Р Е Ш Е
Н И Е
№ 10.07.2019 г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На осми юли 2019
година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Ирина Василева
Като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д.№ 185 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 193 от 06.03.2019 г., постановено по
гр. д. № 62/2019 г. по описа на Търговищкия районен съд, съдът е отменил
Заповед № 110/12.11.2018 год. на Управителя на „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, с която на основание чл.190,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 и чл. 188, т. 3 от КТ е наложено
наказание “дисциплинарно уволнение” и е прекратен трудовия договор на К. А.К.,
ЕГН ********** ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА. Присъдени са разноски в
производството.
Постъпила е въззивна жалба от „Фреш Кредит“ ЕООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес за
връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, ул.“Македония“ №61-63, офис 1,
чрез пълномощника адв.Х.М.,***.
Във въззивната жалба се излагат следните основни
съображения:
1. На първо място, не се установява по делото
изобщо да е налице изискуемата по чл. 335, ал.1 от КТ писмена форма на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца (освен дисциплинарното
уволнение). КТ не предвижда индиректни, косвени или конклудентни форми на прекратяване
на трудовото правоотношение от страна на работодателя. При липса на такова
писмено изявление от страна на работодателя, работникът се намира в действащо
трудово правоотношение и следва да изпълнява трудовите си задължения, в т.ч. и
да се явява на работа. По делото дори не се установява да е налице каквото и да
е конклудентно действие от страна на управителя на ответното дружество -
работодател, съдържащо изявление за прекратяване на трудовия договор с ищеца.
2. На следващо място, не се установява по делото
св. Е.П. да е имал правомощия за сключване и/или прекратяване на трудови
правоотношения, а дори точно обратното.
3. Според въззивника, по делото е установено от
показанията на св. Д., че ищецът не е бил възпрепятстван в достъпа си до
работното място в офиса в гр.Търговище, но въпреки това не е се явил на работа
в периода 26.10-02.11.2018 г. Независимо, че патронът на офиса е сменен, както
и кода на СОТ-а, офисът е бил отворен през цялото работно време. Действията на
работодателя в тази връзка са свързани с констатирани липси на средства и
съмнения за злоупотреби в офиса в Търговище, във връзка с което се е извършвала
вътрешна проверка, като е заведено и гражданско дело против ищеца за част от
липсите - доказателство за което е приложено по настоящото дело, но е
игнорирано и останало необсъдено от съда. В тази връзка работодателя е
предприел мерки по сигурността чрез ограничаване на достъпа извън работно време
от страна на бивши и/или настоящи служители или трети лица, които са имали
достъп до офиса, документите и софтуера и са имали или биха могли да имат
ключове или код от СОТ-а, до пълно изясняване на причините за липсите и/или
евентуалните злоупотреби.
4. Според въззивника, съдът произволно и
необосновано е кредитирал и показанията на св. М.. Показанията на св. М.,
според него, следва да не се кредитират,
както с оглед на личността, така и с оглед на заявеното, което е в противоречие
с логиката (да чуе точния разговор по телефона и то точно този разговор).
5. Не е отчетено обстоятелството, че ищецът не е
възразил на работодателя в срока, даден му за обяснения, за отсъствието му от
работа, като не е изложил нито един от сега изложените аргументи и причини за
отсъствието си. Едва след дисциплинарното уволнение ищецът е решил, че всъщност
е бил „уволнен“ преди това, защото някой от централния офис - не управителят -
му се обадил да не идва на работа вече и защото сменили кода на СОТ и
ключалката.
Предвид гореизложеното въззивникът счита, че съдът
необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че не е налице
нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, т.е. че неявяването му на
работа в процесния период от 26.10.-02.11.2018 година е било основателно. Моли
съдът отмени Решение №193/26.03.2019 г. по гр.д.№ 62/2019 по описа на
PC-Търговище, като вместо това постанови решение, е което да отхвърли иска.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Доказателствени искания не са направени и от двете
страни.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище от неговия процесуален представител
адвокат Х.М., с което въззивната жалба се поддържа.
Насрещната страна лично и чрез адвокат С.А. от ТАК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение.
Съдът, след като
констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА,
провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е образувано по трудов
спор, възникнал между ищеца и ответното търговско дружество по повод
уволнителна заповед на управителя на дружеството, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание – „дисциплинарно уволнение“. Предявен е иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По фактите на спора съдът съобрази следното:
Ищецът К. А.К. е започнал работа в ответното
търговско дружество по силата на трудов договор №5 от 19.09.2016 година на
позицията „офис мениджър“ в офис на дружеството, находящ се в гр. Търговище.
Трудовото му правоотношение е прекратено с атакуваната в настоящото
производство Заповед № 110 от 12.11.2018 година на управителя на „Фреш Кредит“
ЕООД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение.
Дисциплинарното наказание на ищеца е наложено за това, че в периода
26.10.2018-12.11.2018 година не се е явявал на работа. На ищеца са били
поискани обяснения, но същият не е дал устни или писмени обяснения.
В исковата си молба ищецът не отрича, че през
въпросния период не е изпълнявал функциите си по трудовото правоотношение, но
обосновава този факт с обстоятелството, че работодателят го е лишил от
възможността да работи като е сменил
ключалката на офиса и кода на СОТ за достъп, без да му предостави нов ключ и
новия код.
По делото са разпитани свидетели във връзка с така
твърдяните от ищеца факти, при което се установява следното:
Свидетелят М. М., който макар и не по трудово
правоотношение с ответното дружество, също е изпълнявал задачи по инкасиране на дължимите от кредополучатели
суми, заявява, че свидетелят Е.П. в телефонен разговор е заявил на ищеца, че от
него ден вече не е на работа и да предаде служебните ключове в офиса на
дружеството в гр. Търговище. Неговите показания се потвърждават и от
показанията на свидетелката Е. Д. – технически сътрудник във въпросния офис,
която от ищеца разбрала за този разговор, а от свидетеля П. узнала, „че ще се
разделят с К.“. Свидетелят П. разпоредил да се смени ключалката на офиса и кода
на СОТ, както и да се смени служебният скайп. Свидетелката Д. потвърждава, че
на 26.10.2018 година /петък/ или може би в понеделник К. оставил ключовете в
офиса и си взел някои лични вещи.
Що се отнася до показанията на свидетеля П.,
работещ на позиция „риск мениджър“ в ответното дружество, дадени пред
първостепенния съд, в същите личи опредЕ. уклончивост относно фактите, за които
свидетелства. Не си спомня дали е водил телефонен разговнор на 26.10.2018
година с К.; той като „риск мениджър“ няма право да прекратява трудови
договори; от видеонаблюдението в офиса видели, че К. отсъства от работа.
По делото е приложена искова молба, подадено от
ответното дружество срещу ищеца, в която се излагат твърдения, че на 23.10.2018
година в офиса на дружеството в гр. Търговище са установени липси в размер на
702.63 лева. Приложен е и отговор по тази искова молба, депозиран от настоящия
ищец.
При така установените факти, съдът приема следното
от правна гледна точка:
Работодателят, с оглед твърдението му, макар
по-друго дело, че в офиса на дружеството в гр. Търговище е констатирана на
23.10.2018 година липса в касовата наличност, е предприел действия за лишаване
на ищеца от достъп до офиса на дружеството. Било му е наредено да предаде
ключовете на офиса, което той е сторил, като несъмнено е била сменена
ключалката на офиса и кода за достъп на СОТ. Тезата на ответното дружество,
изразена и чрез показанията на техния
служител Е.П., че от видеонаблюдението установили, че ищецът не е на работа в
процесния период, е явно несъстоятелна. Работодателят не е мотивирал
уволнителната си заповед с оглед твърдяната от него липса на касова наличност и
снемане доверието от ищеца, а с отсъствие от работа.
Работодателят има задължение да осигури условия за
изпълняваните от работника или служителя трудови функции. В случая за съда е
несъмнено, че самият работодател е поставил ищеца в невъзможност да работи в
офиса на дружеството през въпросния период. Ищецът е заемал позиция „офис
мениджър“, но не е разполагал с ключ за офиса и достъп до кода на СОТ. Макар и
неформално, било му е разпоредено да спре да изпълнява трудовите си функции.
Без значение е, че това нареждане не е дошло директно от управителя на търговското
дружество, а от друго лице, което заема позицията „риск мениджър“. Несъмнено
последното в йерархията на дружеството има ръководни правомощия спрямо
позицията, която е заемал ищеца.
По направените във въззивната жалба други
възражения, съдът приема следното:
Без значение е обстоятелството, че ищецът не е дал
устни или писмени обяснения, потърсени му от работодателя. Това е негово право,
а не задължение и защитата му по спора може да се изразява директно в
предявяване на иск за отмяна на уволнението, което той е сторил.
Що се отнася до възражението, че уволнението не
може да бъде устно, то несъмнено това е така. Друг е въпросът как ищецът е
възприел нареждането да предаде ключовете за офиса. Той несъмнено го е възприел
като отстраняване от работното му място по разпореждане на работодателя и това
е обусловило поведението му да не бъде в офиса на дружеството през въпросния
период.
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е
извършил нарушение на трудовата дисциплина чрез неявяване на работа през
обсъждания период, а е сторил това по нареждане на работодателя, поради което
уволнителната заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Предявеният по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ иск се
явява основателен. Като е стигнал до същия правен извод ТРС е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските: въззиваемата страна не е
претендирала разноски в производството.
Водим от горното, съдът, на
основание чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 193 от 06.03.2019 г., постановено по гр. д. № 62/2019 г. по
описа на Търговищкия районен съд, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен
съд – София само при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.