Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 26.01.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ЯНА БОРИСОВА
при
секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1216 по
описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 20227591/16.10.2020г.
по гр.д. № 33698 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 156-ти
състав са отхвърлени исковете на „И.Т.9.”ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** срещу „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***,
пл. *******за заплащане на основание на чл.
405 от КЗ на сумите, както следва:
сумата от 15 000лв. – частичен
иск, целият за 30 000лв., представляващи застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт” полица № 4704170200000662 със
срок на действие от 01.02.2017г. до 01.02.2018г. за ремонт на влекач Скания”
рег. № *******; сумата от 5000лв.
частичен иск целият за 77647,92лв., представляващи застрахователно обезщетение за стойността на
увредена стока по договор за застраховка „Отговорност на превозвача” полица №
3440170200R00032/16.01.2017г., както и сумата от 5867лв. , представляваща заплатена от „И.Т.9.”ЕООД за наем на кран
във връзка с договор за застраховка „Отговорност на превозвача” полица №
3440170200R00032/16.01.2017г. и сумата от 1000лв.,
представляваща заплатена от „И.Т.9.”ЕООД за събиране на изпаднала и унищожена
стока във връзка с договор за застраховка „Отговорност на превозвача” полица №
3440170200R00032/16.01.2017г., като „И.Т.9.”ЕООД,
ЕИК ******* е осъден о да заплати на „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 400лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 25161383/06.11.2020г. по регистъра на СРС от ищеца „И.Т.9.”ЕООД, ЕИК ******* в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно
била зачетена присъдата на административния съд в гр. Пирот без за същата да е
проведено производство по екзекватура. Нормата на чл. 42 от Договора между НРБ
и ФНРЮгославия не сочела административните съдилища, а по отношение на
наказателните изрично било посочено, че касае само имуществено-правните искания
по присъдите на наказателните съдилища. Изчерпателното изброяване на съдебни
актове, които не се нуждаят от екзекватура не допускало включването на присъди
на административните съдилища. Производството по НПК било различно от частното
производство по екзекватура. Не било доказано противоправно поведение .
Съдебната експертиза не установявала механизма на ПТП, тя нямала и такава
задача, заключението не било оспорено, защото отговорите не касаели механизма
на ПТП и противоправното деяние. Не било спорно по делото че е настъпило ПТП и
че вредите са в следствие на същото, опис на вредите бил извършен от
застрахователя . Сумите дължими на правоимащото лице са били своевременно
прихванати и това пораждало правото му по чл. 435 от КЗ. Противоправно
поведение на третото лице помагач не било доказано, отказ на застрахователя да
плати обезщетение поради наличие на алкохол в кръвта му бил неправилен, нямало
доказване на правоизключващи , правоунищожаващи възражения на застрахователя.
По делото бил посочил превозваните стоки и стойността им, доказал твърденията
си за същото, уведомили застрахователя за събитието на 02.07.2020г. , правната
квалификация на този иск била чл. 435 от КЗ, а не посочената от СРС. Установено
било че постигнал споразумение с Г.Р. СЛР за плащане на причинените на това вреди,
като погасил задължението си с прихващане Приложими били правилата по
застрахователния договор, а не тези от ОУ, които им противоречат., не било
доказано че извън обхвата на договора са процесните вреди. Отговорността на
превозвача по застраховка „ГО на превозвача” била обусловена от отговорността
на превозвача по Конвенцията СМР, застрахователят покривал отговорността на
превозвача, а не вредите, причинени по
товара. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******* е оспорило
жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно. Установило се по делото, че ПТП е настъпило
поради управление на товарна композиция от водач с 2,82 промила алкохол в
кръвта, което било груба небрежност по смисъла на т.2.12, раздел VІ от ОУ по
застраховката „Отговорност на превозвача”. Товарната композиция била
управлявана и с три пъти по-висока от разрешената скорост което било
допълнително основание да се приеме, че е налице груба небрежност и изключен риск
по тази застраховка. Размер на вредите не бил установен, не било установено и
плащане от ищеца на товародателя на стойността на увредените стоки.
Представените протоколи и споразумения оспорил
и не установявали тези обстоятелства. Разходите за наем на кран и за
събиране на стока не били покрит застрахователен риск, те били изключения по
смисъла на т.2,11 раздел VІ от ОУ. Не били налице основанията за уважаване и на
иска по чл. 405 от КЗ, защото съгласно чл. 1.13 от ОУ по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт” не се покриват вреди в следствие на употреба на алкохол над
допустимата концентрация. Поведението на водача било груба небрежност по
смисъла на т.1.4 и 1.14 от ОУ по застраховка „Каско” – управление след употреба
на алкохол и с много над допустимата скорост. Това поведение обосновавало
извод, че не са взети и обичайните предохранителни мерки от застрахования. Претендирало
е разноски.
Третото лице помагач на страната
на ответника по исковете – А.А.М.,
ЕГН ********** с адрес *** е посочил, че решението е правилно. Посочил е че
правилно било приложена разпоредбата на чл. 42 от Договора между НРБ и ФНР
Югославия, защото макар и постановена от административен съд същата има
наказателен характер. Правилно било кредитирано заключението по
съдебно-автотехническата експертиза, което не било оспорено. ОУ били приети от
превозвача. Нямало реално плащане на увредените стоки от превозвача. Оспорил е
поради прекомерност претенцията за разноски на въззивника.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2015540/12.06.2019г. на на „И.Т.9.”ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***
срещу „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:***, пл. *******с която е поискал от съда да осъди
ответника да му заплати сумите, както следва: на основание на чл. 405 от КЗ на сумите, както следва: сумата от 15 000лв. – частичен иск,
целият за 30 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 12.06.2019г., до изплащането й, представляващи застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт” полица №
4704170200000662 със срок на действие от 01.02.2017г. до 01.02.2018г. за ремонт
на влекач Скания” рег. № *******; на основание на чл. 435 вр. с чл. 432 от КЗ сумата от 5000лв. частичен иск целият за 77647,92лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 12.06.2019г., до изплащането й,
представляващи застрахователно
обезщетение за стойността на увредена стока по договор за застраховка „Отговорност
на превозвача” полица № 3440170200R00032/16.01.2017г., както и сумата от 5867лв. , ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 12.06.2019г., до изплащането й, представляваща
заплатена от „И.Т.9.”ЕООД за наем на кран във връзка с договор за застраховка
„Отговорност на превозвача” полица № 3440170200R00032/16.01.2017г. и сумата от 1000лв., ведно със законната лихва от
подаване на искотавата молба – 12.06.2019г., до изплащането й, представляваща
заплатена от „И.Т.9.”ЕООД за събиране на изпаднала и унищожена стока във връзка
с договор за застраховка „Отговорност на превозвача” полица №
3440170200R00032/16.01.2017г. Посочил е, че на 29.09.2017г. на държавен път 1А
по линия А4 при отклонение на мястото Сарлах, гр. Пирот, Република Сърбия А.А.М.
управлявал влекач „ Скания”, рег. № *******с полуремарке рег. № *******, собственост
на ищеца с превишена скорост от 90км/ч при допустима от 30 км/ч което довело до преобръщане на превозното
средство, материални щети по влекача в размер на 30 000лв. и по
превозвания товар в размер на 77647,92лв, ищецът платил за наем на кран 5867лв.
и за събиране на стоките в размер на 1000лв, за престъплението на М. била
постановена Присъда на Наказателен съд на гр. Пирот, Република Сърбия. Към този
момент ищецът бил обвързан с ответника по договори за застраховка „Каско” за
влекача и „Отговорност на превозвача за ремаркето, поради което и ответникът му дължал заплащане
на обезщетение в размер на процесните суми, уведомил застрахователя за
настъпилите събития, но не му била платено обезщетението. Употребата на алкохол от водача не било основание да се откаже плащане на
обезщетението, защото то не водело до извод за умишлено причиняване на събитието от застрахованото лице. Превозвал
стоки на „Гопет Руминя СРЛ, част от тях били увредени, други били унищожени, по
предявена рекламация сключил споразумение с Г.Р.” като се задължил да му плати
39700,75 евро и задължението погасил чрез прихващане. Стоките които превозвал
били опаковъчен найлон за хранително-вкусова промишленост на стойност от
34220,30 евро; болтове и гайки на стойност от 2901,32лв; синтетичен прах Potassio
Metabisolfito с
тегло от 1200кг. на стойност от 1932 евро, увредени били 550кг на стойност от
885,50 евро; друга техника, която не била пострадала при процесното ПТП. Претендирал
е разноски.
Ответникът „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочило е, че действително
бил сключил договор за застраховка „Каско” за влекача Скания, присъдата на
НС-Пирот установявала, че ПТП е причинено поради употреба на алкохол от водача
и управление в превишена скорост, поради което и били налице изключенията по
т.1.13 и 1.4. от ОУ и не носел отговорност за заплащане на вредите. Имало и
основание за намаляване на обезщетението, защото не били взети предохранителни
мерки за запазването на имуществото от вреди Размер на иск не бил доказан.
Нямало доказателства за прекратяване на регистрацията. Иск по застраховката
отговорност на превозвача бил недопустим, погасен бил по давност, защото бил
изтекъл срока по чл. 32 от Конвенцията СМР и по чл. 378 от ТЗ. Не била платена от ищеца стойността на
увредените стоки, представените протоколи и споразумения с Г.Р.” били
неотносими, не бил одобрил спогодбите между ищец и Г.Р.” и те не го обвързвали.
Не бил уведомен за застрахователно събитие по полицата „Отговорност на
превозвача”, а и представеното допълнително уведомление сочело полица по
застраховка „Каско”Не било доказано състоянието на това при ПТП, какво е
превозвано, стойност на товара и на повредите му, не бил извикан авариен
комисар. По тази застраховка не дължал обезщетение поради изключен риск съобразно
т.2.12 и т.2,11от ОУ, защото водач управлявал МПС след употреба на алкохол и с
превишена скорост. Претендирало е
разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете – А.А.М., ЕГН ********** е оспорило
исковете. Посочило е, че възраженията на ответника били основателни.
По делото е прието Решение от
29.09.2017г. на Министерство на вътрешни работи на Република Сърбия, Полицейско
управление Пирот №14/2017г., съгласно което А.А.М. е задържан за 12 часа за
това, ч е заподозрян в извършване на нарушение по чл. 330, ал.2 и ал. 4 от
Закона за безопасността на движението по пътищата като на 29.09.2017г. около
11,40ч. на път 1А, А4 при девиацията при С., гр. Пирот е участвал в ПТП, като
управлявайки съчленено превозно средство Скания, рег.№ *******/*******при
тестване за алкохол е установено с алкохоломер, че е под въздействие на алкохол
с 2,82 промила алкохол в кръвта,.
По делото е приета Присъда от 30.09.2017г.
на Административен съд – Пирот, Република Сърбия, съгласно която А.А.М.,
роден на ***г. в гр. Перник, Република Б. е признат за виновен за това, че на
29.09.2017г. около 11,45ч. на път 1А, А4
при девиацията при С., гр. Пирот е предизвикал ПТП, като управлявайки съчленено
превозно средство Скания, рег.№ *******/*******не е съобразил скоростта на
движение с особености на пътя и и изисквания за скорост от 30км/ч , движел се е със скорост от 90 км/ч и под
въздействие на алкохол с 2,82 промила алкохол в кръвта, което е абсолютно
нетрезво състояние, в следствие на което се е достигнало до преобръщане на
превозвано средство на лявата страна в посока на движението и е настъпила
материална щета за превозното средство – нарушение на чл. 44, ал.2 от Закона за
безопасността на движението по пътищата
и на чл. 332, ал.1,т. 9 и чл. 332, ал.2 от този закон и на чл. 330, ал.1, т. 4
от същия закон, като наложено наказание за заплащане на парична санкция,
забрана за управление на МПС клас „С” за11 месеца.
Приети са извлечения от Закона за
безопасност на движението по пътищата на
Република Сърбия, съгласно които чл. 44 сочи, че на пътища извън
населени места шофьор се движи съобразно скорост , посочена в пътни знаци,
наказанието по чл. 330, ал. 4 е за водач, управлявал МПС под въздействие на
алкохол повече от 1,2 до 2,00мг/мл.
Приети са свидетелства за
регистрация, съгласно които влекач Скания, рег.№ ******* и полуремарке „Кроне”
, рег. № *******са собственост на И.Т.95”ООД.
Приета е застрахователна полица №
4704170200000662/01.02.2017г., съгласно която ЗАД „Б.В.И.Г.”АД и „И.Т.95”ООД с
сключили договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт” за влекач Скания,
рег.№ ******* за периода от 01.02.2017г. до 01.02.2018г. клаузи „Пълно Каско”, „Помощ на пътя” и „Доверен
сервиз” за застрахователна сума от 57 000лв., като застрахован е приел
Общи условия.
Приети са Общи условия по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, съгласно чл. 1.13, раздел Х от които
изключен риск са вреди при управление на МПС след употреба на алкохол от водача
над определената, а съгласно чл. 1.4 – умишлени
или причинени при груба небрежност действия на застрахован или на водач.
Приети са
опис – заключение от 06.10.2017г. , писмо от 16.10.2017г. по претенция №
59-02180-480/2017г. по застраховка Каско, съгласно която застрахователят е
огледал влекач Скания и е описал в 39 позиции вредите по него настъпили при ПТП
от 29.09.2017, като с писмо от 16.10.2017г. е отказал плащане на обезщетение
поради изключен риск по т. 1.13 от ОУ-управление от водач след употреба на
алкохол над допустимото.
По делото са приети неоспорени от
страните полица № **********R00032/16.01.2017г. съгласно която ЗАД „Б.В.И.Г.”АД и „И.Т.95”ООД с сключили
договор за застраховка „Отговорност на превозвача” за полуремарке рег. № *******
и други за Европа и Азия за периода от
19.01.20917г. до 18.01.2018г. при база на обезщетение – на събитие клауза
„Основно покритие А”, като застрахован е приел Общи условия.
Приети са Общи условия по
застраховка „Отговорност на превозвача” по Конвенция СМР съгласно раздел VІ, т.
2.12 от които изключен риск е вреди от умишлени или груба небрежност на
застрахован / негови служители. Съгласно т.2.11 изключен риск са пропуснати
ползи и косвени загуби от всякакво естество, несходство в документация, грешки
при броене и кантарни разлики.
Прието е уведомление за щета,
съгласно което на 05.10.2017г. И.Т.Б.” е съставило до ЗАД Б.В.И.Г.” за настъпило ПТП на
29.09.2017г. уведомление за щета по застраховка „Отговорност на превозвача”
полица № 4704170200000660 с превозван товар 13 палета, машина от Италия до Б. по време на превоз с МПС рег. № МК ******камион се обърнал в гр.
Пирот част от стоката я няма, друга е наранена, пратка в момента е в Г.Т.”ООД,
ще бъде поканен авариен инспектор на 05.10.2017г.
Приета е фактура от 27.09.2017г.
издадена от Е. СРЛ за превозвач Г.Т.”ЕОО
за превоз на товар с получател Г.в гр.
Тбилиси, Грузия по транспортен документ
5262/27.09.2017г. за калиев метабисулфит на стойност от 1932 евро.
Приета е международна
товарителница от 27.09.2017г., сочеща
изпращач Е. СРЛ, получател Г.ООД, превозвач И.Т.95”ООД с товар от 1 палет ,
тегло от 1230 кг по дестинация от Прамаджоре Италия до Б. , Казичене .
Приета е траспортна бележка от
27.09.2017г издадена от Е. СРЛ с
получател „Г.“ ООД, Тбилиси, Грузия за поръчка 55550/20.09.2017г. калиев метабисулфит ; 60 картонени кутии на 1
палет с тегло от 1200кг 100/120/150, превозвач е „Г.Т.“.
Прието е писмо от „Г.”ООД,
съгласно което във фактура от 27.09.2017г.
от „Е.“ СРЛ бил включен 1200кг. калиев метубисулфит за общо 1932 евро,
но поради ПТП 550кг били повредени стойността им била 885 евро ДДС било 19,10 евро и е поскал възстановяване
на 1078,60 евро.
Прието е писмо от „В.Т.“ до „Г.Т.“,
сочещо че при ПТП н камион РК ******ремарке *******стоки на „Г.”ООД са
повредени и клиентът сочи увредени стоки
550 кг. за 885,50 евро, ДДС за тях от 192,50 евро ,като е поискано плащане на 1078 евро
Приет е протокол за прихващане,
съгласно който „Г.Т.“ ЕООД и „В.Т.“ са прихванали насрещни вземания, като това
на В.Т.“ срещу „Г.Т.“ е 1078 евро по фактура № 50/08.12.2017г.
Приета е международна
товарителница 6745 с изпращач АМВ от Италия
, получател М.Б.”ЕООД по транспортен документ от 21.09.2017г.- 2бр. с №
********** и ********** на бобини палета, 13, тегло от 11 552 с превозвач Шенкер Италия
Приета е фактура издадена от АМВ
за клиент М.Б. ЕООД за 11253 кг прозрачно
фолио на стойност от 34220,30 евро.
Приета е фактура №
**********/28.09.2017г издадена от АМВ Италия
за доставка на фолио прозрачно 51600 и 85.500 , ДДТ, амбар Ф 501 ВАЗ ТС
ММ840 МУ 60 с цена съответно от 7894,80; 13081,50; 13224
Приета е фактура издадена от
Шенкер Италиана на 23.10.2017г. на Г.Т. за 34 220,30 евро за пълна
увреда на стоки по товарна полица № XDE0028650CA.
Приета е фактура от 27.09.2017г.,
издадена от ВИПА, Италия на „Т.Г.за
стоки с общо бруто тегло от 965кг-палети 80/120/60 със стойност по фактурата от
2901,32 евро
Прието е обяснително писмо от Г.Т.
ЕООД до В.Т. ООД, Тбилиси , Грузия съгласно което на Г.следва да се достави , палет с тегло от
1230 кг., натоварен на камион рег. № *******
/ *******, камион попаднал в ПТП, спасена стока била изпратена в София,
доставени били само 650кг от поверените продукти.
Прието е писмо от „Т.Г.”ООД до „Г.Т.”ЕООД
сочещо, че поръчаните за превоз стоки от Италия до Б. с камион РК ******/*******
са увредени поради ПТП на камиона в Сърбия, нанесени щети по стоките са за
2901,32 евро, тоест 5674,49лв.
Приета е товарителница /лист 247
от дело на СРС/ от 27.09.2017г. с
товародател Випа, получател „Т.Г.“ от Италия до Б. и товар от 3 палета с 965кг. товар, превозвач
И.Т.95”ООД с камион РК ******/******* и дата на разтоварване 05.10.2017г.
получени стоки от Г.Т..
Приета е рекламация от
13.10.2017г. от „Г.Р.“ до „И.Т.9.”ЕООД с което е направена рекламация за
увредени стоки при превоз по заявка 50171031603 от Италия до Казичене, Б.
превозвани с камион РК ******/*******, с
приложени към писмото рекламация от клиента и фактура за 3422,30 евро .
Прието е споразумение от
11.12.2017г. между „Г.Р.“ и „И.Т.9.”ЕООД, съгласно което страните са се съгласили, че „Г.Р.“
е възложило на „И.Т.9.”ЕООД превоз по заявка 50171031603/27.09.2017г. от Италия до Б. с камион РК ******/*******,
товари са били: машина и 2 джанти; 3 палета крепежни елементи, 1 палет винил
1230 кг.; 13 палета фолио на ролки , в следствие на пътен инцидент част от
стоки са увредени/унищожени издадени са 6 фактури за обезщетение рекламация е
приета за 39 700,75 евро и тази
сума ще бъде изплатена от И.Т.95”ООД на „Г.Р.“
на ежемесечни вноски в срок от 05.01.2018г. до 05.03.2019г. всяка от които по
5000 лв. само първата от 3000лв. и последната в размер на 4647,92 лв. – по
банков път или чрез прихващане.
