ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2021 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет
и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от
съдията частно адм. дело № 991 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 153 ал. 7 ДОПК. Образувано е по жалба на „Май хоум 1“ ООД, предявена чрез управителите на дружеството М.Д.Р.
и В.Д.И., срещу постановеното на основание чл. 153 ал. 6 ДОПК решение №
91/29.04.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с
което по подадено от дружеството искане с вх. №
291/27.04.2021 г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ – Варна е отказано
спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021
г., с който на „Май хоум 1“ ООД е установена отговорност по чл. 177 ЗДДС за задължения
за ДДС на „Румели Варна“ ЕООД. По съображения, сочещи на неправилна преценка на
относимите към искането доказателства и на противоречие на решението с
материалноправните разпоредби, се иска то да бъде отменено и съдът да спре
изпълнението на ревизионен акт № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021 г.
Като прецени процесуалната допустимост на
жалбата, която е предявена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния
7-дневен срок по чл. 153 ал. 7 ДОПК, пред родово и местно компетентния съд и
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съдът намира следното по
нейната основателност:
С предявено до директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна искане вх. № № 291/27.04.2021 г. по регистъра на Дирекция
„ОДОП“ – Варна управителите на „Май хоум 1“ ООД са сезирали
административния орган да спре изпълнението на ревизионен акт № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021 г., с който е
установена отговорност на дружеството по чл. 177 ЗДДС за задължения за ДДС на
ДЗЛ „Румели Варна“ ЕООД. За обезпечаване на установените с ревизионния акт
задължения на „Май хоум 1“ ООД с искането е предложено да бъдат наложени
обезпечителни мерки върху собствени на дружеството дълготрайни материални
активи /ДМА/ с изричното уточнение, че стойността на предложеното като
обезпечение имущество надхвърля общия размер на задълженията по ревизионния акт
/главница + лихви, изчислени към датата на подаване на молбата/. В искането като
приложение е вписана „справка за ДМА по балансова стойност“, като от преглед на
преписката се установява, че става въпрос за множество документи, представени
без опис. Посочено е, че ревизионен акт № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021
г. е обжалван по административен ред по реда на глава ХVІІІ ДОПК, което обстоятелство
се потвърждава от приложеното по преписката копие на жалба с вх. №
19418/26.04.2021 г.
В срока по чл. 153 ал. 6 ДОПК
директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна е постановил обжалваното по делото
решение № 91/29.04.2021 г., с което е отказал спиране на изпълнението на
ревизионния акт с мотив, че предложеното от дружеството обезпечение не гарантира
размера на установените с ревизионния акт задължения, предвид факта, че от
справка в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ е установено, че на 17.01.2018
г. под № 2018011700209 е извършено първоначално вписване на договор за залог на
търговско предприятие № 100-2220-1/07.12.2017 г., сключен между „Юробанк
България“ АД и „Май хоум 1“ ООД за обезпечаване на предоставения от банката
кредит на „Май хоум 1“ ООД в размер на
11 200 000 евро по договор за предоставяне на инвестиционен кредит №
100-2220/06.12.2017 г. със страни: „Юробанк България“ АД /кредитор/; „Май хоум 1“ ООД /кредитополучател/ и „Астория
бийч“ ООД /солидарен длъжник/. Според посоченото в решението на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна от извършената справка в Търговския регистър по
партидата на „Май хоум 1“ ООД е установено, че договорът за залог на търговско предприятие е
вписан в Търговския регистър на датата
22.12.2017 г.
Така постановеното решение е
правилно, а жалбата срещу него – неоснователна.
Съгласно чл. 153 ал. 1 ДОПК
обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира изпълнението му.
С чл. 153 ал. 2 ДОПК е
регламентирано отстъпление от това правило, според което изпълнението на
ревизионния акт в частта, която е обжалвана,
може да се спре по искане на жалбоподателя като предпоставките за това и
органът, пред които трябва да се подаде искането, са уредени в следващата ал. 3
на чл. 153.
Чл. 153 ал. 4 ДОПК регламентира
задължение на решаващия орган да спре изпълнението на ревизионния акт в
случаите, в които към искането по ал. 3 е приложено доказателство за наложено
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа и те са в размера на главницата и лихвите по ревизионния акт към
датата на подаване на искането.
Когато искането се основава само
на предложение за обезпечение в размера на главницата и лихвите по ревизионния
акт към датата на подаването му, без самото обезпечение да е наложено, или пък
наложеното обезпечение не покрива изцяло този размер, чл. 153 ал. 5 ДОПК
изисква от решаващия орган преди да се произнесе да извърши предварителна
преценка като в този случай според резултата от преценката той може да спре
изпълнението на ревизионния акт и да задължи компетентния публичен изпълнител в
определен срок да наложи обезпечителните мерки върху предложеното като
обезпечение имущество, като спирането на изпълнението има действие от датата на
налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
Процесният по делото случай попада
в приложното поле на чл. 153 ал. 5 ДОПК.
Решението, с което директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Варна се е произнесъл по отправеното до него искане за
спиране на изпълнението на ревизионния акт, е постановено от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 153 ал. 6 вр. ал. 3 ДОПК като се има
предвид, че съгласно чл. 152 ал. 2 ДОПК директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна е
компетентен да се произнесе по жалбата срещу издадения от ТД на НАП – Варна
ревизионен акт № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021 г.
След като отправеното искане по
чл. 153 ал. 3 ДОПК се основава единствено на предложение за обезпечение, то минимално
необходима и абсолютно задължителна предпоставка за основателността му е
ревизираното лице да посочи конкретно активите, върху които предлага да се
наложи обезпечението, тъй като то винаги е насочено срещу точно определено
имущество и вида на това имущество предопределя прилаганата обезпечителната
мярка по чл. 198 ал. 1 ДОПК. За преценката на решаващия орган дали активите според
стойността им, по която следва да се извърши обезпечението по посочения за целта
ред в чл. 195 ал. 6 ДОПК, са достатъчни, за да покрият /респективно да
обезпечат/ размера на публичното вземане по ревизионния акт като сбор от
главница и лихви, е абсолютно недостатъчно най-общо да се заяви, че се прави
предложение да бъдат наложени обезпечителни мерки върху дълготрайни материални
активи, собственост на дружеството, без да се конкретизира кои точно активи се
имат предвид. В молбата по чл. 153 ал. 3 ДОПК е посочено, че като приложение се
представя справка за ДМА по балансова стойност. Такава справка, обхващаща изцяло
всички ДМА с уточнението върху кои точно от тях следва да се наложи
обезпечението, по преписката липсва. След като в жалбата до съда жалбоподателят
сам твърди, че към 30.04.2021 г. балансовата стойност на имуществото, включено
в предприятието на дружеството, е в общ размер на 41 041 205, 73 лв.,
то е следвало още при подаване на искането по чл. 153 ал. 3 ДОПК да уточни върху
кои точно активи от цялото имущество на посочената обща стойност предлага да се
наложи обезпечението в размера на главницата и лихвите по ревизионния акт,
изчислени към датата на подаване на искането, за да може решаващият орган да
прецени дали точно тези активи са негова собственост, правилно ли е изчислена балансовата
им стойност и достатъчна ли е за пълното обезпечаване на вземанията по ревизионния
акт.
