№ 176
гр. Велико Търново, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20234000500234 по описа за 2023 година
С Решение № 11/26.01.2023 г. по гр. д. № 114/2022 г. Габровският окръжен съд
осъдил „Застрахователна компания „Лев Инс“АД - гр. София да заплати на А. И. Х. от
гр. Габрово сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния съжител на съпружески начала П. П. Й., в
резултат на настъпило на 27.09.2021г. ПТП, ведно със законната лихва от 19.11.2021г.
до окончателното изплащане на сумата и сумата от 243лв. разноски по делото, като
отхвърлил предявения иск по чл. 432 ал.1 КЗ в останалата част над 100 000лв. до 150
000лв.
Осъдил „ЗК Лев Инс”АД да заплати на процесуалния представител на ищцата
адв. Д. Р. Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 лв. на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗА, а по сметка на Окръжен съд – Габрово 4 000 лв. дължима ДТ върху
присъденото обезщетение по предявения иск и 5 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Осъдил А. И. Х. да заплати на „ЗК Лев Инс”АД сумата 217 лв. разноски по
делото.
Въззивна жалба против решението е подадена от ответника „ЗК Лев Инс”АД
чрез пълномощника юрисконсулт Р. Ч.. Счита решението за неправилно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и константната съдебна практика
1
по сходни казуси. Присъдената сума е недължима, алтернативно – завишена, поради
недоказаност на нанесените морални вреди и несъобразена с доказаното неправомерно
поведение на праводателя на ищцата. То е над лимита, определен нормативно относно
претенциите за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, заявени от лица от
разширения родствен кръг на пострадали при ПТП. Обезщетението е прекомерно,
както с оглед установените правнозначими факти, така и с оглед обективните критерии
за приложението на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД. Моли съда да
отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция
изцяло, ведно с акцесорния иск, при условията на евентуалност – да отхвърли исковата
претенция над 30 000 лв. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно
списък по чл. 80 от ГПК.
Насрещна въззивна жалба против същото решение в частта, с която предявеният
иск е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв., е подадена от ищцата А. И.
Х. чрез пълномощника адв. Д. Д.. Счита, че съдът неправилно е определил
справедливия размер на обезщетението, което следва да й бъде присъдено за
понесените неимуществени вреди. Позовава се на свидетелските показания. Не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови решение, с което
да осъди застрахователното дружество да заплати на ищцата още 50 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със съответната законна лихва. Направено
е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В писмения си отговор ответникът „ЗК Лев Инс”АД чрез юрисконсулт Р. Ч.
заема становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Моли съда да я
остави без уважение.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и
правна страна:
Ищцата А. И. Х. е предявила пред ГОС обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Застрахователна компания Лев инс“ АД да й заплати сумата 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на
П. П. Й., настъпила в ПТП на 27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от
19.11.2021 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до
окончателното изплащане.
В исковата си молба твърди, че ПТП е причинено от водача на лек автомобил
„Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № ОВ 26**** Л. В. М., който е ударил електрическата
инвалидна количка, управлявана от пострадалия и в резултат на това е настъпила
смъртта му. Към датата на произшествието водачът на автомобила е имал сключена с
2
ответника „ЗК „Лев инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Според твърденията в исковата молба, ищцата и пострадалия са
живели съвместно на съпружески начала от началото на 2016 г. в с. Горна Росица, общ.
Севлиево. Живели са в трайна, ангажирана, интимна връзка в общо домакинство,
споделяли са общи житейски цели и бюджет. Между двамата е имало доверие.
Внезапната смърт на Й. е изключителна загуба за ищцата, която е променила живота й
и не може да бъде преодоляна.
В писмения си отговор ответникът „ЗК „Лев инс“ АД е оспорил иска по
основание и размер. Оспорил наличието на противоправно и виновно деяние,
извършено от застрахования водач. Единствена причина за смъртта на пострадалия е
противоправното поведение на пострадалия, тъй като същият се е движил в забранено
за движение на инвалидни колички място на пътното платно, по начин и когато това не
е било безопасно, при ограничена видимост, не се е съобразил с разстоянията на
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, внезапно е
сменил посоката на движение. Твърди, че пострадалият е попаднал в опасната зона за
спиране на автомобила и ударът е бил непредотвратим. При условията на евентуалност
е направил възражение за съпричиняване в размер на 80%, изразяващо се в същите
действия. Оспорил материалноправната легитимация на ищцата да претендира
обезщетение. Оспорил и размера на претендираното обезщетение като завишено, както
и претенцията за лихви за забава.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
Настъпването на ПТП се установява от Констативен протокол № 355/27.09.2021
г. за ПТП с пострадали лица и Протокола за оглед от същата дата. Въз основа на
приетото от първоинстанционния съд заключение на автотехническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Б. Митев, се установява следният механизъм на
произшествието.
То е настъпило на 27.09.2021 г., около 15.50 ч., извън населено място, по път II-
44 между разклона за с. Горна Росица и гр. Севлиево. Платното за движение в района
на ПТП е широко 7.9 м., а дясната пътна лента (в посока към гр. Севлиево) в зоната на
удара е с ширина 3.92 м.
Пострадалият П. П. Й. се е движил по пътя в посока гр. Севлиево, в дясната
лента, на около 0.35 м. от десния край на платното, като е управлявал електрическа
инвалидна количка – скутер, марка „Пежо“ със скорост около 15 км/ч. Товарен
автомобил „Фиат“, марка „Дукато“, управляван от Л. В. М., се е движел попътно на
скутера със скорост 89 км/ч., с дясна страна в близост до десния край на платното.
Осъществил се е прав попътен удар между предната дясна част на автомобила в
задната част на количката. Към момента на осъществяване на удара и в края му е
започнало отлагане на следи от гумите на автомобила, количката и от задиране по
3
асфалтовата настилка. След удара автомобилът е ротирал в посока обратна на
часовниковата стелка и се е отклонил на ляво, а количката и тялото на пострадалия са
били отхвърлени напред. След плъзгане и търкаляне трупът се е установил върху
десния край на платното, а количката се е обърнала на лявата си страна. Ударът се е
осъществил в дясната част на лентата за движение за гр. Севлиево, на разстояние 0.35 –
1.05 м. на ляво от десния край на платното.
Според вещото лице водачът на автомобила е имал видимост към правия пътен
участък от разстояние не по-малко от 90-100 м. преди мястото на удара и е могъл да
възприеме движещата се количка. Удар между превозните средства не би настъпил,
ако водачът е реагирал за екстремно спиране на разстояние не по-малко от 57.2 м. до
количката или на 75.2 м. преди мястото на удара. В случая водачът на автомобила е
реагирал за спиране, когато автомобилът е бил на разстояние 37 м. преди положението
му при удара, а количката - на 6.3 м. преди положението при удара. Разстоянието
между двете превозни средства при реагиране на водача на автомобила е било 30.7 м.
Ударът не би настъпил и ако водачът е реагирал за изместване на автомобила наляво с
цел заобикаляне на количката, при осигуряване на безопасна странична дистанция,
когато е достигнал на разстояние не по-малко от 62.3 м. до количката или на 74.9 м.
преди мястото на удара. Изпреварване на количката е било възможно от техническа
гледна точка.
Максимално разрешената скорост на движение на автомобила извън населено
място е 90 км/ч, а максималната скорост, която инвалидната количка може да развие е
17 км/ч.
При удара между превозните средства на пострадалия са причинени множество
увреждания, като две от тях са несъвместими с живота – тежка травма на
продълговатия мозък и разкъсване на гръдната част на аортата. Те са в пряка връзка с
ПТП и това е установено от приетата съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Ст. Р..
Към датата на смъртта си пострадалият е бил на 55 г., разведен, има двама
пълнолетни синове. През 2019 г. е упълномощил ищцата за извършване на различни
фактически и правни действия от негово име и за негова сметка (пълномощни с
нотариално заверени подписи от 25.01.2019 г. и от 27.11.2019 г.).
Като свидетели по делото са разпитани Ц. Л. И. и С. П. В. – познати на ищцата и
пострадалия. Свидетелстват за съвместния живот на ищцата с пострадалия, както и за
начина, по който преживява загубата му.
Не се спори, че към датата на ПТП водачът на т. а. „Фиат“ - „Дукато“ с рег. №
ОВ 26**** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от ответника „ЗК „Лев Инс” АД.
На 19.11.2021 г. ищцата е заявила претенция за обезщетение пред
4
застрахователя, но тя не е удовлетворена.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по своето основание и
основателен до размера на присъденото от първостепенния съд обезщетение. С оглед
на това, подадените въззивни жалби са неоснователни.
На първо място, от представените по делото писмени доказателства и
заключението на автотехническата експертиза, безспорно се установява настъпването
на ПТП, причинено от виновното поведение на водач на МПС, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ответното застрахователно
дружество. С оглед на това, доказана е деликтната отговорност на виновния водач,
съответно - налице е хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя за причинените в резултат на деликта неимуществени вреди. Водачът
на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати удара като спре
или изпревари инвалидната количка, с която се е придвижвал пострадалия. На
разстояние от около 100 м. той е имал видимост, но не е реагирал своевременно чрез
намаляване и спиране на автомобила, за да избегне удара с попътно движещата се
количка. Съгласно задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачът е следвало да
съобрази скоростта на движение на автомобила, като я намали, за да спре или да
изпревари движещата се пред него инвалидна количка, но не го е сторил, с което е
причинил ПТП и смъртта на пострадалия. Ето защо, предявеният иск е доказан по
основание.
Въззивната инстанция напълно споделя приетото от първостепенния съд, а
именно – че ищцата е материалноправно легитимирана да бъде обезщетена за
неимуществените вреди, претърпени вследствие от смъртта на пострадалия. С
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС е допълнена т. 2 от раздел III от
Постановление № 4/61 г. на Пленума относно кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт, като е прието, че такова
право има и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. В случая разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, на което се позовава жалбоподателят-ответник, са неприложими, тъй като те
разширяват кръга на лицата, които имат право на обезщетение заради смъртта на техен
близък извън този, определен с предходните постановления на Върховния съд, вкл. и с
посоченото по-горе Постановление № 5/24.11.1969 г. С оглед на това,
материалноправната легитимация на ищцата следва да бъде изведена от факта на
фактическо съжителство с пострадалия – доколкото същият е доказан по делото, а не
5
от наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и претърпени от
нея извънмерни, над обичайните за съответното родство болки и страдания, съответно
– неотносими са изложените във въззивната жалба на ответника доводи в тази насока.
Фактическото съжителство между ищцата и пострадалия на съпружески начала е
установено по делото от показанията на разпитаните по делото свидетели. Те следва да
бъдат кредитирани, тъй като свидетелите имат преки и непосредствени впечатления от
живота на двамата, при това не епизодични. Освен това, предвид липсата на родствена
връзка с ищцата, няма основание да се счита, че свидетелите са заинтересовани от
изхода на спора. Връзката между ищцата и П. започнала през 2015-2016 г., но станала
по-сериозна през 2017 г. От 2018 г. се преместили да живеят заедно в с. Горна Росица,
където А. започнала работа в местна кравеферма. П. бил пенсионер, придвижвал се с
патерица, а след това си купил инвалидна количка. Направил си работилница в имота,
в която поправял коли. Имали градина, животни. Обичали се, въпреки разликата в
годините (П. бил по-възрастен от ищцата с 14 години). „Паснали“ си, между тях имало
хармония. Имали си доверие – П. дал на ищцата дебитната си карта, упълномощил я да
го представлява при плащане на различни сметки и при извършване на различни
фактически и правни действия. Били задружно семейство, въпреки че не били женени.
Ищцата приемала в дома си единият от синовете на П. и се отнасяла с него като майка.
Била близка с майка му и брат му. П. искал да й предложи брак, но ищцата не била
склонна да приеме, защото имала заеми. Много силно искала да има дете и това за нея
било голям проблем. Лекувала се чрез традиционната медицина, но неуспешно.
Показанията на двете свидетелки относно начина, по който ищцата преживява
загубата на П., са еднозначни и непротиворечиви. След смъртта му тя станала
затворена, „изключила“, комуникацията с нея станала трудна. Всичко за нея се
сринало. Не може да повярва, че е останала без него. Все още живее в къщата в с.
Горна Росица. Продала повечето от животните. Мястото е запустяло, в бурени.
Отдалечила се от приятелките си, почти не се вижда с тях.
При така установеното, въззивната инстанция напълно споделя извода на
първостепенния съд относно размера на обезщетението, което следва да бъде
присъдено в полза на ищцата, за да репарира претърпените страдания от загубата на
нейния фактически съжител. Обезщетение в размер на 100 000 лв. е напълно адекватно
на доказаните по делото претърпени неимуществени вреди и на принципа за
справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Не са налице основания за намаляването му, каквото е искането на
жалбоподателя-ответник. Ищцата и пострадалия са живели в съпружеска връзка, макар
и без сключен брак, която е била изпълнена с взаимна обич, доверие и подкрепа, с
присъщите за едно семейство общо домакинство, обща грижа за дома, социални
контакти, общи планове за бъдещото. След смъртта на своя съжител ищцата е останала
6
сама (по делото няма данни за близки роднини), в живота й е настъпила драстична
промяна. Независимо, че съжителството с пострадалия е продължило само няколко
години, тя е имала планове за бъдещото си, за щастлив и пълноценен семеен живот.
Тези планове са били осъществими, предвид възрастта й и създадената с партньора й
силна съпружеска връзка, но с внезапната му и нелепа смърт са напълно провалени.
Житейски обосновано е да се приеме, че скръбта и мъката й са дълбоки и силни, че ще
продължат дълго и болезнено. Отделно от това, силата и интензитета на страданията са
доказани чрез свидетелските показания.
Не са налице основания и за увеличаване размера на обезщетението до
претендирания размер от 150 000 лв. и в този смисъл, подадената от ищцата въззивна
жалба е неоснователна. В случая следва да се съобрази обстоятелството, че връзката й
с пострадалия е продължила само няколко години. Ищцата е във възраст, в която може
да продължи живота си, независимо от загубата на своя партньор. По делото не се
твърди и не се установява да страда от заболявания или претърпените страдания да са
се отразили негативно на физическото и психичното й здраве, да е търсила лекарска
помощ или консултации със специалисти. Предвид това, по-висок размер на
обезщетението над определения от първоинстанционния съд е несъответен на
доказаните вреди и на принципа за справедливост, въведен в нормата на чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ се явява
основателен и доказан до размер на 100 000 лв. Върху сумата се дължи и законната
лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 19.11.2021 г., до
окончателното изплащане. Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
И двете въззивни жалби са неоснователни, съответно – съдът не присъжда
разноски на страните за въззивната инстанция.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 11/26.01.2023 г. на Окръжен съд –
Габрово по гр. д. № 114/2022 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8