Приети са протоколи за компенсация носещи
подписи на страните по тях, съгласно които в периода от 06.02.2018г. до
12.03.2019г. „Г.Р.“ и „И.Т.9.”ЕООД са извършвали прихващания на вземания на „Г.Р.
към И.Т.по описаните в споразумението от 11.12.2017г. фактури с вземания на И.Т.95”ООД
към Г.Р..
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след проверки при ищеца и „Г.Т.
„ЕООД е посочило, че протоколите за прихващане са осчетоводени от ищеца по
сметка 411 с клиент „Г.Р.“ СРЛ, насрещните вземания на „Г.Р.“ са били по
фактури за извършен превоз. Посочило е, че на
„Г.Т.”ЕООД били възлагали
превози, които това дружество превъзложило на „Г.Р. СРЛ, последното ги
превъзложило на И.Т.9.”ЕООД, за увредена част от стоки при процесния превоз „Г.Т.”ЕООД
било възстановило суми на лицата, които възложили превоза – на Т.Г.”ООД 5674,49лв. на 18.10.2017г; на Шенкер Италия” 34222,30 евро на
23.10.2017г., прихваната с вземания на „Г.Т.
по превози ; на В.Т. ООД 1078 евро, прихваната с насрещни вземания ан
08.11.2017г.; „Т.М.Б.”ЕАД не е претендирал вреди и такива не са му платени, но
му е възстановено платеното навло от 2496лв. чрез прихващане с насрещни
вземания.
С прието по делото заключение по
съдебно-автотехническата експертиза вещото лице посочило, че уврежданията на
влекача Скания по описа на застрахователя могат да настъпят по начин, описан в
присъдата на съда в Пирот, автомобил бил с първа регистрация 16.11.2010г.,
пазарна стойност на материали и работи за отстраняване на вредите била
60 560,34лв., стойност на автомобила била 54713лв. , запазените части била
30%, така дължимо обезщетение било 38299лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така , както са предявени, дадената от районния съд правна квалификация на
исковете в случая не се отразява на допустимостта на съдебното решение.
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2017г., то съдът
приема, че приложимият закон за процесния случай е Кодекса за застраховането (в
сила от 01.01.2016г.) .
Предявените искове са с правно
основание чл. 405 от КЗ за сумата от 15 000лв. – частичен иск, целият за
30 000лв. и иск по чл. 435 вр. с 432 от КЗ за останалите суми.
По иска по чл. 405 от КЗ :
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.
Правото на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди е имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.
Обемът на застрахователната отговорност при
имущественото застраховане , каквото е застраховка „Автокаско” се определя по правилата на КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са
свободни да уговарят както основания за носене на отговорност, така и основания
за освобождаване от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение съобразно чл. 396 от КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при
пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната
стойност. Застрахователната сума при имущественото
застраховане е максималният размер на отговорността на застрахователя за
изплащане на обезщетение за претърпени вреди от застрахования при настъпване на
застрахователно събитие. Застрахователната сума е стойността на имуществото към
момента на сключване на договора за застраховка. Застрахователното обезщетение, което следва
да изплати застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е сума в
размер на реално претърпените вреди от застрахования поради настъпването на
застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към
момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и при пълна увреда на имущество
обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите. Това е
стойността срещу която може да се закупи застрахованото имущество от същото
качество при пълна
увреда. Възстановителната
стойност е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до
състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж,
строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната стойност на
имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата
застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност
на имуществото към момента на застрахователното събитие. При частична увреда
релевантна е възстановителната стойност на имуществото към момента на
настъпване на застрахователното събитие. (В този смисъл: Решение от
30.01.2012г. н по т.д.№ 1069/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение
№ 109/14.1.2009г. по т.д.№ 870/2010г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 115/09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на
ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, І-во
Т.О.; всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът приема за установено по делото, че към 29.09.2017г.
главните страни по делото са били обвързани от валидно правоотношение по
договор за имуществена застраховка
„Булстрад Каско Стандарт” за влекач Скания, рег.№ ******* клаузи „Пълно Каско”, „Помощ на пътя” и „Доверен
сервиз” за застрахователна сума от 57 000лв., като застрахованият е приел
Общи условия, съгласно чл. 1.13, раздел
Х от които изключен риск са вреди при управление на МПС след употреба на
алкохол от водача над определената, а съгласно чл. 1.4 , раздел Х – умишлени
или причинени при груба небрежност действия на застрахован или на
водач. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от приети по делото
застрахователна полица и Общи условия. Тези обстоятелства не са спорни по делото , а
и се установяват от събраните по делото доказателства. Съдът приема, че клаузата по т.1.13, и 1.4. ,
раздел VІ от ОУ съответства на чл. 408 от КЗ и същите са валидни. Правилно районният съд е приел, че
възможността да настъпи застрахователен риск при употреба на алкохол над
допустимото , при проявена груба небрежност се увеличава значително и съдът
препраща към изводите на СРС в тази им част по реда на чл. 272 от ГПК.
Съдът приема, че по
делото е установено, че на 29.09.2017г. около
11,45ч. на път 1А, А4 при девиацията при С., гр. Пирот , Република Сърбия А.А.М. е предизвикал ПТП, като управлявайки
съчленено превозно средство влекач Скания, рег.№ ******* с ремарке рег. № *******не
е съобразил скоростта на движение с особености на пътя и изисквания за допустима скорост от
30км/ч , движел се е със скорост от 90
км/ч и под въздействие на алкохол с 2,82 промила алкохол в кръвта, в следствие
на което се е достигнало до преобръщане на превозно средство на лявата страна в
посока на движението и е настъпила материална щета за превозното средство –
нарушение на чл. 44, ал.2 от Закона за безопасността на движението по пътищата и на чл. 332,
ал.1,т. 9 и чл. 332, ал.2 от този закон и на чл. 330, ал.1, т. 4 от същия закон,
като на водача М. е наложено наказание
за заплащане на парична санкция, забрана за управление на МПС клас „С” за11
месеца. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото представени от
ищеца Присъда на Административния съд –Пирот и Решение на Полицейско управление
–гр. Пирот. Въззивникът-ищец се е позовал на тези документи основавайки претенцията
си, те не са оспорени от насрещните страни, поради което и оплакванията във въззивната
жалба срещу изводите на районния съд , основани на тези документи са
неоснователни. Тези документи установяват настъпването на ПТП, както и начина
по който то е настъпило, поведението на водача на превозното средство. Да се приеме, че тези
документи следва да се ценят в частта за настъпването на ПТП, но не и за
поведението на водача при това ПТП би било необосновано. Решението на
полицейското управление на гр. Пирот има характер на официален
удостоверилетелен документ в частта за настъпило ПТП и за резултат от проверка
за алкохол и е достатъчен да установи настъпването на ПТП, като и че водач на
влекач Скания е бил с 2,82 промила алкохол в кръвта. Следва да се посочи, че
Решението на МВР, ПУ-Пирот и Присъдата
на съда в гр. Пирот има характер на актове съответно установяващ нарушение на
правилата за движение по пътищата /решението на ПУ при МВР/ и на съдебен акт,
ангажиращ административно-наказателната отговорност на водача на влекача
Скания, тоест те нямат гражданско-правен
характер. При така възпирето съдът приема, че за тези решение и присъда приложими са разпоредбите на
Договора за взаимна правна помощ между
Република Б. и Федеративна Народна Република Югославия , ратифициран с Указ №
167 обн. ДВ, бр.16/22.02.1975г. в частта за наказателните дела. Този извод
следва при съобразяване на разпоредбите на чл. 6 и чл. 58 от договора за
взаимна правна помощ, съгласно които към престъпните деяния се приравняват и наказуемите деяния, за които има
производство пред административните органи, че разпоредбите з съд се
отнасят и за административните органи по този договор. В случая нито един от
тези актове нямат преки гражданско правни последици, поради което и зачитането
им в настоящото производство не е обусловено от проведено преди това
производство по екзекватурата им, изисквано съгласно чл. 42 от договора за
актовете по граждански дела. Този извод следва при съобразяване на дял ІІ от
договора за взаимна правна помощ, като
по аргумент от разпоредбата на чл. 68 , ал. 2 от договора влязлата в сила
присъда няма нужда да бъде призната с специално производство, за да се зачете същата.
При така възприето съдът приема
за установено, че процесното ПТП е настъпило поради виновно противоправно
поведение на водача на застрахования по имуществена застраховка Каско влекач
Скания, който е нарушил правилата за безопасност на движението по пътищата ,
като се е движел с превишена скорост от
90км/ч при допустима 30км/ч и с 2,82 промила алкохол в кръвта. Приетите по
делото разпоредби на Закона за безопасността на движението по пътищата /ЗБДвП/
в Република Сърбия и Закона за нарушенията /ЗН/ на Република Събрибя
установяват, че това поведение представлява нарушение по чл. 330, ал. 4 и чл. 44, ал.2 от ЗБДвП
При така възприето съдът приема,
че в случая е налице изключен риск съобразно чл.1.13, раздел VІ от Общи условия,
съгласно които изключен риск по
застраховката са вреди, които са настъпили в резултат на управление на МПС след
употреба на алкохол над допустимото. Приетите извлечения от Закона за
нарушенията и ЗБДвП на Република Сърбия установяват, че нарушение е управление
на МПС под въздействие на алкохол над 1,20мг/мл. В случая е установено, че процесното
ПТП е настъпило в следствие на
употребата на алкохол от водача. Действително, присъдата сочи че причината за
ПТП е и движението с превишена скорост от
90км/ч при допустима такава от 30км/ч. Съдът приема, че движението със скорост
с толкова голямо превишение над допустимото
се е дължало на употребата на алкохол от водача, довело до състояние ,
квалифицирано от съда в Пирот като
„абсолютно нетрезво състояние”. За този извод съдът съобрази обстоятелството,
че употребата на алкохол води до промени в поведението, както и че по делото не
са ангажирани доказателства за други причини водачът да е превишил допустимата
скорост на движението с 60 км. Вярно е, че качествените изменения на
поведението след употреба на алкохол са
различни при различните хора, но доколкото в случая при водача на
влечака „Скания” количество алкохол в кръвта му е било 2,82 промила, то следва
извод, че същото се е отразило съществено на възприятията и реакциите му до
степен да му попречи да има реална преценка за ситуацията на пътя и да е в състояние да контролира поведението си и управляваното
от него превозно средство. За този извод съдът съобрази подхода на законодателя
в Република Сърбия възприел като основание за ангажиране на отговорността на
водача управление със съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 промила, тоест това е приетото за
особено опасно и за същото е предвидено наказание. При така възприето съдът приема
за установено по делото , че процесното ПТП
е настъпило поради употреба на алкохол над допустимото довело до
управление на влекача със скорост от 90км/ч. при допустима такава от 30 км/ч,
което е и груба небрежност , поради което установено е изключението по чл. 1.13
и 1.4, раздел Х от ОУ и правилно е прието
от СРС че е налице изключен риск, поради
което иск е неоснователен, безпредметно е да се обсъждат останалите
предпоставки за уважаването му, като решението на Софийски районен съд в обжалваната
част по иска по чл. 405 от КЗ следва да се потвърди. За пълнота н изложението
следва да се посочи че претърпяването на вредите и стойността им е установена
от автотехническата експертиза, без значение по иска за главница е обстоятелството
дали автомобил е свален от регистрация, последното им значение само за забавата
на плащането на застрахователното обезщетение.
По иска по чл. 435 вр. с чл. 432 от КЗ:
В хипотеза на сключен договор за
застраховка, покриваща отговорността на превозвача , извършващ международен
автомобилен превоз на товари е приложим Кодекса за застраховане , но и Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 и чл. 435 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска
отговорност” е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" , като в хипотеза в която
застрахован е платил обезщетение на увредения, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на
покритието по застрахователния договор .
При загуба на товар по вина на
превозвача право да получи обезщетение от превозвача има товародателя и/или получателя
на товара.
Договорът за застраховка, сключен между превозвача и
застрахователя с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или
повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на
търговската му дейност по превоз на стоки по занятие притежава характеристиките на договор за застраховка "Гражданска отговорност".
Предмет на този договор
е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи
от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат
предварително определени. Всички предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя, свързани с възникването, валидността и съдържанието на
застрахователното правоотношение, настъпването на застрахователното събитие,
пораждането и изискуемостта на вземането за застрахователното обезщетение, се
уреждат от материалния закон, приложим към договора за застраховка. В
отношенията между застрахователя и застрахования разпоредбите на Конвенция СМR
намират приложение доколкото размерът на дължимото застрахователно обезщетение
е обусловен от дължимото от превозвача на правоимащия обезщетение, а то се
определя по реда на чл. 25 вр. чл. 23 § 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки.
Съгласно чл. 17, т. 1 и т. 2 от Конвенцията СМR
превозвачът е отговорен за липса на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, като той може да се освободи от тази отговорност, когато липсата
се дължи на грешка или нареждане на правоимащия, на присъщ недостатък на
стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и
последиците, които не е могъл да преодолее.
Съдът приема за установено по
делото, че към 29.09.2017г. между главните страни по делото е възникнало валидно правоотношение по договор
за застраховка „Отговорност на превозвача на товари” като застрахователят се е задължил да заплаща
обезщетение за частична или пълна липса на товари, превозвани от ищеца по
дестинации в Б. и в Европа, ако превоз е извършен с МПС, сред които полуремарке
рег. №********, като договорът е сключен при общи условия, съгласно чл. 2.12 от
които изключен риск е вреди от умишлени или груба небрежност на застрахован /
негови служители. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от приетите по делото
неоспорени доказателства. Съдът приема, че клаузата по т. 2.12 от ОУ е валидна.
Застраховката за гражданска отговорност на
превозвача не е
задължителна, превозът може да
бъде извършен и без такава застраховка, което по аргумент от по-силното
основание обосновава
извод, че застраховката може да е
с ограничени условия за покриване на щетите. В случая валидността на клаузата по т.2.12 от ОУ не е
спорно че е валидна, същата е допустима, като съответства на общите
ограничения, че застрахователят може да се освободи от отговорност при хипотеза
на поведение на застрахования, което значително увеличава риска от настъпването
на застрахователно събитие.
Съдът приема за установено в
случая че вредите, за които е предявен иска са причинени поради проявена груба
небрежност от водача на влекача Скания, към който е било присъединено ремаркето
рег. № ********, поради което и е налице изключен риск по смисъла на т.2.12 от
ОУ. Процесното ПТП е настъпило поради виновно противоправно поведение на водача
на влекача Скания към който е присъединено ремаркето рег. № ******* , който е
управлявал същия 2,82 промила алкохол в кръвта и със скорост от 90км/ч. при
допустима такава от 30 км/ч. За тези изводи съдът изложи подборни мотиви
по-горе в частта по иска по чл. 405 от КЗ и е безпредметно да ги преповтаря.
Така проведеното поведение от водача на влекача, към който е било присъединено
ремаркето обосновава извод, че същият е проявил груба небрежност. Грубата
небрежност е субективно отношение на водача на застрахования автомобил към
предприетите от него действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат,
тоест той да е знаел, че с тези действия би допринесъл за
вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги предотврати – модел на
поведение в гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. Само
при наличие на такова субективно отношение, установяващо се от обективните му
прояви – неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, би довело до извод за проявена груба небрежност. В случая по делото е установено, че водачът на застрахования
при въззивника автомобил не е положил грижа, която би положил и най-небрежния
водач. Управляване по пътищата на влекач
с присъединено към него натоварено ремарке след употреба на алкохол, довела до
2,82 промила на алкохол в кръвта, отделно управление със скорост от 90 км/ч при
допустима 30 км/ч., се отличава с неполагане на каквато и да е грижа за товара
и за безопасността му, включително и
най-небрежната до степен на липса на каквато и да е благоразумна
преценка на обстоятелствата при които се провежда поведението и последиците от
него. Това поведение е нарушение на правилата за движение по пътищата в Република
Сърбия – аргумент от чл. 44 и чл. 330 от ЗБДвП , поради което и настъпването на
ПТП обосновова извод, че е причинено от проявена груба небрежност от водача.
При така възприето съдът приема,
че иск е неоснователен и не следва да се уважава, като безпредметно е да се изследват
останалите предпоставки за уважаването му.
Следва да се посочи, че по този
иск районният съд е посочил неправилна правна квалификация – такава чл. 405 от КЗ, вместо правилната правна квалификация по чл. 435 вр. с чл. 432 от КЗ. Въпреки
това районният съд се е произнесъл по иска, така както е предявен съобразно
наведените твърдения за фактите и формулирания петитум. Доколкото погрешната
правна квалификация води до неправилност на постановеното решение, то в тази
част решението на СРС следва да се
отмени и следва да се постанови друго, с което исковете по чл. 435 вр. с чл.
432 от КЗ следва да се отхъврялт.
По отговорността за разноски производство:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия разноски от 100лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20227591/16.10.2020г. по гр.д. № 33698 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 156-ти състав в частта, с която са отхвърлени исковете на „И.Т.9.”ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, пл. *******за
заплащане на основание на чл. 405 от КЗ на сумата от
15 000лв. – частичен иск, целият за 30 000лв., представляващи
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”
полица № 4704170200000662 със срок на действие от 01.02.2017г. до 01.02.2018г.
за ремонт на влекач Скания” рег. № *******; като „И.Т.9.”ЕООД, ЕИК ******* е осъден о да заплати на „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******* на основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 400лв.
ОТМЕНЯ Решение № 20227591/16.10.2020г.
по гр.д. № 33698 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в частта, с
която са отхвърлени исковете на „И.Т.9.”ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** срещу „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***,
пл. *******за заплащане на основание на чл. 405 от КЗ на сумата от 5000лв. частичен иск целият за
77647,92лв., представляващи
застрахователно обезщетение за стойността на увредена стока по договор
за застраховка „Отговорност на превозвача” полица №
3440170200R00032/16.01.2017г., както и сумата от 5867лв. , представляваща заплатена от „И.Т.9.”ЕООД за наем на кран
във връзка с договор за застраховка „Отговорност на превозвача” полица №
3440170200R00032/16.01.2017г. и сумата от 1000лв.,
представляваща заплатена от „И.Т.9.”ЕООД за събиране на изпаднала и унищожена
стока във връзка с договор за застраховка „Отговорност на превозвача” полица №
3440170200R00032/16.01.2017г., и вместо
това постановява
ОТХВЪРЛЯ искове на „И.Т.9.”ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***
срещу „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:***, пл. *******за заплащане на основание на чл. 435 вр. с чл. 432 от КЗ на сумите, както следва: от 5000лв. частичен иск целият за
77647,92лв., представляващи
застрахователно обезщетение за стойността на увредена стока по договор
за застраховка „Отговорност на превозвача” полица №
3440170200R00032/16.01.2017г.; сумата от
5867лв. , представляваща заплатена от „И.Т.9.”ЕООД за наем на кран във
връзка с договор за застраховка „Отговорност на превозвача” полица №
3440170200R00032/16.01.2017г. ; сумата
от 1000лв., представляваща заплатена
от „И.Т.9.”ЕООД за събиране на изпаднала и унищожена стока във връзка с договор
за застраховка „Отговорност на превозвача” полица № 3440170200R00032/16.01.2017г.,
законната лихва върху тези суми от подаването на исковата молба – 12.06.2019г.,
до изплащането им.
ОСЪЖДА И.Т.9.”ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 100лв
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на
ответника по исковете – А.А.М., ЕГН ********** .
Решението е
окончателно- аргумент по чл. 280, ал. 3, т.1, пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.