РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на четвърти
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело № 229 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „ОИЕ“ ООД,
със седалище гр. Русе, представлявано от В.Л. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 95–ФК от 14.03.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Запечатване на търговски обект“ – китайски
ресторант, находящ се в гр. Русе, ул. „Велико Търново“ № 5, стопанисван от „ОИЕ“
ООД, както и „Забрана за достъп до него“ за срок от 10 (десет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират основания за
допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на оспорения акт, материална незаконосъобразност на заповедта, както и несъобразяване с целта на закона.
Жалбоподателят
претендира съдът да
отмени оспорената заповед, както и да присъди направените по
делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л.
19 от делото).
Ответникът
по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Румяна Миланова, счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
По фактите
От представените с административната преписка
писмени доказателства се установява, че на 11.03.2019 г. в 15:00 часа, от
органи по приходите при ТД на НАП – Варна е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС – китайски
ресторант, находящ се в гр. Русе, ул. „Велико Търново“ № 5, стопанисван от „ОИЕ“
ООД, със седалище гр. Русе.
В хода на
проверката било констатирано, че в издадените от „ОИЕ“ ООД фискални касови
бележки от наличното в обекта ФУ на дата 11.03.2019 г. не се съдържат
необходимите реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, а именно:
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги, с което търговецът не е спазил реда и
начина за издаване на документ за продажба.
Резултатите
от проверката били
материализирани в Протокол за извършена проверка № 0304982 от 11.03.2019 г. (л. л. 5-7
от преписката).
В протокола
и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от изведен КЛЕН
от фискалната памет на ФУ за дата 11.03.2019 г. (л. 12 от преписката).
Във връзка с констатациите при проверката било прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което със ЗНПАМ № 95 – ФК от 14.03.2019 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на „ОИЕ“ ООД е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ – китайски
ресторант, находящ се в гр. Русе, ул. „Велико Търново“ № 5, стопанисван от „ОИЕ“
ООД, със седалище гр. Русе, както и „Забрана за
достъп до него“ за срок от 10 (десет) дни (л. л. 1 – 3 от преписката).
Като мотиви относно продължителността на срока АО е
посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на
търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение.
Посочено е
още, че следва да се отчете фактът, че нарушението засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване
на реализираните обороти. Издаването на касова бележка, правилното отчитане на
ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по
закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС са все нормативноустановени задължения
на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговските обекти, които следва
да се изпълняват при съответните предпоставки. Прието е, че извършеното деяние
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
както и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство. Посочено е също така, че целта на настоящата ПАМ е
да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти, както и че ако не бъде приложена ПАМ
съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни или труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите
на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби водещо до
неправилно определяне на дължимите налози. За извършване на тази промяна в
организацията на дейността в обекта бил необходим определен срок. В контекста
на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК e посочено, че срокът на ПАМ е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца.
За нарушението впоследствие е съставен и АУАН № F478165 от 20.03.2019 г. (л. 13 от преписката). По административната преписка не са налични и в хода
на съдебното производство не се събраха доказателства за издадено към момента
наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.
В издадената
ЗНПАМ изрично е посочено, а това е и служебно известно на съда, че със ЗНПАМ №
29-ФК/22.01.2019 г. на жалбоподателя е наложена ПАМ от същия вид за извършено
на 21.01.2019 г. напълно идентично административно нарушение. Заповедта е
потвърдена с решение на АдмС – Русе, постановено по адм.д. № 110/2019 г., което
решение не е влязло в сила.
По правото
Жалбата
е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия
дружеството на 20.03.2019 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от
него разписка (л. 4 от преписката). Жалба до съда е подадена чрез административния
орган на 01.04.2019 г. (л. 4 от делото), с което е спазен законоустановеният 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал.
1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган - в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, предложение второ от ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към
делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.
1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 15 от преписката).
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на търговеца,
се налага процесната ПАМ, а именно – издаване на фискални касови бележки от наличното в
обекта ФУ на дата 11.03.2019 г., които не съдържат необходимите реквизити,
съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ, а именно:
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги, с което търговецът не е спазил реда и
начина за издаване на документ за продажба. Описаната
в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП № 0304982 от 11.03.2019 г., по
отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени
са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и
установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с Протокол за
извършена проверка № 0304982 от 11.03.2019 г., съставен в присъствието на представляващия дружеството и на служител в
трудово правоотношение с търговеца. В протокола са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона.
В конкретния случай е констатирано нарушение на
чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно
тази разпоредба фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
Приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: по т. 7 -
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги.
За нарушения на посоченaтa разпоредбa санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на
глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на
обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства
и на посочената в издадения впоследствие АУАН № F478165 от 20.03.2019 г., с
който е констатирано нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ Н-18/2006 г.
Редът, респ. начинът за издаване на документ
включва и задължението по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата във фискалната
касова бележка да се посочи наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги.
По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС, мярката „Запечатване на търговски обект“ има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Касае се не за превантивен eфект по отношение на констатираното нарушение, а по
отношение на бъдещите действия на нарушителя. Следва да се има предвид, че във
всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и
фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да се изведе
обоснован извод, че е извършено нарушение и нарушителят може да извърши друго
такова. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед
от органа по приходите или от оправомощено от него лице. В тежест на административния
орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от
налагане на ПАМ, при това именно за определения в заповедта срок. В случая с
оглед на факта, че се касае за търговски обект, в който се реализира съответен
търговски оборот и обстоятелството, че се касае за утвърдена практика в начина
на издаване на касови бележки без наличие на процесните реквизити, обосновано
може да се заключи, че тази практика може да бъде преустановена и допускането
на други нарушения от същия вид да бъде предотвратено, именно чрез налагане на
предвидената по закон ПАМ.
С
оглед относимите към казуса правни норми и събраните в хода на делото
доказателства, следва да се приеме, че в настоящия случай са налице всички
елементи от хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за налагане на
принудителната административна мярка запечатване на обект.
Органът по приходите правилно се е позовал
на нарушението на цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност е
издал оспорената заповед.
Съдът
приема, че определеният срок от 10 дни за запечатване на обекта и забрана за
достъп до него за същия срок отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен
с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е
законосъобразен.
Противно на
доводите на оспорващия са налице мотиви относно продължителността на срока на
ПАМ, като е посочено, че 10-дневният срок за запечатване на търговския обект се
обосновава от значимостта на охраняваното обществено отношение. Макар
използваната формулировка в изложените мотиви да е до известна степен обща от
данните по делото се установява, че процесното административно нарушение е
нееднократно извършвано от жалбоподателя и въпреки, че заповедта за наложената
първа по ред ПАМ не е влязла в сила, констатираната търговска практика, която е
в нарушение на законовите изисквания не е преустановена, което безспорно
обосновава определения от административния орган срок на наложената в настоящия
случай ПАМ. Определеният срок на ПАМ, който е към минимума, предвид
възможността за налагане на ПАМ до 30 дни, е съобразен с принципа за
съразмерност – чл. 6 от АПК и целта на закона.
Предвид
всичко изложено дотук съдът намира Заповед № 95 - ФК от 14.03.2019 г. за
законосъобразна. Не са налице основания за нейната отмяна.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „ОИЕ“ ООД, със седалище гр.
Русе против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 95 – ФК от 14.03.2019 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на дружеството е наложена принудителна административна
мярка „Запечатване на търговски
обект“ – китайски
ресторант, находящ се в гр. Русе, ул. „Велико Търново“ № 5, стопанисван от „ОИЕ“
ООД, както и „Забрана за достъп до него“ за срок от 10 (десет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: