Решение по дело №1225/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 1491

 

гр. Пловдив, 08.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети юни, през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

при секретаря Стефка Костадинова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1225 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от М.Г.З. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й адв. И. М., срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - гр. София. С исковата молба са предявени две искови претенции, а именно за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата имуществени вреди, претърпени от нея в резултат на две издадени срещу нея незаконосъобразни наказателни постановления, съответно Наказателно постановление № 36-0000455 от 23.10.2018 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, както и Наказателно постановление № 36-0000471/31.10.2018 г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, представляващи сторените в хода на съдебното производство по обжалване на всяко от наказателните постановления пред Районен съд - Пловдив и Административен съд - Пловдив разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. Размерът на така формулираните претенциите е както следва: във връзка с първото наказателно постановление - в общ размер на 700 лева, а във връзка с второто – в общ размер от 600 лева. Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските – 350 лева адвокатски хонорар и общо 20 лева държавна такса за образуване на делото.

Ищцата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, като вместо нея се явява упълномощеният й процесуален представител адв. М., който поддържа и двете искови претенции, излага становище по същество и моли за присъждане на разноските в производството.

Ответникът по иска ИА „Автомобилна администрация“ - София, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание. Не е постъпил и отговор по исковата молба.

 Задължително участващия по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за основателност на исковата молба и счита, че тя следва да бъде уважена изцяло.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на съдържанието на исковите претенции се касае до предявени два иска с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно постановление №  2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, но въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно - наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Тъй като законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, то доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно издадено наказателно постановление, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане именно по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този ред е допълнен и от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК за допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред.  В случая всяка от обективно съединените искови претенции е основана на отмяна на наказателно постановление по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН. Както е посочено в цитираното вече ТП № 2/15 г., а също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ колегия, нито ЗАНН, който е приложимият закон в производството по обжалване на наказателните постановления, нито НПК, към който ЗАНН препраща за неуредените случаи, предвиждат специален ред за присъждане на разноски в това производство. Същото се отнася и до касационното производство по обжалване решенията на районните съдилища по административно - наказателни дела, при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС административните съдилища не присъждат разноски.

Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото, по смисъла на чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на всяко от посочените наказателни постановления, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е орган, принадлежащ към структурата на ответника, съгласно чл.17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Агенцията е юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от същия Правилник и следователно е надлежен ответник, като правилно исковете са насочени именно срещу него.

По същество исковите претенции се явяват основателни.

От приложените и приети по делото доказателства, които не са оспорени от другите страни, се установява от фактическа страна, че срещу ищцата З. е било издадено Наказателно постановление № 36 - 0000455 от 23.10.2018 г., с което на същата е било наложено административно наказание глоба от 1500 лева на основание чл.178а, ал.7, т.1 от Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е било обжалвано от ищцата З. по реда на чл.59 от ЗАНН пред Районен съд - Пловдив, като била депозирана жалба в съда чрез пълномощника й адв. И. М., към която е било приложено адвокатско пълномощно за адвоката от 19.11.2018 г. В хода на развилото се пред Районния съд производство по образуваното по жалбата АНД № 7473/2018 г. по описа на 16 н.с., ищцата била представлявана от упълномощения й адвокат, който се е явил в съдебно заседание, ангажирал доказателства и изложил отделно от нея становище по същество по делото. С решение № 2145/13.12.2018 г., постановено по посоченото АНД, Районен съд - Пловдив, 16 наказателен състав, отменил обжалваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно. Решението било обжалвано пред Административен съд - Пловдив от  Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, като по този повод било образувано КАНД № 87/2019 г. по описа на ХХІ състав на Административен съд - Пловдив. По същото ищцата била представлявана отново от упълномощения й адв. М., който депозирал писмен отговор по касационната жалба и участвал в съдебното заседание, където изложил становище по същество. С окончателно решение № 635 от 21.03.2019 г. Административен съд Пловдив оставил в сила решението на Районния съд за отмяна на наказателното постановление.

Срещу ищцата З. било издадено и Наказателно постановление № 36-0000471 от 31.10.2018 г., с което й била наложена глоба от 500 лева по реда на чл.178а от Закона за движение по пътищата.  Това наказателно постановление било обжалвано пред Районен съд Пловдив, където жалба депозирал упълномощения с пълномощно от 19.11.2018 г. адв. И. М.. По жалбата било образувано АНД № 7474/2018 г. по описа на ІІІ наказателен състав, по което ищцата З. била представлявана от адв. М.. Същият присъствал в съдебно заседание, ангажирал доказателства, изложил становище по същество. С решение № 2183 от 18.12.2018 г. по посоченото АНД Районен съд - Пловдив отменил като незаконосъобразно и това наказателно постановление. Решението било обжалвано пред Административен съд - Пловдив от ОО „Автомобилна администрация“- Пловдив, като по този повод било образувано КАНД № 240/2019 г. И по това дело адв. М. изготвил отговор по касационната жалба, като представлявал ищцата в съдебното заседание, където изложил подробно становище по същество. С Решение № 823 от 11.04.2019 г., което било окончателно, Административен съд - Пловдив оставил в сила обжалваното решение на Районния съд за отмяна на наказателното постановление.

От приложените  по настоящото дело заверени копия от договори за правна защита и съдействие, приети от съда и неоспорени от страните, се установява, че между ищцата З. и адвокат М. са били сключени такъв договор за представителство във връзка с обжалване на първото от наказателните постановления пред Районния съд и съответно такъв за представителство в касационното производство пред Административния съд, като по първия от договорите уговореното и видно от съдържанието му заплатено в брой при подписване на договора на 19.11.2018 г. възнаграждение било 350 лева, а по договора за правна защита и съдействие пред Административния съд по КАНД 87/19 г. уговореното и заплатено в брой към деня на подписване на договора 14.02.2019 г. възнаграждение от ищцата било 350 лева. Съответно по отношение обжалването на второто от посочените наказателни постановления бил сключен договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено възнаграждение за представителство на ищцата пред Районния съд от 300 лева, а за представителството пред Административния съд по КАНД № 240/19 г. отново било уговорено и заплатено възнаграждение от 300 лева.

Видно е, че представените пред настоящия съдебен състав заверени копия на договори за правна защита и съдействие не са били представяни и не фигурират по делата, по отношение на които е била осъществена уговорената в тях правна защита, но и представянето им там е било безпредметно и не се е изисквало, предвид факта, че в производството по обжалване на наказателните постановления по ЗАНН, съответно на решенията на районните съдилища, постановени в това производство, пред административните съдилища, не е предвидена правна възможност за присъждане на разноски. Съдът счита, че представените по настоящото дело договори удостоверяват факта на направените от страна на ищцата разходи за общо проведените четири съдебни производства във връзка с обжалване на двете наказателни постановления, доколкото е видно, че датите на сключване на договорите предшестват провеждането на производствата, договорите са с поредни номера, които при съпоставка с времето на образуване на всяко от съдебните производства се следват хронологически, а в съдържанието на всеки от договорите е видно и какъв е точният предмет на всеки от тях.  Отбелязано е във всеки от договорите какъв е размерът на изплатения доход по договора, като изрично е отразено, че плащането е осъществено в брой. Сиреч, от приетите писмени доказателства към исковата молба, съпоставени и с тези, съдържащи се в приложените за послужване административни дела, се установява, че ищцата действително е направила разходи за възнаграждение на адвокат във всяко от двуинстанционните производства по обжалване на отменените като незаконосъобразни наказателни постановления в общ размер от 700 лева и от 600 лева, като представените договори имат характер на разписка за извършеното плащане.

За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

 В конкретния случай е установена по делото и не се спори от страните по този факт, отмяната на издадени при изпълнение на особена по своя характер административна дейност, каквато е административно-наказателната дейност, актове – наказателни постановления, като незаконосъобразни. В развилите се пред Районния съд и пред Административния съд производства по отмяната на наказателните постановления се установява ищцата да е направила имуществен по своя характер разход, като е заплатила във връзка с всяко от наказателните постановления двукратно адвокатски хонорар на упълномощения в производството пред всяка от двете инстанции адвокат. Така направените разходи от 700 лева и съответно от 600 лева принципно се явяват имуществени вреди за ищцата, които, освен това, са в пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни актове – наказателни постановления – и са непосредствена последица от тях, доколкото ищцата не би търсила и заплащала изобщо адвокатска защита, ако срещу нея не бяха издадени незаконосъобразните наказателни постановления. Съгласно ТР 1/2017 г. на ВАС, адвокатската защита е конституционно гарантирана в КРБ и законово регламентирана в ЗА, като при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.    

Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на държавата, която е обективна по своя характер. В тази връзка съдът съобразява и съдържанието на изричната разпоредба на чл.4, предл. посл. от ЗОДОВ.

Не се установява от доказателствата по делото и нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които са основание за отхвърляне на иска или намаляване размера на присъденото обезщетение.

 От изложеното следва, че всеки от двата обективно съединени иска е доказан по своето правно основание, като поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на всяко от отменените като незаконосъобразни наказателни постановления, издадени против ищцата.  Не е направено възражение от ответника и представителя на прокуратурата за намаляване размера на претендираните обезщетения, като при преценката на същия съдът отново се позовава на мотивите на цитираното и по-горе Тълкувателно решение №1/2017 г. на ВАС, в което изрично е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, сиреч да е обоснован и справедлив, което означава да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. В разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА е предвидено освен, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, каквото е установено в случая да е извършил за ищцата на два пъти пред РС - Пловдив и Административен съд - Пловдив адв. М., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно -наказателен характер, извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв. /чл.18, ал.3 от Наредбата/. Предвидените по Наредбата размери са само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер не е равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъл на чл.36, ал.2 от ЗА, а определянето на размера на възнаграждението като обоснован и справедлив е в зависимост от характеристиките и обема на конкретно оказаната правна помощ и във връзка със спецификите, сложността, продължителността и предмета на конкретното производство. В случая, оказаната от адвокат М. правна помощ е имала своето основно и съществено значение преди всичко по двете дела, проведени пред Районния съд, пред който е постигнат и благоприятен за ищцата резултат – отмяна на всяко от наказателните постановления, който резултат е потвърден по-късно и от Административния съд. Дейността на пълномощника на ищцата пред Районен съд Пловдив по АНД № 7473/2018 г. и АНД № 7474/2018 г. се е изразила не само в изготвяне на жалба срещу отменените впоследствие наказателни постановления, но и в осъществено процесуално представителство в проведените по делата по едно съдебно заседание, в които е било проведено съдебно следствие и са били събирани доказателства, включително и чрез разпита на по двама свидетели, като ангажирането на част от гласните доказателства е станало именно по искане на адв. М.. Относно представителството и защитата пред Административен съд - Пловдив по всяко от касационните административно-наказателни дела, се установява, че освен изготвения подробен писмен отговор по касационната жалба, адв. М. е взел лично участие в заседанието, проведено по всяко от делата, като е изложил подробни доводи по съществото на делото. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищцата размер на адвокатското възнаграждение по всеки от четирите договора следва да се определи като съразмерен и изцяло съответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА и поради това съдът намира, че присъждане на обезщетения в претендирания размер, който е и съобразен и с предвиденото в Наредбата, не е несъответно на принципа на справедливостта, доколкото така направените разходи за адвокат във връзка с отмяната на всяко от двете наказателни постановления са отговаряли на фактическата и правна сложност на развилите се съдебни производства и действително извършената работа от адвоката по тях. Поради това и като доказан и основателен следва да бъде уважен всеки от двата иска съответно за обезщетение в размер на 700 лева и обезщетение в размер на 600 лева.  

 

 

 

           

 Не се претендира лихва върху размера на обезщетенията, поради което и съдът не дължи произнасяне.

На основание специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищцата се дължат и следва да бъдат присъдени и размера на внесените държавни такси за всяка от исковите претенции от по 10 лева, или общо 20 лева за образуване на делото, както и възнаграждение за един адвокат. Не е налице възражение от другите страни за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено за представителство пред настоящия съд, съгласно договора за правна защита и съдействие, представен по делото, в който е удостоверено заплащане в брой на договореното възнаграждение за адвоката от 350 лева. Установява се, че същото е и съответно на предвиденото в чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това, че исковите претенции ще бъдат уважени изцяло, изцяло следва да се присъди и размерът на възнаграждението за един адвокат.    

По така изложените мотиви Съдът

 

РЕШИ:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - гр. София, ул.“Гурко“ № 5 да заплати на М.Г.З. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 700,00 лв. / седемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено срещу нея Наказателно постановление № 36-0000455 от 23.10.2018 г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - гр. София, ул.“Гурко“ № 5 да заплати на М.Г.З. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издаденото срещу нея Наказателно постановление № 36-0000471 от 31.10.2018 г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - гр. София, ул.“Гурко“ № 5 да заплати на М.Г.З. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 370, 00 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща заплатените от ищцата в настоящото производство държавни такси и адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: