№ 333
гр. П., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело №
20225200500403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №110/05.05.2022г., постановено по гр.д.
№20215210100521/2021г. по описа на РС- Велинград са отхвърлени исковете
на Д. П. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к. „М.“ 139 и С. П. И.,
ЕГН********** от гр.В. ул.“Ю.“ №19, чрез адв.Ч. Ч. от АК- П., със съдебен
адрес: гр.П., ул.”И.В.” №18, ет.2, против С. А. П., ЕГН ********** от гр.Р.,
ул.“Р.К.“ №47 по чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД, евентуален по чл.87, ал.3 от
ЗЗД и съединен с тях иск по чл.108 от ЗС, за прогласяване за нищожен поради
липса на съгласие на НА за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 91, том II, нот.дело №387/2016г., на
нотариус С.Д. с АКТ на вписване №17, том V, нот.д.№666/2016г., рег.
№1295/20.07.2016г., на СВ- В. с който- П.Д. П. е прехвърлил на ответницата
собствения си недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 62004.6.356.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Р., одобрени със Заповед № РД- 18 -16/25.03.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр.Р., обл. П., п.к. 4640,
ул.”Б.Н.П.”№19, ет.2, който обект се намира в триетажна жилищна сграда №1
1
с идентификатор № 62004.6.356.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор №62004.6.356, с номер по предходен план УПИ VII-1351 в
кв.125 по плана на гр.Р., заемащ целият трети етаж, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 88 кв. м.,
ведно с 1/3идеална части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти
в сградата, на същия етаж: няма; под обекта: 62004.6.356.1.2 и над обекта,
както и евентуалния иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД- за разваляне на сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка нот. акт
№91, том II, нот.дело №387/2016г., на нотариус С.Д. с АКТ на вписване №17,
том V, нот.д.№666/2016г., вх.рег.№1295/20.07.2016г., на СВ- В. поради
виновно неизпълнение на поетите от приобретателя С. А. П. задължения да
гледа и издържа прехвърлителя докато е жив и съединения с тях иск за
признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са
собственици по наследство на имота: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №62004.6.356.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Р., одобрени със Заповед № РД - 18 -16/25.03.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр.Р., обл. П., п.к. 4640,
ул.”Б.Н.П.”№19, ет.2, който обект се намира в ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
сграда №1 с идентификатор №62004.6.356.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор №62004.6.356, с номер по предходен план УПИ УН-1351 в
кв.125 по плана на гр.Р., заемащ целият трети етаж, с предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от
88кв.м., ведно с 1/3идеална част от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: няма; под обекта:
62004.6.356.1.2 и над обекта и осъждането й да предаде владението на имота,
като неоснователни.
Осъдени са Д. П. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.„М.“ 139 и С. П.
И., ЕГН********** от гр.В. ул.“Ю.“№19, да заплатят на С. А. П., ЕГН
********** от гр.Р., ул.“Р. Княгиня“ №47, сумата от 1080лв.- разноски по
делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Ч. Ч., в
качеството му на пълномощник на Д. П. П. и С. П. П.а.
2
Твърди се на първо място, че обжалваното решение е неправилно,
защото е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
които рефлектират върху приложението на материалния закон. В този смисъл
се сочи, че в противоречие с чл.12 и чл.235 от ГПК, районният съд нее
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, достоверността на свидетелските показания, както и
тяхната евентуално заинтересованост, с оглед на логическите правила и
житейска логика.
Твърди се, че в нарушение на чл.235 от ГПК, съдът не е обсъдил
направените възражения по отношение на психиатричната експертиза, като от
друга страна не е обсъдена в пълнота приетата неврологическа експертиза и
дадените пояснения от експерта в съдебно заседание.
Твърди се на второ място, че обжалваното решение е неправилно,
защото е постановено при незаконосъобразни правни изводи относно
установените факти, както и при такива несъответстващи на доказателствата
по делото.
В този смисъл се изложени подробни съображения.
Искането е да се уважи предявения от жалбоподателите иск по чл.26,
ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД, като се прогласи за нищожен Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
№91, том ІІ, нот.дело №387/2016г. на нотариус С.Д. с Акт на вписване №17,
том V, нот.д.№387/20116г., вх.рег.№1295/20.07.2016г. на СВ- Велинград.
Визира се, че понастоящем няма спор, че целия процесен имот се държи
от ответницата, по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка №91, том ІІ, нот.дело
№387/2016г. на нотариус С.Д. с Акт на вписване №17, том V, нот.д.
№387/20116г., вх.рег.№1295/20.07.2016г. на СВ- Велинград.
Ето защо, с оглед основателността на първия иск и прогласяването на
сделката за нищожна, това недопускане е без правно основание. Тъй като
ищците са явяват по наследство собственици на целия процесен имот, то се
моли да се уважи и предявения иск по чл.108 от ЗС.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С. А. П.,
чрез процесуалния й представител адв.Г. Т. П..
3
В него се визира, че подадената въззивна жалба е допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Твърди се, че след подаване на въззивната жалба е издадено ТР
№5/2020г. от 30.05.2022г. по т.д.№5/2020г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
същото „Договорът, сключен от дееспособно лице, ако при сключването му е
било в състояние на тР. неспособност да разбира или да ръководи действията
си е унищожаем на основание чл.31, ал.1 ЗЗД.“. В този смисъл се сочи, че към
момента на образуване на делото в първоинстанционния съд, ищците не са
могли да съобразят подадената от тях искова молба с ТР. Същото се отнася и
за подадената от тях въззивна жалба.
Сочи се, че това не отменя обстоятелството, че жалбата следва да бъде
разглеждана, именно съгласно посоченото тълкувателно решение.
Счита се, че ако делото е било образувано след постановяване на ТР
№5/20г, искът е щял да бъде недопустим, а понастоящем въззивната жалба
неоснователна.
Приема се в тази насока, че така изложеното прави ненужно
коментирането на оплакванията във въззивната жалба, които поначало се
считат за несъстоятелни.
Твърди се, че в жалбата не се съдържа никакво указание, в какво се
състои порочността на обжалваното решение на първоинстанционния съд, в
частта му, с която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск
по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на процесния договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Сочи се, че с оглед неоснователността на първите два иска,
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно е отхвърлил
иска по чл.108 от ЗС.
Искането е да е се отхвърли, като неоснователна подадената въззивна
жалба и се потвърди обжалваното съдебно решение, ведно със законните
последици.
Моли се за присъждане на направените разноски за настоящата съдебна
инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателите Д. П. П. и С. П. И., редовно
призовани не се явяват. За същите се явява пълномощникът им адв.Ч. от АК-
4
П.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба, като се
моля тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Моли се за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът С. А. П., редовно призована не се явява. За нея се явява
процесуалния й представител адв.П.. Последният моли да бъде оставена без
уважение подадената жалба, като се потвърди обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. Моли за присъждане съдебни разноски за
настоящата инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, проверявайки изцяло валидността на
обжалваното решение и неговата допустимост, прие за установено
следното:
Производството пред първоинстанционният се образувано по искова
молба подадена от ищците Д. П. П. и С. П. И., чрез адв.Ч. Ч. от АК- П.,
против С. А. П. с която е предявен искове с правно основание по чл.26, ал.2,
изр.1, пр.2 от ЗЗД, евентуален по чл.87, ал.3 от ЗЗД и съединен с тях иск по
чл.108 от ЗС.
Твърди се от страна на ищците, че на 06.12.2020г. е починал П.Д. П., с
ЕГН **********, бивш жител на гр.Р., който е оставил ищците- негови деца,
за свои единствени законни наследници. Приживе и още на 15.04.2010г.,
наследодателят на ищците бил постъпил на лечение в „МБАЛ- Велинград“, в
неврологично отделение с диагноза- „Перенхимна мозъчна хеморагия в
БСДМА. Латентна левостранна хемипареза при синдром на сензомоторна
афазия“, с придружаващи заболявания „Артериална хипертония II стадии.
ХИБС. НАП“. Освен това още тогава били отчетени от лекуващите лекари,
качествени нарушения на съзнанието- 20т. по ГКС и той бил изписан със
задълбочена пареза на десните крайници. Това негово състояние се влошило
още повече в последствие, тъй като през 2013г., преживял мозъчен инфаркт,
причинен от тромбоза на церебрални артерии в БДСМА, като при
извършения КТ изследване бил отчетени, разширения на субарахноидалните
пространства, като при корова атрофия, довела също до качествени
нарушения на съзнанието, с придружаващи заболявания- АХБ; ХИ ЕС: ХОББ
и МСБ. Всички тези заболявания в комбинация с честата злоупотреба с
алкохола, довела до хроничен алкохолизъм, от който страдал- П.Д. П., довело
5
до психично заболяване, изразяващо се в психични и поведенчески
разстройства- алкохолна характеропатия и дементни прояви, който били
налични до смъртта му, придружени с множество други, остри белодробни и
сърдечни заболявания.
Твърди се, че при наличието на всички тези обстоятелства, на
20.07.2016г., с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка №91, том II, нот.дело №387/2016г., на
Нотариус С.Д. с Акт на вписване №17, том V, нот.д.№666/2016г., вх.рег.
№1295/20.07.2016г., на СВ- В. П.Д. П. прехвърлил на ответницата собствения
си недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 62004.6.356.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Р., одобрени със Заповед №РД- 18 -16/25.03.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр.Р., ул.“Б.Н.П.” №19, ет.2, който
обект се намирал в триетажна жилищна сграда №1 с идентификатор №
62004.6.356.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 62004.6.356,
с номер по предходен план УПИ VII-1351 в кв.125 по плана на гр.Р., заемащ
целият трети етаж, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, със застроена площ от 88кв.м., ведно с 1/3 идеална части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж:
няма; под обекта: 62004.6.356.1.2 и над обекта: няма- срещу задължението на
С. А. П. да го гледа и издържа докато е жив.
Визира се, че с оглед изложените по- горе обстоятелства, към момента
на подписването на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка №91/2016г., прехвърлителят П.Д. П., макар
и дееспоспобен не е могъл да разбира или да ръководи действията си, като
причината за това състояние била тР.- психично заболяване, изразяващо се в
психични и поведенчески разстройства- алкохолна характеропатия и
дементни прояви. Това правело сключения договор нищожен, поради липсата
на съгласие от страна на прехвърлителя П.Д. П., тъй като не е могъл да
формира валидна воля за сключването му. В тази връзка, за ищците като
единствени законни наследници на П.Д. П. бил налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск.
Твърди се също така, че от сключването на договора, до смъртта си,
6
прехвърлителят П.Д. П. е живял единствено в процесния имот, като за целия
период приемателката- С. А. П. е посетила прехвърлителят, не повече от 7- 8
пъти, като при редките си посещения единствено е носила алкохол на
прехвърлителя. Нямало случай в който приемателката да е дошла в дома му за
да му почисти, да му сготви, да му остави пари за ежедневни нужди и
разходи. А нужда от средства, прехвърлителя имал, тъй като бил сериозно
болен, след прекаран мозъчен инфаркт- трудно подвижен с преписани
множество лекарства. Покойният страдал и от белодробно и сърдечно
заболяване, както и от алкохолна зависимост. Същият ималнужда от
периодичен прегледи, от редовно пиене на лекарства, от спазване на
определен хранителен режим съобразно заболяванията му.
Твърди се, че поетите от С. А. П. задължения, по сключения между нея
и покойния договор следвало да се изпълняват ежедневно, поради характера
на самия договор, което тя не била сторила нито веднъж. Още повече, че със
сключения договор, тя се е задължавала, да изпълнява задълженията си
лично. В тази връзка именно, покойният наследодател на ищците бил държан
заключен, не е излизал навън, явно с цел да не се разбере за неизпълнението
на договора.
Настоява се и на това, че характера и предназначението на този вид
ненаименувани договори е свързано с неговото социално предназначение, а
именно да осигури на прехвърлителя в достатъчна степен сигурност и
качествен начин на живот, една приемлива за него социална среда и
обстановка, в която да му бъдат гарантирани и задоволени в пълен обем
всички онези ежедневни нужди от гледане и издръжка.
Предвид изложеното за ищците се приема, че като единствени законни
наследници на П.Д. П. за ищците се породил правен интерес да искат
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане.
Искането е съдът, да прогласи за нищожен поради липса на съгласие и
на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД- Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №91, том II,
нот.дело №387/2016г., на Нотариус С.Д. с АКТ на вписване №17, том V,
нот.д.№666/2016г., рег.№1295/20.07.2016г., на СВ- В. с който- П.Д. П. е
прехвърлил на ответницата собствения си недвижим имот, представляващ:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 62004.6.356.1.3 по
7
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., одобрени със Заповед
№ РД- 18 -16/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр.Р.,
обл. П., п. к. 4640, ул.”Б.Н.П.”№19, ет.2 който обект се намира в триетажна
жилищна сграда №1 с идентификатор № 62004.6.356.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 62004.6.356, с номер по предходен план
УПИ VII-1351 в кв.125 по плана на гр.Р., заемащ целият трети етаж, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена
площ от 88 кв.м., ведно с 1/3 идеална части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: няма; под обекта:
62004.6.356.1.2 и над обекта.
Претендират се разноски по делото.
При евентуалност се предявява иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД- за разваляне
на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка Нотариален акт №91, том II, нот.дело №387/2016г., на Нотариус
С.Д. с АКТ на вписване №17, том V, нот.д. №666/2016г., вх.рег.
№1295/20.07.2016г., на СВ- В. поради виновно неизпълнение на поетите от
приобретателя С. А. П. задължения да гледа и издържа прехвърлителя докато
е жив.
Иска се също така, при прогласяването на сделката за нищожна или
евентуално развалянето й и тъй като ищците, се явят по наследство
собственици на целия процесен недвижим имот, да се постанови решение, с
което се приеме за установено, на основание чл.108 от ЗС по отношение на
ответницата, че ищците са собственици по наследство на имота:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №62004.6.356.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., одобрени със Заповед
№ РД - 18 -16/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес:
гр.Р., обл. П., п. к. 4640, ул.”Б.Н.П.” №19, ет.2, който обект се намира в
ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА сграда №1, с идентификатор № 62004.6.356.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 62004.6.356, с номер по
предходен план УПИ УН-1351 в кв.125 по плана на гр.Р., заемащ целият трети
етаж, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 88 кв.м., ведно с 1/3 идеална части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
8
върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж:
няма; под обекта: 62004.6.356.1.2 и над обекта: няма и да се осъди
ответницата да предаде владението на имота на ищците.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника- С.
А. П.. В него се оспорват предявените искове.
Счита се, че същите са допустими, но разгледани по същество са
неоснователни. В този смисъл излага следните съображения:
Със съдебно решение от 27.06.2002г. по гр.д.№79/2002г. на РС -
Велинград /в законна сила от 24.07.2002г./ е бил прекратен бракът между П.Д.
П. /баща на ищците/ и Донка Димитрова Кьосеиванова /майка на ищците/,
като дълбоко и непоправимо разстроен, изцяло по вина на съпругата.
Въпреки, че ползването на семейното жилище /което бил процесният имот/
било предоставено на П. П., бившата му съпруга продължила да живее в него
до пролетта на 2016г. След прекратяването на брака между П. П. и Д.К. било
започнало делбено дело за прекратяване на съсобствеността върху процесния
имот- гр.д.№538/2008г., по описа на РС- Велинград. По това дело били
постановени: Решение №128 от 07.05.2009г. /1-ва фаза на делбата/; Решение
№102 от 04.04.2011г., допълнено с Решение №240 от 06.07.2011г. /II- ра фаза
на делбата/, като и двете били влезли в законна сила от 07.05.2012г. В
рамките на това съдебно дело и двамата настоящи ищци- Д. П. и С. И. се
явявали да свидетелстват против баща си. В тази връзка били СР №128 от
07.05.2009г. и СР №102 от 04.04.2011г.. В изпълнение на съдебното решение
за изнасянето на процесния имот на публична продан било образувано изп.д.
№64/2015г. по описа на ДСИ при РС- Велинград. С постановление за
възлагане от 19.02.2016г., в сила от 10.03.2016г., вписано с вх.рег.
№416/16.03.2016г., акт №39, том II на СВ- В. процесният имот бил възложен
на П. П.. След тази дата имотът бил освободен от Д.К..
По иска по чл.26, ал.2, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗЗД се сочи следното:
Съгласно записаното в исковата молба, според ищците, баща им „макар
и дееспособен не е могъл да разбира или да ръководи действията си, като
причината за това състояние е тР.- психично заболяване, изразяващо се в
психични и поведенчески разстройства- алкохолна характеропатия и
дементни прояви“. От цитираното можело да се направи извод, че ищците се
позовават на съдебната практика, обективирана в съдебно решение №143 от
9
16.12.2019г. по к.гр.д.№2729/2018г. на ВКС, съгласно което: „В приложното
поле на основанието за нищожност по чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 ЗЗД попадат
всички останали случаи, в които лицето е дееспособно, но поради душевна
болест или старческо слабоумие е в тР. неспособност за разбиране или
ръководене на действията /душевна болест или старческо слабоумие/“.
Не се оспорва обстоятелството, че бащата на ищците е получил през
м.04.2010г. мозъчен инсулт, т.е. шест години преди сключването между него
и ответницата на алеаторния договор. Видно било обаче от представените
писмени доказателства, че нито в едно не се съдържала констатация, че той е
бил диагностициран или е бил лекуван от някакъв вид душевна болест или от
старческо слабоумие. Нямало и поначало изобщо не съществували никакви
доказателства, че той е страдал от „хроничен алкохолизъм“. По тази причина
се приема, че твърденията на ищците в тази насока са напълно произволни и
недоказани. Вместо това, към исковата молба били приложени писмени
доказателства, от които било видно, че П. П. е боледувал от сърдечно- съдови
заболявания и ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест). Нито
едното, нито другото можели да бъдат квалифицирани като вид душевна
болест или старческо слабоумие. Липсата на душевна болест или старческо
слабоумие напълно се потвърждавали и от експертно решение №1557 от
заседание №078 от 19.04.2013г. на ТЕЛК за общи заболявания 1 състав, при
МБАЛ- П. АД, съгласно което П. П. е диагностициран със следните
заболявания: мозъчно съдова болест, състояние след исхемичен мозъчен
реинсулт, синдром на левостранна хемипареза- лека степен и артериална
хипертония II стадий, умерена по степен. За тези заболявания му била
определена общо 52% вид и степен на увреждане.
Настоява се и на това, че за много дълъг период от време от 2002г. до
м.03.2016г., П. П. бил водил множество съдебни производства против
бившата си съпруга- бракоразводно дело, делбено дело в две фази с
множество обжалвания, както и изпълнително дело, като изброяването не
било изчерпателно. Напълно изключена била възможността всички съдебни
инстанции и органи да са допуснали пред тях да бъдат извършвани невалидни
процесуални действия от лице, което трайно страда от душевна болест или
старческо слабоумие. Възражения в тази насока не били правени в
съответните производства и от страна на бившата съпруга на П. П., която е
майка на настоящите ищци.
