№ 384
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100506886 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №138227 от 02.07.2020 г., постановено по гр.д. № 12425/2016 г., по описа
на СРС, 74-ти състав, са отхвърлени предявените от Т. Д. В., срещу ,,П.Б.‘‘ ЕАД, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1, за признаване на незаконно и отмяната на уволнението му извършено със заповед
№ 267/ 24. 02. 2016 г. на законния представител на ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ - поради непритежаване на необходимото висше инженерно образование за длъжността,
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „старши сервизен инженер“ и
за осъждането на ответника да му заплати сумата от 12 599,20 лв., представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 25. 02.
2016 г. до 25. 08. 2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба от 02. 03.
2016 г. до изплащане на сумата.
С със същото решение и предвид изхода на спора, съдът е осъдил Т. Д. В. да заплати
на „ П.Б.‘‘ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 680 лв., представляваща
направените по делото разноски.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост на изводите. Поддържа, че след сключване на трудовия договор с ответника
не е налице въведено нормативно изискване за притежаване на висше образование за
заемане на процесната длъжност, а разпоредбата на чл. 12 от Правилника за прилагане на
НКПД давала възможност съответната длъжност да се заеме и от лице, което не отговаря на
минималното образователно изискване, като единственото изключение били длъжностите,
за които изискванията били определени с нормативен акт. Във всички останали случаи,
работодателите индивидуално решават дали да назначат или не лице, което не отговаря на
1
изискваното от Класификацията минимално образователно и квалификационно ниво за
заемането на длъжността. Изтъква, че е уволнен 8 години след сключване на договора като
през този период дори е бил повишен в длъжността „сервизен инженер“. С оглед на
последното, жалбоподателят твърди, че работодателят сам се е отказал от своеобразната
гаранция, която му дават поставените от него изисквания и се е съгласил, че притежаваните
от работника образование и квалификация са достатъчни за заемане на длъжността. Ето
защо уволнението било незаконосъобразно в каквато насока били и разясненията дадени в т.
1а от ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното предявените искове били
основателни и доказани, като претендираното обезщетение за оставане без работа следвало
да се определи на база сумата от 2093,20 лв., предвид представения фиш за м. 01.2016 г.,
както и с оглед обстоятелството, че за процесния период ищецът е останал без работа, което
се установявало от констатацията на съда в трудовата книжка на ищеца. Моли съда да
отмени обжалваното решение и уважи предявените искове, както и да присъди адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на въззивника в
производството пред СГС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, предвид затрудненото
материално положение на жалбоподателя.
Въззиваемият ответник „П.Б.‘‘ ЕАД подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, в която са изложени съображения за нейната неоснователност. Твърди, че
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, като страната не дължи държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалбя за основателна по
следните съображения:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства - Трудов
договор № 174/ 01. 04. 2008 г. и Допълнително споразумение от 01. 07. 2014 г. се установява,
че между тях е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на
което Т. Д. В. заемал длъжността „старши сервизен инженер“ в ответното дружество, което
правоотношение е било прекратено със Заповед № 267/ 24. 02. 2016 г. на изпълнителния
директор на „П.Б.‘‘ ЕАД на основание- чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 КТ - липса на висше
техническо образование, с образователно- квалификационна степен „ бакалавър“ или „
магистър“, считано от 25.02.2016 г., когато на ищеца е връчена Заповед № 267/24.02.2016 г.
на изпълнителния директор на П.Б.‘‘ ЕАД при неспазен срок на предизвестие – арг. 335, ал.
2, т. 2 КТ.
Не спорят още, че към момента на сключване на трудовия договор – 01.04.2008 г. за
заеманата от ищеца длъжност „сервизен инженер“, съгласно представената по делото и
връчена на ищеца срещу подпис на 01.04.2008 г. длъжностна характеристика /лист 11-15 по
делото на СРС/, е било предвидено като изискване за заемане на длъжността притежаване на
образователно- квалификационна степен ,“бакалавър‘‘ или ,,магистър‘‘, както и че ищецът
не е притежавал такава, което обстоятелство е било обявено и за безспорно по реда на чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК в о.с.з. от 12.06.2016 г.
2
Съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания – арг. чл. 130, ал. 2
ЗСВ, дадени в т. 1а от ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, не е налице основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или
служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. С оглед цитираното Тълкувателно
решение настоящият състав на съда приема, че атакуваната заповед е незаконосъобразна.
Това е така, тъй като в конкретния случай изискванията за образователно- квалификационна
степен не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя още към момента
на сключване на трудовия договор – 01.04.2008 г., видно от представената и неоспорена от
ответното дружество длъжностната характеристика от 01.04.2008 г. Нещо повече,
работодателят е могъл да узнае за обстоятелство, че ищецът не притежава изискващият се по
длъжностна характеристика образователен ценз и да изиска удостоверяването му от ищеца
чрез представяне на диплома за завършена образователно- квалификационна степен
,“бакалавър‘‘ или ,,магистър‘‘, в съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими при сключване на трудов договор.
Обстоятелството, че при подаване на CV-то ищецът е посочил, че притежава диплома за
завършено висше образование не освобождава работодателя от задължението му,
произтичащо от цитирания подзаконов нормативен акт, още повече че представеното CV не
носи подпис, респективно не установява, че ищецът е автор на същото. В този смисъл е
необоснован извода на СРС, че с Национална класификация на професиите и длъжностите
/НКПД/ в Република България е предвиден общ стандарт за минималните условия за
притежаваното образование, респективно, че изискванията за длъжността са нормативно
определени, тъй като съгласно чл. 12 от ПРАВИЛНИКА за ПРИЛАГАНЕ НА
НАЦИОНАЛНАТА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОФЕСИИТЕ И ДЛЪЖНОСТИТЕ
работодателите решават индивидуално всеки отделен случай на несъответствие между
изискваното от Класификацията минимално образователно и квалификационно ниво за
заемане на дадена длъжност, с изключение на длъжностите, определени с нормативен акт,
каквато обаче не е длъжността, заемана от ищеца.
При така установените факти настоящият съдебен състав приема, че уволнението на
ищеца Т. Д. В., извършено със Заповед № 267/24.02.2016 г. на изпълнителния директор на
„П.Б.‘‘ ЕАД е незаконно и следва да бъде отменено.
Обусловеността на иска по чл. 334, ал.1, т.2 КТ от изхода на спора по предявения иск
по чл. 334, ал.1, т.1 КТ предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност – „старши сервизен инженер“ в „П.Б.‘‘ ЕАД.
Относно иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ
В конкретния случай е налице фактическият състав на вземането за обезвреда по чл.
225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа в рамките на процесния
период от 25.02.2016 г. до 25.08.2016 г., вследствие осуетено от незаконното уволнение
приращение в имуществото му, в размер на неполученото брутно трудово възнаграждение
за този период, което за процесния период възлиза на 12559,20 лв., имайки предвид, че в
о.с.з. от 12.06.2016 г. СРС е констатирал, че в трудовата книжка не е вписано обстоятелство
през процесния период ищецът да е започвал работа по друго трудово правоотношение, в
каквато насока е представеното от НАП писмо /лист 111 по делото на СРС/, а с молба от
19.04.2017 г. /лист 96 по делото на СРС/ ответното дружество е признало твърдението на
ищеца, БТВ на ищеца за пълен отработен месец януари 2016 г., предхождащ уволнението
му, възлиза на 2093,20 лв. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан за процесния
период за пълния предявен размер от 12559,20 лв., като в полза на ищеца следва да се
присъди и претендираната законната лихва от датата на исковата молба - 07.03.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед на гореизложеното и доколкото настоящата съдебна инстанция достига до
3
различни правни изводи решението трябва да бъде отменено изцяло, а предявените искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ следва да бъдат уважени.
При този изход на правния спор и с оглед предмета на делото пред настоящата
инстанция, ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК да заплати по сметка на СГС дължимите държавни такси за първата
инстанция, както и за въззивната инстанция, съобразно уважения размер на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно в размер на сумата от
по 60,00 лв., за всеки един от неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и в размер
на сумата от 502,37 лв. за оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на ищеца сумата от 1300,00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС по договор за правна
защита и съдействие от 24.02.2016 г., а на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ в полза на Адвокатско
дружество „ В. и Л.“ общо сумата от 1870,00 лв. с ДДС, представляващи разноски за
безплатно оказано процесуално представителство в производството пред СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното
решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №138227 от 02.07.2020 г., постановено по гр.д. №
12425/2016 г., по описа на СРС, 74-ти състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Заповед № 267/24.02.2016 г. на
изпълнителния директор на „П.Б.‘‘ ЕАД, с която е прекратеното трудовото правоотношение
с Т. Д. В., ЕГН **********, на основание- чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 КТ - липса на
необходимото образование за изпълняваната работа.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Т. Д. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ****, - адв. В., на заеманата преди уволнението длъжност - старши
сервизен инженер“ в „П.Б.‘‘ ЕАД.
ОСЪЖДА „П.Б.‘‘ ЕАД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, бул. „****, офис 3 –
адв. В.Х., да заплати на Т. Д. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****, - адв. В., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 12559,20 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение през
периода от 25. 02. 2016 г. до 25. 08. 2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 02.03.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 1300,00 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „П.Б.‘‘ ЕАД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, бул. „****, офис 3 –
адв. В.Х., да заплати на Адвокатско дружество „В. и Л.“ БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. ****,
общо сумата от 1870,00 лв. с ДДС, представляващи разноски за безплатно оказано
процесуално представителство в производството пред СГС.
ОСЪЖДА „П.Б.‘‘ ЕАД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, бул. „****, офис 3 –
адв. В.Х. на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 273 ГПК да заплати
в полза на бюджета на СРС държавна такса в размер на сумата от 120,00 лв. /за
неоценяемите искове/, а в полза на бюджета на СГС сумата от 622,37 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5