Р Е
Ш Е Н
И Е № 200
26.03.2019
год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на седми март
през две
хиляди и деветнадесета година
в
състав:
СЪДИЯ :
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията
гр.д. № 2252
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД – София против А.Р.А.,***,
иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството,
възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан Договор
за паричен заем № 2999609 от 21.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като
заемодател и ответника като заемател, сключен при спазване разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем заемателят удостоверявал, че
е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем. Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се
подавали, бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.01.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01.02.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем,
заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ
размер от 500 лева, а последният усвоявал цялата сума веднага след сключване на
процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. Ответникът се
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 533.28 лева, ведно с договорната лихва
на 16 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33.33 лева, включваща
първоначална главница и договорна лихва. По договора ответникът не бил
извършвал плащания. Към датата на предявяване на иска дължимата главница била в
размер на 500 лева. За ползването на предоставената заемна сума по сключения
Договор за паричен заем 2999609 от 21.07.2017г. ответникът дължал договорна
лихва в размер на 33.28 лева за периода от 31.07.2017г. – датата на първата
вноска до 13.11.2017г. – датата на настъпване на падежа на договора. С договора
ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на
заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се
съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3
дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като
допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент
дължимата неустойка била в размер на 191.84 лева. Посочва се още в исковата
молба, че разпоредбите на договора предвиждали, че съгласно Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, се начислявали разходи за събиране, представляващи такси и разноски за
напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на
адрес в размер на по 9 лева на всеки 30 дневен период до максимален размер от
45 лева. В случая ответникът дължал разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 45 лева. Следвало да се има предвид, че
разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка. Твърди се също, че ответникът трябвало да
изплати целия заем на 13.11.2017г. – последната падежна дата, като от този
момент до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на самата искова молба, сроковете по
всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът
продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължал и
обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 26.41 лева от
01.08.2017г. /датата на допускане на забава на погасителна вноска/ до датата на
подаване на заявлението – 19.04.2018г. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК
и било образувано Ч.гр.д. № 1149/2018г. по описа на РС-Хасково, по което била
издадена заповед за изпълнение за посочените по-горе суми. Тъй като заповедта
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Изложеното
обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. С Молба,
вх. № 20357/01.11.2018г. ищецът оттегля предявения иск в частта на лихвата за
забава в размер на 26.41 лева и в частта на претендираните разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 45 лева. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумите, както следва: 500 лева – главница; 33.28 лева – договорна
лихва за периода от 31.07.2017г. до 13.11.2017г.; 191.84 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.05.2018г. до изплащане на вземането, които суми са
присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1149/2018г. по описа на
Районен съд-Хасково. Претендира разноски в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор
на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване
на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно
основателен, да се уважи.
На ищеца следва да се присъдят направените
по настоящото дело и
по заповедното производство
разноски, общо в размер на 350 лева, от които 275 лева, представляващи разноски по
настоящото дело /125 лева - платена държавна такса и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда/ и 75 лева, направени разноски по
Ч.гр.д. № 1149/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.
Водим от горното и на основание чл.239,
ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Р.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.София, бул.“Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, сумите, както следва: 500 лева – главница; 33.28 лева
– договорна лихва за периода от 31.07.2017г. до 13.11.2017г.; 191.84 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, които суми са дължими по
Договор за паричен заем № 2999609 от 21.07.2017г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени по силата на
Приложение №1/01.02.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2018г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 507/11.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1149/2018г. по
описа на
Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН **********,***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.София, бул.“Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, сумата в размер на 350 лева, от която 275 лева, представляваща разноски
по настоящото дело и 75 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1149/2018г.
по описа на Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.