10
Приема се, с оглед на изложеното, че иска с правно основание по чл.26,
ал.2, изр.1-во, предл. 2-ро от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД се визира следното:
Оспорват се следните неверни твърдения, съдържащи се в исковата
молба, че: ответницата е посетила П. П. „не повече от 7-8 пъти. Като при
редките си посещенията, единствено е носила алкохол на прехвърлителя;
нямало е случай в който приемателката да е отишла в дома му, за да почисти,
да му сготви, да му остави пари за ежедневни нужди и разходи“; че съгласно
сключения договор „тя се е задължила, да изпълнява задълженията лично“
/стр.3, 4-ти абзац от ИМ/. Съвсем очевидно било от текста на представения от
ищците нотариален акт, че страните не са се договаряли за подобно нещо; че
„покойният наследодател е държан заключен, не е излизал навън, явно с цел
да не се разбере за неизпълнението на договора“ /стр.3, 6-ти абзац/.
Счита се, че ищците не би следвало да твърдят подобно нещо, тъй като
за времето от сключването на алеаторния договор до смъртта на П. П., той е
бил посетен само веднъж /през 2018г. или 2019г./ от сина си, който е искал от
него да му прехвърли собствеността върху процесното жилище и не е бил
посетен нито веднъж от дъщеря си. Доколкото ищците съзнателно не били
поддържали лични контакти с баща си, те не били могли и да знаят как се е
изпълнявал атакуваният от тях договор за гледане и издръжка. В тази връзка,
ответницата заявява следното: Отношенията между бащата П. П. и неговите
син и дъщеря били трайно влошени, вследствие на множеството съдебни
производства, които се водили между него и майката на ищците. Без значение
било на чия страна е било правото, но наследодателят на ищците бил смятал,
че отношението проявено към него от страна на децата му е несправедливо и
неуважително, след като те са се явявали да свидетелстват против него и нито
един от тях двамата не е полагал грижи за него, нито преди, нито след
сключването на алеаторния договор.
Твърди се, че от 2002г., П. П. живеел във фактическо брачно
съжителство с Р.З.Х., която е майка на ответницата по делото. Първоначално
двамата живеели в жилището на Р.Х., а след освобождаването на процесния
имот от страна на Д.К., през пролетта на 2016г. се преместили в него. Имотът
бил изключително неподдържан, а при напускането му майката на ищците
11
отнесла със себе си не само всички намиращи се в него мебели, но дори и
казанчето на тоалетната чиния. На бащата на ищците била отпусната пенсия
за прослужено време и старост в размер от 190,76лв. към дата 05.10.2009г.
/при размер на минималната пенсия за прослужено време и старост от 136лв.,
считано от 01.07.2009г./, както и месечна финансова помощ по реда на ЗХУ, в
размер от 24,36лв. към дата 05.02.2019г. Грижите, които С. П. била полагала
за бащата на ищците, преди и по време на действие на договора се изразявали
в следното: заплащане за всички консумативни разходи /електричество и
водоснабдяване/ за процесния имот; заплащане на разходите му за мобилни
телекомуникационни услуги; оборудване лично от нея на жилището с
нужните мебели; преустройване с нейни лични средства на помещение за
баня, намиращо се в таванския етаж на жилищната сграда; заплащане на
всички необходими разходи за медицинско лечение на П. П., включително
разходите за изписаните му медикаменти, консумативи и апаратура
(медицински кислороден конвектор, на стойност 2360,00лв./; многократно
транспортиране лично от нея на П. П. до различни болнични заведения в
гр.П. и в гр.С. /Банкя/; на всеки 2-3 седмици лични посещения, през
почивните дни, при него и майка й, като при тези посещения тя оставяла пари
и храна, като и лично е общувала с него, доколкото ответницата е живеела и
работила в гр.С.. Всички текущи и ежедневни грижи за бащата на ищците се
били осъществявали от майката на ответницата.
Сочи се, че съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС,
обективирана в съдебно решение №20 от 22.07.2015г. по к.гр.д.№1853/2014г.
на ВКС, IVг.о.: „По въпроса за съдържанието на насрещните права и
задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане е дадено разрешение по реда на чл.290 ГПК в Решение
№26/2009г., IIг.о. ВКС по гр.д. №5524/2007г., Решение №70/2011г. на IIIг.о.
ВКС по гр.д.№612/2010г., Решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д.
№1313/2009г. Обобщено, отговорът бил, че насрещните престации се
определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора.
Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее
в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде
изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. И без изрична клауза в
12
договора, ако бъде предоставено пълно изпълнение чрез трето лице и
кредиторът не възрази и приеме, длъжникът се освобождава от отговорност.“
Следователно, ответницата своевременно, пълно и точно била изпълнявала
задълженията си да гледа и издържа П. П., като това тя извършвала лично или
чрез майка си и това е ставало с изричното съгласие на кредитора по
алеаторния договор.
Поради изложеното се счита, че искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл.108 от ЗС се сочи следното: Доколкото
първите два иска, предявени от ищците, следвало да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани, от това произтичало и отхвърлянето на
ревандикационния иск, без да е необходимо да бъдат излагани подробни
съображения по него.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Видно от Удостоверение за наследници №454/07.12.2020г. се
установява, че П.Д. П., с ЕГН********** е починал на 06.12.2020г., като
разведен и след смъртта си е оставил за свои наследници по закон двете си
деца- ищците: Д. П. П., с ЕГН **********- син и С. П. И., с ЕГН**********-
дъщеря.
От Нотариален акт №91/20.07.2016г. за покупко- продажба на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка се установява, че П.Д. П., с
ЕГН**********, в качеството си на собственик е прехвърлил на ответника С.
А. П., с ЕГН **********- собствеността си върху имота, а именно: Жилище-
апартамент с идентификатор №62004.6.356.1.3, представляващ самостоятелен
обект в триетажна жилищна сграда №1, с идентификатор №62004.6.356.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №62004.6.356, с номер по
предходен план УПИ VII-1351 в кв.125 по плана на гр.Р., по КККР на гр.Р.,
със застроена площ от 88кв.м., ведно с 1/3 идеална части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: няма; под
обекта: 62004.6.356.1.2 и над обекта: няма- срещу задължението на С. А. П.,
да го гледа и издържа, докато е жив.
Установява се от представените епикризи, че прехвърлителят П.Д. П. е
боледувал и периодически е постъпвал на лечение в болница, като основно от
13
години е страдал от артериална хипертония и ХИБС.
Видно от Епикриза от м.04.2013г. /л.17/ се установява на 08.04.2013г.,
П.П. е получил мозъчен инсулт без тромболиза, причинен от тромбоза на
церебралните артерии, като е изписан в задоволително общо състояние с лек
двигателен дефицит. Установява се, че на 16.06.2016г. и преди прехвърляне
на процесния имот на 20.07.2016г., П. П. е лекуван в СБАЛПФЗ-П. от
хронична дихателна недостатъчност, както и през м.10.2016г., м.12.2016г.,
м.06.2017г., м.12.2018г., м.05.2019г. и след прехвърлителната сделка е
лекувани в същата болница отново от хронична дихателна недостатъчност.
От представената Епикриза /л.26/ на МБАЛНКБ- С. се установява, че
през м.04.2017г., П.П. е лекуван от „изострена хронична сърдечна
недостатъчност“.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 1557-078/19.04.2013г. се установява, че П. П. е
определен с 52% неработоспособност пожизнено, за заболяванията: мозъчно-
съдова болест и лека степен на левостранна пареза след изхимичен мозъчен
реинсулт, както и артериална хипертония.
Установява се, че във всичките епикризи издадени от лечебни
заведения, изрично е записано, че при престоя в болница, П. П. е бил
адекватен и ориентиран, като липсват писмени данни от които да е
констатирано, че при последния има наличие на алкохолна зависимост от
вида „хроничен алкохолизъм“.
В показанията си, св.Н.И.- свидетел на ищците визира, че П. П. не е
пиел, а през годините със зор го карали да пие една ракия.
В показанията на свидетелите, както на ищците, така и на ответника се
установява, че П. не само е работил още няколко години след прекарания
инсулт и до 2018г., но и докато общувал с тях да е бил напълно наясно за
какво се говори.
В показанията си, св.Н.Д.- сестра на П.П., твърди той през май, юни или
юли 2016г. както и през следващите 2017г.- 2019г. е ходил при нея за да иска
да му прехвърлят част от земята, върху която е построено жилището му, тъй
като Р. /жената с която е съжителствал/ искала земя за да е по- сигурна.
Въпреки, че всеки път да му била отказвала, той продължавал да настоява.
От показанията на св.И. се установява, че П. П. често забравял какво му
е искал предния ден, а и ходел с мръсни дрехи. А когато го питал защо не се
14
облече по- добре, той отговарял „че кой ще пере“. Според същия свидетел
когато посещавал П.П. при него не бил виждал съжителката му Р., но винаги
имало едно малко момче, което той гледал.
В показанията си св.Р.Х. твърди, че когато е живяла с П.П. е работила и
е отглеждала и внучето си- дете на сина й.
Видно от заключението по приета по делото и неоспорена от страните
СПсихЕ изготвена от в.л.В.Д. се установява, че липсва всякаква психична
болест или състояние, което към 20.07.2016г. да представлява пречка за П. П.
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, както и да формира валидна воля за сключване на процесната
правна сделка обективирана в НА №91/2016г. В констативно- съобразителна
част на тази СМЕ, вещото лице изрично коментира, че периода 2010г.- 2016г.
е достатъчно дълъг за да бъде забелязано дементно или психотично
състояние, което да е променило основно поведението на П.П., но няма
такива данни. А след като и продължавал да работи почети до смъртта си, то
той е бил със запазени когнитивни способности. Епизодичното забравяне
само по себе си е недостатъчно за изключване на дееспособност, а и е
характерно за възрастните хора особено за тези претърпели мозъчен инсулт.
