Решение по дело №298/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Е.С.Ю., EГН: **********,***, чрез адв. П.С., против Заповед № 0026/12.01.2023г. на директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община-Варна, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.2 ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ и Заповед № 2996/20.09.2021г. на кмета на Община-Варна, е разпоредено: 1/ в срок от 1 месец от влизане в сила на заповедта, да се изготви и представи за одобряване План за безопасност и здраве за премахване на строеж: „Покривна конструкция и остъкляване на съществуващи тераси и плосък покрив, част от самостоятелен обект с ид. 10135.****.***.4.25“, находящ се на кота +5,96м. в сграда № 4, разположена в ПИ с ид. 10135.****.*** по КККР на гр. Варна, със стар ид. по скица 10135.****.102, 10135.****.103, номер по предходен план УПИ І-***, кв.3, СО „***“, гр. Варна, с административен адрес ***, местност „***“, р-н П., гр. Варна; 2/ в срок от 1 месец от датата на одобряване на Плана за безопасност и здраве, да се извърши премахване на същия строеж.

Жалбоподателят твърди нищожност на заповедта, евентуално – нейната незаконосъобразност, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Конкретно твърди, че от съдържанието на заповедта не може да се направи категоричен извод за наличието на материална компетентност у подписалото я лице. Във връзка с твърденията за допуснати процесуални нарушения сочи, че в заповедта липсват мотиви в контекста на наведените от него възражения по КА № 5/07.04.2022г., както и във връзка със становищата на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, построена в ПИ 10135.****.*** - В.П. и Н.А.. По същество твърди, че проверяваният обект не представлява незаконно строителство по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П.С., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. В представени по делото писмени бележки С.д. № 6649/03.05.2023г. сочи, че в заповедта не са развити конкретни и подробни мотиви защо административният орган е приел, че е налице незаконно строителство, защо и как е счел, че се касае за извършени дейности с обект тераса, а самото строителство не е индивидуализирано по вид, материали, точно местоположение и други характеристики. В тази връзка сочи, че не може СТЕ да замества липсващите фактически установявания и мотиви в оспорената заповед. Позовава се на становището на вещото лице, че с извършеното строителство не се засяга конструкцията на сградата, както и на показанията на разпитаните по делото свидетели. Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на обжалваната заповед, евентуално - да я отмени като незаконосъобразна. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна - директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община-Варна, чрез юрк. П.Ц., оспорва жалбата по съображения в молба С.д. № 6221/24.04.2023г. Сочи, че параметрите на процесния „строеж“ са извън допустимите рамки на предвидените в ЗУТ разпоредби и с извършения строеж се е увеличил обема на застроената площ на самостоятелен обект с ид.10135.****.***.4.25, като извършеното строителство не е в съответствие с предвижданията на ПУП по отношение височината на сградата и Кинт-а. Излага съображения за неоснователност на жалбата и в писмени бележки С.д. № 6756/04.05.2023г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Съгласно нот. акт ****. /стр.36 от пр./, жалбоподателят Е.С.Ю. се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в сграда с ид. 10135.****.***.25 по КККР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, бул. **** № **, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, представляващ Апартамент 25-Б3, находящ се на трети етаж с площ 79,90кв.м., състоящ се от: дневна с кухненски бокс, две спални, баня и тоалетна, коридор и две тераси, при съседи - посочени в нот. акт, ведно с 5,3929% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 9,36кв.м., ведно с ПОКРИВНА ТЕРАСА с площ 44,00кв.м., както и 73,37кв.м. ид. ч. от поземления имот, върху който е построена сградата.

На 29.10.2021г. В.П. *** сигнал електронен № 258768 и рег. № СИГ21005920ВН/29.10.2021г., във връзка с незаконно строителство, което се извършва в имот, в гр. Варна, местност „***“, ул. Д. № 1, сграда „Вила ф.“, от страна на собственика на четири от апартаментите - № 21, 22, 23 и 24, изразяващо се в изграждане на конструкции от дървен материал, с които покрил и затворил терасите, и загрозил сградата.

На 07.04.2022г. работна група в състав Д. С. Д. и К. М Е.-Х. - на длъжност, съответно гл. инсп. и инсп. КС в отдел „Строителен контрол“, дирекция УСКОР при Община-Варна, в отсъствието на Е.Ю., извършили проверка на строеж: „Покривна конструкция и остъкляване на съществуващи тераси и плосък покрив“, находящ се на кота +5,96м. в сграда с ид. ПИ 10135.****.***.4 по КККР на гр. Варна, имот УПИ І - ***, кв.3, С.О. „***“, община-Варна /ид. 10135.****.*** по КК на гр. Варна/. Било констатирано, че съгласно нот. акт ***., собственик на самостоятелен обект с ид.10135.****.***.4.25 по КК на гр. Варна и покривна тераса с площ 44кв.м. (по проект е плосък покрив) е Е.С.Ю., ЕГН: **********,***. При проверката за строежа не били установени данни за строител, строителен надзор, както и налична строителна документация.

За констатациите от проверката на основание чл.223, ал.2 ЗУТ бил съставен КА № 5/07.04.2022г. /стр.20 от пр./.

Съгласно раздел ІІІ от КА, обектът е изграден на кота +5,96м. в сграда с ид.10135.****.***.4 по КК на гр. Варна. Изпълнена е покривна конструкция над два броя покривни тераси, част от самостоятелен обект с ид. ид.10135.****.***.4.25 и прилежаща покривна тераса с площ 44,00кв.м. (по проект плосък покрив). Съгласно одобрените строителни книжа по част „Архитектура“ над покривните тераси и плосък покрив, са проектирани стоманобетонни архитектурни елементи тип „пергола“. Констатирано е, че над съществуващите перголи е изградена покривна конструкция, като обособеното покрито пространство е с площ 61,60кв.м. Така образуваното покрито пространство е остъклено по целия си периметър. Местоположението на новоизградената покривна конструкция и остъклението е отразено в Приложение 1, неразделна част от КА. Съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква а) от ЗУТ, строежът е пета категория и е изграден без разрешение за строеж, и без одобрени инвестиционни проекти, изискуеми по ЗУТ - нарушение на ччл.148, ал.1 ЗУТ, като същият се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.

За съставения КА до Ю. е изготвено уведомително писмо рег.№ СИГ21005920ВН_015ВН/13.04.2022г. /стр.19/. Констативният акт е връчен на 18.04.2022г., на пълномощник на извършителя на строежа.

С Рег.№ РД22008753ВН/26.04.2022г. /стр.11/, Е.Ю. подал възражения срещу КА № 5/07.04.2022г., според които извършеното от него строителство не е незаконно, т.к. представлява остъкляване на балкони и лоджии по смисъла на чл.151, ал.1, т.6 ЗУТ, съгласно изм. ДВ, бр.101/22.12.2015г., и за неговото изграждане не се изисква нито инвестиционен проект, нито разрешение за строеж. Към възраженията са приложени становища на собственици на други самостоятелни обекти в сградата - Н.М.А. и В.В.П.. В същите собствениците посочили, че поради проблеми с течове от покривните тераси на ап. № 25, било проведено Общо събрание на ЕС, на което било взето решение за поставяне на ламаринени плоскости. След поставянето на леката конструкция вече нямало течове и петна по стените.

Съгласно представен в с.з. на 25.04.2023г. Протокол от Общото събрание на Етажната собственост на Вила „ф.“, гр. Варна, ул. Д. №1, проведено на 29.05.2022г., по т.5.3, ЕС единодушно е взела решение за „даване на съгласие и одобрение на извършеното усвояване и покриване на перголите на покривните тераси и направеното остъкление на ап.25, ап.24 и ап.15“.

