№ 299
гр. Русе, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20254500500149 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕВРОПА – ТРАНС 2001“ ЕООД чрез адв. Д. Д.
АК София решение № 1585/22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 2436/2024 г. на
Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от дружеството против Ф. К.
Ф. иск за заплащане на сумата от 6726,07 лв., представляваща обезщетение за
причинени липси- стойността на заредено дизелово гориво с ОМВ карта с Рутекс
функция № 4331 в периода 20.11-21.11.2019 г. като неоснователен. Жалбоподателят
намира обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага съображения, че
първоинстанционният съд неправилно приел, че по отношение на трудовите
задължения на ответната страна не било установено да е възложена материално-
отчетническа функция. Намира, че от събраните доказателства е установено, че
ответникът е бил пряк отчетник по отношение на поверената му горивна карта. Заема
позиция, че обстоятелството, че горивните карти са обвързани с конкретен камион и
се предоставят на шофьорите му по никакъв начин не могат да обосноват заключение
за обективна невъзможност картите да бъдат използвани за зареждане на други ППС
1
до какъвто извод косвено стигнал първоинстанционния съд. Излага доводи, че
горивната карта може да се ползва само за поверения на служителя камион. Това
обаче, по никакъв начин, според жалбоподателя, не може да обоснове заключение за
обективна невъзможност картите да бъдат използвани за зареждане на други ППС.
Оспорва още изводите на съда, че твърдяната от дружеството неустановеност на
липсите е следствие от неговото бездействия. За неправилен намира и извода на съда,
че окончателното осъдително решение на ОМВ спрямо дружеството-работодател не
може да се противопостави на ответника, тъй като не е бил привлечен като трето лице
помагач. Заема позиция, че е неправилен и извода на съдебния състав, че
презумпцията за причиняване на щетата от ответника е опровергана. Не оспорва, че
камионът на служителя се е намирал на отдалечено място от процесните зареждания,
но това обстоятелство, според него не изключва вината на шофьора. Прибирането му
от Франция до България за нормалното за това време и връщането на горивната карта
също счита, че не обосновава липса на съпричастност към нерегламентираните
зареждания. Претендира отмяна на решението и уважаване на иска, както и
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Ф. К. Ф. чрез адв. П. Х. и адв. С. К. АК Русе оспорва
основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Производството пред РРС е образувано по искова молба, по която ищцовото
дружество твърди, че от 30.05.2019 г. ответникът работел по трудово правоотношение
в предприятието му на длъжност "шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона". За
изпълнение на служебните задължения му била предоставена ОМВ карта с Рутекс
функция с № 4331 за закупуване на гориво без плащане в наличност към момента на
ползването й в съответните обекти в страната и в чужбина, за която ПИН кодът е
предоставен само на него. Твърди, че в периода от 20.11.2019 г. до 21.11.2019 г., чрез
използване на тази карта, на пет пъти на бензиностанция във Франция е закупено
дизелово гориво на обща стойност 3438,76 евро, при единична цена 1,46 евро. Веднага
след установяване на извършената транзакция представители на ищеца се свързали със
служителя Ф. за уточняване на обстоятелствата по необичайно големия размер на
закупеното гориво. Служителят категорично отрекъл да е зареждал с картата това
гориво. Издателят на картата „ОМВ България“ ООД фактурирал на ищцовото
дружество дължимата сума по закупеното гориво. Поради неплащане на тази фактура,
между „Европа - Транс 2001“ ЕООД и „ОМВ България“ ООД се провело съдебно
производство по гр. д. № 1296 от 2021 г. по описа на Районен съд - Велико Търново,
като в съдебния процес се установило, че в резултат от използване на предоставената
на ответника карта е извършено зареждане на фактурираните количества гориво и
ищцовото дружество било осъдено и заплатило стойността му на „ОМВ България“
2
ООД. Твърди, че допускането на нерегламентираното използване на ПИН кода и
картата представлява неизпълнение на служебните задължения на служителя, за което
той следва да носи лична, материална и отчетническа отговорност. В случая не
можело да бъде установена фактическата обстановка, при която е настъпила липсата,
но размерът й е установен. Претендира ответникът Ф. К. Ф. да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 6726,07 лв., която ищецът заплатил на „ОМВ България“
ООД за заредено гориво от ОМВ карта с Рутекс функция № 4331, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба. Иска присъждане на направените по
делото разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът взема становище за неоснователност
на предявеният иск и претендира отхвърлянето му. Оспорва да са налице
предпоставките за ангажиране на пълната му имуществена отговорност. Заема
позиция, че информацията за процесната карта, вкл. и за ПИН кода били известни не
само на работодателя, а и на други негови служители, тъй като картите се предавали
заедно с автомобилите и ПИН кодовете не се сменяли при смяна на водачите на
автомобилите. Отделно от това, тези кодове били еднакви за всички предадени от
ОМВ на управителя на ищцовото дружество карти. Заема позиция, че не е използвал
предоставената му карта за зареждане на процесното количество гориво, че е бил на
около 500 км от мястото, където са осъществени тези зареждания и че в този момент
картата е била в него, като намира за недоказано обстоятелството, че с конкретната
пластика е извършено зареждането. Твърди, че единственото установено било, че
данните й са въведени на мястото за зареждане, но това не сочи на извод, че той
самият го е осъществил. Възразява за зле водено дело между работодателя му и ОМВ,
по което самият той не е бил привлечен като страна и решението, по което не може да
му се противопостави. Заема позиция, че вероятно това зареждане на гориво е резултат
от извършено престъпление, за което работодателят му не инициирал никакво
разследване. Намира, че от негова страна липсва каквото и да било умишлено или
небрежно поведение. Претендира разноски.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлен изцяло иска за
липси, ведно с претенцията за законна лихва от завеждането на делото, Русенският
районен съд приел, че ответникът не е имал качеството на отчетник, поради което не
следва да бъде ангажирана пълната му имуществена отговорност. В допълнение
посочил, че дори и да се приеме, че ответникът е материално- отговорно лице отново
искът се явява неоснователен, доколкото поради бездействието на ищеца не е
установено как, къде и от кого е извършено зареждането на процесното дизелово
гориво. Приел, че постановеното осъдително решение по воденото между ищцовото
дружество и ОМВ е непротивопоставимо на ответника, тъй като не е бил привлечен в
производството като трето лице помагач на работодателя. Отделно от това, съдът
изложил и изводи за неоснователност на иска само въз основа на безспорната между
3
страните фактическа обстановка, която опровергавала презумпцията за причиняване на
щетата от отчетника.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правилно и съответно на изразените от страните становища и представени
доказателства, районният съд е приел, че между страните липсва спор относно
следните факти и обстоятелства: че с трудов договор № 215/30.05.2019г. отв. Ф. К. Ф. е
назначен в ответното дружество „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД на длъжност
“шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона; че във връзка с изпълнение на
служебните му задължения и като част от оборудването на използваното от ответника
превозно средство (товарна композиция - влекач и ремарке) му е предоставена ОМВ
карта с Рутекс функция, която се използва за зареждане на гориво от определени
бензиностанции в страната и чужбина; че картата е собственост на ОМВ и дава право
на ползвателя и (клиент на ОМВ) да закупува стоки и услуги без плащане в наличност
̀
към момента на доставката във всички обекти партньори на собственика на картата; че
за закупено дизелово гориво с карта № 4331 на пет пъти в периода 20-21.11.2019 г. от
бензиностанция във Франция, издателят на картата „ОМВ България“ ООД е
фактурирал на ищцовото дружество 3438,76 евро при единична цена на литър 1,46
евро, както и че поради неплащане на фактурата, издателят и предявил иск, по който
̀
било образувано гр. д. № 1296/2021г. по описа на РС – Велико Търново, което
производство приключило с осъждането на „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД да
заплати сумата по фактурата с левова равностойност 6726,07 лв.; че след приключване
на воденото съдебно производство дружеството заплатило сумата на ОМВ; че към
периода 20-21.11.2019 г. ответникът е изпълнявал курс до Франция като водач на
товарен автомобил с рег. № *** че към момента, когато са заредени количествата
гориво по горепосочената фактура управлявания от ответника товарен автомобил,
собственост на ищеца се е намирал на отдалечено място от бензиностанцията, на която
е установено, че е извършено зареждането (около 500 км. ); че такова количество
гориво не би могло да бъде заредено в управлявания от ответника автомобил; че
същият е имал достатъчно гориво, което не е налагало зареждането му към него
момент, както и че при връщането си в България, което станало за обичайното време
на пътуване без неоправдано забавяне, картата се е намирала у ответника.
Във въззивната инстанция е приложено гр. д. № 1296/2021 г. по описа на
Районен съд Велико Търново, по което с влязло в сила решение ищецът в настоящото
производство „Европа - Транс 2001“ ЕООД е осъден да заплати на „ОМВ България“
ООД сумата в размер на 6726,07 лв., представляваща дължима цена на закупено
дизелово гориво в общо количество от 2345,19 литра чрез безналично плащане с ОМВ
4
карта с № 4331 с Рутекс функция по фактура № ********** от 30.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
29.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 926,76 лв.