В съдебно заседание, в.л.Д. дава разяснения и за това, че след мозъчния
инсулт, П.П. е имал нарушения в походката и не е чувал. Според него тези
състояния могат да отминат след известно време, тъй като са в резултат на
засягане на мозъка в определена част, като остров. По принцип при такова
засягане на мозъка можело да се говори за лакунарна деменция, която обаче
не правела лицето недееспособно. Т.е. дори и едно лице да има лакунарна
деменция, то може да формира воля и да разбира свойството и значението на
извършеното. Наличието на данни от показанията на св.И. за външна
занемареност на П.П., то тази занемареност не била от деменция, а била
свързана с лоша хигиена и лоши грижи за външния вид. Нямало и данни да са
му предписвани някакви лекарства, които да помагат при деменция.
Видно от заключението на СМНЕ изготвена от в.л.К.С.-невролог се
установява, че П. П., в резултат на прекарани тежки неврологични страдания
е бил в състояние да продаде дома си на непознати хора само срещу един
вкусен обяд.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
15
следното:
Депозираната жалба е редовна и допустима- отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран
субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
По съществото си, тя е неоснователна.
По отношение на предявения иск по чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД,
следва да се посочи, че първоинстанционният съд е приел за недоказано
твърдението на ищците, че поради психично заболяване, изразяващо се в
психични и поведенчески разстройства- алкохолна характеропатия и
дементни прояви прехвърлителя П.Д. П., не е могъл да формира валидна воля
за сключването на Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължението за гледане и издръжка и поради това той е нищожен, поради
липсата на съгласие от страна на прехвърлителя. В тази връзка той е и
отхвърлил така предявения иск.
Тези му изводи няма основание да не бъдат споделени изцяло.
В тази насока следва да се посочи следното:
Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни
договорите, при които липсва съгласие /чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД/. Както
е посочено в мотивите на Тълкувателно решение №5 от 30.05.2022г. на ВКС
по тълк.д.№5/2020г. на СГГТК: „Липсва съгласие по чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от
ЗЗД, когато липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение
и приемане/ са направени и съвпадат, но никое от тях или двете са направени
при „съзнавано несъгласие“- без намерение за обвързване. Използваният от
доктрината и съдебната практика разграничителен критерий- „съзнавано“,
респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ съответства напълно на
значението на думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам какво
върша, имам ясна представа за постъпките и състоянието си“. Ето защо
фактическия състав по чл.31, ал.1 от ЗЗД по естествено си е проявление на
несъзнавана липса на воля. За разлика от това, в мотивите по т.ІІ на ТР
№5/2014г. от 12.12.2016г. по тълк.дело №5/2014г.на ОСГТК на ВКС,
последния е приел, че липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр.1,
16
пр.2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т.нар.“съзнавана липса на съгласие“
/например- изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване-
на шега, като учебен пример и др. подобни/“.
В случая, липсват доказателства, както да „несъзнавана липса на воля“,
така и на „съзнавана липса на съгласие“.
Позовавайки се на постановките установени с цитираното по- горе
тълкувателно решение от 2022г., то следва да се посочи, че по силата на
чл.31, ал.2 от ЗЗД, унищожението на договора не може да се иска след
смъртта на лицето, освен ако преди смъртта му не е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произтича от самия договор.
Няма спор по делото между страните, че П. П.- баща на ищците е
починал на 06.12.2020г., като преди това по отношение на него не е било
откривано производство за поставянето му под запрещение, респ. да има
влязъл в сила съдебен акт в тази посока. Доказателства по делото в тази
насока не са налице.
Предвид на тези съображения, няма основание да се приеме, че така
предявения иск е доказан от страна на въззивниците- ищци, съответно има
основания за неговото уважаване.
За пълнота, следва да се визира, че от събрания доказателствен
материал не може да се изведе извод за наличие на алкохолна характеропатия
у прехвърлителя П. Д. П., нито наличие на дементни прояви, които да са му
пречели да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на
извършеното и от които да се приеме, че той не е изразил валидно воля за
прехвърлянето на имота.
В този аспект, последният обосновано е възприел заключението на
съдебно- психиатричната експертиза изготвена от в.л.Д., което е категорично,
че към 20.07.2016г.- датата на която е сключен договора, обективиран в
процесния нотариален акт не се открива психична болест или състояние,
което би попречило на П. П. пълноценно да разбира свойството и значението
на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Изводът на вещото лице
е категорично, тъй като е основан на събраната по делото медицинска
документация. Следва да се отбележи, че заключението на специалиста е
17
водеща и няма основание да се приема доводите на защитата на възивниците,
че са налице и показания на свидетели- И. и Д. които сочат за проблеми с
паметта, промяната в настроението и неговата безкритичност. Действително
те излагат такива данни, но на практика същите не са конкретни към периода
в който е извършено прехвърлянето на имота, още повече същите дават и
сведения, че състоянието му не е било толкова тежко, като съображения ще
бъдат изложени по- долу.
Налице е позоваване на заключението на съдебно- неврологичната
експертиза, която се приема, че следва да даде основание за неприемане на
изводите на горната експертиза. Първоинстанционният съд правилно не е
приел с доверие същата, т.е. не се е позовал на нея относно крайния си правен
извод. Настоящата инстанция няма основание да не сподели изводите на този
съд, тъй като действително в.л.С. се основава на предположения относно
това, че след прекараните неврологични страдания през 2010г. и 2013г.-
мозъчна интрахемисфериална хеморагия е ИМИ последствията са не само в
ограничения в движението, но и определени поведенчески отклонения,
предимно изразяващи се в емоционална лабилност, а и такива пациенти
ставали вяли безинициативни и не можели самостоятелно да извършват
сложни действия.
На практика по делото именно от разпита на свидетелите на ищците, не
се установяват данни, да е изпадал в такива състояния коментирани от
вещото лице. Напротив, установява се, че П. П. е работил- тоест извършвал е
самостоятелно сложните действия, които е вършел и преди заболяването му.
В този смисъл са и показанията на свидетелката Димитрова- негова сестра,
която коментира следното: „Брат ми, като работеше, разполагаше с пари и
след това разполагаше с пенсията. Спря да работи преди четири- пет години.
Някъде 2017- 2018г., спря да работи /т.е. след сделката/. Тези данни
определено установяват, че това вещо лице предполага, а не е категоричен на
база медицинска документация. Следва да се отбележи, че и относно
диагнозата деменция не е установено, П. да е бил изследван, тъй като вещото
лице заявява, че това може да стане само в Неврологична клиника-
Медицинска академия- С..
В показанията си св.И., коментира, че П. е имал ужасен вид, но не
отрича, че последния „… все искаше да майстори“. Относно наличие на
18
алкохолна характеропатия, този свидетел коментира, че „…винаги със зор
сме го канели да пие една ракия“.
Предположението на вещото лице, че може би е имал дементни прояви,
които не са диагностицирани и от тук страдайки от деменция не могъл да
ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на
извършеното на практика се явява само хипотетично.
Реално по делото не се установяват данни, прехвърлителят и
наследодател на ищците- П. П., както в резултат на прекарания през 2013г.
мозъчен инсулт, както и към момента на прехвърлителната сделка-
20.07.2016г. да бил в състояние не позволяващо му да разбира свойството и
значението на нещата и да ръководи постъпките си и от там да обективира
воля за такава сделка.
В конкретният казус, въззивният съд няма основание да не приеме
изведените изводи на първоинстанционния съд, за да уважи предявения пред
него иск с правно основание по чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД.
По отношение на предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, касаещ
развалянето на Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължението за гледане и издръжка, обективирана в НА №91/2016г., поради
неизпълнение на задължението на приобретателя, следва да се посочи, че във
въззиваната жалба не са изложени каквито и да е оплаквания относно
отхвърлянето на този иск, като неоснователно.
Приемайки на база, бланкетното оплакване в последната относно
необсъждането поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и
гласни доказателства от страна на районния съд, следва да се посочи, че
настоящата инстанция не стига до такъв извод. Основанието си за това се
извежда от обстоятелството, че първата инстанция е обосновала изводите си,
именно след анализиране на гласните доказателства имащи отношения към
спора по същество в случая. В този аспект същите се приемат изцяло и няма
основание те да бъдат преповтаряни. На практика не са установяват
доказателства ангажирани от страна на ищците, които да опровергават
констатациите на първата инстанция в насока, че е налице частично
изпълнение на задължението за издръжка и гледане, осъществявано частично
от трето лице- Р.Х. и частично от приобретателя С. П., изведени от
възприетите от нея гласни доказателства, като прехвърлителя П. П. е приемал
19
това изпълнение от момента на сключване на договора- 20.07.2016г. и до
смъртта си- 06.12.2020г. като не е предприел действия по развалянето на
договора поради неизпълнение.
Предвид на това и настоящата инстанция не приема, че са налице
предпоставките за развалянето на договора поради неизпълнение на
задължението на ответника С. П. за разваляне на договора за издръжка и
гледане на П. П. и предявеният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, като неоснователен,
правилно и законосъобразно е отхвърлен от районния съд.
С оглед неоснователност на първите два иска, неоснователен следва да
се приеме и обусловения от тях иск по чл.108 от ЗС и като такъв,
първоинстанционния съд правилно го е отхвърлил.
Предвид на гореизложеното и споделяйки изцяло крайните правни
изводи на първата инстанция, въззивният съд приема, че обжалваното
решение следва да потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно, а
подадената въззивна жалба, като неоснователна се остави без уважение.
С оглед този изход на делото, в тежест на жалбоподателите следва да се
присъдят направените от страна на въззиваемата страна разноски за
настоящата инстанция- адвокатски хонорар в размер на 700лв.
В случая, настоящата инстанция не намира основание за уважаване на
направеното възражение за прекомерност на това възнаграждение.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №110/05.05.2022г., постановено по
гр.д.№20215210100521/2021г. по описа на РС- Велинград.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.„М.“ 139 и С. П.
И., ЕГН********** от гр.В. ул.“Ю.“№19, да заплатят на С. А. П., ЕГН
********** от гр.Р., ул.“Р. Княгиня“ №47, направените от последната
разноски пред въззивната инстанция в размер на 700/седемстотин/лв.-
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21