Въз основа на констатациите в КА № 5/07.04.2022г., директорът на Дирекция УСКОР при Община-Варна, издал Заповед № 0026/12.01.2023г., с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.2 ЗУТ, вр.чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ и Заповед № 2996/20.09.2021г. на кмета на Община-Варна, разпоредил: 1/ в срок от 1 месец от влизане в сила на заповедта, да се изготви и представи за одобряване План за безопасност и здраве за премахване на строеж: „Покривна конструкция и остъкляване на съществуващи тераси и плосък покрив, част от самостоятелен обект с ид. 10135.****.***.4.25“, находящ се на кота +5,96м. в сграда №4, разположена в ПИ с ид. 10135.****.*** по КККР на гр. Варна, със стар ид. по скица 10135.****.102, 10135.****.103, номер по предходен план УПИ І-***, кв.3, СО „***“, гр. Варна, с административен адрес ***, местност „***“, р-н П., гр. Варна; 2/ в срок от 1 месец от датата на одобряване на Плана за безопасност и здраве, да се извърши премахване на същия строеж. Указано е, че при липса на доброволно изпълнение в указания срок, незаконният строеж подлежи на принудително премахване, разходите за което са изцяло за сметка на възложителя - Е.С.Ю.. На основание чл.161 ЗУТ изпълнението на заповедта е възложено на Е.С.Ю..

По делото е работила СТЕ, по която от арх. инж. Р.С. е изготвено и прието без оспорване от страните заключение със С.д. № 5813/13.04.2023г., от което се установява следното:

Вилната сграда е изградена в съответствие с одобрени инвестиционни проекти от 06.12.2012г. /стр.48-52 от пр./ и Разрешение за строеж № ** от 08.02.2012г. издадено от Главен архитект на Община-Варна. Сградата е с един полуподземен етаж, два надземни и един тавански етаж на кота +5,76. Последният е отдръпнат навътре спрямо фасадите на долните етажи. По периферията на сградата, на тавански етаж, са изпълнени стоманобетонни архитектурни елементи – перголи, състоящи се от колони и греди. В южната и северната част на сградата, съгласно одобрените инвестиционни проекти са обособени покривни тераси с обща застроена площ 17,60кв.м. на кота +5,96 към таванско складово помещение по одобрен проект, а по нотариален акт – апартамент 25-Б3, самостоятелен обект с идентификатор 10135.****.***.4.25 по КККР, собственост на жалбоподателя. В източната част на сградата е обособен плосък покрив със застроена площ 44,00кв.м. /стр.48/. Над съществуващите по одобрен проект стоманобетонни перголи е изградена покривна, метална конструкция, стъпваща върху гредите на перголата по периферията и стоманобетонния борд на плоския покрив над таванския етаж. Покритието е от ламарина. Оттичането на дъждовните води е върху плоския покрив над таванския етаж. Под ламарината е монтирана топлоизолация и PVC ламели. Между периферните греди на перголата и масивния парапет на покривните тераси и плоския покрив, е монтирано остъкляване. С изграждането на покривна конструкция над съществуващите южни и северни тераси с обща застроена площ 17,60кв.м. /част от самостоятелен обект с ид.10135.****.***.4.25/, над плоския покрив със застроена площ 44,00кв.м. /в източната част/ и с извършеното остъкляване по периферията, около апартамент 25-Б3 /на север, изток и юг/ е обособено помещение със застроена площ 61,60кв.м. Обектът не е само „покрив“ по смисъла на приложимите разпоредби. Извършеното остъкляване е ограждаща конструкция и в съвкупност с „покрива“ обособяват нов обем. С извършения строеж се увеличава застроената площ на самостоятелен обект с ид.10135.****.***.4.25, ако се вземе предвид одобрения проект.

При така направените констатации, вещото лице е дало заключение, че изпълненото на място представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 ЗУТ, който съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква а) и буква г) от ЗУТ, е пета категория.

Съгласно дефинициите за „балкон“ по § 5, т.57 ДР ЗУТ, „лоджия“ по § 5, т.58 ДР ЗУТ и „тераса“ по § 5, т.59 ДР ЗУТ, вещото лице дава заключение, че обектът, върху който е реализирана част от строежа, както е описан в оспорената заповед – в южната и северната част, се квалифицира като „тераса“ съгласно § 5, т.59 ДР ЗУТ. В източната част е върху плосък покрив.

При съпоставка между описанието на строежа по КА и оспорената заповед, и действително извършеното на място, вещото лице е констатирало, че описанието на строежа по КА № 5/07.04.2022г. и Заповед № 0026/12.01.2023г., отговаря на действително извършеното като строително-монтажни работи. Строежът е изпълнен без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Констатирано е и че строежът не отговаря на предвижданията на ПУП-ПЗ за имота, и е извън допустимите рамки по ЗУТ, т.к. със Заповед № Г-390/06.11.2008г. на зам. кмета на Община-Варна е одобрен ПУП-ПЗ за УПИ I-***, кв.3 по плана на С.О. ***, гр. Варна, според който имотът попада в устройствена зона „вилна зона – „ОВ“, с показатели за застрояване: плътност – макс. 40%, Кинт – макс. 0,8, мин. озеленена площ – 60%, етажност – до 2 ет. с кота корниз – 7м. От чертеж „Разрез А-А“ /стр.52/, вещото лице е установило, че кота корниз е +6,20, котата на борда на плоския покрив над таванския етаж е +9,49. Изпълнената нова покривна конструкция при минимален наклон 2%, променя кота корниз на +9,55. Височината на сградата се увеличава с 3,35м. и достига 10,35м. При тези констатации и съобразно разпоредбите на чл.23, ал.1 ЗУТ и чл.24, ал.1 ЗУТ, вещото лице е дало заключение, че с извършеното строителство се променя допустимата височина на сградата и характера на застрояване - от „ниско застрояване, с височина до 10м.“ в „средно застрояване, с височина до 15м.“. Извършеното строителство не е променило съществено лика на фасадата, поради наличието на перголи в одобрения проект. С извършеното строителство не се засяга конструкцията на сградата.

Тъй като сградата е изградена след 06.02.2012г., а разпоредбите относно търпимостта са приложими за строежи извършени съответно, преди 7 април 1987г. и преди 31 март 2001г., вещото лице дава заключение, че строежът, посочен в обжалваната заповед, не е търпим по смисъла на § 16, ал.1 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Относно строителството, извършено в апартаменти 21, 22, 23 и 24 (във връзка с които е подаден сигнала), вещото лице посочва, че при външния оглед на сградата е установило, че в ап.21 няма извършена промяна на фасадите. В апартаменти 22, 23 и 24, над южните покривни тераси, са изпълнени дървени покривни конструкции с обшивка от OSB и Бардолин. В ап.23 е монтирано остъкляване по периферията над парапета. Извършеното строителство на ап.21, 22, 23, 24 и 25 не е идентично – като материали и конструкция, а само по вид.

В проведеното на 25 април 2023г. открито съдебно заседание, като свидетели са разпитани В.В.П. и Н.М.А..

От показанията на св. П. се установява, че живее на ул. Д. № 1, ап.11 и 12, и е домоуправител комплекс „Вила ф.“. Относно причините за извършване на строителството в ап.25 посочва, че се дължат на постоянното наводняване на същия, както и на апартаментите под него, в резултат на валежи. Във връзка с оплаквания от собственици на засегнати обекти, в качеството си на домоуправител свикал общо събрание, на което било взето решение да бъде извършено това строителство, което решение собствениците на ап.25 изпълнили. След изпълнение на строителството, проблемите приключили.

От показанията на св. А. се установява, че е зет на жалбоподателя и притежава два апартамента в сградата на ул. Д. № 1 – ап.7, който е партерен и ап.13 Б, на първи етаж. И двата апартамента са под конструкцията на ап.25. Проблемът на сградата бил, че терасата е открита и валежите причиняват огромна влага. Според свидетеля, самата сграда има конструктивен проблем, т.к. влагата влиза директно в апартаментите. Постоянно имало петна и лоша миризма. След изграждане на конструкцията, тези проблеми спрели.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на оспорената заповед, в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл.225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ, според които кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла чл.225, ал.2 от ЗУТ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обектът, предмет на заповедта за премахване, а именно: „Покривна конструкция и остъкляване на съществуващи тераси и плосък покрив, част от самостоятелен обект с ид. 10135.****.***.4.25“, представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР на ЗУТ, който съгласно чл.137, ал.1, т.5, букви „а“ и „г“ ЗУТ, е V-та категория, за която с оглед местоположението компетентен да разпореди премахването му като незаконен съгласно чл.223, ал.1, т.8 и чл.225а, ал.1 ЗУТ е кметът на Община-Варна или упълномощено от него лице.

В случая заповедта е издадена от директора на Дирекция УСКОР при Община-Варна, на който със Заповед № 2996/20.09.2021г. кметът на Община-Варна надлежно е делегирал свои функции по ЗУТ, а именно правомощията по чл.223, ал.1, т.1-10 ЗУТ за строежи от четвърта, пета и шеста категория (т.1), както и издаването на заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ (т.6, вр.т.7).

В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалваната заповед.

В изпълнение на изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, обжалваната заповед е издадена въз основа на Констативен акт № 5/07.04.2022г., съставен от компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ – служители за контрол по строителството: инж. Д. С. Д. – гл. инспектор в отдел „Строителен контрол“ и инж. К. М. Е.-Х. – инспектор в отдел „Строителен контрол“, в чиито преки задължения съгласно представените длъжностни характеристики /л.30-33/ е вменено констатирането на незаконни строежи и на строежи с нарушения.

Констативен акт № 5/07.04.2022г. е съставен в отсъствие на жалбоподателя, като съставянето на КА в отсъствие на адресата на заповедта не е съществено процесуално нарушение, т.к. ЗУТ не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място. Не е съществено процесуално нарушение и необсъждането в заповедта на подадените срещу КА възражения, т.к. със съставянето на КА и заповедта, не се преклудира възможността да се навеждат доводи срещу констатациите на органа, вкл. в съдебното производство. В случая КА № 5/07.04.2022г. е връчен на 18.04.2022г. /чрез пълномощник – стр.12/, в указания срок същият е подал писмени възражения, поради което правото на защита на адресата не е ограничено - така в Решение на ВАС № 13153/07.10.2019г. по адм. д. № 280/2019г.; Решение на ВАС № 5133/08.04.2019г. по адм. д. № 11946/2018г;. Решение на ВАС № 3515/22.03.2017г. по адм. д. № 11040/2016г.; Решение на ВАС № 3901/18.03.2019г. по адм. д. № 9519/2018г.

Обжалваната заповед отговаря и на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК. Същата е издадена въз основа на констатациите по КА № 5/07.04.2022г., като от обстоятелствената и разпоредителната част на същата става ясно какво точно е разпоредено да бъде премахнато. Според заключението по СТЕ, описанието на обекта в КА и в оспорената заповед, отговаря на действително извършеното като строително-монтажни работи.

Обжалваната заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Урегулирането на поземлени имоти за застрояване се извършва с подробен устройствен план, с който, съгласно чл.18, ал.1, т.1, т.3 и т.6 ЗУТ се определят конкретното предназначение, максималната интензивност на застрояване, начинът и характерът на застрояване.

Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 ЗУТ, характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване, както следва: 1/ ниско застрояване - с височина до 10м.; 2/ средно застрояване - с височина до 15м.; 3/ високо застрояване - с височина над 15м.

Съгласно чл.24, ал.1 ЗУТ, ред. ДВ, бр.65 от 2004г., височината на сградата, когато тя е разположена на линията на застрояване, се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечената линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи.

Съгласно § 5, т.38 ДР ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл.148, ал.1 и ал. 4 ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.

Случаите, в които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, са регламентирани в разпоредбата на чл.147, ал.1, т.1 до т.17 ЗУТ, а случаите, в които не се изисква разрешение за строеж, са регламентирани в чл.151, ал.1 ЗУТ, като според т.6 от цитираната разпоредба, разрешение за строеж не се изисква за остъкляване на балкони и лоджии.

Съгласно § 5, т.57 ДР ЗУТ, „балкон“ е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата. Съгласно § 5, т.58 ДР ЗУТ, „лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата. Съгласно § 5, т.59 ДР ЗУТ, „тераса“ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.

По арг. от разпоредбата на чл.178, ал.4 ЗУТ, строежите или части от тях следва да се ползват по предназначението им, което се определя с одобрените инвестиционни проекти.

Съгласно § 5, т.41 ДР ЗУТ „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни в определени съгласно ЗКПИ и нормативните актове за неговото прилагане.

По арг. от разпоредбите на чл.185, ал.2, вр. ал.1, т.1 ЗУТ, при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях в сгради с етажна собственост, когато това води до промяна на предназначението им, освен разрешение за строеж, се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обект, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.

От приетото без оспорване от страните заключение по СТЕ се установява безспорно, че в южната и северната част на сграда с ид. 10135.****.***.4 по КККР на гр. Варна, съгласно одобрените инвестиционни проекти са обособени покривни тераси с обща застроена площ 17,60кв.м. на кота +5,96 към таванско складово помещение по одобрен проект, а по нотариален акт – апартамент 25-Б3, самостоятелен обект с идентификатор 10135.****.***.4.25 по КККР, собственост на жалбоподателя. В източната част на сградата е обособен плосък покрив със застроена площ 44,00кв.м. Над съществуващите по одобрен проект стоманобетонни перголи е изградена покривна, метална конструкция, стъпваща върху гредите на перголата по периферията и стоманобетонния борд на плоския покрив над таванския етаж. Покритието е от ламарина, под която е монтирана топлоизолация и PVC ламели. Между периферните греди на перголата и масивния парапет на покривните тераси и плоския покрив, е монтирано остъкляване. Около апартамент 25-Б3 /на север, изток и юг/ е обособено помещение /допълнителен обем/ със застроена площ 61,60кв.м. Извършеното остъкляване е ограждаща конструкция и в съвкупност с „покрива“ обособява нов обем, в резултат на което се увеличава застроената площ на самостоятелен обект с ид.10135.****.***.4.25, в сравнение с одобрения проект.

При така даденото и неоспорено заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, безспорно обектът, предмет на заповедта за премахване представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, който в случая е реализиран в южната и северната част – върху тераса по смисъла на §5, т.59 ДР ЗУТ, а в източната част – върху плосък покрив.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че извършеното от него строителство представлява остъкляване по смисъла на чл.151, ал.1, т.6 ЗУТ, за което не се изисква разрешение за строеж. Обособяването на нов обем в резултат на остъкляването (в съвкупност с покрива), което води до увеличаване на застроената площ на обект с ид.10135.****.***.4.25, е строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, а не остъкляване на балкон/лоджия. С промяната на предназначението на терасата, същата е изгубила характеристиката си на „открита използваема част“ по смисъла на § 5, т.59 ДР ЗУТ. Извършеното строителство променя височината и характера на застрояване съгласно предвижданията на действащия за имота ПУП-ПЗ, поради което далеч надхвърля позволеното според разпоредбата на чл.151, ал.1, т.6 ЗУТ. Отделно, остъкляването е допустимо само за балкони и лоджии по смисъла на § 5, т.57 и т.58 ДР ЗУТ, а не за тераси по смисъла на § 5, т.59 ДР ЗУТ - така в Решение на ВАС № 8040/23.06.2020г. по адм. д. № 10082/2019г.; Решение на ВАС № 10412/04.07.2019г. по адм. д. № 11275/2018г.; Решение на ВАС № 12522/17.10.2018г. по адм. д. № 4432/2018г.

За монтаж на покривна конструкция и остъкляване върху съществуваща тераса е необходимо издаване на разрешение за строеж по общия ред и съгласия по реда на чл.185, ал.2 ЗУТ – решение на общото събрание на собствениците в ЕС, взето по реда на ЗУЕС и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта. Строежът също трябва да е допустим по действащите правила и нормативи и да е в съответствие с действащия ПУП.

В случая тези условия не са изпълнени.

По делото не са ангажирани доказателства за строежа да е издавано разрешение за строеж и да са одобрявани инвестиционни проекти, съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ.

