№ 36728
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110145793 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от ищеца с искане за изменение на постановеното решение в частта
за разноските, като му бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение в
размер на 168 лв.
В законоустановения срок ответникът изразява становище за неоснователност на
искането.
Съдът констатира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е
подадена в законоустановения срок и при наличие на списък по чл. 80 ГПК, поради което е
процесуално допустима. По нейната основателност съдът намира следното:
В т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието
следното: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка“.
В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
плащане на адвокатското възнаграждение по банков път. Доказателства за това плащане
обаче не са представени до приключване на устните състезания, а едва с молба с вх. №
267037/01.12.2022 г., което обстоятелство изрично се признава от ищеца в молбата по чл.
248, ал. 1 ГПК.
След приключване на устните състезания обаче възможността за представянето на
доказателства за сторени разноски е преклудирана, поради което по-късно представеният
документ не следва да бъде взет предвид. Този извод следва от т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието следното: „Претенцията за
1
разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция“, както и от
изложените от ВКС мотиви, а именно: „След тази фаза на процеса съдът постановява своя
съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия,
дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не
могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във
връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава
приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно
право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК“.
Следователно непредставянето на доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в преклузивния срок обуславя неоснователност на искането за
присъждането им, респ. – и на искането за изменение на решението в частта за разноските,
независимо че те са представени по-късно същия ден.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 21361/2023 г. на „********“ ЕАД за
изменение в частта за разноските на Решение № 15270/30.12.2022 г., постановено по гр. д. №
45793/2022 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2