Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03. 10.
2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично заседание на първи октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при
участието на секретаря Татяна Асенова и в присъствието на прокурора Митко
Димитров, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.о.х.д. № 2431 по описа за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 14.
12. 2017 г, постановена по н.о.х.д. № 12301/16 г. по описа на СРС, НО, 95
състав, подсъдимата А.П.Н. е била призната за виновна в това, че на 06. 11.
2014 г. в гр. София, на ул. *******(с лице към ул. Пиротска, в два съседни
магазина), без съгласието на притежателя на изключителното право на “D.&G.” и “D. TM S.A.”, използвала
в търговската си дейност марка (по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от
ЗМГО – използване в търговската
дейност по смисъла на ал. 1 е предлагането на стоките с този знак за продажба
или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и
предлагането или предоставянето на услуги с този знак) – предлагала за продажба
и държала на склад с цел продажба без правно основание по смисъла на чл. 13,
ал. 1 от ЗМГО обекти на това изключително право – 10 броя панталони, тип дънки,
с марка “D.&G.” на единична стойност 180.00 лева, на обща стойност
1 800 лева, като поставеният знак върху стоките е идентичен със знака на
марката “D.&G.”; 14 броя кожени колани на единична
стойност 105.00 лева, на обща стойност 1 470.00 лева, като поставеният
знак върху стоките е идентичен със знака на марката “D.&G.”;
два броя блузи с дълъг ръкав на единична стойност 120.00 лева, на обща стойност
240.00 лева, като поставеният знак върху стоките е идентичен със знака на
марката “D.&G.”, като всички стоки с марка “D.&G.” са на обща стойност 3 510.00 лева;
57 броя панталони, тип дънки, на единична стойност 160.00 лева, на обща
стойност 9 120.00 лева, като поставеният знак върху стоките е сходен със
знака на марката “D. TM S.A.”; 50 броя кожени колани на единична стойност 90.00
лева, на обща стойност 4 500.00 лева, като поставеният знак върху стоките
в сходен със знака на марката “D. TM S.A.” и 9 броя блузи
с дълъг ръкав на единична стойност 120.00 лева, на обща стойност 1 080.00
лева, като поставеният знак върху стоките е сходен със знака на марката “D. TM S.A.”, или всички стоки възлизат на обща
стойност 18 210.00 лева, поради което и на основание чл. 172б, ал. 1, вр.
чл. 54 от НК са й били наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца и „Глоба“ в размер на 2 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ е било отложено за срок от
три години. На основание чл. 172б, ал. 3 от НК предметът на престъплението е
бил отнет в полза на Държавата, като е постановено след влизане в сила на
присъдата той да бъде унищожен. Подсъдимата Н. е била осъдена на основание чл.
189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на Държавата направените по делото
разноски в размер на 375.00 лева и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу тази
присъда в постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата Н.. В нея са
изложени бланкетни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на акта,
както и за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното
производство пред СРС. Претендира се и неоснователно отхвърляне на
доказателствени искания на защитата, с което се счита да е нарушен принципът за
разкриване на обективната истина, гарантиран в чл. 13, 14 и 107 от НПК. От
въззивния съд се иска да отмени присъдата и да постанови нова, с която да
признае подсъдимата Н. за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В проведеното
публично съдебно заседание защитникът поддържа жалбата, като по същество
акцентира, че не оспорва законосъобразността на извършеното претърсване и
изземване от двата търговски обекта, което намира за безспорно доказано, но
сочи, че стоките са били изнесени пред магазините, което е било възприето от
пристигналата на място огледна група и, съответно, от поемните лица и това
обстоятелство е било неизяснено в хода на съдебното следствие пред СРС. Намира,
че не са събрани каквито и да било доказателства за това, че Н. е осъществила
престъплението чрез двете форми на изпълнително деяние, които се твърдят в
обвинителния акт – предлагане в търговската мрежа за продажба и съхранение със
същата цел.
Представителят
на СГП оспори жалбата и пледира за потвърждаване на атакуваната присъда, като
намира, че при постановяването й съдът е обсъдил всички събрани доказателства и
е наложил справедливо наказание.
Подсъдимата А.Н.
поддържа изявленията по същество на адвоката си и в последната си дума моли да
бъде оправдана.
Въззивният
съдебен състав, като обсъди аргументите на страните, събраните доказателства по
делото и съдържанието на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
За да се
произнесе с обжалваната понастоящем присъда, СРС се е основал на следните
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите А.С.Т., В.С.Л.и
Й.Р.Д.(вкл. в частите на показанията на последните двама от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК), протоколите за претърсване
и изземване и за оглед на веществени доказателства, както и на заключенията на
техническата и съдебно-оценителната експертизи.
Въз основа на
прецизен и задълбочен анализ на тази доказателствена съвкупност, първата
съдебна инстанция е достигнала до правилни фактически изводи, които въззивният
съд изцяло споделя.
Подсъдимата А.П.Н.
е родена на *** г. в гр. София, българка, българска гражданка, със средно
образование, омъжена, неосъждана, работи, живее в с. ********
През 2014 г. ЕТ
„Д. – А.Н.“, управляван от подсъдимата Н., стопанисвал два търговски обекта –
съседни магазини, находящи се в София, на партера на ул. *******с лице към ул.
П.. В тях Н. съхранявала и продавала на дребно дрехи и
аксесоари от различни марки, включително и продукти, на които били поставени буквени
знаци идентични или сходни с тези на търговските марки D.&G. и D.. Н. нямала съгласието на
носителите на изключителното право върху марките - D. & G. Trademarks
S.r.l, Италия и D. TM S.A, Люксембург да съхранява с цел продажба и да
осъществява търговска дейност със стоки с тези марки. Отделните стоки били
разположени на манекени и на стелажи в търговските помещения, а под стъклена
маса, от която се осъществявали продажбите имало изложени колани.
Комбинираната марка D & G D. & G. се състои от словен
елемент D. & G. и инициалите D & G, като е регистрирана с рег, № 628886
от 07. 06. 1994 г. със срок на действие до 07. 06. 2024 г. за стоки с класове
3, 9, 14, 18 и 25 – блузи, панталони и колани, според Мадридската спогодба за
международна регистрация на марките и Протокола към нея с притежател D. & G. Trademarks S.r.l, Италия.
Комбинираната марка D. 2 е регистрирана по реда на Регламент (ЕО) № 207/09 на
Съвета относно търговската марка на Общността с рег. № 5217963 от 21. 05. 2007 г.
със срок на действие до 24 07. 2016 г. с притежател D. TM S.A, Люксембург, за стоки от клас 3, 18, 25 – блузи, панталони, колани.
Носителите на изключителното право върху тези марки не са предоставяли на Н.
разрешение да използва в търговската си дейност стоки, носещи върху сходни
стоки идентични или сходни марки с притежаваните от тях.
На 06. 11. 2014 г.
подсъдимата съхранявала в двете помещения и предлагала за продажба на клиенти
следните стоки, които носели словни елементи D.&G. и D., които били сходни
или идентични със стоки, за които били регистрирани марките и изписването им
било сходно по отношение на отделните отличителни елементи на оригиналните
знаци на съответната марка, а именно - 10 броя панталони, тип дънки, с марка “D.&G.”
на единична стойност 180.00 лева, на обща стойност 1 800 лева, като поставеният
знак върху стоките е идентичен със знака на марката “D.&G.”; 14 броя кожени
колани на единична стойност 105.00 лева, на обща стойност 1 470.00 лева, като
поставеният знак върху стоките е идентичен със знака на марката “D.&G.”;
два броя блузи с дълъг ръкав на единична стойност 120.00 лева, на обща стойност
240.00 лева, като поставеният знак върху стоките е идентичен със знака на
марката “D.&G.”, като всички стоки с марка “D.&G.” са на обща стойност
3 510.00 лева; 57 броя панталони, тип дънки, на единична стойност 160.00 лева,
на обща стойност 9 120.00 лева, като поставеният знак върху стоките е сходен
със знака на марката “D. TM S.A.”; 50 броя кожени колани на единична стойност
90.00 лева, на обща стойност 4 500.00 лева, като поставеният знак върху стоките
в сходен със знака на марката “D. TM S.A.” и 9 броя блузи с дълъг ръкав на
единична стойност 120.00 лева, на обща стойност 1 080.00 лева, като поставеният
знак върху стоките е сходен със знака на марката “D. TM S.A.”, или всички стоки
възлизали на обща стойност 18 210.00 лева.
На посочената дата двете
помещения били посетени от екип на служители на 03 РУ-СДВР, между които били и
свидетелите В.Л.и Й.Д.. Те огледали магазините, забелязали стоките, на които
били поставени словни марки, сходни с оригиналните. Повикали за съдействие
огледна група от 03 РУ-СДВР, като до пристигането им запазили мястото, като не
допускали лица и предмети да влизат и излизат от помещенията. На място още при
явяването им била подсъдимата Н.. Полицейските служители се убедили, че двата
магазина се стопанисват от един и същи субект, тъй като там имало монтиран един
касов апарат и всички документи, представени им от Н. носили името на един
търговец.
Пристигналата на място
огледна група извършила претърсване на помещенията и всички стоки, носещи
словни марки, сходни с посочените две, били иззети, описани и поставени в
чували, в присъствието на две поемни лица. Съставен бил протокол за претърсване
и изземване, впоследствие одобрен от съдия от първоинстанционния Софийски
районен съд.
СРС е предложил
достатъчно ясен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, който не е
необходимо да бъде в детайли възпроизвеждан в настоящото решение. Може обобщено
да бъде посочено, че тя е безпротиворечива и последователна, като отделните й
елементи взаимно се допълват и така очертават една недвусмислена картина на
осъществената от подсъдимата Н.
престъпна дейност. Основният въпрос какви стоки са били съхранявани от Н. в
обектите, дали те са били държани от нея с цел продажба и дали са продавани на
клиентите е решен еднопосочно от преценката на показанията на свидетелите Л. и Д.,
протокола за претърсване и изземване, както и протокола за оглед на веществени
доказателства. Полицейските служители са депозирали напълно добросъвестни
разкази пред първата съдебна инстанция, като отделните факти, за които са
заявили липса на спомен, и това е наложило приобщаване на части от показанията
им от досъдебното производство, се отнасят до конкретни обстоятелства като дата
и имена, които е житейски логично да са забравили за времето от инкриминираната
дата до разпита им пред СРС и заради естеството на ежедневната си работа.
Техните изявления са подкрепени от вече посочените писмени доказателствени
средства, които точно индивидуализират вида и броя на намерените и иззети
стоки, които са предмет на престъпление. И двата протокола са съставени по
предвидения за това в НПК ред, поради което и следва да се считат за годни
източници на доказателства, самите обективирани в тях следствени действия също
са законосъобразни.
Едно от основните
възражения на защитата по доказателствата, е оплакването, че СРС не е допуснал
до разпит поемните лица, които са присъствали при претърсването и изземването
от търговските помещения, стопанисвани от ЕТ на подсъдимата. Този отказ за
събиране на доказателства от страна на първата инстанция е законосъобразен, тъй
като в искането си защитникът не е изложил твърдения, които могат да доведат до
основателно съмнение в присъствието на поемни лица по време на извършване на
следствените действия по претърсване и изземване. Нещо повече, във въззивната
жалба адвокатът подчертава, че не изразява становище за незаконосъобразност на
претърсването и изземването, а поставя въпрос къде точно са намерени отделните
вещи. Изясняването на същия не е необходимо да се извършва и чрез разпит на
поемните лица, тъй като в тази насока свидетелите Л. и Д. са достатъчно
категорични и убедителни – вън от съмнение е, че всяка от инкриминираните вещи
е била намерена в едно от двете помещения, стопанисвано от ЕТ „Д.– А. Н.“, в
този ред на мисли не може да се обсъжда изобщо теза, че те не са се намирали
във владението на подсъдимата преди проверката на служителите на 03 РУ-СДВР.
Заключенията на двете
експертизи са достатъчно обосновани и компетентно изготвени, така че правилно
СРС ги е кредитирал, както и останалия доказателствен материал.
При тези факти обоснован
е изводът, направен в проверяваната присъда, че А.Н. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, за
което е била предадена на съд.
От обективна страна на
06. 11. 2014 г. Н. е използвала в търговската си дейност 10 броя панталони, тип
дънки, с марка “D.&G.” на единична стойност 180.00 лева, на обща стойност 1
800 лева, като поставеният знак върху стоките е идентичен със знака на марката
“D.&G.”; 14 броя кожени колани на единична стойност 105.00 лева, на обща
стойност 1 470.00 лева, като поставеният знак върху стоките е идентичен със
знака на марката “D.&G.”; два броя блузи с дълъг ръкав на единична стойност
120.00 лева, на обща стойност 240.00 лева, като поставеният знак върху стоките
е идентичен със знака на марката “D.&G.”, като всички стоки с марка “D.&G.”
са на обща стойност 3 510.00 лева; 57 броя панталони, тип дънки, на единична
стойност 160.00 лева, на обща стойност 9 120.00 лева, като поставеният знак
върху стоките е сходен със знака на марката “D. TM S.A.”; 50 броя кожени колани
на единична стойност 90.00 лева, на обща стойност 4 500.00 лева, като
поставеният знак върху стоките в сходен със знака на марката “D. TM S.A.” и 9
броя блузи с дълъг ръкав на единична стойност 120.00 лева, на обща стойност 1
080.00 лева, като поставеният знак върху стоките е сходен със знака на марката
“D. TM S.A.”, или всички стоки възлизат на обща стойност 18 210.00 лева.
Изпълнителното деяние
„използване в търговската дейност“ тя е осъществила, като е предлагала стоките
със съответните знаци за продажба и ги е съхранявала с цел продажба (по смисъла
на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от ЗМГО) в два обекта, които е стопанисвала
чрез управлявания от нея ЕТ. Излагането на стоки в помещения, обособени като
търговски площи, вкл. складова част, разполагането им на места, достъпни за клиенти,
и по начин, обичаен, за да привлече вниманието им, представлява именно
съхранение на тези вещи с цел продажба и предлагането им за продажба.
По описаните стоки са
били видими словните части на марките D.&G. и D., които, според заключението
на техническата експертиза, в основните си елементи са били идентични или
сходни с изписването на основните елементи на оригиналните марки, така че да
създадат в клиентите впечатление, че имат естеството на стоки, произведени от
действителните носители на правата върху марките.
Търговската марка,
съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, е знак,
който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други
лица и може да бъде представен графично. Според чл. 13, ал. 1 от същия закон правото
върху марка включва изключителното правото на притежателя ѝ да я
използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие
да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или
сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на
марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която
включва възможност за свързване на знака с марката. Изключителното право,
според чл. 13, ал. 3 от ЗМГО, има действие от датата на публикацията на
регистрацията. Подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние без правно основание, тъй като не е имала разрешение за
предлагането за продажба и съхраняването на стоките с тази цел от носителите на
това изключително право.
От субективна страна изпълнителното
деяние е осъществено от Н. при форма на вината пряк умисъл, тъй като тя е
съзнавала, че в стопанисван от собствения й ЕТ търговски обект тя предлага за
продажба и съхранява със същата цел стоки, които са имали поставени сходни или
идентични марки с такива, за които е имало публична регистрация в полза на друг
субект, както и че тя няма разрешение от същия да използва по този начин в
търговската си дейност стоките с такива означения, разбирала е, че така набавя
за себе си приходи, разчитайки на приликата на марките на стоките с тези на
утвърдени производители, като накърнява техните права върху марката, но въпреки
това е продавала и съхранявала, за да продава, инкриминираните стоки, целейки
търговска печалба и неминуемо да накърни правата на изключителните притежатели
на марките.
При индивидуализацията
на наказанието на Н. СРС правилно е отмерил кумулативните наказания „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца с отложено изпълнение за срок от три години
и „Глоба“ в размер на 2 000 лева.
Вярно е, че смекчаващо
отговорността обстоятелство на подсъдимата е ниската степен на обществена
опасност на личността й, доколкото тя не е осъждана и това престъпление се
явява изключение в живота й, а отегчаващо такова е сравнително високата
стойност на предмета на престъплението. Въззивният съдебен състав не може да се
съгласи единствено с преценката на СРС, че добросъвестното процесуално
поведение на подсъдимата може да се тълкува като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като то е дължимо по принцип. Подобен характер принципно би
могло да има съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина в
хода на делото, но такова в случая не е констатирано. Въпреки това, и не само
заради липсата на съответен протест, преценката на СРС, че комбинацията от
двете наказания в съответните размери ще допринесе в максимална степен за
постигане на целите по чл. 36 от НК с оглед личността на Н., се споделя.
Действително, в този случай, наказанията ще повлияят на подсъдимата дори със
самия факт на налагането им и тяхната неизбежност ще я мотивира да преосмисли
поведението си и да зачита законите в страната ни и правата на другите правни
субекти, без неоправдано тежко да ограничава правата й.
Правилно е приложена и
разпоредбата на чл. 172б, ал. 3 от НК, като приобщените като веществени
доказателства по делото стоки са отнети в полза на Държавата, а направените по
делото разноски са възложени в тежест на подсъдимата.
В заключение, при извършената на основание
чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи нейната отмяна или изменение,
поради което прие, че следва тя бъде потвърдена, а жалбата срещу нея – да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 14. 12. 2017 г, постановена по н.о.х.д. № 12301/16 г. на СРС, НО, 95
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.