№ 642
гр. С., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110131609 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от (ФИРМА) срещу М. Т. ЯН.
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за
установено на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. д. №12809/2021 г. по описа на
СРС, в размер на 1508,59 лв.,представляваща цена на доставена в периода от
м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., о(ЖИЛ.АДРЕС),
абонатен № 161416 за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва
за периода от 04.03.2021 г. до изплащане на вземането,мораторна лихва в
размер на 144,33 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г., както и суми
за дялово разпределение в размер на 11,98 лв., представляваща главница за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
04.03.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1,14 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.02.2021г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е
указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване
на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството
му на потребител на топлинна енергия, до който ищцовото дружество е
1
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника. С отговорана исковата молба и
възражението срещу издадената заповед за изпълнениеответникът твърди, че
е пенсионер и няма възможност да заплаща големи суми за погасяване на
дълга, както и че всеки месец заплаща малки суми за погасяване на дълга в
размер на 30 до 50 лв.Моли за разсрочване на изпълнението.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
С оглед изявленията на страните съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцовото дружество и
ответницата са в облигационно правоотношениепо договор за продажба на
топлинна енергия, по силата на който ищецът е доставил вимот, находящ се в
гр. С., (ФИРМА), абонатен № 161416топлинна енергияв размер на 1508,59
лв.за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г., който имот ответницата е
ползвала през процесния период, както иче мораторната лихва е в размер на
144,33 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г., както и че е
осъществявана услуга за дялово разпределение в процесния имот за периода
от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. , като цената й ев размер на 11,98 лв.и размерът
на мораторната лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.02.2021 г. върху
главницата за дялово разпределение е в размер на 1,14 лв.
При така установените факти съдът прави правен извод за основателност
на предявените искове, поради което същите следва да бъдат изцяло уважени.
2
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищцовото
дружество в размер на 133,32 лв. за исковото и 83,32 лв. за заповедното
производство, съобразно уважената част от исковете и доказателствата по
делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че М. Т. ЯН., ЕГН ********** дължи на (ФИРМА), ЕИК
******** сумата в размер на 1508,59 лв.,представляваща цена на доставена в
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. С.,
о(ЖИЛ.АДРЕС), абонатен № 161416 за незаплатена топлинна енергия, ведно
със законна лихва за периода от 04.03.2021 г. до изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер на 144,33 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 24.02.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 11,98 лв.,
представляваща главница за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 04.03.2021 г. до изплащане на вземането, и
сумата в размер на 1,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.10.2019 г. до 24.02.2021 г., като вземанията са предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
12809/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Т. ЯН., ЕГН
********** да заплати на (ФИРМА), ЕИК ******** сумата в размер на 133,32
лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Т. ЯН., ЕГН
********** да заплати на (ФИРМА), ЕИК ******** сумата в размер на 83,32
лв. - разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3