лихва за забава върху за периода за периода 18.12.2019 г. – 26.04.2021 г. От
приложените към гр. д. № 1296/2021 г. на РС Велико Търново писмени доказателства
се установява, че по силата на договор за издаване и използване на ОМВ карти с
Рутекс функция от 20.03.2009 г. „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД предало на „ЕВРОПА -
ТРАНС 2001“ ЕООД 20 бр. ОМВ карти с рутекс функция, между които и тази с №
4331. Установява се още, че всички горивни карти са били с един и същ ПИН код. По
изрична уговорка между страните по този договор /т.3.1. от ОУ/ всяка ОМВ карта дава
право на „ЕВРОПА - ТРАНС 2001“ ЕООД да закупи стоки /гориво/ и да ползва
допълнителни услуги от обекти включени в мрежата на Рутекс – партньорите в страна
и чужбина, без да извършва плащане в наличност към момента на доставката.
Съгласно клаузата на т. 5.2 (с) от ОУ за издаване и ползване на ОМВ карта с Рутекс
функция последната дава право на служителите на ищеца да проверят наличието на
съответствие между изписания на ОМВ картата регистрационен номер и този на
зарежданото МПС, но не са дължи да сторят това, нито са длъжни да откажат
заявената покупка, ако е налице такова несъответствие.
Към материалите по гр. д. № 1296/2021 г. на РС Велико Търново е приложен
още пътен лист № 2 относно товарен а-л на „Европа - Транс 2001“ ЕООД с рег. № ***
и водач ответника Ф. Ф. за периода от 00:00 ч на 20.11.2019 г. до 21.11.2019 г. и извадка
от ОМВ онлайн услуга за процесните пет зареждания с гориво с карта № 4331 за рег.
№ ***
Приобщено към доказателствения материал е и писмо от „ОМВ България“ ООД,
с което третото неучастващо в делото лице уведомява, че системата му не позволява
промяна или изменение на ПИН кода на картите за гориво Routex, с оглед на което в
периода на действие на Договора за издаване и ползване на ОМВ карти с Рутекс
функция, сключен между „ОМВ България“ ООД и „Европа - Транс 2001“ ЕООД не са
правени промени в ПИН кодовете. Лимитите по картите е можело да бъдат променяни,
както от клиентите чрез онлайн системата на ОМВ, така и по направено искане на
клиента от служител на „ОМВ България“ ООД. По отношение на договора с „Европа -
Транс 2001“ ЕООД седмичният лимит е намален от 6000 лв. на 3000 лв. на 25.11.2019г.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.
5
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, настоящия състав, след преценка на събраните
пред двете инстанции доказателства намира, че въззивната жалба е основателна.
С оглед въведените твърдения от страна на ищеца, че ответникът има
качеството на отчетник спрямо ищеца, както и че с извършени неправомерни
плащания на гориво от предоставена му разплащателна карта е нанесъл щети на
работодателя си в размер на исковата сума, въззивната инстанция намира, че правната
квалификация на предявения главен иск е по чл. 207, ал.1, т.2 КТ- за липси, а
акцесорната претенция за лихви с правно основание чл. 86 ЗЗД, на които правни
основания са разгледани и исковете от районния съд.
Разпоредбата на чл. 207, ал.1, т. 2 КТ урежда специфичен за отчетническата
дейност състав на увреждане- липса на парични или материални ценности. Липсата
представлява фактически недостиг на материални активи в касата или в склада, т. е.
представлява фактическо състояние на неотчетност. Характерно за този недостиг е
неустановения му произход, невъзможността да се установят причините за
състоянието на неотчетност. Липсата е юридическо понятие за щета, което се изгражда
върху презумпцията за причиняване на недостига от отчетника, комуто са поверени
активите. Поради наличието на тази презумпция за причиняването на щетата от
отчетника се предполага и неговата вина. Ето защо в тежест на въззиваемия по делото
е да докаже, че не е причинил липсата или че не я е причинил виновно.
В случая въззивникът твърди липса на гориво, причинена по вина на въззиваемия
чрез неправомерно ползване на горивната карта при процесните пет зареждания в
периода 20-21.11.2019 г. от бензиностанция във Франция. По отношение на
установената липса страните не спорят.
Първият спорен между страните въпрос е относно това дали ответникът е имал
качеството на отчетник по смисъла на чл. 207, ал.1 КТ, на който неправилно, според
въззивния състав, районният съд е дал отрицателен отговор. Видно от приложената
длъжностна характеристика, на заеманата от ответника длъжност е вменена
материална отговорност за повереното му превозно средство и оборудването към него
и е задължен да декларира извършените от него разходи- касово или безкасово, с
документ или без документ. Т. е. предвид фактически изпълняваните от него дейности-
зареждане с гориво, плащане на гориво, на други такси във връзка с извършваните
превози, същият има качеството на отчетник по смисъла на чл. 207, ал.1 от КТ, както
по отношение на предоставените му от работодателя средства за безкасово плащане,
така и по отношение на закупеното с тях гориво.
Както бе посочено по-горе, при констатация за липса на парични или материални
ценности, поверени на служителя под отчет, презупмира се, че щетата е причинена от
отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е
6
извършено виновно. Той от своя страна разполага с възможност да обори в хода на
съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се
дължи на негови действия или бездействия. Отчетникът може да въведе възражения за
настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск /чл. 204 ЗЗД/;
оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл. 46
ЗЗД/; поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради
обстоятелства, за които е отговорен работодателят /чл. 83, ал. 1 ЗЗД/, като за доказване
на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. и
свидетелски показания /в този смисъл т. 14 ППВС № 5/1955 г. При възражение за
намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в
негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по
трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по
съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата /чл. 127,
ал. 1, т. 2 КТ/; да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и
съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности. В този смисъл
са въведените в настоящия случай възражения от ответника, че създадената от страна
на ищеца-работодател организация на работа /по-скоро липсата на такава/ не
позволява опазване на предоставяните на шофьорите горивни карти. Тези възражения
обаче са неоснователни като недоказани. Установи се от събраните пред въззивната
инстанция писмени доказателства, че всички предоставени на дружеството ОМВ карти
са били с един и същ ПИН код, но се и доказа, че системата на ОМВ не е позволявала
той да бъде променян. Признато от ответника е обстоятелството, че е получил ОМВ
картата с приемо-предавателен протокол. От ангажираните от ответника гласни
доказателства се установи, че някои шофьори след приключване на курса оставяли в
кабините на камиона картите заедно пин кодовете. Не се доказа обаче това да е
ставало, защото такава е била създадената от работодателя организация, т. е. по негово
нареждане, а не поради проявена от тях недобросъвестност относно повереното им
имущество, доколкото и те са били материално отговорни лица. Установи се в същото
време, че ОМВ горивна карта е поверена на ответника изрично с приемо-предавателен
протокол от работодателя.
Неоснователно е и въведеното в писмената защита на въззиваемия възражение, че
не е доказано, че му е предадена точно горивна карта с № 4331 /доколкото не спори,
че горивна карта му е била предавана/. Безспорно е, както вече бе посочено по-горе,
че отв. Ф. в периода 20-21.11.2019 г. е изпълнявал курс до Франция като водач на
товарен автомобил с рег. № ***. От съвкупната преценка на доказателствата, в т. ч. и
събраните пред настоящата инстанция, а именно: договор за карти с Рутекс функция,
разпечатка на ОМВ онлайн услуги и свидетелски показания, се установи, че всяка
карта е издадена за използване само за конкретно превозно средство и следва същото,
като на нея е посочен регистрационния му номер. Установи се от същите тези
7
доказателства, че за товарен автомобил с рег. № *** е била издадена именно горивна
карта с № 4331. Безспорното между страните обстоятелство, че по времето, по което
са извършвани разплащанията с картата и е зареждано горивото на бензиностанция
във Франция, собственият на ищеца товарен автомобил с рег. № *** се е намирал на
значително разстояние от това място (около 500 км) не е в състояние да формира извод
за изключване на вината на ответника за процесните липси. Дали ответника по време
на използване на картата е бил в камиона или не е въпрос, който е ирелевантен,
доколкото е налице и възможността за предоставянето й (на негова отговорност) на
трети лица. Не се установи липсата в случая да се дължи на обективни причини.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че ищецът в случая не е оборил
законовата презумпция за неговата виновност като отчетник.
Ето защо крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на
предявения иск се явява неправилен, поради което обжалваното решение следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се
уважи. Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния
иск за заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба.
С оглед изхода от спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски, като такива се претендират само за първата
инстанция. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства,
удостоверавщи плащането, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество 1435,44 лв., от които 1166,40 лв. платено адв. възнаграждение с вкл. ДДС и
269,04 лв. държ. такса.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1585/22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 2436/2024 г. на
Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от „Европа – Транс 2001“
ЕООД, ЕИК104545230 против Ф. К. Ф., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата
6726,07 лв. представляваща обезщетение за причинени липси - стойността на заредено
дизелово гориво с ОМВ карта с Рутекс функция с № 4331 в периода 20.11.-21.11.2019г.
като неоснователен и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ф. К. Ф. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ул. „*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Европа – Транс 2001“ ЕООД ЕИК104545230, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Мария Габровска“ № 4, вх.Г, ет.2, ап.14,
представлявано от управителя ЕДИ СУМАТА в размер на 6726,07 лв.,
представляваща обезщетение за причинени липси - стойността на заредено дизелово
8
гориво с ОМВ карта с Рутекс функция с № 4331 в периода 20.11-21.11.2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.05.2024 г. до
окончателното плащане, както и 1435,44 лв. разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9