Не са ангажирани и доказателства да са спазени редът и условията по чл.185, ал.2 ЗУТ - да е дадено изрично писмено съгласие на всички собственици, непосредствени съседи на обекта. Представеният протокол от ОС на ЕС на вила „ф.“ не обосновава различен извод, т.к. от една страна е с дата, следваща датата на извършване на строежа и констатирането му като незаконен с КА № 5/07.04.2022г., а от друга, същият не отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС - в него не са посочени явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, както и липсва техен подпис, който да удостовери начина, по който са гласували.

Освен че строежът е извършен в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ - без разрешение за строеж и е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, от заключението по СТЕ се установява, че извършеното строителство е в несъответствие и с предвижданията на действащия за УПИ I-***, кв.3 по плана на С.О. ***, гр. Варна ПУП-ПЗ - за височина на сградата и интензивност на застрояване, като със същото се променя характера на застрояването и височината на сградата.

С оглед изложеното правилно в обжалваната заповед е прието, че строежът е незаконен съгласно чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Предвид установеното отклонение от предвижданията на действащия ПУП, строежът се явява незаконен и съгласно чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ.

При тези констатации за липса на издадено разрешение за строеж и за несъответствие с предвижданията на ПУП, неоснователно жалбоподателят се позовава на даденото съгласие от етажните собственици (24 от 25 гласа, представляващи 95,8342% от общите части на сградата) по Протокол от 29.05.2022г. Ирелевантно за спора е и колко ефективно и полезно е извършеното строителство за апартаментите в сградата, намиращи се под ап. 25-Б3 - в който смисъл са показанията на св. П. и св. А..

За процесния незаконен строеж не са изпълнени условията да се ползва от режима на търпимост по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./.

Съгласно § 16, ал.1, изр.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизане в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. (ал.2).

Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон (ал.3).

Съгласно §127, ал.1, изр.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, вкл. и с декларации (ал.9).

Условията за търпимост на незаконни строежи по §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД ЗУТ, касаят строежите, изградени в периода след изтичане на периодите по §16 от ПР на ЗУТ до 31.02.2001г.

При така действащата нормативна уредба на търпимостта на незаконните строежи, от съществено значение за преценката за приложението на § 16 от ПР ЗУТ и §127 от ПРЗ на ЗИН на ЗУТ, е времето на извършване на строителството, а в случая е безспорно установено, че строителството е извършено след 06.02.2012г., поради което правилно с обжалваната заповед е прието, че не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 от ПР ЗУТ и §127 от ПРЗ на ЗИН на ЗУТ.

По изложените съображения, правилно по отношение на „Покривна конструкция и остъкляване на съществуващи тераси и плосък покрив, част от самостоятелен обект с ид. 10135.****.***.4.25“, находящ се на кота +5,96м. в сграда №4, разположена в ПИ с ид. 10135.****.*** по КККР на гр. Варна“, административният орган е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Ю., EГН: **********,***, против Заповед № 0026/12.01.2023г. на директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община-Варна, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.2 ЗУТ, вр.чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ и Заповед № 2996/20.09.2021г. на кмета на Община-Варна, е разпоредено: 1/ в срок от 1 месец от влизане в сила на заповедта, да се изготви и представи за одобряване План за безопасност и здраве за премахване на строеж: „Покривна конструкция и остъкляване на съществуващи тераси и плосък покрив, част от самостоятелен обект с ид. 10135.****.***.4.25, находящ се на кота +5,96м. в сграда №4, разположена в ПИ с ид. 10135.****.*** по КККР на гр. Варна , със стар ид. по скица с ид. 10135.****.102, 10135.****.103, номер по предходен план УПИ І-***, кв.3, СО „***“, гр. Варна, с административен адрес ***, местност „***“, р-н П., гр. Варна; 2/ в срок от 1 месец от датата на одобряване на Плана за безопасност и здраве, да се извърши премахване на същия строеж.

ОСЪЖДА Е.С.Ю., EГН: **********,***, да заплати на Община-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: