Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
С., граждански
състав, в
публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ренета Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 705 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от С.Д.И. срещу „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че дължи на ищеца сумата от 276,32 лв., представляваща платена без
правно основание цена на електрическа енергия за периода 01.12.2015 г. –
11.02.2016 г. по фактура № **********/02.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.08.2018 г., до окончателното
ѝ изплащане, за която сума е издадена Заповед № 7154/07.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12729/2018 г. на
РС Пловдив.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, предоставяна от ответника. Посочено е, че с
писмо от ответника от 02.06.2017 г. бил уведомен, че на 11.02.2016 г.
електромерът, който измервал доставената ел. енергия за обект, находящ се на
адрес: гр. С., ул. „Р.” № *, бил демонтиран и предаден за проверка в Български
институт по метрология. В писмото се твърдяло, че служители на Български институт
по метрология констатирали, че електромерът е манипулиран и не отчитал ел.
енергия, поради което на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 51 ПИКЕЕ ответникът
коригирал сметката за ел. енергия на ищеца за периода 01.12.2015 г. –
11.02.2016 г. за 72 дни, като начислил сумата от 276,32 лв., за което била
издадена фактура № **********/02.06.2017 г. За да не бъде прекъснато ел.
захранването на домакинството, ищецът заплатил посочената сума. Твърди се, че в
случая липсвала вина на абоната като основна предпоставка за реализиране на
неговата договорна отговорност. Поддържа, че не бил осъществявал достъп до
средството за търговско измерване, като не били налице и доказателства за
осъществявани от негова страна нерегламентирани интервенции. Оспорва, че
ответното дружество не било установило, че процесният електромер е бил изправен
към момента на монтирането му, както и на какво точно се дължи неправилното
отчитане на ел. енергията. Също така не ставало ясно защо конкретно за този
период от 72 дни е коригирана сметката за ел. енергия. Възразява, че нито бил
манипулирал СТИ, нито пък бил потребил количеството ел. енергия, остойностено
съгласно фактурата от 02.06.2017 г. За да се претендира от страна на ответника
заплащане на начислената сума, следвало да бъде налице виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на абоната, установени в общите правила за
продажба на ел. енергия, които изисквали предоставената енергия да е реално
доставена, за да се заплати от потребителя. Също така не била спазена и предвидената
в общите условия процедура за подмяна на СТИ и проверка на неговата техническа
изправност. Поради това депозирал пред РС Пловдив заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение срещу издадената заповед, за него бил налице
правен интерес да предяви настоящия иск. По тези съображения моли да бъде
уважена исковата му претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество, в който излага съображения за неоснователност на
иска. Твърди, че били спазени
всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа
проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период. Повод да бъде извършена проверката
бил анализ на товаровия профил на клиента, според който от датчика на
електромера за неправомерен достъп постъпвала информация в системата за несвойствени
явления (манипулации). Това се потвърдило и от заключението, извършено в
Български институт по метрология, според което бил осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, като било монтирано допълнително устройство за
дистанционно управление в измервателната верига. С
оглед горното, счита, че
съществувало законово основание за начисляване на процесната сума, като в
конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 72 дни, като не
превишавал максималния период от 90 дни. Също така счита, че нямал задължение
да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Излага съображения, че
въпросът кой е конкретният извършител на манипулацията е ирелевантен, защото
законовите разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството
електрическа енергия, не съдържали условия за извършване на корекциите при
установено виновно поведение на крайния клиент. Единственото условие за
коригиране на сметката било да бъде установено при спазване на съответния ред,
че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Според ответника корекционната процедура имала за цел да
възстанови настъпилото имуществено разместване, а не да ангажира отговорността
на потребителя за негово виновно поведение. Възразява, че в ОУ на ЕВН ЕС имало
предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, поради което
не било налице задължение за крайните снабдители да изменят общите си условия
след измененията на ЗЕ. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният
иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
По
делото е безспорно, че страните са обвързани от сключен при общи условия
договор за продажба на ел. енергия. Няма спор и за това, че процесната сума от
276,32 лв. е била допълнително начислена
от ответното дружество като корекция на сметката на ищеца, за което е издадена
фактура № **********/02.06.2017 г., вследствие на установено непълно измерване
на количеството електрическа енергия за периода 01.12.2015 г. – 11.02.2016 г.
Страните не спорят, че към момента на извършване на проверката титуляр на
партидата бил бащата на ищеца – Д.И.П., като след неговата смърт била
прехвърлена на ищеца. Представена е и касова бележка от 23.06.2017 г., от която
се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество исковата сума от
276,32 лв.
Според констативен протокол за техническа
проверка № 265405/11.02.2016 г., съставен от представители на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД, електромер № *********, който измервал доставената ел.
енергия на адреса на потребление на ищеца: гр. С., ул. „Р.” № *, бил демонтиран
и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № *12018, за предаване за
експертиза. В протокола е отразено, че при проверката се установило, че
електромерът отговаря на нормите на БДС. Протоколът бил подписан от извършилите
проверката служители и ищеца С.И. – към онзи момент в качеството му на
представител на титуляря Д.И.П.. Демонтираният електромер бил изпратен за
експертиза на Български институт по метрология – Регионален отдел Бургас,
където бил изготвен констативен протокол № 378/22.02.2017 г., съгласно който
при отваряне на електромера било констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността
му, като било монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в
измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните характеристики
на електромера. При замерването било установено, че отчетената грешка е в
рамките на допустимата, като изрично е отбелязано, че проверката е извършена
при изключено устройство за дистанционно управление.
От показанията на свидетелката С.П.– майка на
ищеца, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и
безпротиворечиви, се установява, че в деня на проверката прекъснало
електрозахранването в дома ѝ, поради което излязла навън да провери какво
се случва. Разказва, че забелязала служители на ЕВН до електромерното табло,
като след известно време до тях отишъл и ищецът. Спомня си, че той ги попитал
защо свалят електромера, а те му отговорили, че така им е наредено, както и че
няма отклонение при замерването. След като подменили електромера, предоставили
на ищеца да подпише документ.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля А.В.
– служителят на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, извършил проверката,
от които става ясно, че им било възложено от ръководството да проверят
електромера на обект с адрес: гр. С., ул. „Р.” № *. Свидетелят е изяснил, че
проверката била извършена в присъствието на лице от домакинството на клиента,
като при замерването му констатирали, че електромерът отговаря на изискванията.
Посочил е, че тъй от ръководството им било наредено да подменят електромера,
бил демонтиран и изпратен в метрологията.
От
приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че монтираното допълнително
устройство за дистанционно управление в измервателната верига на електромера при
включването му водело до неправилно измерване на консумираната електрическа енергия.
Размерът на допълнително начислената сума бил определен при спазване на
нормативната уредба в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като в конкретния случай правилно
било остойностено неизмереното количество за коригиране на сметки. Според
вещото лице не било известно от кога датира установената грешка, което
обуславяло невъзможност за обективно установяване на началния момент на
неточното измерване от СТИ.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
процесния случай периодът, за който е извършена едностранната корекция на
сметката, е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн.
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Същевременно с Решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. нормите на ПИКЕЕ, с изключение
на чл. 48-51, са отменени. От своя страна, разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн.
в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г./респ.
бр. 97 от 23.11.2018 г. Поради това и с оглед действието занапред на решенията
на ВАС относно извършената на 11.02.2016 г. проверка на средството за търговско
измерване, ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон
В
практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение №
203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.) се приема, че с
изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С
изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като
следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012
г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при
доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ.
С
оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекция на оператора
след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки: 1) предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка; 2) наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;
3) спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
(в сила от 17.07.2012 г.) като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на
ЕВН ЕС е посочено, че продавачът
изготвял справка за дължимите суми и в 7-дневен срок уведомявал клиента за
сумите, които последният дължи. Съдът не споделя становището на ответника, че
за него не съществувало задължение да изменя общите си условия, тъй като видно от
правилото на чл. 28, ал. 2 от ОУ не е предвиден подробно разписан ред за
уведомяване на клиента, а само, че трябва да му бъде съобщено за корекцията. В
тази насока е необходимо да се отбележи, че ПИКЕЕ предвиждат няколко хипотези,
при които е допустимо да се коригира сметката за ел. енергия, а именно– чл. 48,
чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ. Поради това, с оглед спецификата на всяка една от тях, е
необходимо, за да бъде защитен в пълна степен интересът на потребителя и с цел
обективно установяване на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността
на абоната, да се регламентира начин за уведомяване на клиента за отделните
етапи на корекционната процедура, а не само за отправяне на покана за
доброволно изпълнение за допълнително начислената сума. Ето защо, съдът счита,
че не е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като не е
предвиден ред за участие на потребителя в корекционната процедура и защита на
неговите права. Така например, в разглеждания случай ответното дружество е
посочило, че проверката била извършена поради констатирани в системата за
дистанционен отчет несвойствени явления (манипулации) по товаровия профил на
клиента, но не е представило писмени доказателства, че потребителят е уведомен
за това. В тази насока са и показанията на свидетеля А.В., от които не се
установява по време на проверката да са обяснили на ищеца каква е конкретната
причина, която е наложила смяната на СТИ. Като се вземе предвид, че фактурата е
съставена на 02.06.2017 г., повече от една година след датата на проверката, не
би могло да бъде прието, че електроснабдителното дружество е създало гаранции
за обективност на извършените от него действия във връзка с корекционната
процедура.
От
изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
непълно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация.
Също
така съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящата хипотеза не е
установено при условията на пълно и главно доказване, че средството за
търговско измерване е отчитало неточно потребеното количество ел. енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 41 ПИКЕЕ (отм.)
всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки, които се извършват от оператора на
съответната мрежа относно съответствието им с нормативните изисквания, установени
в ПИКЕЕ, като, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка над
допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол или неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е
известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа
енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на
преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора на
разпределителната мрежа – арг. чл. 45 ПИКЕЕ (отм.).
Следователно, за да възникне субективното материално право на крайния снабдител
за едностранна корекция на сметка на потребител, следва в обективната
действителност да са се осъществили следните материалноправни
предпоставки – в хипотезата, когато е налице средство за търговско измерване:
1) установено несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните; респ.
нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система; добавяне
на чужд за системата елемент; 2) средството за търговско измерване да не
измерва количеството потребена електрическа енергия
или измерва последната с грешка извън допустимата и 3) наличие на
причинно-следствена връзка между установеното въздействие върху СТИ и неотчетеното
количество електрическа енергия, или отчитането му при грешка.
В настоящата хипотеза при съвкупната преценка на
събраните доказателства се установява, че е налице първата предпоставка за
ангажиране отговорността на потребителя, тъй като във вътрешността на
електромера е било монтирано допълнително устройство за дистанционно управление
в измервателната верига. Но не е категорично доказано, че средството за
търговско измерване не е отчитало електрическа енергия или е отчитало потребената енергия за корекционния
период при грешка извън рамките на допустимата съгласно Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което да е причинено от
нерегламентираната манипулация на измервателния уред. Напротив, от представения
по делото констативен протокол, изготвен от Български институт по метрология, се
изяснява, че отчетената грешка е в рамките на допустимата. В тази насока е и
заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е изрично посочено, че
единствено при включено устройство за дистанционно управление описаната
манипулация водела до неправилно измерване на консумираното количество ел.
енергия. Предвид липсата на
доказателства, че през исковия период устройството е било включено, както и за конкретния
неизмерен процент ел. енергия, съдът намира, че не е безспорно установено
осъществяването на всички материалноправни
предпоставки, обуславящи законосъобразното упражняване и възникване на правото
на електроразпределителното дружество за извършване на едностранна корекция на
сметката на клиент. Поради това в полза на ответното дружество не е възникнало
вземане в размер на начислената сума от 276,32 лв.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск следва да
бъде уважен. В разглеждания случай ищецът установи, че е заплатил процесната
сума на ответника, която се явява платена без основание, тъй като ответникът не
доказа, при негова доказателствена тежест, че правомерно се е възползвал от
правото си да начисли процесното допълнително количество ел. енергия за посочения
във фактурата период. Предвид гореизложеното, по отношение на ответника следва
да бъде признато за установено, че дължи на ищеца претендираната сума в размер
на 276,32 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.08.2018 г., до окончателното ѝ
изплащане, което вземане е удостоверено в издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12279/2018 г. по описа на РС Пловдив.
Съобразно т. 12
от ТР № */18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В заповедното производство ищецът е
претендирал разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. В исковото производство също е направил
разноски в общ размер на 375 лв. С оглед уважаването на иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски в общ размер на 375 лв., както и тези, направените в хода
на настоящото производство, които също възлизат на 375 лв.
Така мотивиран,
РС С.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, че дължи на С.Д.И., ЕГН: **********, адрес:
***, сумата от 276,32 лв., представляваща платена без правно основание цена на
електрическа енергия за периода 01.12.2015 г. – 11.02.2016 г. по фактура №
**********/02.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.08.2018 г., до окончателното ѝ
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 7154/07.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12729/2018 г. на РС
Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на С.Д.И., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 375 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 375 лв. –
представляваща разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: