Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………./.......................2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести
март през 2020 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР Д.
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 5804 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 564386 от 18.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 20532/2018 г. на СРС, 33 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените
от С.С.Д. и Н.Н.Д. срещу М.Д.Г. обективно и субективносъединени искове с правни
основания чл. 45 във връзка с чл. 52 ЗЗД за осъжданена ответника да заплати на
ищеца Н.Н.Д. сума в размерна 2000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, а на С.С.Д. сумата от 1000 лв., представляващи обезщетение
занеимуществени вреди, за непозволено увреждане, в периода м. 08.2016 г.
-м.01.2018 г., изразяващо се в лишаване от ползването на асансьора в сградата,
врежим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. *******“, в която
страните са титуляри на правото на собственост върху обособениобекти – жилища, като са осъдени ищците да заплатят на отвтеницата сумата от 400 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищците С.С.Д. и Н.Н.Д. чрез пълномощник
адв.Л.Б. като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила,
също и необоснованост поради неверни
фактически констатации и неправилни изводи по приложението на закона. Намират,
че съдът не е изяснил спора от фактическа страна, и съобразно твърденията на
ищците, които сочат на иск за вреди от неправомерно им лишаване от ответницата
на право на ползване на обща част, представляващ асансьора на блока по смисъла
на чл. 38 от ЗС. Намират за неправилен извода по обжалваното решение, че , те-ищците,
е следвало да заплатят за изготвянето на чипове, сумата от 800 лева за
ползването на асансьора, за което имало решение на ОС и като не ги заплатили, поради
тази причина не са им били предоставени чипове за ползване на асансьора и отговорността
била изцяло на ишците. Излагат доводи, че анализът на събраните по делото
доказателства сочи, че двамата ищци са претърпели неимуществени вреди
/унижение, затруднено придвижване до жилището им на 8 етаж/, в пряка и причинно
следствена връзка от неправомерното поведение на ответницата по делото М.Д.-действия
и бездействието й във връзка с неиздаването на ищците на кодирани чипове за
ползване на общата част на блока- асансьора на блока, както е било направено
спрямо останалите собственици. Молят решението да се отмени и исковете им да се
уважат, претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна–ответник М.Д.Г. оспорва жалбата с
писмен отговор чрез адв.В.В., с
възраженията, че решението не страда от сочените в жалбата пороци, като съдът е
постановил решението след детайлен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Оспорва
ответницата да е лишил ищците от права, тъй като тя само е изпълнявала
решенията на ОС на ЕС, а не от нея самата, оспорва и ищците да са претърпели
вреди след като умишлено не са заплащали дължимите от тях 800лв. към входа. Моли
решението да се потвърди, претендира разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции за
обезщетение за вреди от противоправно поведение, правилно квалифицирани като
такива по чл.45, ал.1 от ЗЗД като се изхожда от изложените в исковата молба
твърдения и петитум на исковете.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е
приел, че събраните по делото доказателства не установявали извършване на противоправни
деяния от страна на ответницата, тъй като отказът на ответницата да предаде на
ищците кодирани чиповете за достъп до асансъора е бил поради ненеплащане на
дължимата за закупуването на последните сума от ищците в размер на 800лв.,
афектирани от липсата на съгласие у етажните собственити за събиране на парични
средства за ремонт на покрива като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, предвид и
факта, че е имало съгласие на живущите за закупуването и използването на такива
чипове, установено безпротиворечиво от
свидетелските показания. Приел е още, че наведените от ищците твърдения за
незаконосъобразното провеждане на ОС на ЕС, нарущение на правилата на чл. 48,
чл. 49 и др. от ЗУЕС липсата на регистриран управител на етажната собственост, не са релевантни за разглеждания спор и не са следствие от поведението на ответницата, а
оспорване начина на провеждане на ОС на ЕС е предмет на отделно производство. Приел е още
първоинстанционноия съд, че невъзможността ищците да използват асансьора в
сградата и изкачването на стълбите не е следствие от неправомерно задържане,
укриване или бездействие на ответницата, а поради факта на неплащане от ищците на
сумата за небходимите устройства, при което настъпилите за ищците
неблагоприятни последници са били следствие от неплащането на дължимата от тях за
чиповете сума, а последното е било избор на самите ищци. Поради това е приел,
че не се установяват елевментитеот фактическия състав на непозволеното
увреждане и е отхвърлил исковете.
Въззивният съд, предвид
оплакванията с жалбата, възраженията на ответницата по отговора, намира, че
спорни и пред въззивната инстанция са всички факти от състава на непозволеното
увреждане, както те са били спорни и пред първата инстанция.
Ищците твърдят с исковата молба,
че спрели да заплащат дължими от тях суми за поддръжка на входа, в който
живеят, като протест срещу липсата на съдействие от другите етажни собственици,
и непровеждането на легитимни ОС на Ес за отстраняване на теч на покрива, от
който теч жилището им е пострадало, и вземане еднолични решения по управлението
на ЕС от ответницата. Твърдят още, че през 2016 г. ответниката като касиер на
ЕС, започнала да събира пари за чипове за ползване на асансьора, като ищците
заплатили полагащата им се част за такива чипове, но получили от ответницата
некодирани чивопе и така не могли да ползват реално асансьора като обща част,
без за това да има решение на ОС на ЕС. Тъй като жилището им е на 8 етаж били
принудени да изкачват стълбите , не можели да посрещат гости, било унизено
човешкото им достойнство, били поставени в безпомощно състояние от
невъзможността да ползват асансьора, особено предвид влошаване здравословното
състояние на ищеца Д. след инсулт и операция от херния през същата година, и контуция
на глезенната става на ищцата Д. през 2017 г., които техни трудности не
срещнали разбиране от ответницата, която не им позволила да ползват асансьора
докато не си платят задълженията към ЕС. Твърдят, че едва на 31.01.2018 г.
получили от ответницата активирани чипове след като заплатили 800лв. Твърдят че
това поведение на ответницата спрямо тях е противоправно, и им е причинило
неимуществени вреди, за които искат да се осъди ответницата да им заплати
обезщетение така: 2000лв. на ищеца Д. и 1000лв. на ищцата Д., за причинените им
и описани по-горе неудобства и унижение в периода м.август 2016 г-31.01.2018
г..
Ответницата оспорва исковете,
като възразява, че са недопустими, тъй като тя не е управител на ЕС и не е
надлежен ответник по спорове за решения на ЕС, евентуално ги оспорва като неоснователни,
с възраженията, че тя не е вземала еднолично решения по управление на ЕС, и че
такива са от компетентността на ОС касаещи събиране и отчитане на суми, вкл. и
по ползването на асансьора, активиране и деактивиране на чипове, като
ответницата в качеството й на касиер на ЕС, само е изпълнявала взети решения от
ОС на ЕС, касаещи събиране и отчитане на събраните суми. Прави и възражение за
погасяване на вземанията по давност.
От събраните доказателства не се
установява ответницата М.Г. да е била избрана за касиер, тъй като нито един от
представените документи, обозначени като протокол от събрание/заседание на ОС
на ЕС на вх.Г, няма белезите на протокол, вкл. и този с дата 25.04.2010 г. сочещ,
че М.Г. е избрана за касиер, тъй като нито един от тях не сочи кой го е съставил
и не е подписан от съставителя си. Но е налице съвпадане между твърденията на
ищците и ответницата, че именно ответницата е изпълнявала реално функциите на
касиер от 2010 г., което съвпадане на фактически твърдения съдът отчита
съгласно чл.175 от ГПК.
Ищците се легитимират като етажни
собственици на жилище във вх.г на бл.-13, на 8-мия етаж, като няма спор по
делото, че в сградата има асасньор. Асансьорът е обща по предназначението си
част на ЕС съгласно чл.38 от ЗС и като такава се ползва от всички етажни
собственици и според решения на ОС на ЕС. По делото не е представено решение на
ОС на ЕС на вх.Г ползването на асансьора да става само с чипове, т.е. да е
контролирано ползването само от лица с чип. Представеният списък на живущите в
бл.13, вх.Г за поставяне на чип на аснасьора и подписи с обозначаване „да“ не е
протокол със съдържанието по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, и не е подписан от лицата по
чл. 16, ал. 6 ЗУЕС-председателстващ събранието и протоколчик, при което не представлява документ, годен да
удостовери валидното провеждане на ОС и
взето решение за поставяне на чип в асансьора на входа. Реално обаче, това е
направено, както се установява от показанията на свидетелите С.К.и Е.К., че
такова съгласие от живущите е коментирано/св.К./ и дадено на подпис, и това е
станало през 2016 г. А и самите ищци твърдят същото-че асансьора се ползва с
чип за достъп от някакъв момент през 2016 г.
Спорът по делото е дали ищците са
могли реално да ползват асансьора за
исковия период м.август 2016 г.-31.01.2018г. и дали ответницата им е пречила за
такова ползване. Твърдението на ищците с исковата молба е, че те са получили от
ответницата чипове за асансьора, за което са заплатили , но тези чипове не били
кодирани и така ищците реално били лишени от възможността да ползват асансьора.
Че чиповете са били получавани първоначално от касиера на входа се установява и
от показанията на св.К.. Не се доказа по делото обаче, че чиповете, които
ищците са получили от касиера, т.е. от ответницата, не са могли да се ползват от
тях без допълнително кодиране/активиране, както и не се доказа кое е лицето,
което е трябвало да прави това кодиране/активиране. Ето защо не се установява
по делото твърдението на ищците, че ответницата
им е предоставила негодни за
ползване чипове за асансьора на входа. Не се доказа и твърдението на ищците, че
ответницата, след като им е дала чипове за асансьора, им е пречила да го
ползват. От показанията на свидетелите К.и К.се установява, че е имало
несъгласие на ищците да заплащат таксите към етажната собственост за
поддръжката й, което съвпада и с твърденията на ищците по исковата молба, и
което тяхно бездействие е било причина да се вземе решение на събрание на
ищците да не им се дават чипове докато не си платят задълженията/св.К./.
Протокол с такова решение обаче, не е представен по делото. Независимо от това,
от свидетелските показания не следва извод, че ответницата М.Г. сама е
възпрепятствала ищците да ползват асансьора, тъй като такива данни не се дават
от тези двама свидетели –нито един от свидетелите-етажни собственици не твърди,
че чиповете е трябвало да бъдат допълнително активирани или кодирани след
получаването им. Другите изслушани свидетели С.П.и В.В.нямат преки впечатления
от отношенията между етажните собственици, а пресъздават това, което им е
казвано от самите ищци, при което техните показания не са годни да установят
кое лице точно е пречело на ищците за ползват асансьора. Ето защо въззивният
съд приема, че не е доказано по делото ответницата М.Г. да е предала през 2016
г. на ищците негодни за употреба /некодирани/неактивирани/ чипове за ползване на асансьора във входа,
нито да е пречила по друг начин ищците
да ползват асансьора за исковия период м.август 2016-31.01.2018 г. Дори и да е имало период, в който ищците да
са били възпрепятствани да ползват асансьора – на каквото сочат показанията на
св.К., то не се доказа по делото това да е било причинено от поведение / действие
или бездействие/ на ответницата М.Г.. А и самите ищци признават с исковата молба, че са
получили от ответницата чиповете си още след въвеждане на такава система във
входа за ползване на асансьора през 2016 г., така както са направили и други етажни
собственици /така сочи и св.К./, но не успяха да докажат, че така получените
чипове са били негодни за ползване или че по-късно от получаването им именно
ответницата М.Г. им е отнела достъпа до асансьора по някакъв начин. Ето защо не
се установява ответницата да е имала противоправно поведение-действие или
бездействие, което да е пречило на ищците в исковия преиод м.август
2016-31.01.2018 г. да ползват асансьора във входа. Липсата на един от кумулативните
елементи на отговорността за вреди по чл.45 от ЗЗД води до неоснователност на
предявените искове, поради което въззивният съд намира, че не следва да обсъжда
наличието на останалите елементи от деликтната отговорност за вреди.
Предявените искове от всеки от ищците са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Поради съвпадане на крайния
решаващ извод на двете съдебни инстанции
зр и по частично различни мотиви, изложени от въззивния съд, решението следва
да се потвърди изцяло.
По разноските за
въззивната инстанция : Съобразно изхода на спора, направените от въззивниците-ищци
разноски оставят в тяхна тежест. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да
възстановят на отвтеницата направените от нея разноски за адв.възнаграждение за
въззивната нистанция, което съдът, предвид възражението за неговата
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, намалява от 500лв. на минимума от 300 лв.,
които всеки от ищците следва да заплати съразмерно на цената на иска си.
Решението няма да
подлежи на касационнен контрол, тъй като всеки от исковете е с цена под 5000
лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 564386 от 18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 20532/2018 г. на СРС,
33 състав.
ОСЪЖДА
С.С.Д. с ЕГН ********** и Н.Н.Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да
заплатят на М.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 и
ал.5 от ГПК, първия сумата 200лв., а втората сумата 100лв. разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.