№ 2132
гр. София, 25.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110163636 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК във връзка с
чл. 240 от ЗЗД – за установяване съществуването на задълженията на ответника по Договор за
потребителски кредит, обезпечен със Запис на заповед, във връзка с които е издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство по ч.гр.д. № 42380 от 2021 г. на СРС, 120 състав, за
главница в размер на 90 лв. и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното плащане, както и присъждане на разноски по
настоящото дело.
Ответникът Д. Д. В. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като оспорва същия.
Ответникът АЛ. ХР. К. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като оспорва същия.
Съдът счита, че предявените искове за допустими, като делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание.
Предвид това и в изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта си на доклад по делото:
Предявен е от Ю.Л., ЕИК: ......................, представлявано от С.Н. и И.Н., със седалище и
адрес на управление: ........................., със съдебен адрес: ................., Ю.Л., чрез адвокат П.Г., срещу
Д. Д. В., ЕГН **********, ................................., със съдебен адрес: .........................., чрез адвокат
В.Ф.С, и АЛ. ХР. К., ЕГН **********, .........................., със съдебен адрес: .........................., чрез
адвокат Н.И., иск с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД - за
признаване за установено между страните, че ответниците дължат при условията на солидарност
на ищцовото дружество сумата от 90.00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 6001408/06.11.2019 г., обезпечена чрез Запис на заповед от 06.11.2019 г.,
с падеж на 30.10.2020 г., цялото вземане в размер на 3471.60 лв., ведно със законната лихва от
20.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноски.
В исковата молба се твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
1
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.08.2021 г., издадена по ч.гр.д.
№ 20211110142380/2021 г. на СРС, 120 състав, на ответниците било разпоредено да заплатят при
условията на солидарност на ищеца сумата от 2 061,60 лева, представляваща незаплатена главница
по Запис на заповед от 06.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2021 г. до
окончателното изплащане, ведно с разноските, извършени в заповедното производство. Сочи, че
ответницата Д.В. като издател на процесната запис на заповед се задължила безусловно и без
протест да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 3471.60 лв. на падежа, който бил
уговорен за датата 30.10.2020 г. Сочи, че ценната книга била авалирана от ответника А.К.. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, ответницата била изпълнила частично
задължението до сумата от 1410 лв., с пет вноски, отразени надлежно на гърба на ценната книга.
След настъпване на падежа, ищецът подал заявление за издаване на заповед от 417 от ГПК, след
чието издаване ответниците възразили, че не дължат. Твърди, че между ищеца и ответницата има
сключен договор за потребителски кредит № 6001408/06.11.2019 г., като ответникът К. бил
солидарен длъжник по този договор. Съгласно договора ищецът предоставил на ответницата
сумата от 1500 лв. със задължението последната да я върне в срок до 30.10.2020 г. на 12 равни
месечни вноски, като договореното възнаграждение върху заетата сума възлизало на 38 % от
главницата на годишна база и било фиксирано за срока на договора. Вторият ответник като
солидарен длъжник се задължил и отговарял за задължението на кредитополучателя, състоящо се в
погасяване на кредита, включително наложените договорни санкции и следващите евентуални
задължения, произтичащи от Договора или във връзка с него. Процесният запис на заповед бил
издаден от кредитополучателя въз основа на т.11 от Договора, която е авалирана от солидарния
длъжник. Сочи, че сумата по договора за кредит била предадена на кредитополучателя в брой на
06.11.2019 г., а от своя страна Д.В. е превела общо сумата от 1410 лв., с които е погасила главница
в посочения размер, като са останали непогасени част от главницата и задълженията за лихви
неустойки. Претендира само частта от непогасената главница в размер на 90 лв. да бъде
установена като дължима, ведно със законната лихва върху същата от 20.07.2021 г. до
окончателното плащане, както и пропорционално сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Д. Д. В. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК , в който оспорва
исковете като неоснователен. Счита, че договорът за потребителски кредит не е породил валидно
облигационно правоотношение, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по
него. Оспорва, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата, предмет на процесния
договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради
противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК. Оспорва начисления
лихвен процент, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите
нрави. Счита, че поради накърняването на принципа за добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1,
пр. 3 от ЗДД се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
процесния договор и злепоставяне на интересите на ответницата, с цел извличане на собствена
изгода за кредитора. Счита, че договорът е недействителен, поради нищожност на клаузата за
лихви. Оспорва, че е получил Общите условия на ищеца, приложими към договора за предоставяне
на потребителски кредит. Счита, че е нарушен и чл. 10 и чл. 11 от ЗПК относно задължителните
реквизити на договорите за потребителски кредит, а именно – шрифтът на договора да е не по-
малък от 12, да е посочен срок на договора за кредит, както и методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент. Не били посочени и компонентите, включени в годишния процент
2
на разходите. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 от ЗПК, както и че
клаузата на чл. 11.3. от договора е нищожна, тъй като предвижда начисляване на неустойка в
случай, че кредитополучателят не осигури в тридневен срок договореното обезпечение или ако
последното не отговаря на необходимите условия. Счита също така, че договорът съдържа
неравноправни клаузи. Наведени са множество доводи за неоснователност на исковата молба.
Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Ответникът АЛ. ХР. К. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК , в който оспорва
исковете като неоснователен. Счита, че договорът за потребителски кредит не е породил валидно
облигационно правоотношение, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по
него. Оспорва, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата, предмет на процесния
договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради
противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК. Оспорва начисления
лихвен процент, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите
нрави. Счита, че поради накърняването на принципа за добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1,
пр. 3 от ЗДД се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
процесния договор и злепоставяне на интересите на ответницата, с цел извличане на собствена
изгода за кредитора. Счита, че договорът е недействителен, поради нищожност на клаузата за
лихви. Оспорва, че е получил Общите условия на ищеца, приложими към договора за предоставяне
на потребителски кредит. Счита, че е нарушен и чл. 10 и чл. 11 от ЗПК относно задължителните
реквизити на договорите за потребителски кредит, а именно – шрифтът на договора да е не по-
малък от 12, да е посочен срок на договора за кредит, както и методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент. Не били посочени и компонентите, включени в годишния процент
на разходите. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 от ЗПК, както и че
клаузата на чл. 11.3. от договора е нищожна, тъй като предвижда начисляване на неустойка в
случай, че кредитополучателят не осигури в тридневен срок договореното обезпечение или ако
последното не отговаря на необходимите условия. Счита също така, че договорът съдържа
неравноправни клаузи. Наведени са множество доводи за неоснователност на исковата молба.
Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение за Потребителски кредит с първия ответник в качеството му на кредитополучател
и с втория в качеството му на поръчител по договора; реално предаване на сумата по кредита на
кредитополучателя; размера на задължението за главница, както и всички останали положителни
факти, които основава иска си и оборването на оспорените и твърдени от другата страна
отрицателни факти.
При доказване на горните факти, ответната страна следва да докаже наличие на
правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства, както и всички факти и твърдения, на
които основава възраженията си в отговора, от които черпи за себе си изгодни правни последици.
ДОПУСКА писмените доказателства към исковата молба и към отговорите на същата.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА ч.гр.д. № 20211110142380/2021 г. по описа на СРС, 120 състав.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че ако използват способите за медиация по Закона за
3
медиацията ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с
определение прекрати съдебното производство.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация. Страните могат да се възползват от предоставената им по Програмата
възможност.
Информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 до
17:00 часа от координатор на Програмата на тел. 8955423 и електронен адрес: ********@******.***
, както и в Центъра за спогодби и медиация, в гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2022 година от
11.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящето определение, на ищеца да се изпрати
и препис от отговора на ИМ.
СЛЕД ИЗПРАЩАНЕ на съобщенията до страните, ч.гр.д. № 20211110142380/2021 г. по
описа на СРС, 120 състав да се върне на заповедния съд за преценка относно обезсилване на
заповедта и изпълнителния лист в частта над сумата от 90 лв., предвид че предявеният иск е само
за този размер от задължението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4