирани в едно и също деяние (отказът /в
широк смисъл/ на жалбоподателя да бъде проверен за наличие на наркотични
вещества в организма му). С влизането в сила на мотивираната резолюция на
практика началникът на РУ – Тутракан е приложил по своеобразен начин
цитираната от защитата разпоредба, като по процесните факти е останало
висящо единствено настоящото АНП. По прекратеното АНП, първо, не е
налагано никакво наказание, и второ – липсва произнасяне по
съставомерността на усложненото деяние (във връзка с това вж. мотивите по-
горе за множеството възможни фактически състави /прости и усложнени/), а
само по първоначалния отказ за изпробване с тест. Ето защо съдът намира, че
в настоящия случай разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е неприложима.
Иначе, ако се следва докрай логиката на процесуалния представител на
жалбоподателя, то винаги когато са образувани две производства за едно и
също нещо, при всяко положение (т. е. дори и при липса на произнасяне по
същество) и двете следва да се прекратят единствено на това основание (само
затова, че са били водени две производства) и в крайна сметка извършителят
да остане ненаказан – теза, водеща до правно нетърпим резултат.
Във връзка с изложеното дотук и въпреки липсата на изрично
позоваване на приложеното постановление за привличане на обвиняем от
страна на защитата в хода на съдебните прения, следва да се отбележи и че
наличието на наказателно обвинение (за престъпления по чл. 270, ал. 1 и чл.
325, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК), въпреки фактическата си свързаност с
процесния казус, не е основание за прилагането в настоящия случай на чл. 24,
ал. 1, т. 6 от НПК, доколкото в наказателното обвинение са обективирани
различни деяния (от обективна и субективна страна), насочени към засягане
на различни от процесните обществени отношения.
От изложеното следва, че не са налице основания за отмяна или
изменение на обжалваното НП, поради което то следва да се потвърди като
законосъобразно.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Предвид изхода на делото, такива не следва да се присъждат.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
9
АНО, като е посочил максималния размер от 150 лв. Предвид ниската
фактическа и правна сложност на казуса и бланкетния характер на
становището на процесуалния представител на АНО, съдът счита, че следва
да присъди разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във
връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0362-000529 от
26.07.2024 г., с което Началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан е
наложил на Н. К. Й., с ЕГН: ********** от ****, за извършено нарушение на
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. К. Й., с ЕГН: ********** от **** да заплати на ОДМВР –
Силистра, представлявана от директора М.Н., сторените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението пред Административен съд гр.
Силистра по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
10