Отделно от това е правилен
изводът на решаващия орган, че предложеното от дружеството обезпечение поначало
не би могло да гарантира размера на установените с ревизионния акт задължения,
след като в Търговския регистър по партидата на „Май хоум 1“ ООД и в Централния
регистър на особените залози е вписан съответно на 22.12.2017 г. /в ТР/ и на
17.01.2018 г. /в ЦРОЗ/ сключеният между „Юробанк България“ АД и „Май хоум 1“
ООД договор за залог на търговско предприятие № 100-2220-1/07.12.2017 г., съгласно
който за обезпечаване на предоставения от банката кредит на „Май хоум 1“ ООД в
размер на 11 200 000 евро по договор за предоставяне на инвестиционен
кредит № 100-2220/06.12.2017 г. залогодателят „Май хоум 1“ ООД е заложил цялото
си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, включващо /неизчерпателно/: недвижими имоти, движими вещи, МПС,
краткотрайни и дълготрайни материални активи, нематериални дълготрайни активи,
настоящи и бъдещи вземания, както и всяко бъдещо имущество, което ще бъде
придобито и включено в състава на търговското предприятие. В този смисъл е чл.
2.1 вр. чл. 1 б. „а“ от приложения по преписката договор №
100-2220-1/07.12.2017 г. Обезпечените вземания по чл. 2.1 включват съгласно чл.
1 б. „б“ от договора всяко и всички вземания на банката, произтичащи от
договора за кредит, обхващащи коя да е част от дължимите по договора за кредит
към Банката плащания /главница, лихва, евентуална наказателна лихва, такси,
комисионни, разноски по събирането на кредита по съдебен или извънсъдебен ред/,
както и задълженията за плащане на всякакви други такси, комисионни и разноски
по договорите за учредяване на обезпеченията, вкл. и договора за залог,
включително и разноските по реализирането/изпълнението срещу обезпеченията по
кредита, разходите, свързани с вписване, подновяване, промени, изпълнение, оценка
и застраховка на обезпеченията.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от Закона за
особените залози /ЗОЗ/ залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър
на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за
особен залог, който на основание ал. 2 следва да бъде сключен в писмена форма,
а в изрично предвидените в този закон случаи, какъвто съгласно чл. 21 ал. 1 от
ЗОЗ е и процесният - в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Видно от доказателствата по
преписката, регламентираните в чл. 2 ЗОЗ условия са изпълнени в цялост, поради
което договор за залог на търговско предприятие № 100-2220-1/07.12.2017 г. е
редовно учреден и е в състояние да произведе предвиденото от закона правно
действие като обезпечи вземането на заложния кредитор, чиито права са разписани
в чл. 10 от закона.
По отношение на действието на
залога спрямо третите лица чл. 12 ал. 3 ЗОЗ регламентира, че когато този закон
предвижда вписване в друг регистър, какъвто е процесният случай, предвид чл. 21
ал. 2 ЗОЗ, изискващ вписване на подлежащите на вписване по този закон
обстоятелства относно залог на търговско предприятие в търговския регистър по
делото на залогодателя, учреденият при условията и по реда на този закон залог
им е противопоставим от момента на вписването в другия регистър /в случая Търговският
регистър, в който първичното вписване на договора за залог на търговското
предприятие е извършено още на 22.12.2017 г., от която дата на основание чл. 12
ал. 3 ЗОЗ залогът е противопоставим на абсолютно всички трети лица/.
Същевременно чл. 16 от ЗОЗ
предвижда обезпеченото с особен залог вземане на заложния кредитор да бъде
удовлетворено предпочтително.
При това положение като се има
предвид, че особеният залог има за предмет цялото търговско предприятие на
залогодателя „Май хоум 1“ ООД, правилно решаващият орган е приел в обжалваното
решение, че предложените за обезпечение на публичните държавни вземания по
ревизионния акт активи на ревизираното лице /които дори не са конкретизирани в
искането по чл. 153 ал. 3 ДОПК/ вече са послужили за обезпечение на вземането
на заложния кредитор „Юробанк България“ АД, поради което предвид чл. 194 ДОПК
предложеното обезпечение не е в състояние да гарантира бъдещото събиране на
вземанията по ревизионния акт.
Поради изложеното жалбата срещу
решение № 91/29.04.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП следва да се отхвърли поради нейната неоснователност.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Май хоум 1“
ООД, ЕИК *********, срещу решение № 91/29.04.2021 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране на изпълнението на
Ревизионен акт № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021 г. на ТД на НАП – Варна.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: